Заключение
Обстоятелството, че у богомилите преобладавали стремежи към критика и че разобличителните им възгледи с антифеодална и антицърковна насоченост образуват основното ядро на тяхната идеология, не означава, че тази идеология има само негативна, разрушителна страна. В действителност наред със своята критика на господствощите феодални отношения, на църковния институт и т. н. богомилите били носители на една позитивна програма за преустройството на обществото и човека. Те се борели, да разрушат един свят, отклонил се според техните представи от евангелските принципи, за да създадат на негово място друг, по-добър и по-близък, както считали те, до истинското християнство.
Заслужаващ внимание момент в богомилската идеология е нейният двойствен и до голяма степен противоречив характер. В богомилското учение се съдържат, както се видя, ярко подчертани аскетични елементи, прокарва се възгледът, че плътта е греховна, че човек за да се спаси, трябва да се откаже от земни удоволствия, да се храни оскъдно, да не мисли за разкошно облекло и земни блага.
Един цялостен поглед върху богомилското учение свидетелства, че в него през целия период на историята му преобладавали елементи на критика, на отрицание. И това е напълно естествено. Богомилството представлявало израз на протест срещу господстващите обществени отношения и феодално-църковната идеология и за това главната му задача се свеждала в това да разобличава, да напада и да отрича.
Общата оценка на богомилството води до извода, че то представлява едно забелижително религиозно-социално учение и движение.
Използвана литература
1. Ангелов, Д., Богомилството в България, София, 1980 г.
2. Петканова, Д., Старобългарска литература ІХ – ХVІІІ век, София 1997 г.