Добавил:
Upload Опубликованный материал нарушает ваши авторские права? Сообщите нам.
Вуз: Предмет: Файл:
10Проблеми на богомилската етика.doc
Скачиваний:
0
Добавлен:
31.07.2019
Размер:
120.32 Кб
Скачать
  • Отношение към брака

Отношението на богомилите към брака било отрицателно. Пръв аргумент за това било вярването им, че раждането на децата става със съдействието на Сатанаил и че представлява продължение на греха, извършен още в рая. За този техен възглед свидетелства една от анатемите в Бориловия Синодик, както и една анатема в писмото на цариградския патриарх Теофлакт. Според Козма богомилите наричали женените хора “мамонови слуги” тъй като изпълнявали повелите на дявола, като стъпвали в брак. Като проповядвали срещу женитбата, богомилите изтъквали сред своите последователи, че този, който се жени, не ще може да постигне небесно спасение.

Като отхвърляли женитбата, богомилите стигали до извода, че бракът не представлява никакво тайнство и не може да бъде считан за важен и полезен църковен обред, тъй като санкционира едно греховно положение.

Покрай социалните причини, които тласкали отделни хора към отричане от брак и семейство, съществували през Х век и религиозни предпоставки, които водели до същите последици – а именно едно засилено отвращение към “платта”, внедрявано главно чрез моношеска идеология, и един стремеж чрез отказ от съвместен живот с жена да се постигне спасение на душата. От тези аскетично-религиозни настроения били увлечени, ако се съди от думите на Козма, не само бедни хора, но и богаташи, които напускали дом и семейство, за да се затварят в манастирите. “Тук на света – казвали те – не е възможно да се спася.”

В действителност се касае главно за едно пренебрежително отношение към намесата на църквата вследствие на неизбежни езически народни традиции, отразени и засилени и от проповедите на богомилите, че “законният брак” не е никакво тайнство, а наредба на “дявола”.

  • Възгледи за жената

Според господстващите през средновековието църковни схващания жената била считана за второстепенно създание, което стои по-ниско от мъжа.

Естествено при господстващите обществено-икономически отношения в средновековна България възгледите на богомилите по отношение на жената не са могли да бъдат нито докрай последователни, нито приложени на практика, като се има пред вид, че учението им било гонено и преследвано. Но независимо от това тези възгледи заслужават отбелязване, тъй като те са опит да се пречупи традиционният светоглед, че жената е по-низше създание от мъжа, и да се посочи, че тя има право наред с него да се проявява в обществения живот, да учи, да организира, да проповядва. За своето време тези разбирания на богомилите са били действително твърде силни и прогресивни.

  • Отнашене към труда

В отношението на богомилите към труда се наблюдават сложни и в значителна степен противоречиви схващания, които се дължат на наличието на “съвършени” богомили и на “обикновени” последователи на учението.

И тъй, когато говорим за отношението на богомилите към труда, трябва да правим разграничение между отделните категории еретици. Отказ от ежедневен физически труд, насочен към трупане на блага и задоволяване на материални нужди, характерен само за “съвършените” богомили, ръководители на религиозни общини, които се движели от място на място, за да държат проповеди, да поучават и организират. А що се отнася до голямото мнозинство от богомилските последователи, пръснати в села и градове, те съвсем не са били противници на “ръчния труд”, осигуряващ тяхното препитание и преуспяване, но, напротив, работели дори и в празнични дни. С тази своя работа между другото те задоволявали не само своите собствени потребности, но имали възможност да отделят хранителни продукти, облекло и т. н. за поддръжка на своите учители и наставници в богомилската вяра.

Би следвало да се постави на края въпросът, какво е било общественото въздействие от богомилските възгледи за труда. Както вече се отбеляза, твърдението им, че не бива да се работи за натрупване на материални блага и за осигуряване на храна и облекло, не е могло да намери много съмишленици и да ги превърне в сурови, занемарили живота хора. Но проповедите им, че не трявба да се работи на царе и боляри, срещнали широко одобрение. Те допринасяли, макар и в една сравнително мирна, пасивна форма, да се засили борбата срещу феодалната експлоатация, да зачестят проявите на неподчинение към органите на властта, които карали населението да изпълнява постоянно най-различни и тежки ангарии. С една дума, агитацията на богомилите изиграла значителна роля в съзнанието на потисканите маси и предимно в съзнанието на селячеството.

Характерно за богомилството е неговият комплексен характер, т. е. наличието на религиозни, социални, етични и философски възгледи, които са свързани по между си в неразкъсваемо единство.

Специално внимание заслужава богомилската етика. Обоснована чрез принципите на евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди (конкретно срещу феодалния гнет в средновековна България) и същевременно съдържа в себе си ярки общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи (да не се убива, да не се лъже, да се обичат и уважават взаимно хората и т. н.) прави от богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология, която се противопоставя ярко на лицемерния морал на феодалното общество.

Тут вы можете оставить комментарий к выбранному абзацу или сообщить об ошибке.

Оставленные комментарии видны всем.

Соседние файлы в предмете [НЕСОРТИРОВАННОЕ]