Отношение към богатите и богатствата
Въпросът за богатствата и богатите занимавал особенно живо богомилитите и стоял в центъра на техните проповеди и поучения. Това се дължи на обстоятелството, че еретиците били изразители на настроенията на бедните и потиснати слоеве в българското общество и тяхното учение било предназначено да отговори преди всичко на техните разбирания и интереси.
Както би следвало да се очаква, отношението на богомилите спрямо богатствата и богатите било крайно отрицателно.
Богатството, проповядвали еретиците, произхожда от самия Мамон, т. е. дявола. Този възглед, че материалните блага идват от Сатаната, бил прокарван от богомилите не само през Х век, но продължавал да се разпространява и в много по-късно време.
Враждебнато отношение на богомилите спрямо богатствата и богатите било придружено с проповеди за възхвала на бедните и бедността. Бедният според богомилите бил свят и праведен човек и му предстояло да влезе в царството небесно. Ето защо онези еретици, които желаели да влязат в кръга на “съвършените”, се отказвали от своите имоти и заживявали скромен и умерен живот.
Забрана да се пие вино и да се яде месо
В своите нападки срещу богатствата и материалните блага богомилите стигат до извода, че във всекидневния си живот хората трябва да бъдат крайно умерени и скромни. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерена и предимно растителна храна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино.
Доводите, с които богомилите обосновавали враждебното си становище спрямо яденето на месо и пиенето на вино, били от различен характер. На първо място те изтъкнали обстоятелството, че възприемането на тази храна става по нареждане на дявола и в такъв смисъл представлявало греховен акт.
Критика към разкошното облекло
В съгласие с проповедите си срещу богатствата и богатите богомилите отправяли укори срещу онези хора, които се обличат разкошно, и настоявали, че истинският християнин трябва се облича съвсем скромно. За отрицателното отношение на богомилите срямо разкошното облекло свидетелства една от анатемите, съдържаща се в края на Беседата на Козма.
Нравствени възгледи на богомилите
Богомилите извеждали своите нравствени възгледи направо от евангелията, в които те виждали основата на истинското християнство. С евангелието в ръка, както изтъква Козма, те се движели навред, за да поучават и да печелят привърженици, а според думите на Евтимий от Акмония те знаели новозаветните слова наизуст и могли да обосноват чрез тях всеки момент своите твърдения.
Във всички поучения на богомилите се съдържа християнска етика, взета от нейния пряк извор – евангелията.
Особено остро се обявявали богомилите против войните и кръвопрелитията. В тяхната космогония Каин бил заклеймен като убиец на брат си и като първи, който въвел това грозно престъпление на земята. Грях било при това да се убиват не само хора, но и животни.
Няма съмнение, че проповедите на богомилите срещу практиката да се преследват противниците на църквата и да им се налагат наказания подкопавали сериозно устоите не само на каноничното, но и на светското феодално право, като се има пред вид тясната връзка между църквата и държавата през средновековния период. Тези проповеди разклащали силно устоите на целия строй, тъй като се обявявали против наказателноправната репресия, една от най-главните основи, на които се крепял той.
За трезво настроените богомилски последователи, чийто брой бил несравнено по-голям от броя на “съвършените”, било ясно, че без борба срещу злото и неговите носители нищо няма да се постигне и че проповедите за братство и любов ще останат празни думи. Тези богомилски последовотели имали съвсем друго разбиране за методите, по които трябва да се действа. И те съвсем не се свенели да грабнат оръжие и да подготвят бунтове срещу властта, да се защитават срещу враговете си и да проливат кръв, без да смятат, че с тово проявяват някаква непоследователност и че изменят на онези идеали, в името на които възприемали богомилското учение.