18

Кинезитерапия при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб дискова болест. Цел, задачи, средства на КТ. Противопоказания

Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб са често срещани и при по-възрастни хора, и при по-млади. Развиват се постепенно, но прогресивно, в началото с оскъдна симптоматика. По-късно с времето промените се задълбочават и водят до намалена подвижност на гръбначния стълб и на цялото тяло, болки, влошено самочувствие, лоша стойка и походка.

В комплексното лечение и рехабилитация на различните клинични форми на артрозната болест на гръбначния стълб (спондилартроза, цервикоартроза), кинезитерапията заема съществено място.

Честота и разпространение на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб

Според някои автори артрозната болест представлява 80% от всички ревматологични заболявания Заболяването се определя от наследствени генетични фактори, съчетани с възрастта и от механичното обременяване, свързано с начина на живот. Проявява се главно във втората половина на живота.

Рискови фактори за появата и развитието на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб

: травма (микротравма), статично и динамично натоварване на гръбначния стълб, вродени или придобити аномалии и дефекти в развитието на гръбначния стълб, както и в опорно-двигателния апарат като цяло.

Остеоартрозата зачестява с напредване на възрастта. Тя е елемент от процеса на остаряването, но не само възрастта определя появата и степента на нейното развитие.

Влиянието на наследствеността като генетичен фактор при ОА е комплексно.

Установена е известна разлика в честотата на ОА във връзка с пола. Половото разпределение не показва големи различия, но все пак се явяват по-често у жените.

Предразполагащ фактор за възникване на ОА е нарушение в обмяната на веществата, което представлява отлагане в хрущяла на елементи, водещи до израждането (подагра, хондро-калциноза или кръвоизливи). Дегенеративни изменения се наблюдават и при някои ендокринни заболявания – акромегалия, микседем.

В практиката се е наложило мнение, че затлъстяването е един от етиологичните фактори на ОА.

Вродените или придобити малформации, които променят анатомията и механиката на ставите (вродена дисплазия или луксация на тазобедрената става, гръбначни деформитети, остеохондрит и много други), също са чести причини за появата на ОА.

Свръхупотребата на кортикостероиди вътреставно също води до дегенеративни промени в ставния хрущял.

Влиянието на климатичните условия и географският район са фактори за появата на клинични симптоми на ОА. При влажен и студен климат в далечния север клиничните симптоми на ОА са по-изразени в сравнение с живеещите в топъл климат.

Социална значимост и прогноза

Артрозната болест е сериозен медико-социален проблем на съвременното общество. Обуславя се от голямото разпространение на различните форми на заболяването сред населението в активна творческа възраст. Проявява се главно във втората половина на живота. Тази болест не застрашава живота и дълголетието, но в същото време тя не позволява да се води нормален и пълноценен живот.

Методи за функционално изследване на гръбначния стълб

За определяне на кинезитерапевтичната програма е необходимо е да се прецени функционалното състояние на гръбначния стълб.

Кинезиологичният ход на изследване трябва да обхваща:

• соматоскопично изследване;

• палпаторно изследване;

• изследване на мускулната сила;

• изследване на мускулен дисбаланс;

• изследване на скъсени мускули;

• изследване на подвижността – в сантиметрия и ъглометрия по SFTR методика;

• изследване на стойката в стоеж и седеж;

• изследване на равновесието и координацията на движенията;

• изследване на походката.

Същност и локализация на дегенеративните промени в гръбначния стълб

Дегенеративните промени на ставите на гръбначния стълб засягат двете системи: междупрешленните амфиоартрози и междупрешленните дискове.

Според Шейтанов (1996) основните дегенеративни промени в гръбначния стълб са:

• Остеохондроза (увреждане на междупрешленните дискове).

• Спондилоза (образуване на остеофити по ръбовете на прешленните тела, най-често предно-латерално).

• Спондилоартроза (увреждане на апофизарните стави – истинска остеоартроза на гръбнака).

• Фиброзни промени в свързочния апарат на гръбначния стълб.

Органични и функционални промени в шийния дял на гръбначния стълб

Предразполагащи фактори за възникване на цервикоартроза са:

• наследствени генетични фактори,

• нарушение в обмяната на веществата;

• възрастовите процеси на стареене;

• механичният фактор, свързан с характера на професията (пренапрежение от лоша стойка, неправилна поза на главата);

• затлъстяването;

• захарният диабет;

• възпалителни заболявания;

• някои продължително практикувани спортове, свързани с натоварване на шийният дял на гръбначният стълб;

• постоянно повтарящата се микротравма при някои професии;

• вродени или придобити аномалии и дефекти в развитието на гръбначния стълб, както и в опорно-двигателния апарат като цяло.

Дегенеративните изменения в шийния дял на гръбначния стълб засягат двете системи: междупрешленните амфиартрози и междупрешленните дискове. Основните дегенеративни промени са следните:

1. Увреждане на междупрешленните дискове (остеохондроза);

2. Образуване на остеофити по ръбовете на прешленните тела, най-често предно-латерално (спондилоза);

3. Увреждане на апофизарните стави – истинска остеоартроза (спондилоартроза).

Клиничната картина на цервикоартрозата се отличава с многообразие на симптоматиката защото се развиват както локални, така и отдалечени симптоми (отразени реакции). Обичайно се проявява с болка, локализирана в долната част на шията, но често ирадиираща към рамото. Тя се проявява най-често при движение, но може да се усилва нощно време поради изглаждане на шийната лордоза.

При поражение на дисковете се установяват симптоми в зависимост от топиката:

• При диск на равнина С₂-С₃ (коренче С₃) доминират болки в областта на шията и затруднения в движението на езика.

• При диск С₃-С₄ – болки в горната част на раменния пояс, атрофия на задните мускули на шията.

• При диск С₄-С₅ – болки в шията с ирадиация към рамото, слабост на делтовидния мускул, хипестезия по външната повърхност на мишницата.

• При диск С₅-С₆ – болки в ръката от рамото по външната повърхност на мишницата и предмишницата и към I и II пръст, хипестезия в същите зони. Отслабен рефлекс на м. бицепс брахии.

• При коренчевия синдром С₆ болката протича по продължение на радиалната повърхност на горния крайник в палеца и показалеца, понякога до средния пръст. Много често се открива scapula alata. При повдигане на ръцете напред след известно латентно време лопатката от заболялата страна се повдига.

• При диск С₆-С₇ е налице болка по външната и задната повърхност на мишницата и предмишницата и III пръст. Отслабен рефлекс на м. трицепс брахии. Хипестезия в същите зони.

• При диск С₇-Th₁ – болки по вътрешната повърхност на мишницата и предмишницата и IV и V пръст, хипестезия в тези зони, отслабване на стилорадиалния рефлекс.

Органични и функционални промени в торакалния дял на гръбначния стълб

Гръдната спондилартроза се среща по-рядко в клиничната практика.

Основен симптом при гръдната спондилартроза е болката в гръбначния стълб, дифузна или локализирана в долната му част. Рядко се наблюдават коренчеви, спинални и висцерални синдроми. Коренчевият синдром се характеризира с пристъпна болка, която обикновено е едностранна и има характер на междуребрена невралгия. От висцералните прояви най-чест е кардиалният болков синдром. Спиналните синдроми се дължат главно на недостатъчност в оросяването на гръбначния мозък, което се получава при дискова компресия. Проявяват се двигателни и сетивни нарушения: двигателните могат да обхванат двата долни крайника (парапареза) или само единия (монопареза) и имат спастичен или вял характер; сетивните се изразяват най-често в парестезии и намаляване както на повърхностната, така и на дълбоката сетивност от проводников или сегментен характер (Ванев, М. 1972; Гатев Ст. 1991).

Клиничната картина тук е по-еднообразна, отколкото при кръстната болка. Болката е локализирана най-често между лопатките или под една от тях и болният се оплаква от болки при дишане. Понякога те се излъчват като колан около целия гръден кош или в корема, поради което болният често ги отдава на вътрешните органи.

Торакалният дял на гръбначния стълб е най-слабо подвижният в сравнение с останалите – шиен, лумбален. По тази причина и възможностите за въздействие с кинезитерапия са най-малки.

Органични и функционални промени в лумбалния дял на гръбначния стълб

При спондилоартроза различаваме оплаквания като:

Лумбалгия - Касае се за болка в лумбалния дял на гръбначния стълб.

Лумбаго - Силно изразена болка в лумбалния дял на гръбначния стълб.

Лумбоишиалгия – Има наличие на болки с радикулерна или псевдорадикулерна симптоматика.

Ишиалгия - Проявява се предимно радикулерна болка.

Болковият синдром при дисковите хернии се характеризира с няколко особености:

• Заболяването започва с болки в кръста – фаза на лумбалгията.

• Болките в долните крайници се явяват обикновено известно време след болките в кръста – фаза на радикулалгията, ишиалгията.

• Непрекъснатото протичане на заболяването се наблюдава относително рядко, по-характерно е хроничното, рецидивно протичане с твърде различни по продължителност интервали между отделните пристъпи.

В зависимост от височината на диска от който произхождат и разположението им по отношение на средната линия лумбалните дискови хернии се проявяват клинически с твърде разнообразна симптоматика,

Радикулярните болки имат значително по-сложен патогеничен механизъм. Главна роля играят следните съставни механизми:

1. Компресията на херниалния възел върху гръбначно-мозъчното коренче;

2. Реактивното асептично възпаление на нервното гръбначно мозъчно коренче, възникнало в резултат на компресията, упражнявана върху него от дисковата херния и свързаните с нея явления на венозна стаза и едем;

3. Дискоциркулаторни смущения, които се развиват в областта на хернирания диск, играят също значителна роля в патогеничния механизъм на радикулерния болков синдром.

Заболяванията на спиналните коренчета са едни от най-честите в патологията на нервната система (около 3/4 от всички периферни нервни заболявания.