7. Духът

Как да пристъпим към този въпрос, който дори и най-развитите, въплътени в тяло умове на нашето време могат да разберат съвсем слабо? Как може крайното да изрази безкрайното?

Духът, седмият принцип на човека, е Божествената Искра, нашето най-ценно наследство от Божествената Сила, лъч от Централното Слънце, Ис­тинският Аз. Думите не могат да го изразят. Нашият ум не може да го разбере.

Той е душата на Душата. За да го разберем, трябва да разберем Бога, защото Духът е капка от Океана на Духа, прашинка от пясъка на брего­вете на Безкрайността, частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причината за нашата еволюция през всичките тези изтощителни епохи. Той е бил първото и заедно с това трябва да бъде последното, което ще се появи в пълното съзнание.

Когато един индивид достигне до пълното осъзнаване на Духа, той ще е толкова по-висш от човека, че подобно същество в настоящия момент е невъобразимо за интелекта. Затво­рен в голям брой материални обвивки, той е чакал през дългите и отегчителни епохи и за най-беглото му позна­ване и е готов да продължи да чака векове наред, докато не бъде напълно осъзнат. Човек ще се изкачи по много от стъпалата на своето развитие, от човека до архангела, преди Духът да изяви напълно себе си. Духът е това в човека, което е най-близо до центъра, най-близо до Бога. Осъзнаваме съществуването на Духа вътре в нас единс­твено в някой случаен скъпоценен момент и в такива моменти осъзнаваме нахлуването на ужасяващото при­съствие на Неизвестното. Тези моменти могат да дой­дат, когато човек е потопен в дълбока религиозна мисъл, докато чете поема, предаваща скъпоценно послание от душа на душа., в час на нещастие, когато всичко изглежда изгубено и ние чувстваме нуждата от дума, идваща нап­раво от същество, по-висше от нас. Когато тези моменти настъпят, те оставят в нас покой, който никога след това не ни напуска напълно, и ние завинаги сме станали други хора. В момента на озарение или на изгрева на Духовно­то съзнание усещаме и реалното присъствие на Духа. В такива моменти осъзнаваме нашата връзка и единство с Центъра на Живота. Чрез посредничеството на Духа пред човека се разкрива Самият Бог.

Не можем да отделим много време на този въпрос - той завладява човека и думите изглеждат прекалено слаби, за да се използват за него. Онези, които са почу­вствали импулсите на Духовния ум, са осъзнали макар и слабо постоянното присъствие на Духа, въпреки че не могат да схванат пълното му значение. А онези, които не са преживели тези неща, няма да ни разберат, дори да напишем цели книги с нашите несъвършени понятия по този въпрос. Затова ще преминем нататък, вярвайки, че сме събудили в ума ви най-малкото едно слабо жела­ние да влезете в по-тясна връзка с тази най-висша част от Аз-а - самият Аз. Покоят на Духа е във вас.

ОЗАРЕНИЕ ИЛИ ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ

При много хора Духовният ум се разгръща посте­пенно и бавно и въпреки че човек може да усеща едно устойчиво увеличаване на духовното познание и съзна­ние, е възможно все още да не е изживял каквато и да е забележима и стряскаща промяна. Други са имали мо­менти на това, което е известно като "озарение", когато им се е струвало, че са издигнати почти извън нормал­ното си състояние, и като че ли влизат в едно по-висше ниво на съществуване или съзнание, което ги оставя по-развити, отколкото са били преди това, въпреки че не могат да възстановят в съзнанието си ясен спомен за преживяното по време на това екзалтирано състояние на ума. Подобни преживявания са се случвали на много хора, под различни форми и в различна степен, във всички възможни религиозни вярвания и култове, и като цяло са били свързвани с определена характеристика на конкретната религиозна вяра към която принадлежи човекът. Напредналите окултисти обаче определят всички подобни преживявания като различни форми на едно и също нещо - появата на Духовното съзнание, разгръщането на Духовния ум. Някои автори са нарекли това преживяване "Космическо съзнание", което е твър­де подходящо име, тъй като озарението в най-висшите си форми довежда човек до контакт с целия Живот, създавайки му чувство за близост с целия Живот, висш и нисш, голям и малък, добър или лош.

Тези преживявания, разбира се, се различават значи­телно в зависимост от степента на разгръщане на индиви­да, от предишната му подготовка, от темперамента му и т.н., но определени черти са общи за всички тях.

-Най-ха­рактерно е усещането за притежаването на почти пълно познание за всички неща - почти Всезнание. Това чувство се задържа само за миг и в началото оставя човека в агонията на разкаянието и съжалението за това, което е видял и е изгубил.

-Друго от усещанията, които обикновено се преживяват, е това за увереността в безсмъртието -усещане за действително съществуване и увереността, че си съществувал винаги и е предопределено да съществу­ваш винаги.

-Друго чувство е за пълното изчезване на всякакъв страх и за придобиването на усещане за увере­ност, доверие и сигурност, което не може да бъде разбрано от тези, които никога не са го преживявали.

-Следва усеща­нето за любовта, която залива човека, любов, която обхва­ща целия Живот - от най-близките роднини до хората, живеещи в най-отдалечените кътчета на света; от тези, които считаме за чисти и свети, до тези, които светът смята за отвратителни, пропаднали и абсолютно недос­тойни. Като че ли е изчезнало всякакво усещане за соб­ствената правота и за осъждането на другите хора и любовта на човека, подобно на светлината на Слънцето, пада еднакво върху всички, независимо от степента на тяхното развитие или "доброта". За някои тези преживя­вания идват под формата на дълбоко, благоговейно нас­троение или чувство, което ги завладява напълно за няколко мига или за по-дълго време, докато при други те като че ли са под формата на сън, в който осъзнават духовното издигане, придружено от усещането, че са заобиколени от ярка и всепроникваща светлина или блясък. На трети определени истини са представени с помощта на символи, чието истинско значение им става ясно много време след това.

Тези преживявания, когато се случат на даден човек, го оставят в едно ново състояние на ума и след тях той никога вече не е същият. Въпреки че яснотата на изжи­вяването избледнява в паметта му, все пак остава няка­къв спомен, който дълго след това му служи като източ­ник на комфорт и сила, особено когато чувства, че вярата му отслабва, а той е разклащай като тръстика от ветро­вете на противоборстващите си мнения и аргументи на интелекта. Споменът за подобно преживяване е източ­ник на обновителна сила - убежище, в което уморената душа долита, за да намери закрила от външния свят, който не я разбира.

Тези преживявания обикновено са съпътствани от усещането за силна радост; в действителност думата и мисълта "радост" са най-висши за ума в тези моменти. Но това не е обикновената радост, тя е нещо, за което не може и да се сънува, докато човек сам не я е изживял -това е радост, споменът за която ще кара кръвта да завира и сърцето да тупти винаги, когато умът се върне към мисълта за нея. Както вече казахме, възниква и едно усещане за "познаване" на всички неща - интелектуално озарение, което не е възможно да се опише.

От съчиненията на древните философи от всички раси, от песните на великите поети от всички народи, от проповедите на пророците от всички религии и времена, можем да съберем данни за това озарение, което се е случило с тях - това разгръщане на Духовното съзнание.

Не разполагаме с място, за да изброим всички случаи. Един е говорил за него по един начин, друг по друг; но на практика всички разказват една и съща история. Всички, които са изживели това озарение, дори и в най-слаба степен, разпознават сходното преживяване в приказката, песента или проповедта на другия човек, въпреки че между тях могат да се простират цели векове. Това е песента на Душата, която след като веднъж е била чута, никога не може да бъде забравена. Въпреки че може да е била изпълнявана на грубите инструменти на полу-варварските народи или на съвършения инструмент на талантливия музикант от наше време, нейните мелодии лесно се познават. Песента идва от Древния Египет, от Индия - от всички времена, от Древна Гърция и Рим, от светците на ранното християнство, от братството на квакерите, от католическите манастири, от мюсюлман­ските джамии, от китайския философ, от легендите за индианския герой-пророк от Северна Америка - това винаги е една и съща мелодия и звучи все по-силно и по-силно, тъй като все повече хора я подемат и добавят своите гласове и звука на своите инструменти към гран­диозния хор.

Този така неразбран западен поет Уолт Уитман е знаел за какво говори (както знаем и ние), когато дава израз на своите преживявания в един странен стих. Про­четете това, което той казва - дали някога е било изра­зявано по-хубаво?

Като в припадък, миг един,

друго слънце, неизразимо, ме ослепи напълно,

и всички небесни тела познах, и по-ярки,

неизвестни звезди,

един миг от бъдещата земя, Небесната земя.

Не мога да бъда буден, защото нищо не ми изглежда такова, каквото бе преди, или напротив, буден съм за първи път и всичко преди беше лош сън.

И трябва да се съгласим с него, когато дава израз на неспособността на човека да опише разумно това нещо със следните думи:

Когато се опитвам да кажа най-хубавото, което открих, не мога;

езикът ми е безсилен върху своите опорни точки, дъхът ми няма да се подчини на неговите органи, аз онемявам.

Нека тази велика радост на Озарението бъде ваша, скъпи ученици. И тя ще бъде ваша, когато настъпи подходящият момент. Когато се случи, не се стъписвай-те, а когато си отиде от вас, не скърбете за неговата загуба - то ще се върне отново. Продължавайте да живеете, изкачвайки се още по-близо до своя Истински Аз и отваряйки се за неговото въздействие. Винаги бъ­дете винаги готови да чуете Гласа на Тишината - винаги готови да откликнете на докосването на Невидимата Ръка. В малкото ръководство "Светлина върху пътя" ще намерите много неща, които сега ще ви се сторят по-раз­бираеми.

Не се страхувайте отново, защото Истинският Аз винаги е с вас, а той е искра от Божествения Пламък и ще бъде като фенер за вас, за да ви сочи пътя.

Мир вам.

ТА когато се събужда от своя екстаз, изплаква:

Урок 4

ЧОВЕШКАТА АУРА

В предишните три урока насочихме за кратко ваше­то внимание последователно върху Седемте принципа на човека. Темата за устройството на човека обаче няма да е пълна, ако не споменем това, което окултистите познават като Човешката аура. Този въпрос съставлява най-интересната част от окултните учения и нейното споменаване може да се срещне във всички окултни съчинения и традиции на всички народи по Земята. Във връзка с човешката аура са се появили доста погрешни мнения и голямо объркване, като истината е била замъг­лена от различните спекулации и теории на някои от авторите по тази тема. В това няма нищо чудно, стига да си спомним, че аурата се вижда само от хора с високоразвити психични способности. Някои хора, при­тежаващи по-слабо развито зрение, което им позволява да видят само някои от грубите прояви на еманацията, съставляваща аурата, непрекъснато са твърдели, че са видели всичко, което може да се види; докато всъщност истината е, че такива хора са видели само една част от цялото, като останалото е запазено за тези с по-високо ниво на развитие.

Някои учители от последните години учат, че аурата в действителност представлява няколкото принципа на човека, проектирани извън пространството, заето от физическото му тяло; това обаче е истина само в този смисъл, в който и светлината на Слънцето е част от Слънцето - лъчите на електрическата крушка са част от светлината; топлината, излъчваща се от печката, е топ­лината, съдържаща се в печката; благоуханието на цветето е самото цвете. Аурата в действителност представ­лява еманация на един или повече от седемте принципа на човека - лъчения, излъчвани от самия принцип - а не са, най-общо казано, част от принципа, освен в смисъла, посочен по-горе.

Всеки от седемте принципа, от които е съставен човек, излъчва енергия, която е видима за психично развитите сетива на някои хора от човешкия род. Тази излъчвана енергия наподобява лъчението, известно като рентгенови лъчи, и подобно на тях е невидима за човеш­кото око, освен ако не й се помогне с нещо, което самата тя обикновено не притежава. Някои от по-грубите форми на аурата са видими за онези, които притежават сравни­телно слаборазвита степен на психична сила, докато по-висшите форми стават видими само при пълното развитие на психичните сили. Малцина са днес въплъте­ните в материални тела, които са виждали аурата, излъч­ваща се от шестия принцип, Духовният ум. А аурата на седмия принцип, Духът, е видима само за онези, които се намират далеч по-нагоре по стълбата в сравнение с човешкия род такъв, какъвто го познаваме. Аурата, из­лъчваща се от долните пет принципа, се вижда от много от нас, които сме развили психичната сила - яснотата на нашето видение и обхвата на гледката се определят от специфичното състояние на развитие, което сме дос­тигнали.

В този урок ще се опитаме да дадем на нашите ученици една обща представа за човешката аура, както и кратко описание на това, което е свързано с нея, но лесно ще забележите, че това е тема, която не може да се изчерпи дори с цяла книга. Доста трудна е задачата да се обобщи информация с подобен характер, но ние вярваме, че ще успеем да предадем една твърде ясна представа по въпроса на тези от нашите ученици, които внимават в това, което казваме.

Както вече заявихме, всеки принцип излъчва енер­гия, която, комбинирана, образува това, което е известно като човешката аура. Аурата на всеки принцип, ако останалите принципи бъдат отстранени, ще заеме също­то пространство, което се заема от аурата на всички или на всеки от останалите принципи. С други думи аурите на различните принципи проникват една в друга и тъй като са с различна честота на трептене, не си пречат взаимно. Когато говорим за аурата, имаме предвид ця­лата аура на човека, видима за човек с психично зрение. Когато говорим за аурата, излъчвана от всеки отделен принцип, изрично ще споменаваме за кой принцип става дума.

Най-грубата форма на човешката аура, разбира се, е тази, която се еманира от физическото тяло. Понякога тя се нарича "аурата на здравето", тъй като е сигурен индикатор за състоянието на физическото здраве на човека, от чието тяло се излъчва. Подобно на всички останали форми на аурата, тя се простира на около два до три фута(1фут=30см.) разстояние от тялото в зависимост от опре­делени обстоятелства, които не е необходимо да бъдат споменавани тук. Подобно на всички останали форми на аурата, тя е овална или яйцевидна. (Тази форма, която е обща за няколко от проявленията на аурата, е накарала някои писатели да я нарекат "Ауричното яйце".) Физи­ческата аура е практически безцветна (или е възможно да бъде синкаво-бяла, наподобяваща цвета на бистра вода), но притежава една специфична характеристика, която не се наблюдава при останалите проявления на аурата, тъй като за психичното зрение тя изглежда като

"нашарена" с безброй фини нишки, показващи се от тялото като твърда четина. При нормално здраве и жизненост тази "четина" е твърда и стърчи от тялото, докато при намалена жизненост или лошо здраве ниш­ките увисват като меката козина на някое животно, а в някои случаи са като кожено палто с разрешена козина, като част от "козината" стърчи във всички посоки, зап­летена, извита и засукана. Този феномен се предизвиква от потока на Прана, благодарение на който тялото се зарежда с енергия в по-голяма или в по-малка степен, като здравото тяло притежава нормално снабдяване с Прана, докато болното страда от недостиг на Прана, физическата аура виждат много хора, притежаващи ог­раничена степен на психично зрение, за които по-висши-те форми на аурата са невидими. За психично развитите понякога е трудно да направят разлика, което се дължи на това, че тя е замъглена от цветовете на по-висшите, психични форми на аурата, и за да я наблюдават, те са принудени да игнорират и потискат възприятията си от по-висшите форми на аурата и да пускат вибрациите само на тази форма на аурата, която искат да наблюда­ват. Частици, отделени от физическата аура, остават около мястото, на което е бил човек, и силно развитото усещане на кучетата и на другите животни им позволява да уловят "миризмата" на човека или животното, което проследяват.

2.Аурата, излъчваща се от втория принцип или астралното тяло, е като самия принцип, т. е. на цвят и външен вид е като парата, преди тя да се разтвори във въздуха и да изчезне от погледа. Трудно е да се разбере кога тя се смесва с другите форми на аурата, но когато астралното тяло се вижда като отделено от физическото, неговата аура може да се възприеме, особено ако наб­людаващият не е отворен за вибрациите от принципите, излъчващи аури с различни цветове. Онези от нашите читатели, които някога са виждали астрална форма или това, което обикновено се нарича "призрак", от високо или ниско ниво, вероятно ще си спомнят, че са видели една мъглива, яйцевидна форма от пара около най-ясно различимата фигура на астралната форма. Този неясен, парообразен, овален облак е бил астралната аура. Той, разбира се, става видим за този, за който астралната форма се "материализира".

3.Аурата на третия принцип или Прана е трудно да се опише, освен на онези, които са виждали рентгеновите лъчи. До известна степен е като парообразен облак, който на цвят и външен вид е като електрическа искра. В действителност всички проявленията на Прана напо­добяват електрическа светлина или искри. Прана има леко розов нюанс, когато е близо до тялото или в тялото, но изгубва този цвят, когато се отдалечи на няколко инча от него. Хората с психично зрение виждат ясно подоб­ните на искри частици на Прана, които се отделят от върха на пръстите на хората, използващи така наречено­то "магнетично лечение" или извършващи месмерични движения. Може да се види и от много хора, които нямат претенции, че притежават психично зрение, и за тях тя изглежда като нагорещен въздух, издигащ се от печка или от нагрятата земя, с други думи като нещо безцвет­но, което пулсира и вибрира. Тази пранична аура е нещо, което болният и слаб човек, на когото липсва жизненост, дърпа от здравия, силен индивид, защото се нуждае от нея. При подобни случаи човекът, от който се тегли без негово съгласие, ще се чувства отпуснат и апатичен, след като е бил в компанията на индивид, който е погълнал част от неговата жизненост. В "Науката за дишането", в главата Образуване на Аурата, дадохме един метод, чрез който човек може да се имунизира към тази съзнателна или несъзнателна форма на вампиризъм. Този метод, макар и даден в книгата с друга цел, е също толкова ефикасен и в нашия случай. Много добър резултат може да се получи чрез създаването на мислена представа за една аурична обвивка, през която никаква сила не може да се измъкне навън и никакво външно влияние не може да проникне вътре без нашето съгласие. По същия начин човек може да се защитава от заразяването от източни­ци, които могат сериозно да му навредят, ако няма закрила. Праничната аура се излива навън и при месмеричните движения на ръцете или психични "лечения", но при подобни случаи опитният оператор регулира потока и се стреми да попълва запаса от прана в своята система, което довежда до генерирането и еманирането на устойчив поток от пранична аура. Не се налага да се спираме върху тези въпроси, тъй като те са описани подробно в "Науката за дишането", която ученикът ще види в една нова светлина, след като почете и размисли върху това, което казахме относно характеристиката на човешката аура. Въпросната малка книжка беше написана за широ­ката публика, която макар и да има голяма полза от нея, не може да получи от там значението, което става абсо­лютно ясно на ученика, преминаващ постепенно през различните нива на настоящите уроци. Тази малка книж­ка, елементарна и непретенциозна по своята същност, крие в себе си много неща и те могат бъдат прочетени единствено от онези, които могат да ги разберат. На­шият съвет към ученика е от време на време да препро­чита тази малка книжка и да обръща внимание на това, колко много неща открива в нея, които преди това изобщо не е забелязвал.

Сега се насочваме към най-интересните характерис­тики на човешката аура и считаме, че някои от фактите, които ще бъдат изнесени в този урок, ще имат стойност­та на откровение дори и за онези, които са перфектно запознати с трите проявления на аурата, за които преди малко стана дума. Някои могат да се усъмнят в редица от твърденията, които ще бъдат направени, но на такива хора бихме искали да кажем, че разполагат със средст­вата, с чиято помощ могат да развият и разгърнат пси­хичните си сили в достатъчна степен, за да могат сами да видят нещата, както преди тях това са направили хиляди други хора. Нищо от окултното учение не трябва да остава скрито за хората, които се усъмняват в него. Всеки може да влезе сам в окултния свят - стига да плати цената за постижението и тази цена не е злато или сребро, а отказване от нисшия аз и развитието на това, което е по-висше в човека. Истина е, че има хора, които нахлуват в психичния свят, без да са се подготвили и да са очистили себе си с помощта на подходящи методи, но за такива хора придобитите способности са по-скоро проклятие, отколкото благословия, и те са принудени да се върнат обратно по своите стъпки, докато не влязат през правилната врата, ключът за която се намира с лекота от всички, които го търсят в подходящото състо­яние на духа.

За да се върнем към висшите проявления на човеш­ката аура, отново насочваме вниманието ви към факта, че психичният наблюдател вижда аурата като светещ облак, почти овален по форма, простиращ се на около два до три фута около тялото на човека. Не свършва рязко и изведнъж, а избледнява постепенно, докато не изчезне изцяло. В действителност се простира на много по-голямо разстояние от видимите й граници. На вън­шен вид е като светещ облак с непрекъснато променящи се цветове, като във всеки човек някои от цветовете преобладават по причини, на които накратко ще се спрем. Тези цветове се раждат от определени психични състояния на индивида. Всяка мисъл, емоция или чувство се изразява с определен цвят или комбинация от цветове, принадлежащи на тази конкретна мисъл, емо­ция или чувство, като този цвят или цветове се проявяват в аурата на този конкретен психичен принцип, в който се зараждат мисълта, емоцията или чувството и, естестве­но, са видими за наблюдателя, изучаващ състава на аурата на този, който мисли. Развитият психично инди­вид може да чете мислите на даден човек така, както чете страниците на отворена книга, при положение че разби­ра езика на цветовете на аурата, което, разбира се, е по силите на всички развити окултисти. А човек, който попада случайно или от време на време в окултния свят, ще види единствено отражението на чудесни цветове, появяващи се в един светещ облак, значението на което не му е известно.

Считаме, че е по-добре, преди да продължим ната­тък, да ви дадем най-обща представа за тези аурични цветове и за мисълта, емоцията или чувството, към които всеки от тях принадлежи. Тези цветове премина­ват и се смесват в хиляди комбинации, но следващото

описание ще ви даде ясна представа по този въпрос и ще ви позволи по-лесно да разберете това, което малко по-късно ще кажем в този урок.

АУРИЧНИ ЦВЕТОВЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Черното представя омразата, злобата, отмъщение­то и други подобни чувства.

Светлосивото представя егоизма.

Пепелявосивото (цветът, характерен за трупа на мъртвеца) представя страха и ужаса.

Тъмносивото е депресия и меланхолия.

Мръснозеленото представя ревността. Ако с рев­ността е смесен и много гняв, той ще се проявява като червени проблясъци върху зелен фон.

Зеленото, с почти тъмносив оттенък, представя дол­ната измама.

Зеленото, с искрящ нюанс, представлява толератността към мненията и убежденията на другите хора, лесно приспособяване към променящите се обстоятел­ства, адаптивност, такт, учтивост, мъдрост в ежедневния свят и т. н., както и качества, които някой вероятно може да свърже с "изтънченото лукавство".

Червеното с нюанс, който напомня на промъкващ се от горяща постройка огън, примесен с дим, представ­лява чувствеността и животинските страсти.

Червеното, във формата на яркочервени пламъци, наподобяващи светкавица, показва гняв. Те обикновено избухват на черен фон, когато гневът се разпалва от омраза или злоба, но когато е от ревност, те са върху зелен фон. Гневът, който се ражда от възмущение или при защита на предполагаемото "право", е без посоче­ните фонове и обикновено се проявява като червени пламъци, несвързани с фона.

Тъмночервеното представя любовта и варира по нюанс в зависимост от естеството на чувството. Грубата чувствена любов ще бъде придружена с убит (без блясък) наситен тъмночервен цвят, докато любовта, смесена с по-висши чувства, ще се прояви чрез по-светли и по-при­ятни нюанси. Висшата форма на любов ще бъде прид­ружена от цвят, който се доближава до цвета на красива роза.

Кафявото, с червеникав нюанс, представя скъпер­ничеството и алчността.

Оранжевото, с ярък нюанс, представлява гордост и амбиция.

Жълтото, в различните му нюанси, представя инте­лектуалната сила. Ако интелектът се задоволява с нис­кокачествени неща, нюансът е тъмно, убито жълто; ко­гато нивото на интелекта се издигне до по-високи нива, цветът става по-ярък и бистър; а красивото златисто-жълто означава велико интелектуално постижение, дъл­бок и остър ум и т.н.

Синьото, с тъмен оттенък, представя религиозната мисъл, емоция и чувство. Този цвят обаче варира по своята чистота според степента на безкористността, демонстрирана в религиозното съзнание. Нюансите и степените на чистотата варират от убито индиговосиньо до красиво наситено виолетово, като последното пред­ставя най-висшето религиозно чувство.

Светлосиньото, със специфичния чист и светъл нюанс, представя духовността. Някои от най-висшите степени на духовността, наблюдавани в обикновените хора, се проявяват в този нюанс на синьото, изпълнен със светещи ярки точки, мигащи и проблясващи като звезди в ясна зимна нощ.

Ученикът ще си спомни, че тези цветове образуват безкрайни комбинации и нюанси и могат да се видят с най-различна степен на яркост и размер, като всеки от тях за развития окултист притежава собствено значение. Освен споменатите по-горе цветове има още някол­ко, за които нямаме имена, тъй като са извън спектъра на видимите цветове, и следователно науката, която не

притежава средствата да ги възприеме, не е счела за необходимо да им даде имена, въпреки че теоретично тяхното съществуване е известно. Науката ни казва, че съществува нещо, наречено "ултравиолетови" и "ултра-червени" лъчи, като нито едни от тях не могат да се видят от човешкото око, дори и с помощта на механични приспособления, тъй като техните вибрации са извън обсега на нашите сетива. Тези два "ултра" цвята (и няколко други, неизвестни на науката) са познати на окултистите и могат да се видят от човек с определена степен на психични способности. Значението на това твърдение може да бъде разбрано по-пълно, след като заявим, че когато в човешката аура се наблюдават някои от тези "ултра" цветове, това е показател за психично развитие, като степента на тяхната интензивност зависи от степента на развитието. Друг забележителен факт за тези, които не са се занимавали с този проблем, е, че ултравиолетовият цвят в аурата е показател за психично развитие, когато се използва на едно по-висше и неегоистично ниво, докато ултрачервеният цвят, когато бъде забелязан в човешката аура, показва, че човекът е пси­хично развит, но го използва за егоистични и недостойни цели - "черна магия" всъщност. Ултравиолетовите лъчи се намират извън единия край на видимия спектър, известен на науката, докато ултрачервените лъчи са извън другия край на същия този спектър. Честотата на първите е прекалено висока, за да бъде възприета от човешкото око, докато на вторите е прекалено ниска, поради което също не може да се възприеме от човека. И действителната разлика между двете форми на пси­хична сила е толкова голяма, колкото е голяма разликата между относителните позиции на тези два "ултра" цвята. Наред със споменатите два "ултра" цвята съществува още един цвят, който е невидим за обикновеното зрение - истинското първично жълто, което е показател за Духовното озарение и което се вижда едва-едва около главите на духовно великите индивиди. Твърди се, че цветът, който характеризира седмия принцип, Духът, представлява чистобяла светлина с особена яркост и че такъв цвят никога не е бил виждан от човешко око -всъщност, самото съществуване на абсолютно "бялата светлина" се отрича от Западната наука.

Аурата, излъчвана от инстинктивния ум, е съставе­на основно от по-тежки и убити нюанси. По време на сън, когато умът е безмълвен, се появява главно един убит червен цвят, който показва, че инстинктивният ум изпълнява чисто животинските функции на тялото. Този нюанс, разбира се, може да се види винаги, но по време на будно състояние често е замъглявай от по-ярките цветове на преминаващите мисли, емоции и чувства.

Точно на това място е подходящо да заявим, че дори когато умът е тих и спокоен, в аурата кръжат цветове, които са показатели за тенденциите, преобладаващи в човека, така че много лесно може да се определи както етапът на неговото развитие и напредък, така и неговите "вкусове" и другите характеристики на личността му. Когато умът е пометен от някоя силна страст, чувство или емоция, цялата аура се оцветява от специфичния цвят или цветове, които я представят. Гневният изблик например създава в цялата аура избухващи яркочервени пламъци върху черен фон, засенчвайки почти напълно останалите цветове. Това състояние трае по-дълъг или по-къс период от време, в зависимост от силата на страстта. Ако хората можеха да хвърлят поглед върху човешката аура, когато е оцветена по този начин, щяха да бъдат така уплашени от ужасната гледка, че никога повече нямаше да допуснат състоянието на гняв - в такъв момент аурата напомня на пламъците и пушеците в "преизподнята", за която се говори в някои от ортодок­салните религии, и всъщност в подобни състояния чо­вешкият ум временно се превръща в истински ад.

Когато умът е залят от силна вълна на любов, цялата аура се оцветява в тъмночервено, като нюансът зависи от естес­твото на страстта. По същия начин избликът на религиозно чувство ще оцвети цялата аура в синьо, както посо­чихме в таблицата с цветовете. Накратко, силната емо­ция, чувство или страст оцветяват аурата в своя цвят, докато трае чувството. От това, което казахме, ще раз­берете, че цветовата характеристика на аурата притежа­ва два аспекта: първият зависи от преобладаващите мисли, които обикновено присъстват в ума на човека; вторият зависи от специфичните емоции, чувства и страсти (ако има такива), които съществуват в конкрет­ния момент. Цветът изчезва, когато изчезне съответната емоция, въпреки че едно чувство, страст или емоция, които се повтарят непрекъснато, след време се проявя­ват като част от обичайния цвят на аурата. Разбира се, обичайният цвят на аурата с течение на времето посте­пенно се изменя заедно с изменението или подобряване­то на характера на човека. Обичайните цветове, които могат да се видят в аурата, са индикатор за "общия характер" на човека; преходните цветове показват какви емоции, чувства или страсти (ако има такива) домини­рат в него в съответния момент.

Ученикът, който е прочел предишните уроци, лесно ще разбере, че развитието и разгръщането на човека го прави във все по-малка степен жертва на преходните страсти, емоции или чувства, излъчващи се от инстинк­тивния ум, и че интелектът, а след това и Духовният ум започват да се проявяват, вместо да съществуват в ла­тентно състояние. Припомняйки си това, лесно ще раз­бере колко голяма трябва да е разликата между аурата на един неразвит човек и тази на развития човек. Едната е съвкупност от убити, тежки, груби цветове, като тази съвкупност често е заливана от цвета на някоя преходна емоция, чувство или страст. Другата демонстрира по-висшите цветове и е много по-чиста, като е съвсем слабо засегната от емоциите, чувствата и страстите, които общо взето вече са поставени под контрола на волята.

Човекът, който притежава добре развит интелект, има аура, пропита от красиво златисто жълто, символ на интелигентността. Този цвят в подобни случаи се вижда особено добре в горната част на аурата, обгръ­щайки главата и раменете на човека, а повечето живо­тински цветове потъват към долната част на аурата. Прочетете бележките към точката "Жълто" в таблицата на цветовете в този урок. Когато интелектът на човека е възприел идеята за духовността и се е посветил на овла­дяването на духовната сила, на развитието и разгръща­нето, това жълто ще има по краищата си един особено бистър и ярък светлосин нюанс. Това специфично светлосиньо е показател за онова, което обикновено се нари­ча "духовност", което обаче в действителност представ­лява просто една "интелектуална духовност", ако ме извините за използването на този, до известна степен противоречив термин - това не е същото, каквото е Духовният ум, а е просто един интелект, пропит от Духовния ум, ако използваме още един неподходящ тер­мин. В някои случаи на силно развитие на това интелек­туално състояние яркият светлосин цвят е във формата на широк ръб или край, който често е по-широк от самия център, а в някои особени случаи светлосиньото е наси­тено с искрящи светли точки, блещукащи и проблясва­щи като звезди в ясна зимна нощ. Тези ярки точки показват, че цветът на аурата на Духовния ум изразява себе си и са знак за това, че за миг Духовното съзнание е станало видимо за човека или че в близко бъдеще то ще стане такова. Това е въпрос, който доста обърква учениците, а дори и учителите по окултизъм. Следва­щият параграф също ще е свързан в определена степен с този проблем.

Аурата, която се излъчва от Духовния ум или от шестия принцип, е с цвета на истинското първично жълто, което е невидимо за обикновеното зрение и не може да бъде възпроизведено изкуствено от човека. То се концентрира около главата на духовно озарения и от време на време излъчва едно специфично сияние, което може да се види дори от неразвити хора. Това е особено вярно в случая, когато духовно развитият индивид е ангажиран искрено с някаква проповед или учение, като в такива моменти лицето му като че ли направо свети или притежава някакво сияние. Ореолите, изобразявани върху картините на великите духовни водачи на човечес­твото, са резултат от традиция, водеща началото си от факт, който наистина е бил преживян от древните пос­ледователи на такива лидери. Когато отново се вгледаме в удивителната картина на Хофман "Гетсиманската гра­дина", ще достигнем до едно ново разбиране за мистич­ното сияние около главата на великия духовен Учител, чиито дълбоки и истински учения са били помрачени от умовете на много от онези, заклеващи се в Неговото име, поради невежеството на поколения учители, които са живели от Неговата смърт насам, но чиито учения са живата истина за окултистите от всички народи.

За аурата на седмия принцип, Духът, можем да кажем съвсем малко и това малко сме го получили от традицията. Твърди се, че тя се състои от "чисто бяла" светлина, нещо непознато на науката. Никой от нас, хората, не е виждал някога тази светлина и никой от нас никога няма да я види (на този етап на развитие). Глед­ката за това удивително сияние е запазена за съществата, които са разположени много по-високо върху стълбата на еволюцията от нас, но които някога са били смъртни същества, също като нас, и като които ще станем и ние. "Ние сме Божии Чеда и още не е ясно какви ще станем"; но ние сме стъпили на Пътя и онези, които са вървели преди нас, са ни оставили някои ясни знаци. След много векове ние се прибираме вкъщи.

Урок 5

ДИНАМИКАТА НА МИСЪЛТА

Ако тези уроци бяха написани преди двадесет годи­ни, а не днес, задачата западната публика да разбере значението на силата на мисълта, нейната природа, ней­ните ефекти щеше да бъде много по-трудно осъществи­ма. Преди двадесет години много малко хора на Запад знаеха нещо по въпросната тема и като изключим мал­цината окултисти, думите на учителя щяха да се приемат като приказки на луд човек. През споменатия период от време обаче Западният свят постепенно се образова до степен на едно поне частично разбиране за силата на мисълта и ехото от великите Източни учения по този въпрос достигна до ушите на почти всеки мислещ човек в Западния свят, като в частност това е особено валидно за Великобритания и Америка.

Това събуждане съответства на природните закони и е част от еволюцията на човешкия род. Истина е, че по-голяма част от учението дойде от хора, които са се събудили само отчасти за истината, и следователно ученията бяха повече или по-малко груби и несъвършени и донякъде оцветени от индивидуалните теории и раз­съждения на различните учители, които говореха и пи­шеха по този въпрос. Обикновеният западен ученик, който се интересуваше от различните течения, които най-грубо могат да се обединят под названието "Новата мисъл", беше повече или по-малко объркан от очевидно противоречащите си теории и учения, резултат от раз­личните спекулации и теории на безбройните учители, които се появиха, развиха и в много случаи след това

"процъфтяха". Внимателният анализ обаче ще покаже, че в основата на всички учения лежат някои фундамен­тални факти, които пробуденият ум схваща като истина. Всички тези учители свършиха добра работа и всъщност учението на всеки от тях достигна до определени умове, които имаха нужда определено нещо да им бъде преподадено от определен учител, като съответното учение беше възможно най-доброто, като се вземеше предвид конкретния етап на развитие на ученика. Много ученици получиха най-доброто от определени учители и след това надминаха учителите си и тяхното учение, като на свой ред станаха учители, предавайки на другите исти­ната така, както я бяха получили, повече или по-малко оцветена от собствената им индивидуалност.

Старателният ученик, който беше се заел с трудната задача да се запознае с фундаменталните принципи и учения на тези нови школи на мисълта, щеше да открие, че всички те се основават върху Източните учения, които са по-стари от писаната история и които са били общо достояние на окултистите от всички епохи и народи. Тази "Нова мисъл" в действителност е най-старата ми­съл, но съвременното й представяне се оказва нещо ново за онези, които я чуват днес, и новото движение е изцяло задължено на нейната работа, а напредналият окултист знае, че фундаменталната истина, която лежи в основата на всички тези противоборстващи теории, постепенно ще бъде разкрита и ще се покаже на бял свят, докато спекулациите и фаворизираните теории на различните учители ще бъдат забравени.

Голяма част от тези, които четат този урок, трябва да са чували нещо по темата за силата на мисълта и без съмнения са преживявали нейния ефект. Затова този урок може да се окаже като стара и позната история за почти всички от вас, но ние ще се постараем да дадем кратко, ясно резюме на ученията на йогите по този въпрос, което може да помогне за сближаването на някои от привидно противоречащите си теории, споменати по-рано.

Няма да правим опит да обясняваме какво предс­тавлява мисълта - това е доста сложен проблем за елементарни уроци. Ще започнем с обяснението на ня­кои от нейните свойства, закони и последици. Засега се въздържаме от теориите и ще се заемем с "практическа­та" страна на въпроса.

Ще си спомните това, което казахме за аурата в пос­ледния ни урок. Обяснихме, че аурата се излъчва в прост­ранството от няколкото принципа на човека, точно както и светлината на Слънцето, топлината на печката, арома­тът на цветето и т.н. Всеки от тези източници излъчва вибрации, които ние наричаме светлина, топлина или аро­мат. В определен смисъл тези еманации представляват миниатюрни частици от нещото, което ги излъчва. В тази връзка трябва да си спомним също така, че нещото, излъч­ващо еманациите, продължава да съществува за по-дълъг или по-къс период от време. Астрономията учи например, че една далечна звезда може да е престанала да съществу­ва и въпреки това светлината, излъчена от нея, ще продъл­жава своето пътуване и ще бъде видяна от нас, на Земята, много години след като звездата е престанала да същест­вува - в действителност това, което виждаме ние във всеки момент, са лъчите на звездата, които са се отделили от нея преди много години, като времето, разбира се, зависи от разстоянието на звездата от Земята. По същия начин огънят в печката може да е изгаснал и въпреки това топлината ще остане в стаята дълго време след това. Пак така парченце мускус може да бъде внесено в стаята и след това изнесено, но неговата миризма ще се усеща още известно време след това. По същия начин активно може да съществуват мислите, които са били изпратени преди много години от някакъв човек, чиято душевна нагласа оттогава насам може да се е променила изцяло или който всъщност може отдавна да е починал. Често различни места са пропити от мислите на хора, които са живели преди това там и които са напуснали или умрели преди години.

Умът непрекъснато отделя еманации, които могат да се видят като простиращата се на няколко фута от човека аура и които обикновено изтъняват и стават по-трудни за възприемане с увеличаване на разстояние­то от изпращача. Ние непрекъснато изпращаме вълни на мисълта (ако използваме любимия термин) и тези вълни, след като първоначалната сила на излъчването се изчерпи, се носят в пространството като облаци, смесвайки се с други мисловни вълни от същото естество и често достигайки до най-отдалечените части на земята. Някои от мисловните еманации остават около мястото, от ко­ето са били изпратени, и ако не бъдат притеснени от по-силни мисли с противоположна природа, ще останат там, макар и леко изменени, в продължение на години. Други мисли, изпратени с определена цел или под давлението на силно желание, емоция или страст, се носят бързо към обекта, за който са предназначени. Ще се запознаем с такива случаи по-нататък в урока.

Мнозинството от хората влагат съвсем малко сила в своята мисъл; всъщност мисленето при тях се е пре­върнало в един почти механичен процес и на техните мисловни вълни следователно е придадена твърде слаба движеща сила, затова те не достигат далеч, освен ако не бъдат издърпани от някой друг човек със сходна мисъл, който ги привлича към себе си. (Ние просто съобщаваме основните принципи, повтаряйки ги, когато се налага, така че ученикът постепенно да възприеме идеята. Счи­таме, че този метод на изложение на материала е най-ефикасната форма на преподаване, далеч по-ефикасна от обичайната форма на обучение.)

Искаме ученикът в частност да разбере, че когато казваме "Мислите са Неща", не използваме термините образно или в някакъв въображаем контекст, а изразява­ме една буквална истина. Имаме предвид, че мисълта е също толкова едно "нещо", колкото е и светлината, топлината, електричеството и всички останали матери­ални явления. Мисълта може да се види от психичното зрение; може да се почувства от чувствителния; и ако съществуваха подходящи инструменти, може да се из­мери. Мисълта, след като е била излъчена, е като облак, носеща цвета, който й принадлежи, както беше обяснено в урока за аурата. Тя е като тънка пара (степента на плътност е различна) и е точно толкова реална, колкото и въздухът около нас или парата, или безбройните газо­ве, с които сме запознати. И тя притежава сила, точно както я притежават всички тези форми на пара, които току-що споменахме. Позволете ни на това място да споменем, че когато мисълта се изпраща със сила, обик­новено носи със себе си определено количество прана, която й придава допълнителна сила и мощ и често предизвиква страховити ефекти. На практика в някои случаи прана й "вдъхва живот" и прави от нея една почти жива сила. Ще кажем повече по този въпрос малко по-късно.

И така, приятели и ученици, моля ви, винаги помне­те, че когато говорим, че мислите са реални неща, имаме предвид точно това, което казваме. Може би е необхо­димо да усвоите много добре този факт, като си предс­тавите ума като нещо, което изпраща мисловни емана­ции. За някои хора картината на излъчването на светлин­ни вълни е най-лесният начин за възприемането на тази идея. Други предпочитат илюстрацията с излъчването на топлината от печката. Трети намират за по-лесно да си представят цвете, което излъчва силен аромат. А един ученик (сега твърде напреднал) предпочиташе да мисли за еманациите на мислите като за парата, която се издига от чайник с вряща вода. Изберете си сами някой от посочените примери или си измислете свой, но по няка­къв начин закрепете идеята в ума си. Много по-лесно е с тези неща да се работи с помощта на някаква матери­ална илюстрация, отколкото да се правят опити да се предлага абстрактна идея на ума.

Въпреки че по правило силата на мисълта от опре­делен вид зависи от силата, с която тя е била изпратена, има и един друг елемент, който позволява на мислите да проявяват сила. Говорим за тенденцията на мисълта да привлича към себе си други мисли със сходно естество и по този начин да комбинира силата. Мисли от всякакъв род не само проявяват тенденцията да привличат към мислещия индивид определена мисъл, създадена от мисловната атмосфера вътре в полето на привличането, но мислите проявяват и тенденцията да се носят заедно, да се обединяват, да се смесват. Обичайната мисловна атмосфера на общността е съставена от мислите на хората, влизащи в състава на тази общност. Местата, подобно на хората, притежават свои особености, свои характеристики, свои силни и слаби участъци, своя пре­обладаваща атмосфера. Този факт е очевиден за всички, които изобщо са мислили по този въпрос, но на пробле­ма обикновено се махва с ръка без какъвто и да е опит за обяснение. Трябва да е ясно обаче, че самото място не е някаква същност и че тези характеристики не са му вътрешно присъщи, а трябва да имат определена при­чина или източник. Окултистът знае, че мисловната ат­мосфера на дадено село, град, квартал или нация пред­ставлява съставна мисъл от мислите на хората, които живеят в съответното място или са живели преди това. Непознатите, които идват в съответната общност, усе­щат променената атмосфера около себе си и ако тя не е в хармония със собствената им душевна нагласа, се чувстват некомфортно и искат да напуснат това място. Ако човек, който не разбира законите, действащи в мис­ловния свят, остане дълго време на дадено място, е най-вероятно да бъде повлиян от преобладаващата мис­ловна атмосфера и независимо от своите желания, в него Ще започне да се появява промяна и той ще се спусне или ще се издигне до нивото на преобладаващата мисъл. В старите страни характеристиките на водещите градове на държавите в по-голяма или в по-малка степен са се развили и оформили по един и същ начин, въпреки че има и известни различия, които чужденецът усеща веднага, когато ги посети. Но в Америка, където държа­вата е по-голяма и по-нова, различията, които могат да се забележат в различните райони, са по-големи. Това е истина не само за различните райони на страната, но и за съседните градове. Нека наблюдателният чужденец да посети поред водещите градове на Съединените щати и ще бъде завладян от духа на всяко място, като всяко от тях притежава собствена индивидуалност и характе­ристики, които са резултат от определени насоки на мисълта от страна на предишните жители на съответно­то място, а това, на свой ред, оказва влияние върху новодошлите, които прибавят своите мисловни емана­ции към атмосферата на мястото и т. н., от поколение на поколение, докато накрая някои от градовете са развили характеристики, които не притежава нито една от наци­ите по света. Нека чужденецът посети например после­дователно Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Денвър и Сан Франциско и ще забележи огромните различия в характеристиките на всяко от местата. Тези различия не изпъкват толкова силно, когато разговаря с отделните граждани, но са съвсем отчетливи, когато той се открие за "духа на мястото". Хората често говорят за тези характеристики като за "атмосферата" на мястото, но действителното обяснение беше посочено по-горе - това е мисловната атмосфера на града. Тези характеристики могат да се модифицират и дери значително да се про­менят от нова група хора, които са се установили в града. Няколко енергични мислители ще излъчват силни мис­ловни вълни в ежедневния си живот, които скоро ще оцветят съставната мисъл на съответното място. Ми­сълта на един силен мислител ще надделее над слабата, безцелна мисъл на голям брой хора, които изпращат единствено отрицателни мисли. Положителното е сигу­рната противоотрова на отрицателното. По същия на­чин "духът" на нацията представлява сплав от "духа" на съставните й части. Ако някой се премести в град, в който е била установена силна енергия, той скоро ще почувства ефекта от положителната мисъл около себе си, която ще предизвика възникването на подобни мисли и в него. Ако човек се премести в някоя заспала, "мърт­ва" общност, активността му ще стихне и той скоро ще се спусне до нивото на града. Разбира се, мъжът или жената, които са изградили силна, положителна инди­видуалност, няма да бъдат засегнати така лесно, както ще бъде засегнат индивидът с противоположни характе­ристики, а всъщност те може дори да подействат на широката маса от хора като подкваса; но в един най-общ смисъл обикновеният човек търпи значително влияние от съставната мисловна атмосфера на мястото, в което прекарва повечето от времето си.

По същия начин сгради, офиси, жилища и т.н. стават носители на преобладаващата мисъл на тези, които ги обитават или които са ги обитавали. Някои места при­тежават забележителна липса на късмет и въпреки че това състояние може да се промени от мъж или жена със силна воля, обикновеният човек търпи неговите въздейс­твия. Някои къщи носят със себе си атмосферата на слънчева топлина, приятелство и добро настроение, до­като други са студени и отблъскващи. Едно място за бизнес е твърде предразположено да отрази преоблада­ващата мисъл на тези, които ръководят предприятието, или на тези, които се занимават с неговите дела. Някои магазини вдъхват доверие на своите клиенти, докато други карат човек да стиска здраво портфейла си и да следи внимателно служителите.

Места, на които са били извършени престъпления, често носят със себе си една неприятна атмосфера, която първоначално възниква от силните мисли, изпратени от участниците в събитието - както от престъпника, така и от жертвата. Атмосферата в даден затвор за чувствител­ния човек е ужасна. Атмосферата на място на порок или на сцена на низши животински страсти е задушаваща за човек, който е с по-висши духовни характеристики. Ат­мосферата на болницата лесно оказва влияние върху своите посетители. Атмосферата на стара църква е в състояние да породи в ума на своя посетител усещането за тишина и покой. Говорим най-общо, разбира се, тъй като съществуват множество влияния, които модифици­рат и изменят тези тенденции.

Същото важи и за индивидите. Някои носят със себе си атмосфера на топлота, светлина и кураж, докато други внасят в стаята усещането за дисхармония, недо­верие и неспокойствие. Мнозина действат като "убийци на радостта" и като студен душ за ентусиазма и свобод­ното изразяване на чувствата. Могат да бъдат посочени стотици случаи, илюстриращи този факт, но ученикът може да ги вземе от собствения си опит и наблюдения.

Различните вълни на мисълта, изпратени от хората, привличат и са привличани от мисли със сходен характер. Те образуват мисловния слой в астралното пространство, точно както облаците се групират в атмосферата. Това не означава, че всеки мисловен слой или пласт заема определена част от пространството за сметка на всички останали облаци на мисълта. Напротив, тези части на мисълта, образуващи облаците, са с различна честота на трептене и едно и също място може да бъде пълно с мисловна материя от хиляда различни вида, носещи се свободно наоколо, проникващи една в друга, но без да си пречат и без да се сливат една с друга, като изключим мислите, които са от сходно естество, въпреки че в някои моменти могат да се образуват временни комбинации. Не можем да навлезем в подробности по въпроса в този урок, а просто искаме да дадем на уче­ника обща представа по проблема, върху която той да се опира, когато е нужно.

Всеки индивид притегля към себе си мислите, съот­ветстващи на тези, които възникват в собствения му ум, а той, разбира се, на свой ред търпи влиянието на тези мисли, които са привлечени към него. Това е като доба­вяне на гориво към огъня. Нека някой подслони мисли на злоба и омраза за известно време и той ще бъде

ужасен от отвратителния поток мисли, който ще залее ума му. И колкото по-дълго упорства в подържането на това мисловно състояние, толкова е по-сигурно, че ло­шите неща ще станат негова характеристика. Той се превръща в център на мисли от такова естество. И ако поддържа тази мисловна настройка, докато тя се пре­върне в негов навик, ще започне да привлича към себе си обстоятелства и условия, които ще му позволят да реализира тези мисли на практика. Мисловното състоя­ние не само привлича мисли от подобно естество към себе си, но и тласка своя притежател към условия и обстоятелства, предназначени да му позволят да се въз­ползва от тези мисли и склонности, които е приютил в себе си. Нека нечий ум е завладян от животински страсти и тогава като че ли цялата природа се е наговорила да го постави в положение, в което тези страсти да бъдат удовлетворени.

От друга страна, нека човек развие в себе си навика да създава възвишени и добри мисли и след време ще бъде поставен в ситуации, съответстващи на неговото мислене, а освен това ще привлече към себе си други мисли, които лесно ще се обединят с неговите собствени. Това не само че е истина, но е истина и фактът, че всеки човек ще привлече към себе си други хора със сходни мисли и на свой ред ще бъде привлечен от тях. Ние наистина създаваме собствените си обстоятелства и компания с помощта на нашите вчерашни или днешни мисли. Нашите мисли от вчерашния ден ни въздействат в по-голяма или по-малка степен, но днешната мисъл постепенно ще измести и изтласка отхвърлените мисли от нашето минало, ако искаме това да стане.

Казахме, че мисълта, заредена с прана, демонстри­ра много по-голяма сила в сравнение с обикновената мисъл. В действителност всички положителни мисли, които се излъчват, са заредени повече или по-малко с прана. Човекът със силна воля, изпращащ мощна поло­жителна сила, несъзнателно (или съзнателно, ако е наясно с проблема) изпраща заедно с нея определено коли­чество прана, което е пропорционално на силата, с която е била задвижена мисълта. Такива мисли често се изп­ращат като куршум към мишената, вместо да се носят безцелно и бавно като обичайната мисловна еманация. Някои оратори са придобили това изкуство и човек съвсем ясно може да почувства въздействието на мисъл­та, което се крие зад техните изказвания. Един силен, енергичен мислител, чиято мисъл е заредена добре с прана, често създава това, което е известно като Мисъл -Форми, т. е. мисли, притежаващи такава жизненост, че стават почти като живи сили. Подобни мисъл-форми, когато влязат в психичната атмосфера на човека, прите­жават почти същата сила като тази, която човекът, който ги е изпратил, би притежавал, ако присъстваше лично и налагаше своята мисъл върху вас в някой разпален раз­говор. Онези, които се намират на висока степен на окултно развитие, често изпращат мисъл-форми, за да помогнат на своите ближни, когато те са в беда или в нужда. Много от нас са изпитвали въздействието на полезните мисли, изпратени по този начин, без изобщо да можем да си представим причината за промяната на нашето настроение, носеща със себе си съзнанието за обновена сила и смелост.

Въпреки че много често мисъл-формите се изпра­щат несъзнателно от хора с егоистични желания и цели и мнозина са тези, които търпят тяхното въздействие, искаме да кажем, че няма място за страх, тъй като никой не може да бъде засегнат, ако поддържа атмосфера на Любов и Доверие. Тези две състояния ще отблъснат и най-силната вълна на мисълта, която може или да е насочена против даден човек, или ние да се натъкнем на нея в астралната атмосфера. Колкото по-висок е рангът на мисълта, толкова по-силна е тя, като и най-слабият човек, стига умът му да е изпълнен с Космическа Любов и Доверие в Единната Сила, е хиляди пъти по-силен от човек дори с най-голяма сила, който ще падне дотам, че

да използва тази сила за егоистични цели. Най-висшите сили от този вид могат да бъдат притежавани само от хора със забележително духовно развитие, които отдав­на са оставили зад себе си нисшите цели и амбиции на недоразвитите хора. Такива хора непрекъснато изпра­щат мисъл-форми на сила и помощ и те могат да бъдат получени от тези, които се нуждаят от такава помощ. Всичко, което човек трябва да направи, е да отправи мислена молба за помощ от онези, които са в състояние да му я дадат, и веднага започва да привлича към себе си вълните на силната, благотворна духовна мисъл, ко­ято се излъчва непрекъснато от ума на помощниците на човешкия род, както в плът и кръв, така и безплътни. Ако човешкият род беше оставен на милостта на тези с егоистичните мисли, той отдавна щеше да загине, но нещата са подредени по друг начин.

Единствените неща, от които трябва да се страхува­ме в света на мисъл-формите, са тези, които съответст­ват на всякакви низки мисли, с които ние може би се забавляваме. Например, ако си доставяме удоволствие с низки, егоистични мисли, ние сме отворени за мисъл-форми със сходен характер, които може би се носят в психичната атмосфера. Те могат да завладеят здраво нашия ум и да ни принудят да направим неща, които в началото не сме искали да правим. Притежаваме право­то да поканим каквито искаме мисловни гости - нека внимаваме на кого пращаме покани.

Нашите силни желания създават мисъл-форми, ко­ито работят за удовлетворяване на тези желания, неза­висимо дали те са добри, или лоши. С помощта на тези мисъл-форми притегляме нещата към нас и сме притегляни към нещата. Те се превръщат в мощни помощници, които никога не спят при изпълнението на своите задъл­жения. Нека внимаваме как ги изпращаме. Не изпращай­те силна мисъл-желание, освен ако не е била одобрена от Висшия Аз. В противен случай ще бъдете уловени в мрежата на последиците, появили се вследствие от нея, и ще понесете големи страдания, усвоявайки урока, че психичните сили не трябва да се използват за недостой­ни цели. Вие бивате наказвани от тези неща, а не заради тях. И най-вече никога, при никакви обстоятелства, не изпращайте силна мисъл-желание, за да навредите на някой, защото единствената последица от подобно дейс­твие ще бъде преживяния от вас горчив урок. Такъв човек обикновено пада в дупката, която копае на другите. Лошата мисъл, излъчена против един чист ум, ще отс­кочи веднага към своя изпращач и ще събере сила от рикошета. Трябва да се извиним на нашите ученици за това, че поставяме такова голямо ударение върху тези въпроси, но тъй като винаги има възможност такива уроци да попаднат в ръцете на хора, които не са готови да ги приемат, се налага всяко нещо, което се пише по тези въпроси, да се придружава от предупреждението, за да бъдат предпазени лекомислените хора от непра­вилно използване на получената информация и чрез това да навредят на себе си, както и на другите. Това е сигналът "Опасност", който светва за небрежните или безотговорните.

Тези, които са се занимавали с изучаването на ди­намиката на мисълта, са наясно с удивителните възмож­ности, откриващи се пред онези, които искат да се въз­ползват от натрупаната мисъл, която е била излъчена от умовете на мислителите от миналото и настоящето и която е открита за поискване и привличане от всеки, пожелал да я използва и който знае как да се възползва от нея.

За този аспект на проблема е писано много малко, като този факт до известна степен е изненада, когато човек си помисли за чудесните възможности, откриващи се пред тези, които искат да се възползват от тях. По всеки проблем са били излъчени голям брой мисли и човек, който днес работи в коя да е сфера на познанието, може да привлече към себе си най-полезните мисли, свързани с любимата му тема. Всъщност някои от най-великите открития и най-забележителните проекти са споходили великите представители на човечеството именно по този начин, въпреки че тези, при които те са дошли, не са разбрали откъде води началото си тяхната информация. Много често човек разсъждава усилено върху даден проблем, отваря себе си за въздействията на външните мисли, които се втурват към неговия възп­риемчив ум и, ето, желаният замисъл, липсващото звено се появява в полето на съзнанието.

Неизразената мисъл, още в началото изпратена със значителна сила на желанието, непрекъснато се стреми да намери израз и отдушник и много лесно бива прив­лечена към ума на този, който ще й даде практически израз. С други думи, ако някой находчив мислител раз­вие идеи, но няма енергията или способността да ги претвори в практиката, да се възползва от тях, силните мисли по съответния проблем, които той излъчва, ще търсят в продължение на години други умове, които да им послужат като канал за тяхното изразяване. И когато такива мисли бъдат привлечени от човек с достатъчно енергия, за да им даде израз, те ще залеят ума му като наводнение, докато той не получи вдъхновение.

Ако някой човек работи по проблем, който не може да реши, ще направи добре, ако си създаде възприемчи­во отношение към мислите от същата проблемна област и е твърде вероятно, когато е престанал почти напълно да мисли за въпроса, решението да проблесне в него като с магическа пръчка. Някои от най-великите светов­ни мислители, писатели, оратори и изобретатели са из­живели сами този закон на мисълта, въпреки че малцина от тях са схванали причината, която се крие зад това явление. Астралният свят е пълен с превъзходни неизразени мисли, очакващи някой, който да ги изрази и да ги използва. Това е просто намек за една велика истина -нека се възползват тези, които са готови за нея.

По същия начин човек може да привлече към себе си силни, благоприятни мисли, които ще му помогнат за преодоляването на пристъпите на депресия и малоду­шие. В мисловния свят съществува огромно количество натрупана енергия и всеки, който се нуждае от нея, може да изтегли към себе си това, което желае. Всичко е въпрос на отправяне на искане от ваша страна. Натру­паната в света мисъл е ваша - защо да не я поискате и да не я получите?

Урок 6

ТЕЛЕПАТИЯ И ЯСНОВИДСТВО

Телепатията може приблизително да се определи ка­то свързване на ума с ума със средства, различни от петте сетива, до които материалната наука ограничава човека, а именно: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание - зрението, слуха и осезанието са сетивата, които се използват най-често. Според материалната наука, ако два ума са поста­вени извън възможността да се свържат чрез някое от обичайните сетива, няма да има връзка. А ако се окаже, че все пак при подобни обстоятелства има връзка, трябва да се направи логичният извод, че човек притежава и други сетива освен петте, които му се приписват или които му се признават от материалната наука.

Окултистите обаче знаят, че човек притежава и други сетива и способности наред с разглежданите от матери­алната наука. Без да се задълбочаваме прекалено много в този проблем и ограничавайки се с целите на този урок, можем да кажем, че наред с петте физически сетива той притежава и пет астрални сетива (двойници на физически­те сетива), функциониращи върху астралното ниво, чрез които може да вижда, чува, вкусва и дори да чувства, без да използва физическите органи, които обикновено се свързват с използването на посочените сетива. Нещо по­вече, притежава и едно специално шесто физическо сетиво (за което нямаме английски термин), чрез което осъзнава мислите, излъчващи се от ума на другите хора, дори и ако този ум е на доста голямо разстояние от него.

Има голяма разлика между това специално шесто физическо сетиво и петте астрални сетива. Разликата е следната: Петте астрални сетива са астрални двойници на петте физически сетива, функциониращи върху астралното ниво, точно както петте физически сетива функционират върху физическото ниво, т. е. съществува по едно астрално сетиво, което съответства на всеки от физическите органи, въпреки че астралните възприятия не се получават чрез физическия орган, а достигат до съзнанието по свои канали по същия начин, по който това правят и възприятията от физическите органи. Но това специално шесто физическо сетиво (нека го нари­чаме "телепатичното чувство", докато търсим по-под­ходящо име) притежава както физически орган, през който получава възприятия, така и астрално сетиво, което е негов двойник, точно като останалите физически сетива. С други думи, то притежава орган, физически така реален, колкото са и носът, окото, ухото, през който получава обичайните "телепатични" усещания и който се използва във всички случаи, които попадат в графата "телепатия". Астралният двойник се използва върху астралното ниво при определени форми на ясновидство. А сега за телепатичния физически орган, чрез който мозъкът получава вибрациите или мисловните вълни, излъчвани от ума на другите хора.

В мозъка, близо до средата на черепа, почти точно над върха на гръбначния стълб, може да се види малко тяло или жлеза с червеникаво-сив цвят и форма на шишарка, прикрепена към дъното на третото мозъчно стомахче, под и пред малкия мозък. Тя представлява нервна материя, съдържаща телца, наподобяващи нер­вни клетки; съдържа също така и малки сраствания от твърди, шиповидни частици, наричани понякога "мозъ­чен пясък". Това тяло е известно на западната физическа наука като "епифиза" или "шишарковидно тяло", като наименованието "шишарковидно" му е дадено заради формата, която напомня формата на шишарка.

Западните учени са напълно объркани относно функцията, целта и използването на този орган на мозъка (защото все пак това е орган). Учебниците им отминават този въпрос с тържественото твърдение "функцията на шишарковидното тяло не е изяснена", като не се предп­риемат никакви опити, за да се обясни наличието и предназначението на "частиците, наподобяващи нервни клетки" или на "мозъчния пясък". Някои от авторите на учебници обаче отбелязват факта, че този орган е по-го­лям при децата, отколкото при възрастните, и е по-раз­вит при жените в зряла възраст, отколкото при мъжете в зряла възраст - едно твърде забележително твърдение.

Йогите знаят от векове, че това "шишарковидно тяло" е органът, чрез който мозъкът получава възприятия с посредничеството на вибрациите, причинени от мислите, излъчени от мозъка на другите хора - накратко, че това е органът на "телепатичната" връзка. За този орган не е необходимо да има външен отвор, както например имат ухото, носът и окото, защото вибрациите на мисълта про­никват през плътната материя на физическото тяло така леко, както светлинните вибрации проникват през стъкло­то, рентгеновите лъчи преминават през дървото, камъка и т.н. Най-близката илюстрация за естеството на мисловни­те вълни може да се открие във вълните, изпратени и получени от "безжичния телеграф". Малкото "шишарко­видно тяло" на мозъка е приемателният апарат на безжич­ната телеграфия на мозъка.

Когато човек "мисли", той създава вибрации с по-го­ляма или по-малка интензивност в околния етер, които се излъчват от него във всички посоки, точно както светлин­ните лъчи се излъчват във всички посоки от своя източник. Тези вибрации се удрят в телепатичния орган на мозъка на другите хора, предизвиквайки едно действие на мозъка, което възпроизвежда мисълта в мозъка на получателя или реципиента. Тази възпроизведена мисъл може да влезе в полето на съзнанието или да остане в сферата на инстин­ктивния ум, според обстоятелствата.

В предния ни урок, "Динамика на мисълта", говорих­ме за въздействието и силата на мисълта и предложихме след като свършим с настоящия урок, ученикът да про­чете отново Урок 5, за да усвои заедно двата урока. В предишния урок говорихме за това, какво правят вълни­те на мисълта, в този разказваме как те се получават.

В такъв случай телепатията, в рамките на целите на този урок, може да се разглежда като съзнателно или несъзнателно приемане от даден човек на вибрациите или мисловните вълни, излъчени, съзнателно или несъз­нателно, от умовете на другите хора. По този начин преднамереното пренасяне на мисли между двама или повече души е телепатия; такова е също така и поемането от даден човек на мисловните вибрации в атмосферата, изпратени от други мислители, без каквото и да е наме­рение да стигнат до него. Мисловните вълни се разли­чават по своята интензивност и сила, както вече обяс­нихме в предния урок. Концентрацията от страна на изпращача или получателя или и на двамата ще увеличи, разбира се, значително силата на изпращането и прециз­ността и точността на приемането.

ЯСНОВИДСТВО

За нас е много трудно да говорим интелигентно за феномена, попадащ в графата ясновидство, без да нав­лезем в предмета за Астралното ниво, тъй като ясновидството е събитие от Астралното ниво и принадлежи към тази сфера. Но не можем да навлезем в подробностите относно Астралното ниво, тъй като имаме намерение да посветим цял урок на тази тема, затова трябва да про­дължим с темата на този урок с ясното съзнание, че ученикът ще получи обяснение за природата и събитията върху Астралното ниво, когато му дойде времето. Зара­ди целите на настоящия урок обаче трябва да помолим ученика да приеме твърдението, че човек притежава в себе си способности, които му позволяват да "усеща" вибрациите, които не се възприемат от обикновените му физически сетивни органи. Всяко физическо сетиво притежава свое съответно астрално сетиво, което е отворе­но за споменатите вибрации и ги изпраща към съзнани­ето на човека.

Така например астралното зрение позволява на чо­века да възприема астралните светлинни вибрации от огромно разстояние; да възприема тези вибрации през плътни обекти; да възприема формите на мисълта в етера и други. Астралният слух позволява на човека да възприема вибрациите на астралния звук от огромни разстояния, като фините вибрации продължават да съ­ществуват и след изминаването на много дълго време. Другите астрални сетива съответстват на останалите физически сетива, с изключение на това, че за разлика от астралните сетива на зрението и слуха, те са продълже­ние на физическите сетива. Считаме, че преди няколко години въпросът ни беше представен добре, макар и малко грубо, от един необразован медиум, който, опит­вайки се да обясни приликата на своите астрални със своите физически сетива, накрая каза: "Астралните се­тива са абсолютно същите като физическите - само са малко по така." Не мисля, че можем да подобрим кой знае колко обяснението на тази необразована жена.

Всички хора притежават споменатите астрални се­тива, но е относително малък броят на тези, които са ги развили така, че да могат да ги използват съзнателно. Някои имат случайни проблясъци на астрално възприя­тие, но не съзнават източника на своите възприятия, просто знаят, че "нещо се е случило в ума ми", и често махат с ръка на възприятието като на празна фантазия. Онези, които са наясно с астралното възприемане, често са несръчни и тромави като бебето по времето, когато неговите физически сетива започнат да приемат и пре­дават възприятията. Бебето трябва да преценява разсто­янието при възприемането на усещанията през окото и ухо, както и когато става дума за осезанието. Бебето-медиум трябва да натрупа подобен опит, откъдето идва и объркването и незадоволителните резултати в началото.

ОБИКНОВЕНО ЯСНОВИДСТВО

За да разберем интелигентно няколкото форми на феномена ясновидство и по-специално тези форми, ко­ито се проявяват в това, което ще наречем "пространс­твено ясновидство", т. е. способността да се виждат нещата на големи разстояния, трябва да приемем като безспорни факти окултните учения (които последните открития на съвременната наука потвърдиха), че всички форми на материята непрекъснато излъчват лъчения във всички посоки. Тези астрални лъчи са много по-фини от обикновените лъчи на светлината, но пътуват по същия начин и се улавят и регистрират от астралното сетиво на зрението, точно както обикновените светлинни лъчи се улавят и регистрират от физическите органи на зре­нието. Подобно на обикновените тези астрални светлин­ни лъчи се движат безкрайно дълго във времето и прос­транството и силно развитите и обучени астрални сетива на напредналите окултисти регистрират следите от раз­стояния, невероятни за обикновения читател, който не е запознат с тези въпроси. Тези астрални светлинни лъчи проникват и преминават през плътните материални обекти с относителна лекота и дори и най-плътните тела стават почти прозрачни за тренираното зрение на ясно­видеца.

Във всяка от няколкото форми на ясновидството, отбелязани тук, съществуват, разбира се, различни сте­пени на ясновидска сила от страна на ясновидеца. Някои демонстрират невероятна сила, други средна, а мнозин­ството притежава само случайна и повече или по-малко елементарна сила за възприемане на астрално ниво. Такъв е случаят при обикновено ясновидство, както и при висшите форми, които сега ще опишем. По същия начин човек може да притежава някакви характеристики на обикновеното ясновидство и да не притежава остана­лите.

Под обикновено ясновидство имаме предвид сила­та да се възприемат астрални впечатления от близко разстояние - ясновидецът не притежава способността да вижда нещата на големи разстояния или да възприе­ма нещата, случващи се в миналото или настоящето. Човекът, притежаващ в пълна степен обикновеното яс­новидство, е в състояние да възприема вълните на астралната светлина през плътни обекти. Той буквално вижда нещата през "каменна стена". Плътните обекти стават полупрозрачни и той възприема вибрациите, пре­минаващи през тях, точно както наблюдателят, въоръ­жен с подходяща апаратура, възприема рентгеновите лъчи, които са преминали през някакъв плътен обект. Той може да наблюдава нещата, случващи се в съседна­та стая и зад затворените врати. Може да прочете съдър­жанието на затворени писма. Може да вижда на няколко ярда под земята и да наблюдава минералите, които евентуално са там. Може да вижда през тялото на човека до себе си, както и да наблюдава работата на вътрешни­те органи, и в много случаи да определи причината за физическите заболявания. Може да види аурата на хора­та, с които общува, да наблюдава ауричните цветове и по този начин да преценява качеството на мисълта, еманираща се от техния ум. С помощта на силата на свръхестествения слух може чуе неща, които са казани извън обсега на обикновения слух. Започва да възприема мислите на другите хора в резултат от упражняването на своите астрални телепатични способности, които са много по-развити от обикновените му телепатични се­тива. Може да вижда безплътни духове и други астрални форми, които ще бъдат обяснени в урока, посветен на този въпрос. Накратко, пред него е отворен един нов свят на възприятия. В някои изключително редки случаи хора, притежаващи обикновено ясновидство, постепен­но развиват способността за увеличаване размера на малките предмети по свое желание - т. е. с помощта на своето астрално зрение те са способни така да настроят своя фокус, че да уголемят астралния образ на обекта пред себе си до желания от тях размер, точно както това прави човек, който използва микроскоп. Тази способност обаче се среща твърде рядко и още по-редки са случаите на нейното спонтанно развитие - способността обикновено е притежание на хора с развити окултни сили. Разновид­ност на тази способност ще бъде спомената в точката за пространственото ясновидство, която следва.

ПРОСТРАНСТВЕНО ЯСНОВИДСТВО

Има няколко средства, с помощта на които медиу­мът или развитият окултист може да възприема хора, предмети, аромати и събития, намиращи се на голямо разстояние от наблюдателя и далеч извън обсега на физическото зрение. Две от тези средства ще разгледаме в този урок, докато другите методи принадлежат на по-висшите нива на живот и са извън възможностите на всички, с изключение на адептите и на най-развитите окултисти. Двата споменати метода най-общо спадат към пространственото ясновидство върху астралното ниво и следователно са част от този урок. Първият от тези методи се състои от това, което описахме като обикновено ясновидство, в един по-голям мащаб, пора­ди развитието на умението за фокусиране върху обекти на голямо разстояние и виждането им с помощта на това, което окултистите познават като "астрална тръба", която ще бъде описана в следващите параграфи. Вто­рият метод се състои в проектиране на астралното тяло, съзнателно или несъзнателно, и наблюдаването на сце­ната на мястото, на което се е проектирало астралното тяло. Този метод също ще бъде описан малко по-късно в урока.

Описахме лъчите на астралната светлина, излъчва­ни от всички обекти, с чиято помощ става възможно астралното виждане. А в точката за обикновеното ясно­видство ви разказахме по какъв начин ясновидецът може да наблюдава близките обекти с помощта на своето астрално зрение, точно както може да го прави с помощ­та на физическото си зрение, като лъчите на астралната светлина се използват в единия случай, точно както лъчите на обикновената светлина се използват в другия. Но както човек е неспособен да възприеме някой твърде отдалечен от него обект с помощта на своето обикнове­но физическо зрение, въпреки че светлинните лъчи не се прекъсват, по същия начин обикновеното ясновидство не е в състояние "да види" твърде отдалечените обекти с помощта на своето астрално зрение, въпреки че лъчите на астралната светлина са непрекъсваеми. За да види извън обсега на своето зрение върху физическото ниво, човек трябва да използва телескоп. По същия начин, за да получи ясна картина за нещата, намиращи се на голямо разстояние върху астралното ниво, той трябва по някакъв начин да подпомогне обикновеното астрално зрение. Тази помощ обаче идва от собствения му астрален организъм и се състои в една специфична астрална способност, която действа като лещите на телескопа, като усилва възприеманите отдалеч лъчи, правейки ги достатъчно големи, за да могат да бъдат различавани от ума. По своето действие тази способност е "телескопич­на", въпреки че в действителност е разновидност на онази "микроскопска" способност, спомената в точката за обикновеното ясновидство. Тази телескопична спо­собност е твърде различна при различните медиуми, като някои от тях могат да виждат само на няколко мили, докато други с абсолютна лекота могат да възприемат картини от всички точки на земята, а малцина понякога са успявали да възприемат сцени от други планети.

Телескопичното астрално зрение обикновено функци­онира във връзка с това, което окултистите са нарекли "астрален телескоп", който е сходен с "астралния телег­раф", "астралния поток" и т.н., като всички те са просто разновидности на "астралната тръба". Астралната тръба се причинява от формирането на мисловен поток върху астралното ниво (поддържан от силен приток на прана, излъчвана заедно с мисълта), който поток изразява мно­го по-добре тръбата от всички видове астрални вибра­ции, независимо дали те са вибрации на телепатична мисъл, вибрации на астралната светлина, или вибрации на астралния звук. Това е докарването на наблюдателя и наблюдаваното, на излъчващия и приемащия, или на двата индивида до хармония, до състояние на силно разбирателство. Затова създаването на астрална тръба е твърде възможен психически феномен.

В случая с астралното телескопично зрение или "пространственото ясновидство" ясновидецът, съзна­телно или несъзнателно, създава една астрална тръба, която го свързва с отдалечената сцена. С помощта на този метод вибрациите на астралната светлина достигат по-лесно до него, а възприятията от външния свят се потискат или изключват, така че умът възприема само впечатленията от точката, върху която се е концентри­рал. Тези впечатления достигат ясновидеца и се усилват от неговата "телескопична" способност и след това се възприемат съвсем ясно от астралното зрение. Запом­нете, че тази "телескопична" способност действа просто като лещи, през които преминават лъчите на астралната светлина и чрез които те се усилват в достатъчно голяма степен, за да бъдат различени от астралното зрение, точно както лъчите на обикновената светлина се усилват за обикновеното зрение от лещите на телескопа. Анало­гията е твърде близка и ще ви помогне да си съставите ясна представа за процеса.

Обикновено "астралната тръба" се образува от во­лята на ясновидеца или от силното му желание, което притежава почти също толкова сила. Понякога обаче, когато има благоприятни условия, някоя случайна ми­съл може да предизвика създаването на астралната ве­рига и ясновидецът ще види сцени, за които не мисли или дори са му неизвестни. Случайната мисъл може да е образувала връзка с други психични потоци или да е била привлечена към определени направления от всяка една от хилядата и една психични причини в съответст­вие със закона за привличането и свързването; обикно­вено обаче волята на оператора е достатъчна, за да изключи небрежната настройка и да установи бърза връзка с желания индивид или място. Много хора при­тежават тази способност и тя е под техен контрол; други установяват, че тя идва и си отива спонтанно; трети са лишени от нея, освен под месмерично въздействие и т.н. Мнозина са установили, че кристалната топка или няка­къв подобен предмет е най-лесното средство за създа­ване на астрална тръба, като кристалът се използва за изходна или стартова точка. Взирането в кристал е чисто и просто пространствено ясновидство с използване на астрална тръба, като сцените, възприемани от наблюда­теля, се виждат с помощта на това средство. Разполага­ме с място колкото да изложим общите принципи на тази забележителна тема, за да дадем на ученика една интелигентна представа за някои форми на психичните феномени. Съжаляваме, че нямаме възможност да раз­кажем за някои интересни случаи на ясновидски способ­ности, които са били записани от изтъкнати писатели в тази област и са много добре представени от научна гледна точка. Ние обаче няма да започваме да ви доказ­ваме съществуването на ясновидството - налага се да приемем, че за вас то е факт или поне, че не се противо­поставяте на идеята. Мястото тук трябва да е посветено само на едно кратко описание и обяснение на този феномен, вместо на каквито и да е опити за доказване на неговото съществуване на скептиците. Това е въпрос, който в края на краищата всеки човек трябва сам да докаже в задоволителна за него степен на основата на личния си опит, а това не може да бъде направено от никакви външни доказателства.

Вторият метод за виждане на отдалечените от нас в пространството неща се състои в проектирането на ас­тралното тяло, съзнателно или несъзнателно, и фактическото разглеждане на сцената или мястото с помощта на астралното зрение. Това е един по-труден и по-рядко срещащ се метод в сравнение с метода на "астралната тръба", описан току-що, въпреки че много хора пътуват в астрала и възприемат сцени, които според тях те са сънували в някой сън или са видели "в мисленото око". В предишния урок описахме астралното тяло. Ня­кои хора могат да проектират своето астрално тяло или да пътуват с него до всяка точка на тази планета, въпреки че много малко хора са наясно със своята способност да пътуват по този начин, а начинаещият се нуждае от много практика и предпазливост. Щом веднъж пристиг­не на мястото, астралният пътешественик може да види какво става около него и не се ограничава до малката сцена, до която е сведена гледката при психичното из­ползване на "астралната тръба". Неговото астрално тя­ло се подчинява на желанията или волята му и отива там, където той му нареди. Тренираният окултист просто пожелава да бъде на дадено място и се пренася астрално там със скоростта на светлината и дори по-бързо. Раз­бира се, нетренираният окултист не притежава такава степен на контрол върху своето астрално тяло и е повече или по-малко несръчен при боравенето с него. Хората често пътуват с астралните си тела по време на сън; един малък брой от тях пътуват несъзнателно, докато са будни, и само малцина са придобили познанието, което им позволява да пътуват съзнателно, по своя воля в будно състояние. Астралното тяло е постоянно свърза­но с физическото с помощта на тънка, коприновидна астрална нишка. И по този начин се поддържа връзка между двете тела. Ще кажем повече по въпроса за аст­ралното тяло в Десети урок, който е посветен на астрал­ното ниво. Тук просто го споменаваме, за да обясним, че това, което се нарича ясновидство, понякога се изпъл­нява с негова помощ, въпреки че представлява по-висша форма на психична сила в сравнение с другите форми на ясновидство, споменати от нас.

ЯСНОВИДСТВО НА МИНАЛОТО

Ясновидството на времето, когато става въпрос за отминали събития, не е нещо, което се среща изключи­телно рядко сред развитите окултисти - всъщност би могло да се каже, че то е нещо обичайно за такива хора. Същата способност, не така добре изразена, се среща и сред редица обикновени медиуми, които не са запознати със същността на своята сила. Сред представителите на тази, спомената от нас категория ясновидството на вре­мето е повече или по-малко неудовлетворително, защо­то е несъвършено и води до заблуди по причини, които скоро ще посочим.

Лесно ще разберем, че твърдението, че човек може да види събития и сцени от миналото, макар и с помощта на астралното зрение, изисква едно изцяло различно обяснение от това, дадено за обикновеното и за прост­ранственото ясновидство, тъй като в последните два случая ясновидецът вижда това, което наистина се случва някъде в момента, в който той го наблюдава, или най-малкото се е случило няколко секунди преди това, докато в разглеждания от нас случай ясновидецът вижда нещо, което се е случило, може би преди векове и след като привидно всякакви данни за него са унищожени. Това е точното обяснение "привидно унищожени". Окултистите знаят, че нищо никога не се унищожава и че във висшите материални нива съществуват неунищожими и неизменни записи за всяка сцена, акт, мисъл и нещо, което някога е съществувало или се е случило. Тези акашови записи не са върху астралното ниво, а върху ниво, което е разположено много по-високо от него, но те са огледален образ на астралното ниво, точно както небето и облаците се отразяват върху повърхността на езерото и наблюдателят, който не може да види самото небе, може да види неговото съответствие във водата. И точно както гледката, която той вижда, може да бъде изкривена от вълните по повърхността на водата, по същия начин е възможно астралната гледка на тези записи на миналото да се превърнат в изопачени и несъвършени впечатления заради смущения в астрална­та светлина. Окултистите използват от векове "водата" като символ на астралната светлина - можете ли да се досетите защо?

Тези акашови записи съдържат "паметта" на всич­ко, което е отминало, и този, който е получил достъп до тях, може да прочете миналото така, както чете книга. Но само най-напредналите разумни същества притежа­ват свободен достъп до тези записи или по-скоро разпо­лагат със силата да ги прочетат. Мнозина обаче са придобили по-голяма или по-малка сила, която им поз­волява да четат повече или по-малко ясно от отражени­ята на тези записи в астралното ниво. Тези, които са развили ясновидството на времето, са способни да ви­дят отраженията на записите като сцени, случващи се наистина пред тях, точно както човек чува от фонографа гласовете на хора, отдавна напуснали тялото си, и точно както другите могат да чуят нашите гласове след векове. Невъзможно е да се обясни на начинаещите природата на тези записи, не притежаваме думи, с които да ги обясним, и дори ние, които пишем тези редове, разбира­ме само отчасти вътрешната мистерия на акашовите записи. Как тогава можем да бъдем понятни за онези, които са още по-назад по пътя и от нас? Сещаме се само за една илюстрация, при това тя е несъвършена. В мо­зъка на всеки човек има милиони клетки, като всяка от тях съдържа данните за някакво отминало събитие, действие или мисъл. Не можем да открием тези данни с помощта на микроскоп или чрез химически анализ и все пак те са там и могат да се използват. Паметта за всяко действие, мисъл или дело се съхранява през целия живот в мозъка, въпреки че неговият притежател не винаги може да е в състояние да го извика в паметта си. Можете ли да разберете идеята за акашовите записи на основата на този пример? В голямата памет на Вселената са регистрирани и се пазят данните за всичко онова, което се е случило в миналото - тези, които имат достъп до записите, могат да ги прочетат и тези, които са способни да видят астралното отражение на записите, могат да ги прочетат с по-голяма или по-малка точност и прециз­ност. Това е най-доброто, което можем да ви предложим при обяснението на един неподдаващ се на обяснение проблем. Учениците, които са готови за истината, скри­та в тези думи, ще зърнат част от нея; другите ще трябва да чакат, докато станат готови.

ЯСНОВИДСТВО НА БЪДЕЩЕТО

Ясновидството на времето, доколкото е свързано с виждането или с картината на бъдещето, е още по-трудно за обяснение. Няма да се опитваме да правим такова, а само ще кажем, че в астралната светлина могат да се открият слаби и несъвършени отражения, действи­ята на великия закон на причината и следствието или по-скоро сенките, хвърлени преди настъпващите съби­тия. Малцина притежават силата да разглеждат по-отблизо нещата, причиняващи тези сенки и отражения, до­като повече са хората, които имат известна степен на психична сила, позволяваща им да гледат с астралното си зрение тези лоши отражения, изкривени и несигурни, благодарение на вълните върху повърхността на езерото на астралната светлина. Съществуват и по-висши нива на сила, с чиято помощ малък брой хора от всяка епоха са били в състояние да виждат отчасти в бъдещето, но подобни сили стоят много по-високо от лошокачествените способности на астрално ниво, които макар и твър­де удивителни за нетренирания окултист, не са ценени така високо от тези, които са се придвижили доста напред по пътя. Много съжаляваме, че сме принудени да отделим толкова малко място на тази тема, като ви казваме, че дори напредналият търсач по пътя е удостоен с една съвсем малка част от истината по този въпрос. Все пак много добре знаем, че всички ще получат светлината, от която се нуждаят, точно в момента, в който са готови, нито миг по-рано и нито миг по-късно. Всичко, което може да се направи от наша страна тук, е да подхвърлим дума тук, да направим намек там, да посеем семето. Нека жътвата да дойде скоро и да е богата.

СВРЪХЕСТЕСТВЕНО ЧУВАНЕ

Свръхестественото чуване (ясночуването) предс­тавлява чуване върху астралното ниво с помощта на астралните сетива. Почти всичко, което казахме за ясновидството, е валидно и за ясночуването, като единстве­ната разлика е в това, че се използва друг астрален орган. Обикновеното свръхестествено чуване наподобява на ясновидството за миналото; дори ясновидството за бъ­дещето има сянка от прилика с феномена на ясночува­нето; единствената разлика между двете астрални явле­ния е, че се преживяват чрез две различни сетива. Някои ясновидци са заедно с това и ясночуващи, докато други не притежават тази способност. От друга страна, някои притежават свръхестествен слух, но не са способни да видят астралната светлина. Като цяло ясночуването се среща по-рядко от ясновидството.

ПСИХОМЕТРИЯ

Така, както понякога можем да си спомним за нещо, което привидно сме забравили, виждайки нещо, което асоциираме със забравеното събитие в нашата памет, по същия начин понякога е възможно да отключим астрал­ното отражение на акашовите записи за дадена сцена или събитие, докосвайки се до някакъв материал, който е свързан с това събитие или сцена. Като че ли същест­вува нещо като привличане между малко парче от някакъв материал и специфичната част от акашовите записи, съдържащи отминалата история на въпросното нещо. Парче метал, камък, плат или коса могат да отключат психичното зрение за нещата, които в миналото са били свързани с тях. Или, от друга страна, можем да устано­вим връзка с хора, които живеят в момента, с помощта на част от тяхна дреха, коса или предмети, които са носили, като създадените по този начин условия за уста­новяване на връзка ни позволяват по-лесно да формира­ме "астралната тръба". Психометрията представлява една или повече форми на ясновидство, които влизат в действие с помощта на едно свързващо звено между хората или нещата или чрез някакъв предмет, свързан с тези хора или неща. Тя не е яснообособен клас на пси­хичните феномени, а просто разновидност на други кла­сове, и понякога комбинира няколко класа на ясновидс­твото в своята проява.

КАК ДА РАЗВИВАМЕ ПСИХИЧНИ СИЛИ

Често ни задават въпроса, който вероятно възниква в ума на по-голямата част от нашите ученици, най-мал­кото на тези, които все още не са имали никакви забеле­жими прояви на психична сила: "Как може човек да развие психичната сила, която е в латентен вид в него?"

Съществуват много методи за такова развитие, ня­кои от които са за предпочитане; много от тях са неже­лателни и част определено са опасни.

Сред опасните методи са тези, които се използват от някои първобитни народи и които са разпространени дори и сред някои от заблудените народи в днешно време. Имаме предвид такива нежелателни практики, като използването на опиати, танци с въртене, вуду практики, отвратителните ритуали на черните магьосни­ци и други подобни практики, за които считаме, че е по-добре дори да не споменаваме. Тези практики целят предизвикването на едно анормално състояние, което, подобно на пиянството и пристрастяването към опиати­те, довежда до физическо и психическо унищожаване на индивида. Тези, които се отдават на подобни практики, наистина развиват психична или астрална сила от нисък порядък, но неизбежно привличат към себе си един нежелан клас астрални същества и често се откриват за въздействието на разумни същества от нисък ранг, кои­то умните хора грижливо отбягват, като отказват да взаимодействат с тях. Не можем да направим повече от това да отправим предупреждение против тези практики и техните резултати. Предназначението на нашата рабо­та е да възвиси учениците ни, а не да ги свали до нивото на черните магьосници.

Други, повече или по-малко нежелани практики, макар и не абсолютно вредни в смисъла, в който гово­рихме за предните практики, са донякъде еднакво разп­ространени както сред индуистите от определена класа, така и сред западните народи. Имаме предвид методите на самохипнозата и хипнотизирането от други хора с цел да се предизвика или индуцира психично състояние, при което човек получава възможността да зърне за кратко астралния свят. Взирането в някакъв ярък предмет до изпадането в състояние на транс и повтарянето на ня­каква монотонна формула, докато не бъде предизвикано едно сънливо състояние, са сред методите от тази кате­гория. В същата категория слагаме обикновения процес на хипнотизирането от други хора заради същата цел. Съществува, разбира се, по-висша форма на "месмеризъм", известна на окултистите, която е върху напълно различно ниво, но окултистите не са склонни да я изпол­зват освен в определени случаи, при които може да се достигне до доброто, а такива методи не са познати на обикновения оператор, който, уви, прекалено често е човек с непълно окултно познание и обучение и с ниско ниво на морал. Предупреждаваме нашите ученици да не позволяват с тях да се правят подобни опити.

Има два метода за психично развитие, практикува­ни от йогите, които ще споменем тук. Първият и най-висш е развитието на психичните сили чрез предвари­телното развиване на духовните способности и природа, когато психичните сили могат да се използват с разум и сила без никакво специално обучение - постижението от по-висок порядък съдържа в себе си постижението от по-ниска категория. С Други думи йогата, насочен към духовното постижение, се задоволява с едно чисто инте­лектуално запознаване с психичната сила, пътьом, и после, след като е овладял по-висшето духовно познание и развитие, се връща и използва средствата, с които разполага, чието използване вече разбира. В Урок 14 на книгата ще ви посочим пътя на това развитие - той ще бъде изцяло посветен на описанието на пътя на духов­ното развитие.

Съществува обаче и един друг път, с чиято помощ някои ученици по философия на йога развиват психични сили в себе си, предпочитайки да придобият това позна­ние с експериментиране и личен опит, преди да преми­нат към духовното ниво. Нямаме нищо против този начин на развитие, стига ученикът да не разглежда пси­хичната сила като цел на развитието и при положение че винаги е движен от достойни мотиви и не позволява интересът към астралното ниво да го отклони от глав­ната цел - духовното развитие. Някои от учениците по йога се придържат към схемата, при която най-напред тялото трябва да бъде овладяно от ума, а след това инстинктивният ум да бъде овладян от интелекта под ръководството на волята. Първите стъпки в овладяване­то на тялото сме изложили в "Науката за дишането" и по-подробно за тях ще стане дума в бъдещата ни книга "Хатха йога". Мисловният контрол сам по себе си е цяла отделна тема и вярваме, че ще намерим време да напи­шем едно малко ръководство по темата по някое време през тази година.

Ако ученикът иска да експериментира самостоятелно, му препоръчваме да упражнява самоконтрол и кон­центрация в тишина. Много от вас вече имат прояви на психична сила и затова можете да се упражнявате в сферите, съответстващи на проявите, които вече сте имали. Ако това е телепатия, упражнявайте я с някои ваши приятели и отбележете резултатите. Малко прак­тика ще направи чудеса за вас. Ако става въпрос за ясновидство, можете да практикувате с кристал или с чаша бистра вода, за да си помогнете при концентраци­ята и да поставите началото на образуването на астралната тръба. Ако това е психометрия, практикувайте, като вземете някакъв предмет - камъче, монета, ключ и т.н., и седнете безмълвно, отбелязвайки възникващите мимо­летни впечатления, които в началото ще бъдат доста смътни. Описанието на различните категории явления, споменати в този урок, ще ви подскажат методите и упражненията, които са подходящи за вас.

Не позволявайте обаче да бъдете увлечени от пси­хичните практики - те са интересни и поучителни, но не са същността на нещата на този етап от развитието. Никога не изпускайте от внимание целта, крайния резу­лтат, който трябва да бъде постигнат, развитието на истинския Аз, осъществяването на Аз Съм вътре във вас, както и още по-високото постигане на вашето Единство с Цялото.

Мир теб, ученико. Имаш нашата любяща мисъл с пожелания за твоето благополучие. Ако някога почувст­ваш нужда от нашето съчувствие и мислена помощ, потърси я във Великото Безмълвие и ние ще откликнем на твоята молба.

Урок 7

ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ

Човешкият магнетизъм по начина, по който този термин се използва в нашите уроци, е нещо твърде различно от това, което широката публика обикновено нарича "личен магнетизъм". Личният магнетизъм пред­ставлява атрибут на ума и спада към темата за Динами­ката на мисълта. Човешкият магнетизъм, обратно, пред­ставлява проява на прана и спада към тази част на цялостния предмет.

Терминът "човешки магнетизъм" е неподходящ, но както много други подобни термини се използва поради липсата на по-добър и за да се избегне създаването на нови термини, които има вероятност да объркат учени­ка. Санскритският език съдържа термини, съответства­щи съвършено на всеки аспект на въпроса, като тези изрази влизат в употреба с нарастването на познанието по въпроса. Точно така ще стане и когато познанието за тази философия на Изтока стане нещо съвсем обикнове­но за хората от Западния свят - новите термини, съот­ветстващи на темата, ще навлязат масово в употреба и объркването, което съществува сега, ще изчезне.

Предпочитаме термина "човешки магнетизъм" пред термина "животински магнетизъм", тъй като пос­ледният обикновено се ограничава само с някои от про­явите на месмеризма. Но този човешки магнетизъм не е достояние единствено на човека, тъй като и животните го притежават в някаква степен. Разликата е обаче, че човек е способен да го управлява съзнателно с помощта на волята и на своята мисъл, докато животните го из­ползват несъзнателно и без помощта на интелекта или контрола на волята. Както животните, така и човекът непрекъснато излъчват несъзнателно този магнетизъм или пранична енергия, докато развитият или психично образован човек е поставил силата под свой контрол и може или да я потисне до голяма степен, или да излъчи едно увеличено количество от нея; освен това може да я насочи към определено място. Може да я използва и заедно със своите мисловни вълни, за да придаде на последните по-голяма носеща мощ и сила.

С риск да бъдем обвинени в ненужно повторение, искаме да втълпим на ума ви, че тази пранична енергия или човешки магнетизъм е нещо твърде различно от "силата на мисълта" или от каквато и да е друга проява на мисловна сила, като изключим това, че може да се използва заедно с вълните на мисълта, както казахме по-горе. Той представлява просто една сляпа природна сила, също като електричеството или други подобни сили, и може да се използва съзнателно или несъзнател­но; умно или глупаво. Не притежава разумно действие, освен когато е насочван от ума като негов потребител. "Човешко електричество" би било много по-подходящо наименование от израза "човешки магнетизъм", защото това прилича много повече на електрическия ток, откол­кото на магнитните сили.

След това обяснение ще продължим да използваме термина "магнетизъм", но вие не забравяйте какво има­ме предвид под този термин.

Човешкият магнетизъм е форма на пранична енер­гия. Казахме вече нещо за прана в нашия Първи урок. Прана е Космическата енергия и се среща под различни форми във всички неща, живи или неживи. Всички форми на силата или енергията не са нищо повече от прояви на прана. Електрическият ток е форма на прана, такава е силата на гравитацията, такъв е и човешкият магнети­зъм. Тя е един от Седемте принципа на човека и в по-голяма или в по-малка степен се среща в организма на всички хора.

Човек извлича прана от въздуха, който диша; от храната, която яде; от течностите, които пие. Ако има недостиг на прана, отслабва и му "липсва жизненост". Когато запасът му от прана е достатъчно голям за неговите потребности, човек е активен, жив, зареден с енергия и "пълен с живот". Инструкции за придобиване и натрупване на прана с помощта на дишането сме дали в нашата малка книга "Науката за дишането", а в пред­стоящата книга, "Хатха йога", ще дадем насоки за най-доброто й усвояване от храната и течностите.

Има голяма разлика в количеството прана, което се поглъща и натрупва от различните хора. Някои са презаредени с прана и я отделят като динамо, така че всички хора, които контактуват с тях, усещат подобрение на здравето, силата, живота и енергията. В други има такъв недостиг от прана, че когато попаднат в компанията на други хора, тяхното изтощено състояние ги принуждава да черпят от праничния запас на магнетизма на другите, като резултатът от това е, че хората, от които се черпи по този начин, изпитват усещането за дискомфорт и слабост след срещата си с такъв човек. Някои хора на практика са вампири и живеят за сметка на магнетизма на другите, обикновено несъзнателно, макар някои да са разбрали, че по този начин могат да живеят за сметка на силата на другите хора и практикуват съзнателно своето недостойно занимание. Посоченото съзнателно използ­ване на тази тяхна способност представлява форма на черна магия и е придружено от определени психични наказания и присъди. Но от никой човек не може да се черпи по този начин, независимо дали несъзнателно, или съзнателно, след като е научил нещо за този човешки магнетизъм и за неговите закони.

Човешкият магнетизъм или праничната енергия е най-мощната лечебна сила и в една или друга форма тя се среща в повечето случаи на психично лечение. Това е една от най-старите форми на природолечение и може да се каже, че е почти инстинктивна за хората. Дете, което се е ударило или нещо го боли, веднага тича при майка си, която целува удареното място или слага ръка­та си там, където то изпитва болка, и след малко детето е по-добре. Когато се доближим до човек, който страда, за нас е съвсем естествено да сложим ръце върху челото му или да прокараме ръка над него. Тази инстинктивна употреба на ръката представлява форма на предаване на магнетизъм към страдащия човек, който обикновено получава известно облекчение от това наше действие. Носенето на детето до гърдите на майката е друго инс­тинктивно действие със същото предназначение. Май­чиният магнетизъм се излива навън, усилен от изпълне­ната й с любов мисъл, и детето се чувства успокоено и подкрепено. Човешкият магнетизъм може да бъде излъ­чен от системата с помощта на желание или мисъл или да бъде по-конкретно насочен към даден индивид с помощта на ръката; с телесен контакт, с целувка, с дишане и с други подобни начини. Ще говорим на тази тема в Осми урок, "Окултна терапия".

Невъзможно е да се даде ясно, разбираемо обясне­ние на това, какво точно представлява човешкият маг­нетизъм, ако не навлезем по-дълбоко в окултните уче­ния, което не е особено подходящо за начинаещия. За да кажем какво означава човешкият магнетизъм, трябва да обясним какво представлява прана, а за да кажем какво представлява прана, трябва да се насочим право към същността на проблема и да разкрием истинската при­рода и произход на "Силата", нещо, което съвременната физиология е пропуснала да направи, но което по-дъл­боките окултни учения могат да обяснят, най-малко на онези, които са достигнали до този етап на познание чрез бавни, старателни и постепенни стъпки.

Може да се изтъкне, че очакваме прекалено много, когато искаме от учениците да приемат като истина твърдението, че изобщо съществува такова нещо като човешки магнетизъм или пранична енергия, след като не можем обясним действителната й природа. Реагирайки на това възражение, отговаряме, че съществуват много неща, които могат да бъдат доказани с помощта на предизвиканите от тях резултати, въпреки че самите неща не могат да бъдат обяснени с разбираеми термини. Да вземем електрическите или магнитните явления -всеки ден получаваме ясни доказателства за тяхното съществуване посредством ефектите от тях и въпреки това физиката съобщава твърде малко разбираеми неща за истинската им природа. По същия начин и при тази друга форма на праничната енергия, човешкия магнети­зъм, ние трябва да наблюдаваме предизвиканите от нея ефекти като доказателство за нейното съществуване, вместо да се опитваме да разгадаем загадката за общия източник на всички форми на силата, прана.

Казват, че можем много лесно да наблюдаваме ефектите и външната проява на електрическите или маг­нитните сили, а не съществуват такива ефекти и прояви на човешкия магнетизъм или на праничната енергия. Това възражение винаги ни е разсмивало, след като си припомним, че всяко движение на тялото, от могъщото усилие на великана до трепването на клепача на окото, представлява непосредствен резултат и проява на този човешки магнетизъм или пранична енергия.

Физиолозите наричат това нещо "нервна сила" или с други подобни имена, но това е същото онова нещо, което ние нарекохме човешки магнетизъм - форма на пранична енергия. Когато искаме да вдигнем пръст, полагаме усилие на волята, ако желанието е съзнателно, или усилие на инстинктивния ум, ако желанието е несъз­нателно, и към мускулите, контролиращи движението на пръста, се изпраща запас от човешки магнетизъм. Мускулите се съкращават и пръстът се вдига. Същото важи за всяко движение на тялото както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво на усилие. Всяка стъпка, която правим, е предизвикана от същия този процес, всяка дума, която произнасяме, се създава по този начин, всяка сълза, която потича от окото, се подчинява на този закон, дори пулсът на сърцето реагира на запаса от човешки магнетизъм, ускорявайки се в този случай от командата на инстинктивния ум»

Магнетизмът се изпраща по нервите, точно както едно телеграфно съобщение се изпраща по проводници­те, простиращи се от централния офис до всички краища на земята. Нервите са телеграфните проводници на тя­лото и потокът в тялото винаги тече по тези жици. И точно както съвсем доскоро се считаше, че е невъзмож­но да се изпращат съобщения без помощта на жици, така и днес физиолозите отричат, че този човешки магнети­зъм (който те наричат нервна сила) може да се пренася по друг начин, освен с помощта на тези проводници на нервната система. И точно както учените наскоро отк­риха, че "безжичната телеграфия" е възможна, така окултистите знаят от векове, че този човешки магнетизъм може да бъде предаван от човек на човек през астрална-та атмосфера, без да се налага да се използват провод­ниците на жиците.

Помогнахме ли ви да си съставите по-ясна предста­ва за човешкия магнетизъм?

Както вече заявихме, човешкият магнетизъм се по­ема от организма на човека от въздуха, който диша; от храната, която яде; от водата, която пие. Той се извлича в лабораторията на Природата и се съхранява в неговата нервна система, в една верига от акумулатори, като от тях слънчевият сплит е централният и основен склад. От тези акумулатори магнетизмът се изтегля от ума и се разпраща, за да се използва за хилядите цели, за които е предназначен. Когато казваме "изтегля се от ума", няма­ме предвид, че се налага той да бъде изтеглен с помощта на усилие на съзнателния ум или на волята - в действи­телност по този начин се изтеглят не повече от пет процента от използваното количество, а останалите де­ветдесет и пет процента се теглят и използват от инстин­ктивния ум, който контролира функциите на тялото, работата на вътрешните органи, процесите на храносмилане, асимилация и отделяне, кръвообращението и различните функции на физическото тяло, всяка от кои­то, изцяло или отчасти, се намира под контрола и гри­жата на инстинктивния ум.

Не трябва също така да се мисли, че този магнети­зъм липсва в кой да е момент, в коя да е част на тялото; или че липсва, докато не бъде изпратен там от някакво самостоятелно усилие на ума. Истината е, че всяка част от тялото във всеки един момент съдържа по-голямо или по-малко количество магнетизъм - количеството зависи от общата жизненост на индивида, като тази жизненост се определя изцяло от общото количество прана или човешки магнетизъм в системата.

На този етап е подходящо да се направи един кратък преглед на нервната система с нейните нервни клетки, ганглии, възли и т.н., за да може ученикът да си изгради по-ясна представа за процесите по разпределението на запаса от магнетизъм.

Нервната система на човека се дели на две големи системи, а именно Система на главния и гръбначния мозък и Симпатикова система. Системата на главния и гръбначния мозък се състои от всички части, които са разположени в черепната кухина и гръбначния канал, а именно главен и гръбначен мозък, заедно с нервите, които се отделят от последния. Тази система контроли­ра функциите на животинския живот, известни като воля, усещане и т.н. Симпатиковата система включва всички части на нервната система, разположени главно в гръд­ната, коремната и тазовата кухина, и те са разпределени към вътрешните органи. Контролира неволевите проце­си като растеж, хранене и други, намиращи се под кон­трола и управлението на инстинктивния ум.

Системата на главния и гръбначния мозък съпътс­тва зрението, слуха, вкуса, обонянието, емоцията и т.н. Тя привежда нещата в действие; егото я използва, за да мисли - за да прояви съзнание и интелект. Тя е инстру­ментът, с чиято помощ егото е в състояние да установява връзка с външния свят посредством физическите сетива. Тази система беше оприличена на голяма теле­фонна система, като главният мозък е главната телефон­на централа, а гръбначният мозък и нервите са съответ­но кабелът и проводниците.

Мозъкът представлява голяма маса от нервна тъкан и се състои от три части, а именно главен мозък (Сerebrum) или същински мозък, който е разположен в горната, пред­ната, средната и задната част на черепа; малък мозък (Cerebellum), който е разположен в долната и задна част на черепа; и продълговат мозък (Medulla Oblongata), който представлява уширеното начало на гръбначния мозък, разположен под и пред малкия мозък.

Главният мозък е органът на интелекта, а освен това и на разгръщащия се Духовен ум, органът на проявле­нието, запомнете, а не самото нещо. Малкият мозък е органът на горната уголемена част на гръбначния мозък и от него, както и от главния мозък, се разклоняват черепно-мозъчните нерви, които достигат до различни части на главата; до специалните сетивни органи и до някои от органите в гръдната и коремната кухина, както и до дихателните органи.

Гръбначният мозък е разположен в гръбначния ка­нал на гръбначния стълб или на "гърба". Той представ­лява дълга маса от нервна тъкан, като от няколко преш­лена от него излизат нервни разклонения до всички части на тялото. Гръбначният мозък е като основния телефонен кабел, а излизащите от него нервни разклоне­ния са като проводниците на отделните телефонни або­нати, свързани с него.

Симпатиковата система се състои от двойна верига ганглии от двете страни на гръбначния стълб и от раз­пръснати ганглии в главата, врата, гърдите и корема. (Ганглият представлява маса от нервна материя, включ­ваща нервни клетки.) Тези ганглии са свързани помежду си с влакна, а освен това са свързани и със системата на главния и гръбначния мозък с помощта на моторни и сетивни нерви. От тези ганглии към органите на тялото, кръвоносните съдове и други се разклоняват хиляди нервни влакна. Нервите се срещат в различни точки и образуват това, което е известно като възел или възли (плексуси). Симпатиковата система контролира практи­чески неволевите процеси като кръвообращението, ди­шането и храносмилането.

В тази удивителна система функционира човешкият магнетизъм или праничната енергия (или "нервната си­ла", ако предпочитате този термин на физиолозите). С помощта на импулси от ума, през мозъка, магнетизмът се изтегля от неговите акумулатори и се изпраща до всички части на тялото или до всяка отделна част на тялото по проводниците на нервната система. Без този магнетизъм сърцето не може да бие; кръвта не може да циркулира; белите дробове не могат да дишат; различ­ните органи не могат да функционират; в действител­ност целият механизъм на тялото ще спре да работи, ако снабдяването с магнетизма бъде прекратено. Нещо по­вече, дори самият мозък не може да изпълнява своите функции, ако няма приток на прана или магнетизъм. И все пак физиолозите се усмихват при споменаването на темата за "човешкия магнетизъм" и го отхвърлят, като му дават друго име - "нервна сила", ограничавайки неговата сфера на приложение.

Ученията на йогите отиват по-далеч в сравнение със Западната физиология по отношение на една специфич­на част на нервната система. Имаме предвид това, което физиолозите наричат "слънчев сплит" или "коремен мо­зък" и който те считат просто за една от няколкото преплетени мрежи от симпатикови нерви с техните ган­глии, които се намират в различни части на тялото. Науката на йогите учи, че този слънчев сплит в действи­телност е най-важната част на нервната система и че е най-големият склад на прана, който снабдява малките акумулатори и цялата система. Слънчевият сплит е раз­положен в областта над корема, точно зад вдлъбнатината на стомаха, от двете страни на гръбначния стълб. Състои се от бяло и сиво мозъчно вещество, подобно на това, от което са съставени и останалите части на мозъка на човека. Играе много по-важна роля в нашия живот, отколкото обикновено се предполага. Хора са били уби­вани мигновено от силен удар в тази област, а професи­оналните боксьори познават неговата уязвимост и често парализират своите противници с удар по него. Името "слънчев" е доста подходящо, тъй като в действителност той излъчва енергия и сила до всички части на тялото, като дори и горните части на мозъка зависят от неговата енергия, за да функционират.

Така както кръвта прониква във всички части на системата с помощта на артериите и по-малките кръво­носни съдове, завършващи с малки, фини, подобни на косъмчета съдове, наречени капиляри, и благодарение на това системата се снабдява с богата, червена кръв, изграждаща и възстановяваща телесните клетки и из­вършваща снабдяването с веществата, необходими за безкрайната работа по възстановяването и изграждане­то, протичащо непрекъснато във всяка част на тялото под ръководството на този усърден служител, инстинк­тивния ум, по същия начин човешкият магнетизъм или праничната енергия прониква във всяко кътче на систе­мата с помощта на този удивителен и сложен механизъм, наречен нервна система, с нейните сложни системи вът­ре в системите, състоящи се от кабели, проводници, релейни станции, акумулатори и други подобни. Без този магнетизъм не може да има живот, защото дори меха­низмът и апаратът за извършването на работата по кръвообращението зависи от движещата сила на тази пранична енергия.

Здравото човешко тяло е изпълнено от главата до петите с тази удивителна сила, която поддържа функци­онирането на неговия механизъм и която се използва не само на физическо, но и на астрално ниво, както ще видим по-късно.

Трябва да се помни обаче, че зад цялото това разп­ределение стои инстинктивният ум, защото той поддър­жа непрекъснатото снабдяване и тегли от акумулаторите на системата достатъчно количество магнетизъм, за да зареди всички части на тялото, и единствено благодаре­ние на него се осигурява едно допълнително количество в отговор на внезапно и неочаквано търсене. Инстинк­тивният ум наблюдава и контролира въпроса за търсе­нето и предлагането при това непрекъснато черпене от акумулаторите на системата и последващото разпраща­не на магнетизма до всички части на тялото. Той изпра­ща само един разумен процент от натрупаното количес­тво, в противен случай системата скоро ще банкрутира. Ако човек притежава достатъчни запаси от магнетизъм, инстинктивният ум е твърде либерален при разпределя­нето на това количество, защото той не е скъперник, просто е благоразумен, и такъв човек излъчва магнети­зъм, така че хората, които общуват с него, усещат здра­вословния поток, който прескача през границите на не­говата нервна система и изпълва астралната атмосфера около него. Описахме човешката аура в нашия Четвърти урок и в същия урок засегнахме въпроса за третия прин­цип или прана, която на практика е аурата на човешкия магнетизъм.

Тази аура може да се почувства от много хора и да се види от тези, които притежават определена степен на ясновидско зрение. Всъщност добрият ясновидец може да види магнетизмът, докато той се движи из нервната система на човека. Когато е в тялото или е много близо до него, той е със слаб розов нюанс, който изчезва с отдалечаването му от него. На малко разстояние от тялото наподобява облак пара с цвят и вид на електри­ческа искра или по-скоро на лъчението от рентгеновата тръба. Ясновидците виждат неговите подобни на искри частици, които се пръскат от върха на пръстите на хората, провеждащи "магнетично лечение" или извърш­ващи месмерични движения с ръце. Вижда се и от някои хора, които не считат себе си за ясновидци, на които той изглежда като нагорещен въздух, издигащ се от печка или от нагрятата земя; т. е. като безцветно изпаряващо се нещо, пулсиращо и вибриращо.

Един човек със силна концентрация или с развити сили на мисълта също отделя значително количество магнетизъм заедно с мисловните вълни, излъчвани от неговия мозък. Всъщност всички мисловни вълни са повече или по-малко заредени с магнетизъм, но хората с лоша концентрация и отрицателен характер отделят толкова малко, че обикновено не ги взимаме предвид в сравнение с добре заредените вълни на мисълта на са­моуверения или развит индивид.

Голямото различие между физиолога и окултиста е по въпроса за възможното пренасяне на магнетизъм или на нервна сила, както я наричат физиолозите. Физиоло-гът настоява, че макар нервната сила без съмнение да съществува и да върши в тялото на човека всичко онова, което твърди окултистьт, тя все пак е ограничена до нервната система и не може да напусне нейните граници. Той, следователно, отрича съществуването на повечето от явленията, присъщи на човешкия магнетизъм, и раз­глежда окултните учения като нещо, което е подходящо единствено за фантазьорите и надарените с богато въ­ображение. Окултистът, от друга страна, знае от собст­вен опит, че този магнетизъм или нервна сила може да пресича и непрекъснато пресича границите на нервната система, като понякога се излъчва на огромно разстоя­ние от човека, в чиято система е бил натрупан. Доказа­телство за това окултно учение може да се намери от всеки, който го опита сам, при положение че освободи ума си от своите предубеждения и поиска да приеме фактите такива, каквито му бъдат представени.

Преди да продължим по-нататък, искаме още вед­нъж да напомним на нашите ученици, че човешкият магнетизъм е просто една проява или форма на прана и че прана не е създадена, за да удовлетворява нуждите на хората по тяхно нареждане. Когато някой увеличи коли­чеството на магнетизма в своята система, той го прави не като създава нов запас от нея, а като изтегля към себе си едно увеличено количество прана от великия източ­ник на прана, чрез дишането, яденето или пиенето. Така извлеченото от въздуха, храната и течностите количест­во може да бъде значително увеличено с помощта на мисловното желание или силата на волята, както скоро ще видим. Съществува определено количество прана -това количество не може да се увеличава или намалява. То е неизменно. То е Сила.

В нашия Пети урок ви казахме, че когато една мисъл се изпрати със сила, тя обикновено носи със себе си значително количество прана или магнетизъм, който й придава допълнителна сила и понякога предизвиква по­разителни ефекти. Тази прана или магнетизъм практи­чески зарежда с енергия мисълта и я превръща почти в жива сила. Всяка мисъл, добра или лоша, е повече или по-малко добре заредена с прана или магнетизъм. Чо­векът със силна воля, изпращащ енергична, позитивна мисъл, несъзнателно (или съзнателно, ако разбира проб­лема) изпраща заедно с нея определено количество пра­на или магнетизъм, пропорционално на силата или енер­гията, с която мисълта е задвижена. Мисъл, която е изпратена, когато човек е под въздействието на силна емоция, също е много силно заредена с магнетизъм. Мислите, заредени по този начин, често се изпращат като куршум към мишената, вместо да се носят бавно и безцелно като някоя обикновена мисловна еманация. Някои оратори са усвоили това изкуство и изпращат своите мисли с такава сила, че човек ясно може да усети въздействието на мисълта. Силният, енергичен мисли­тел, чиито мисли са добре заредени с прана, понякога придава такава жизненост на своите мисли, че те ще продължат да съществуват много дълго време като мисъл-форми, т. е. ще притежават такава жизненост, бла­годарение на прана, с която са заредени, че ще станат почти като живи сили. Може би ще има какво да кажем по този въпрос в нашия Урок за Астралния свят (Урок 10). Подобни мисъл-форми, когато влязат в психичната атмосфера на някой човек, притежават почти същата степен на сила, каквато самите вие бихте усетили, ако въпросният човек разговаряше лично с вас. Прочетете отново стр. 71-76 от Пети урок, сега, след като вече сте научили малко повече за прана, и ще добиете по-ясна представа за мисъл-формите.

Прана зависи твърде много от желанията и очаква­нията на човека, както по въпроса за нейното поглъщане, така и за нейното излъчване с помощта на мисловните вълни. С други думи, макар че всеки човек поглъща по-голямо или по-малко количество прана във всеки момент от своя живот и че това количество може да бъде значително увеличено с придържането към йогистките учения относно дишането, яденето и пиенето, все пак мисълта или желанието, или очакването на индивида значително увеличават силата, с която се излъчва една мисъл, тъй като значително увеличават количеството прана, с която е заредена мисълта.

Да го кажем по-ясно: ако човек създаде мисловен образ за поглъщането на прана, докато диша, яде или пие, той ще задейства определени окултни закони, които ще предизвикат освобождаването на по-голямо коли­чество прана и в резултат той ще бъде значително укре­пен. Направете следния опит: поемете няколко пъти дълбоко въздух, задържайки в ума си представата, че поглъщате голямо количество прана с всяко вдишване, и ще почувствате приток на нова сила. Струва си да опитате, когато се чувствате изморени и изтощени. По същия начин изпийте бавно чаша вода, представяйки си, че извличате от водата голямо количество прана, която е натрупана в нея, и ще изживеете подобно чувство. По същия начин, когато се храните, ако дъвчите бавно храната си, представяйки си, че извличате силата на прана от храната, ще получите много по-голям процент от хранителните вещества и силата на храната, отколкото, ако се храните по обикновения начин. Всички тези неща са много полезни - надяваме се, че ще ги опитате и ще ги използвате, когато имате нужда. Не позволявайте простотата им да ви накара да ги подценявате.

Същият закон довежда до това една мисъл, излъче­на с мислената представа, че е много добре заредена с прана, да достигне много по-голяма скорост и сила в сравнение с обикновената мисъл, като нейната мощ ще бъде значително увеличена с помощта на тази практика. Но внимавайте да не изпращате лоши мисли по посоче­ния начин. Прочетете внимателно Урок 5 , "Динамика на мисълта", и обърнете внимание на предупрежденията в него.

Могат да се направят редица интересни експери­менти в сферата на човешкия магнетизъм. Ако имате приятели, които се интересуват от този въпрос, можете да направите следния опит. Нека групата седне в кръг, държейки се за ръце, и всички да се концентрират върху общата цел за изпращане на праничен поток или поток от магнетизъм по кръга. Трябва да сте се разбрали за посоката, иначе едни ще пращат в едната посока, а другите - в другата и ефектът от съвместното действие ще се изгуби. Добра идея е да завъртите потока по посока на часовниковата стрелка, т. е. изберете някой от вас, който ще играе ролята на цифрата 12 върху циферблата на часовника, и след това започнете да въртите потока в посока "надясно" от този човек. Ако групата действа в синхрон и условията са благоприятни, скоро ще усетите слабо изтръпване, като от слаб електрически ток, пре­минаващ през вас. Тази практика, ако се прави умерено, ще донесе ободрение на всеки, който участва в нея, но не ви съветваме да останете в кръга прекалено дълго време, тъй като това може да доведе до възникване на твърде силен поток, който да предизвика настъпването на психични феномени. Затова тези, които не са запозна­ти със законите на психичните феномени, не трябва да се отдават безконтролно. Не одобряваме безразборното и неразумно предизвикване на подобен род феномени. Човек трябва да се запознае със законите, преди да се опита да предизвика настъпването на феномена.

Нашата малка книжка, "Науката за дишането", представя в сбита форма няколко метода за използване на праничната сила или човешкия магнетизъм и ние отпращаме ученика към тази книга, след като свърши с този урок. Всички наши публикации са свързани една с друга и когато всяка от тях е прочетена, останалите стават по-ясни. По необходимост се налага да съкратим нашата информация и да разчитаме на старателното прочитане на всеки урок от страна на учениците, за да могат да постигнат най-добрите резултати.

За да не се спираме два пъти на един и същ въпрос, трябва да насочим ученика към "Науката за дишането" за инструкции и упражнения, които са предназначени да увеличат поглъщането на прана, а освен това и за насоки относно нейното разпределение.

Глава XIV на "Науката за дишането" ви дава ценна информация в тази насока. В тази глава, параграф 2 предоставя един добър пример за увеличеното абсорбиране на прана и нейното разпределение към всички части на тялото, укрепвайки и зареждайки с енергия всички клетки, органи и части на тялото. Това упражне­ние ще ви изглежда два пъти по-полезно сега, след като сме навлезли малко по-дълбоко в темата за прана или магнетизма. Параграф 3 от същата Глава учи как да потискате болката чрез насочването на прана. Параграф 4 дава насоки за управлението на кръвообращението. Параграф 5 дава информация за самолечението, а параг­раф 6 представя кратък курс по лечение на други хора, който, ако вие следвате внимателно, ще ви превърне в "магнетичен лечител". Параграф 7 ви дава инструкции за лечението на разстояние.

Следващата глава, Глава XV, ви дава информация за излъчването на мисълта с помощта на заредени с прана мисли; инструкции за изграждане на защитна аура, която ще ви позволи, ако желаете, да устоите на мислите и прана на другите хора - тази информация е особено полезна и ние съветваме ученика да се запознае с тази практика на изграждане на защитна аура, тъй като ще установи, че тя ще му бъде полезна в редица случаи. Нашият Урок 5 също съдържа насоки по този въпрос, навлизайки малко повече в подробностите в сравнение с "Науката за дишането". Глава XV от "Науката за дишането" ви учи също така как да се презареждате и как да презареждате други хора с прана; и още как да зареждате водата и още много полезни упражнения и наставления за използването на праничната сила или човешкия магнетизъм; голяма част от които, доколкото на нас ни е известно, не са издавани до този момент.

Предубеденият читател на тези последни редове може съвсем естествено да предположи, че се опитваме да продадем "Науката за дишането" на нашите ученици, заради непрекъснатите препратки към нея. Искаме да съобщим на този читател факта, който всички наши ученици знаят, без да им е съобщаван, а именно, че почти всеки ученик от този клас е прочел "Науката за дишане­то", преди да си е купил този Курс. Следователно той не е добър обект за реклама на предишната ни книга, затова не трябва да бъдем подозирани в прекомерното желание да продадем своите книги, като ги възхваляваме в наши­те уроци. Истинската причина за непрекъснатото насоч­ване на читателя към "Науката за дишането" е нашето наблюдение, че обикновеният ученик, дори и да препро-чете една книга няколко пъти, няма да започне да разби­ра голяма част от информацията, съдържаща се в нея, докато вниманието му не бъде привлечено към нея. Освен това знаем, че ако той вземе книгата, след като сме насочили вниманието му към нея, ще успее да раз­бере настоящия урок много по-добре, благодарение на справката с книгата. По същия начин ще разбере много по-добре книгата поради факта, че току-що е прочел урока. Искаме да работим непрекъснато с тези идеи, докато нашите ученици не са ги усвоили стабилно. Тях­ното предназначение е да научат учениците на нещо, а не просто да ги забавляват.

И така, ако ученикът иска да упражнява действието на праничната енергия или човешкия магнетизъм, иск­рено го насочваме към "Науката за дишането", в която той ще намери достатъчно материал, който за известно време да запълни неговото време.

В нашия Урок 8, "Окултна терапия", също ще дадем да прави някои неща, ако желае, с няколко нови за него упражнения.

Както вече казахме, тези уроци трябва да се четат и препрочитат във взаимна връзка, тъй като един урок ще хвърли светлина върху друг, и обратно. Всички те са част от едно нещо - всички камъни ще построят храма -всеки от тях има свое място и всеки пасва на някой друг.

За тези от нашите ученици, които не са постигнали състоянието на перфектно здраве, което според филосо­фията на йога е желателно, тъй като подготвя тялото да бъде използвано като съвършен инструмент на егото, за тези, които страдат от болести и разклатено здраве, препоръчваме практиката за увеличаване на снабдява­нето с прана с помощта на дишането, храната и течнос­тите, както се посочи в този урок и "Науката за дишане­то". Внимателното и непрекъснато практикуване на това поглъщане и складиране на прана ще е от полза за всеки човек и особено за онези, които не са в съвършено здраве. Не презирайте тялото, защото то е Храмът на Живия Дух. Грижете се добре за него и го превърнете в подходящ инструмент.

Урок 8

ОКУЛТНА ТЕРАПИЯ

Студентът по история ще открие в легендите, фолклора и историята на всички народи доказателства за факта че навсякъде е съществувало лечение чрез някаква форма на окултна практика - във всички народи и във всички времена. Различните форми на окултна терапия варират от отвратителните практики, съпътстващи най-грубите форми на варварско суеверие, до най-изисканата форма на процедурата, характерна за някои от съвременните модни метафизически култове. Отделните форми на окултно ле­куване на болестта са били свързвани с всякакви религии - от деградиралите вуду-практики на Африка до най-висшите форми на религия, известни на света. Създадени са всевъзможни теории, за да обяснят лечебните практики, произтекли от всички тези форми на лечение - около факта, че леченията са били ефикасни, са възниквали раз­лични вярвания. Жреци, учители и лечители са претенди­рали за Божествени сили и са настоявали, че са предста­вителите на определено божество, което се е почитало в тяхната страна, само защото са можели да лекуват телес­ните заболявания. И в почти всеки от случаите тези жреци и лечители са сочели лечението като положително доказа­телство за истинността на религията или на школата на религиозната мисъл, към която са принадлежали; като в същото време са настоявали, че всички останали религии или окултни лечения са неистински и фалшиви и че само те, твърдели въпросните жреци, притежават "истинското нещо". Онези, които дръзвали да покровителстват някой от жреците или лечителите на противника, често били заплашвани с ужасни наказания.

Човешката природа е една и съща във всички части на света и във всички времена. Откриваме, че същото съперничество и претенция за "единственото истинско нещо" съществува и днес, както между конкуриращите се вуду лекари в Африка, така и между излъсканите водачи на съвременните метафизически култове на Аме­рика. Жалко за тези претенденти за монопол върху една от най-великите сили на Природата, за тези хора, които лекуват въпреки своите теории, а не благодарение на тях! Великата възстановителна сила на Природата е свобод­на като въздуха и слънчевата светлина и може да се използва от всеки, който има желание да го стори. Тя не се притежава и контролира от никой човек, култ или школа - и човек не се нуждае от никаква форма на религиозна вяра, за да я използва - Божиите чеда се събират в различни форми, секти и вери, но Той познава всички тях като свои деца и се смее на детинското им желание да се обединят в клики на "избран народ", опитвайки се да лишат своите събратя от общото нас­ледство.

Нека на ученика стане ясно, че зад всички различни форми на окултно лечение лежи един и същ велик прин­цип и всички те лекуват независимо от твърдението на всяка една, че единствено тя притежава правилната те­ория и отрича теориите на другите. Трябва да съществ­ува някаква велика сила, която всички използват, в много от случаите сляпо, а различните теории и вярвания, които са построили около своите лечебни практики, трябва да се разглеждат като нещо напълно случайно по отношение на използването на великата лечебна сила и в никакъв случай като действително обяснение на фено­мена на окултното лечение. Всяко обяснение, което зас­лужава нашето внимание, трябва да обясни или да се опита да обясни всички форми на окултно лечение -защото всеки от различните култове и школи има своя лечебна практика и лекува векове наред, независимо от своята вяра и теория.

Йогите от векове познават и практикуват различни форми на окултна терапия и са усвоили дълбоко и ця­лостно принципите в основата на леченията. Те никога не са заблуждавали себе си и не са си въобразявали, че имат монопол върху тази сфера. В действителност тех­ните изследователи и експериментатори са ги убедили, че всички лечители използват една велика природна сила, една и съща във всички случаи, независимо че се прилага и задейства по различни начини и че метафизическите теории, религиозните вярвания, претенциите за божествено протежиране и т.н., които са възниквали около това окултно лечение, имат толкова общо с него, колкото биха имали и с електрическите или магнитните сили, ако бяха възникнали около тези велики природни сили ^вместо около великата лечебна сила.

Йогите разбират, че всички форми на лечение са просто различни средства за задействане на тази велика сила на Природата - някои форми са били подходящи за един случай, други за друг, като често са се използвали и комбинации, за да се нагодят към някой конкретен случай.

Йогите знаят, че прана е непосредствената сила, която се използва във всички лечения, въпреки че прана се привежда в действие по няколко различни начина, както ще видим по-натам. Те учат, че всички форми на окултно лечение могат да се обяснят по този начин; всъщност те от векове провеждат лечения по почти всички начини, използвани от великите школи на окулт­ната терапия, вярвайки, че в основата на всички тях лежи една теория.

Те делят формите на лечение на три основни класа:

(1) Пранично лечение, включващо това, което е известно на Западния свят като "магнетично лечение" и т.н.; (2) Мисловно лечение, включващо различните фор­ми на мисловно и психично лечение, включително лече­ния от разстояние, както и лечебните практики, провеж­дани под въздействието на това, което е известно като "закона на внушението" и т.н.; (3) Духовно лечение, което е твърде рядко срещана форма на лечение и се владее от тези с напреднало духовно развитие. То е нещо съвсем различно от това, което се нарича със същото име от някои съвременни "лечители". Но в основата дори и на тази висша форма на лечение лежи същата сила, прана. Прана е инструментът, чрез който се изпълнява лечени­ето, без значение на използвания метод или на човека, който го прилага.

При разглеждането на предмета на окултната тера­пия трябва да се върнем към началото. Преди да разг­ледаме въпроса за лечението, трябва да се спрем на въпроса за здравото тяло.

Философията на йогите учи, че Бог дава на всеки човек една физическа машина, съответстваща на него­вите потребности, а освен това го снабдява и със сред­ствата за нейното поддържане в изправност и за поправ­ката й, ако небрежността му доведе до неефикасното й функциониране. Йогите познават човешкото тяло като изделие с велик интелект. Разглеждат неговия органи­зъм като функционираща машина, чието създаване и функциониране демонстрира най-великата мъдрост и грижа. Знаят, че тялото СЪЩЕСТВУВА благодарение на един велик Разум и знаят, че същият този Разум продъл­жава да функционира във физическото тяло и че докато индивидът действа в съгласие с Божествения Закон, той ще бъде здрав и силен. Знаят също така, че когато човекът действа в противоположност на този закон, възникват дисхармония и болести. Вярват, че е смешно да се предполага, че този велик Разум или Интелект е причина за създаването на красивото човешко тяло, а след това е махнал с ръка на него и го е оставил на произвола на съдбата, защото знаят, че Разумът все още контролира всяка функция на тялото и че към него трябва да се изпитва не страх, а доверие.

Този Разум, на чийто външен израз сме дали името "Природа" или "Принцип на Живота" и други подобни, е непрекъснато в пълна готовност да поправи повреде­ното, да излекува раните, да съедини счупените кости; да изхвърли вредните вещества, които са се натрупали в системата; и по хиляди начини да поддържа машината в добро функционално състояние. Голяма част от това, което наричаме болест, в действителност е едно благот­ворно действие на Природата, целящо освобождаването от отровните субстанции, които сме допуснали да влязат и да останат в нашата система.

Нека видим какво точно представлява тялото. Да предположим, че дадена душа си търси жилище, в което да премине поредния етап от своето съществуване. Окултистите знаят, че за да се прояви по определени начи­ни, душата се нуждае от телесен дом. Нека видим какво търси душата по пътя към дадено тяло и след това да видим, дали Природата й дава това, което тя търси.

На първо място душата има нужда от един високо организиран физически инструмент на мисълта и от централна станция, от която да може да управлява функциите на тялото. Природата осигурява този чудесен инструмент, човешкият мозък, чиито възможности в настоящия момент ние познаваме съвсем слабо. Делът от мозъка, който човек използва на този етап от своето развитие, е една съвсем малка част от целия му капаци­тет. Неизползваната част изчаква еволюцията на човеш­кия род.

Второ, душата се нуждае от органи, предназначени да приемат и записват различните форми на впечатле­ния от външния свят. Намесва се Природата и осигурява окото, ухото, носа, органите на вкуса и нервите, с чиято помощ усещаме. Природата държи в резерв и други сетива, докато хората не изпитат необходимостта от тях.

По-нататък, има нужда от средства за комуникация между мозъка и различните части на тялото. Природата е "електрифицирала" тялото с нерви по един удивителен начин. Мозъкът пуска съобщения по тези проводници до всички части на тялото, изпращайки своите команди до клетката и органа и изисквайки незабавно подчинение. Мозъкът получава телеграми от всички части на тялото - предупреждения за опасност, призив за помощ, оплак­вания и т.н.

По-нататьк, тялото трябва да притежава средства за придвижване в света. То е надраснало присъщите на растенията тенденции и иска да се "движи". Освен това иска да достига до различни неща и да ги използва за собствените си нужди. Природата му е осигурила край­ници, също мускули и сухожилия, с които да задвижва крайниците.

След това тялото се нуждае от носеща рама, която да поддържа неговата форма, да го защитава от удар; да му осигурява сила и устойчивост; да го подпира, така да се каже. Природата му е осигурила костната рама, из­вестна като скелет, удивителна част от целия механизъм, който си струва да бъде изучен от ваша страна.

Душата има нужда от физически средства за връзка с другите въплътени в тела души. Природата осигурява средствата за комуникация в лицето на органите на речта и слуха.

Тялото се нуждае от система за пренасяне на мате­риалите за ремонт и възстановяване до всяка част на своята система - за да изгражда; попълва запасите; поправя; и да укрепва всички части; Нуждае се и от подобна система, чрез която отпадните, отработени ве­щества да бъдат отнасяни до крематориума, да бъдат изгаряни и изхвърляни извън системата. Природата ни дава животоподдържащата кръв, артериите и вените, по които тя се носи назад и напред, изпълнявайки своята работа; белите дробове, които да окисляват кръвта и да изгарят отработените материали. (Вж. "Науката за ди­шането", Глава III.)

Тялото има нужда от материал отвън, с който да изгражда и възстановява своите части. Природата оси­гурява механизма на поемането на храна; на храносми­лането й; на извличането на хранителните вещества от нея; на превръщането й във форма, подходяща за усво­яване от системата; на изхвърляне на отработените продукти.

И накрая, тялото е снабдено със средства за възп­роизвеждане на вида и за осигуряване на другите души с телесен дом.

Струва си човек да научи нещо за удивителния механизъм и работа на човешкото тяло. От това знание той ще получи най-убедителното разбиране за реалност­та на този велик Разум в природата, ще познае великия Жизнен принцип в действие и ще разбере, че не става въпрос за сляпа случайност или случайно събитие, а за работата на един могъщ РАЗУМ.

След това ще се научи да се доверява на този Разум и да разбира, че това, което го е довело във физическото съществуване, ще го пренесе през живота; че силата, която е поела отговорността за него тогава, се грижи за него и сега и ще се грижи за него винаги.

В каквато степен се отворим за прилива на великия Жизнен принцип, в такава степен ще бъдем облагоде­телствани от него. Ако се страхуваме от него или не му се доверяваме, затваряме вратата пред него и задължи­телно ще страдаме.

Ученикът може да попита какво общо има всичко това с окултната терапия и може да се оплаче, че му даваме урок по Хатха йога, като в този случай ще бъде близо до истината. Но не можем да избягаме от идеята, че в Природата съществува това, което е насочено към поддържане на човека в превъзходно здраве, и не можем да направим нищо за усещането, че истинското учение се състои по-скоро в това хората да се научат на първо място да се поддържат здрави, вместо да им се показва как могат да станат здрави, след като са нарушили законите на Природата. Според йогите не е логично да се изгражда култ около методите на лечение - те казват, че ако трябва да се създадат култове, нека това стане с обединяването им около центъра на Здравето, което да превърне лекуването на болестите в инцидентно съби­тие.

В "Хатха йога", нашата предстояща книга, ще дадем принципите на философията на йога за съвършеното здраве, които са израз на учението, че здравето е нор­малното състояние на човека, а болестта в общи линии е въпрос на невежество и на неспазване на природните закони на живот и мислене. Там ще посочим, че лечеб­ната сила съществува във всеки човек и може да бъде задействана съзнателно или несъзнателно. Окултното лечение представлява всъщност вкарването в играта на тази вътрешна за индивида сила (понякога с помощта на други индивиди) и отварянето на системата за възста­новителните енергии, които непрекъснато са в нея.

Цялото лечение се предизвиква от това, което ние наричаме "Жизнената сила" на индивида. Активният принцип на тази Жизнена сила, както вече обяснихме, е проявлението на космическата сила - прана. За да избег­нем повторението, ще ви отпратим към "Науката за дишането" и към Урок 7 на настоящия курс за обяснение на нервната система и на начина, по който прана функци­онира в нея. Прочетете това, което сме казали по въпро­са, и ще можете да разберете по-ясно това, което ще кажем за различните форми на окултното лечение.

Да предположим, че даден човек е пренебрегнал правилата на правилния живот и мислене така, както са изложени в "Хатха йога" и други съчинения по тази тема, и е "съсипал" здравето си. Опитал е различни форми на материално лечение и иска да се възползва от това, което може да намери в различните форми на окултната тера­пия. Установява, че може да избира измежду няколко форми на окултно лечение. Ще се опитаме да ви изясним как действат тези различни форми на лечение и да ви представим обяснение на всяка от тях. В урок с такъв обем страници не можем да дадем пълна информация и да разкажем подробно за методите, тъй като за да го направим, за всяка от системите ще е необходима отделна книга, но се надяваме да ви дадем една обща предс­тава за различните форми на лечение.

МАГНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Това е форма на пранично лечение, при която или болният, или някой "лечител" изпраща увеличен запас от прана към засегнатите части. В действителност праничното лечение придружава почти всяка от останалите форми на лечение, въпреки че тези, които го провеждат, не подозират, че го използват. В това, което е известно като магнетично лечение, операторът движи ръцете си над тялото на болния и с помощта на усилие на волята или на силно желание генерира вътре в себе си голямо количество прана, което прехвърля към пациента. Тази прана действа като че ли това количество е изпратено от системата на самия пациент и създава възможност за укрепване и зареждане с енергия на засегнатата част на тялото и така да доведе до нейното нормално функцио­ниране. При магнетичното лечение ръцете обикновено се движат над тялото, като най-често се използва и действителен контакт. Общите правила за тази форма на лечение сме дали в "Науката за дишането" и може би някой ден ще издадем малко ръководство по този въп­рос със специфичните правила. Ще посочим някои от общите правила в края на този урок, ако мястото ни позволи. В предишните уроци и в "Науката за дишането" сме казали толкова много за прана, че ученикът трябва да може да разбере принципа, който стои зад тази форма на лечение, без по-нататъшни обяснения.

МИСЛОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Мисловното лечение обхваща твърде широка област и има няколко привидно различни форми. Съществува форма на самолечение, която се състои от повтарянето от страна на пациента на утвърждения или самовнушения, които са насочени към създаването на по-жизнерадостно и приповдигнато ментално настроение, което въздейства обратно върху тялото и му дава възможност да функцио­нира правилно. Точно тук бихме казали, че главната полза от това и подобните на него форми на лечение се крие във факта, че то принуждава пациента да се "освободи" от неблагоприятните мисли, които пречат на Природата да си върши работата, а не в някаква специална ценност на утвържденията. Ние сме престанали да даваме възмож­ност на Божествения Жизнен принцип да работи свободно в нас и сме го обременили с неблагоприятни самовнуше­ния. Когато променим мисловната си настройка, преста­ваме да издигаме това препятствие и скоро Природата отново заявява себе си. Енергичното самовнушение, раз­бира се, стимулира системата и подбужда инстинктивния ум да си върши работата.

При формата на мисловното лечение, известна като внушение, действат същите принципи. Умът на пациен­та се освобождава от неблагоприятните самовнушения с помощта на положителни внушения от страна на ле­чителя и инстинктивният ум и Природата са освободени от спирачката и могат отново да започнат да действат, като заедно с това към засегнатите части се изпращат достатъчни количества от прана и скоро се стига до възстановяване на нормалната работа на системата. При лечението с внушение лечителят обикновено, макар и често несъзнателно, изпраща към пациента запас от собствената си прана, която стимулира частите за дейс­твие и улеснява усилията на ума на пациента да възста­нови нормалните пранични условия.

В това, което е известно като "мисловно лечение", обикновено се използва значително количество внуше­ние, въпреки че лечителят може и да не го осъзнава. Мисловната настройка на лечителя се внушава на паци­ента с помощта на отношението, думите, тона и поведе­нието на лечителя и умът, приемащ внушението, се възползва от него. Заедно с това обаче лечителят излива в ума на пациента мощен поток от повдигаща духа, укрепваща и тонизираща мисъл, която пациентът прие­ма по телепатичен път, в частност когато е налице една възприемчива мисловна настройка. Задружното дейст­вие на двата ума, в името на една обща цел, създава доста по-голяма направляваща сила и освен че умът на пациентът бива изтръгнат от хватката на отрицателните мисли, в цялото тяло се поема и разпределя по-голямо количество прана. Най-добрата форма на мисловно ле­чение оказва благоприятно въздействие както върху ума, така и върху тялото на пациента.

Това, което е известно като мисловно лечение от разстояние, действа по абсолютно същия начин като споменатата по-горе форма на мисловно лечение - раз­стоянието между пациента и лечителя не е препятствие за силната лечебна мисъл. И в двата случая лечителят създава мощна мисловна форма, заредена изцяло с пра­на, която в много случаи довежда до почти незабавно въздействие върху пациента вследствие на това, че него­вите части биват силно стимулирани и укрепени. Много често по този начин са били провеждани мигновени лечения, въпреки че са относително малко на брой ле­чителите, които са напреднали достатъчно, за да изпра­щат мисловни форми от такъв вид. Един могъщ мисло­вен лечител може да изпрати мисъл, която е толкова силно заредена с прана и така пълна с жизнена сила и живот, че поразеният орган да бъде напълнен с такава лечебна сила, та незабавно да започне да се освобождава от негодните и болестотворни вещества и да извлича от кръвта елементите, необходими за възстановяване и регенериране за сравнително кратък период от време. В този случай щом веднъж организмът на индивида възс­танови своето нормално функциониране, системата е способна да върши своята работа без външна помощ.

Всички форми на мисловно лечение спадат към някоя от посочените по-горе точки. Запомнете, че основ­ният момент е довеждането на ума на пациента до подходяща мисловна нагласа, като се отстранят всички форми на неблагоприятно самовнушение, така че тази нагласа да позволи на Природата да свърши както тряб­ва своята работа, без нещо да й пречи. В процеса на осъществяването на този резултат пациентът може да бъде подпомогнат (както беше обяснено по-горе) от мощна мисъл, насочена към засегнатата част, както и от изпращането на запас от прана от лечителя за стимули­ране на тази част и за улесняване на лечебното действие на ума.

ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Съществува и друга форма на лечение, която се среща изключително рядко. При нея някой силно развит духовен индивид е в състояние да позволи на своята духовна аура и същност така да се спусне върху засегна­тия човек, че временно цялата система се изпълва от нея и всички заболявания изчезват, тъй като Духът, който е съвършен, преобразува всичко, с което влезе в контакт. Това истинско духовно лечение обаче се среща толкова рядко, че малцина са хората, които са имали късмета да станат негови свидетели. Мнозина от тези, които вършат добра лечебна работа в останалите сфери, претендират, че го притежават, но много от тях се самозаблуждават и нямат и най-малка представа какво представлява истин­ското духовно лечение. Духовното лечение е белязано от незабавното и пълно излекуване на пациента, с възста­новяването на абсолютно нормалното му физическо състояние, с физическото преобразяване на пациента и довеждането му до едно състояние, напомнящо това на силно, абсолютно здраво, енергично дете, без недоста­тъци, болка, без каквото и да неразположение или приз­нак за заболяване. Малцина надарени индивиди в света от всяка епоха притежават тази сила, но рядко я демон­стрират заради определени окултни причини. И (под­чертайте тези думи) истинското духовно лечение никога не се извършва като средство да постигане на финансова облага, то се дава "без пари и без заплащане". Истинс­кото духовно лечение никога не се опорочава от тинята на материалното - никога! Правилно е "лечителите" да получават пари за провежданото от тях мисловно и психично лечение във всичките му форми, тъй като посвещават времето си на работата, а "работникът зас­лужава своето възнаграждение", и ние нямаме никакво намерение да критикуваме подобно заплащане - те про­дават своите услуги, точно както ние продаваме тези уроци, и са заслужили своето възнаграждение така, както и ние сме заслужили своето. Но човекът, който е в състояние да даде истинския дар на духовното лечение, никога не е поставен в положение да продава своите услуги: той се храни с каквото намери, не изпитва необ­ходимост да разменя своите духовни дарби и би умрял, преди да му се наложи да продава по такъв начин своята божествена привилегия. Не искаме да бъдем разбрани погрешно по този въпрос - когато говорим за духовно лечение, имаме предвид истинските дарове на Духа, а не някои форми на психично или мисловно лечение, непра­вилно наричани "духовни". Ако искате да се запознаете с пример за истинско духовно лечение, вземете Новия Завет и прочетете за работата на Духа по начина, по който се проявява чрез Сина на Дева Мария. Нека това бъде критерият - и всъщност той е.

ПРАКТИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ

Установяваме, за наше удовлетворение, че разпола­гаме с достатъчно място, в което да дадем на нашите ученици няколко практики по истинско окултно лечение, които те могат да правят. Тези практики са дадени просто като примери, разбира се, и не трябва да се приемат като цялостни наставления по различните фор­ми на окултното лечение.

Ще започнем с няколко практики в сферата на праничното лечение (или магическо лечение, ако този тер­мин ви харесва повече):

(1) Нека пациентът седне на стол, вие стоите пред него. Ръцете ви висят свободно отстрани на тялото, а след това в продължение на няколко секунди ги залюлейте отпуснато напред и назад, докато усети­те едно затопляне във върха на пръстите. След това ги вдигнете на нивото на главата на пациента и бавно ги прокарайте надолу до стъпалата му с дла­ни, обърнати към него, и с разперени пръсти, като че ли изливате сила от върха на пръстите си в него. След това отстъпете крачка назад и вдигнете ръцете си до нивото на главата му, като внимавате дланите ви да са една до друга при движението си нагоре, като че ли докато ги връщате в позицията, от която ги прокарахте надолу, изтегляте обратно магнетиз­ма, който сте му отдали. Повторете няколко пъти. При движението на ръцете надолу към краката на пациента не стягайте мускулите, а се постарайте ръцете и китките да бъдат разхлабени и релаксирани. По същия начин можете да третирате болните части на тялото, приключвайки лечебния сеанс с насищане на цялото тяло с магнетизъм. След тре­тиране на болните части за вас ще бъде добре да разтърсите пръстите встрани от тялото, като че ли изтръсквате капки вода, полепнали по пръстите ви. Иначе може да поемете част от състоянието на пациента. Това лечение оказва значителен укрепващ ефект върху пациента и ако се практикува често, ще му донесе голяма полза.

При хронични или упорити заболявания проблемът често може да бъде облекчен с помощта на извър­шването на "странични" движения с ръце пред за­сегнатата част, т. е. като застанете пред пациента със събрани ръце, дланите се допират една в друга и след това направите няколко маха с ръцете встра­ни и навън от засегнатото място. Това лечение винаги трябва да бъде последвано от движенията с ръцете надолу по тялото за изравняване на кръво­обращението.

(2) В Глава ХГУ на "Науката за дишането" сме дали няколко ценни практики за тази форма на лечение, които препоръчваме ученикът да научи и практикува, ако проявява интерес към този аспект на въпроса.

(3) Главоболието на пациента може да бъде облек­чено, като го накарате да седне пред вас, а вие застанете зад неговия стол и с ръцете си с разпере­ни, извити надолу пръсти, направите двойни кръго­ве над върха на главата му, без обаче да я докосвате. След няколко секунди наистина ще почувствате по­тока на магнетизма, излизащ от пръстите ви, и болката на пациента ще бъде облекчена.

(4) Друг добър метод за отстраняване на болка в тялото е като застанете пред пациента и поставите дланта си близо до засегнатата част, на разстояние няколко инча от тялото. Задръжте дланта непод­вижна в продължение на няколко секунди и след това започнете бавно кръгово движение, кръг след кръг, над мястото на болката. Тази практика е с голям стимулиращ ефект и е насочена към възста­новяване на нормалните условия.

(5) Насочете върха на пръста си към болната част, на няколко инча от тялото, и задържайки пръста добре изпънат, започнете да въртите ръката, все едно пробивате дупка с върха на пръста. Често това задейства кръвообращението в засегнатата точка и довежда до подобряване на състоянието.

(6) Поставянето на ръцете върху главата на пациен­та, над слепоочията, и задържането им на това място за известно време оказва добър ефект и е предпочитаната форма на този вид лечение.

(7) Поглаждането на тялото на пациента (през дре­хите) създава възможност да се стимулира и израв­ни кръвообращението и да се освободят кръвонасяданията.

(8) Голяма част от ценността на масажа и на сход­ните с него форми на манипулации на тялото са резултат от прана, която се излъчва от лечителя към пациента по време на разтриването и манипулаци­ите. Ако разтриването и манипулирането на тялото се придружава от съзнателното желание на лечите­ля да насочи потока на прана в пациента, се полу­чава много по-силен поток. Ако практиката се съ­пътства от ритмично дишане, което е обяснено в "Науката за дишането", ефектът ще бъде много по-голям.

(9) Дишането върху засегнатата част се практикува от много народи и често представлява мощно средство за пренасяне на прана към засегнатото място. Неряд­ко тази техника се изпълнява с поставянето на парче памучен плат между тялото на пациента и лечителя, като дъхът затопля плата и добавя стимулиращия ефект на топлината към останалите ефекти.

(10) Намагнитизираната вода се използва често от "магнетичните лечители" и има данни за постигане­то на много добри резултати с този начин на дейс­твие. Най-простият начин за намагнитизирането на водата е да се държи чашата за дъното в лявата ръка и след това, събирайки пръстите на дясната ръка, те леко се разтърсват над чашата с вода, все едно изтръсквате капки с вода от върха на пръстите си в чашата. Можете да увеличите ефекта на тази про­цедура като след това с дясната ръка направите насочени надолу към чашата движения, вкарвайки прана във водата. Заредената по този начин с прана вода има стимулиращ ефект върху болните или върху хората, страдащи от слабост, особено ако я пият на малки глътки. Тяхното отношение трябва да бъде на отвореност и възприемчивост и заедно с това си представят, че прана от водата се поема от системата и я зарежда с енергия.

Сега ще насочим вниманието ви към няколко прак­тики в различните форми на мисловното или психичното лечение, както някои предпочитат да го наричат:

(1) Самовнушението се състои във внушаването на човека на физическите състояния, чието настъпване той иска да предизвика. Самовнушенията трябва да се изго­варят (на глас или наум) точно така, както човек би ги казвал на друг човек, добросъвестно и сериозно, като в същото време в ума се задържа мислената картина на споменаваните в думите състояния. Например: "Стома­хът ми е здрав, здрав, здрав - способен да смели храната, която му е дадена, способен да поеме хранителните вещества от храната, способен да ми осигури хранител­ните вещества, които означават сила и здраве за мен. Моето храносмилане е добро, добро, добро и аз се наслаждавам, смилам и асимилирам своята храна, прев­ръщайки я в богата на хранителни вещества червена кръв, която носи сила и здраве до всички части на моето тяло, изгражда го и ме прави здрав мъж (жена)." Подоб­ни самовнушения или утвърждения ще дадат също тол­кова добри резултати, ако бъдат приложени и към други части на тялото, стига умът и вниманието да бъдат насочени към съответните части, което предизвиква уве­личаване на количеството прана, изпращано към тях, както и задържане в съзнанието на мислената представа на състоянието, което трябва да се постигне. Потопете се в атмосферата на самовнушенията, вложете в тях цялата си душа и доколкото е възможно, формирайте мислената представа на състоянието, което желаете да постигнете. Вижте себе си такива, каквито искате да бъдете. Можете да подпомогнете лечението като леку­вате себе си с помощта на методите, описани в практи­ките за праничното лечение.

(2) Внушенията за лечение на другите хора действат на основата на същия принцип, както и току-що описа­ните самовнушения, с изключение на това, че лечителят трябва да внуши на ума на пациента желаните състоя­ния, вместо пациентът да го прави сам. Много по-добри резултати могат да се постигнат, когато лечителят и пациентът си сътрудничат при създаването на мислов­ната представа и когато пациентът се придържа в ума си към внушенията на лечителя и изгражда мислената картина, описвана от думите на лечителя. Лечителят внушава това, което иска да предизвика, а пациентът позволява на внушенията да се спуснат в неговия инс­тинктивен ум, където те биват улавяни и след това се изразяват във физически резултати. Най-добри сугестолози са хората с голяма жизненост, които изпращат в организма на пациента мощни мисли, заредени с прана, в същия този момент, в който се правят и внушенията. В почти всички форми на мисловното лечение се изпол­зват само няколко метода, както ученикът сам ще отк­рие, ако си направи труда да анализира леченията. Инс­тинктивният ум често се отдава на лоши навици, прислужвайки на тялото поради това, че ученикът се е откъснал от природния начин на живот и е принудил и инс­тинктивния ум да възприеме тези вредни навици. Внуше­нието и самовнушението връщат инстинктивния ум към нормалното му функциониране, а тялото бързо възста­новява предишната си хармония. В много случаи всичко, от което има нужда сугестивното лечение, е освобожда­ването на ума на пациента от страха и безпокойството и от депресиращите мисли, които възпрепятстват истин­ската хармония на тялото и са пречели за разпределени­ето на подходящото количество прана във всички части на тялото. Отстраняването на тези вредни мисли е като отстраняването на прашинката прах, която е пречела на нашия часовник да работи както трябва, нарушавайки хармонията на този деликатен механизъм. Страх, безпо­койство и омраза, заедно със съпътстващите ги емоции, са причината за по-голямата част от физическата дисхармония в сравнение с почти всички други причини, взети заедно.

(3) При това, което най-общо казано се нарича мис­ловно лечение, пациентът седи в релаксирана позиция на тялото и позволява на ума да се настрои възприем­чиво. След това лечителят отправя към пациента мисли с укрепващ и повдигащ духа характер, които, въздейст­вайки върху ума на пациента, го карат да се освободи от отрицателните си настройки и да възприеме своето нор­мално състояние на спокойствие и сила, в резултат на което веднага щом умът на пациента възвърне равнове­сието си, той започва да защитава себе си и задейства възстановителната сила в организма на човека, изпра­щайки увеличено количество прана към всички части на тялото и правейки първата крачка към възстановяване на здравето и силата. Основният принцип на мисловно­то лечение е да се доведе умът на пациента до подходя­що състояние, а от него напълно естествено ще последва и нормалното физическо състояние на тялото. Но най-добрите мисловни лечители правят нещо повече от това - те (често несъзнателно) изпращат положителна мисъл, солидно заредена с прана, право в поразеното място и на практика извършват психично презареждане на орга­низма на пациента независимо от това, което се извър­шва от собствената му мисловна форма. Когато лекува­те пациента по този начин, си представете много ясно, че физическата хармония в пациента се възстановява, че здравето е в нормалното си състояние и че всички отри­цателни мисли са изхвърлени от ума му. Представете си, че е силен и здрав в тялото и ума си. Представете си, че притежава всички тези състояния, които вие искате да създадете в него. След това концентрирайте ума си и проникнете напълно в неговото тяло или в болното място - една силна, проникваща мисъл, чиято цел е да предизвика желаната физическа промяна, отстранявай­ки болестотворните състояния и възстановявайки нор­малното функциониране и състояние на организма. В ума си извикайте представата, че мисълта е много добре заредена с прана, и я вкарайте изцяло в засегнатата част с усилие на волята. За постигането на този резултат обикновено се изисква доста практика, но някои хора като че ли го постигат без много усилия.

(4) Лекуването от разстояние или дистанционното лечение се изпълнява по абсолютно същия начин, по който и лечението в присъствието на пациента. В Глава XIV на "Науката за дишането" сме дали някои инструк­ции за тази форма на лечение, които заедно с това, което току-що казахме в предната точка, ще осигурят едно елементарно работно понятие по проблема. Някои ле­чители си представят мислено пациента, седнал пред тях, и след това започват да извършват лечебната про­цедура така, като че ли той наистина е пред тях. Други създават мисления образ за излъчващата се от тях ми­съл, представяйки си как тя напуска техния ум, как след това прекосява пространството и влиза в ума на паци­ента. Трети просто седят в пасивна, съзерцателна пози­ция и мислят интензивно за пациента, без да се занима­ват с пресичане на пространството. Има и такива, които предпочитат да разполагат с носната кърпа или с няка­къв друг предмет, принадлежащ на пациента, за да могат да си представят по-добре условията на връзката. Всеки един от тези методи е добър, като темпераментът и склонностите на човека го карат да предпочете някой от тях. Но в основата на всички лежи един и същ принцип.

Малко практика със споменатите току-що няколко форми на лечение ще даде на ученика увереност и спо­койствие при оперирането с лечебната сила, докато не започне често да излъчва лечебна сила, без напълно да осъзнава това. Ако се провеждат доста лечебни проце­дури и лечителят върши своята работа с цялото си сърце и душа, скоро той става толкова добър, че започва да лекува почти автоматично и без да го прави нарочно, когато е в присъствието на страдащ човек. Лечителят обаче трябва да внимава да не изчерпи запасите на своята прана, като по този начин би навредил на собст­веното си здраве. Трябва да се запознае с дадените от нас методи за презареждане на себе си и за защита от ненужно изтощаване на своята жизненост. По отноше­ние на тези проблеми той трябва да бърза бавно, без нито за миг да забравя, че насилственото ускоряване на раз­витието не е желателно.

Този урок не беше написан, за да накараме нашите ученици да станат лечители. По този въпрос те трябва да използват собствената си преценка и интуиция. Пос­ветили сме урока на проблема, тъй като той образува част от общия предмет, с който се занимаваме в насто­ящия учебен курс, и е важно те да знаят нещо за принци­пите, които лежат в основата на тези няколко форми на лечение. Нека анализират всяка от формите на лечение, на която може би са били свидетели или са чули за нея, лишавайки я от всички фантастични теории, които са били създадени около нея, и тогава ще успеят да опре­делят нейния вид и да я изучат, без да приемат теорията на човека, който провежда лечението. Помнете, че всич­ки култове и школи лекуват, използвайки един и същ принцип, но приписват резултата на най-различни тео­рии и вярвания.

Що се отнася до нас самите, ние се придържаме към принципите на Хатха йога, която преподава учението за запазване на здравето чрез правилен живот и правилно мислене, и разглеждаме всички форми на лечение като нещо, необходимостта от което е предизвикана от неве­жеството и неспазването от страна на човека на законите на Природата. Но докато човек не започне да живее и да мисли правилно, някои форми на лечение са необходими и от това следва важността на тяхното изучаване. Разви­тият окултист разглежда поддържането на здравето ка­то по-важно за човешкия род от лекуването на болести­те, споделяйки старата поговорка, че "унция предпазна мярка струва повече от един фунт лечение". Но докол­кото можем да помогнем на нашия ближен, е добре да знаем нещо по въпроса за окултната терапия. Тя е една от Природните сили и ние трябва да знаем как да я използваме.

Урок 9

ПСИХИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Едно от нещата, които са озадачавали научните изследователи и студентите по история на човечеството, е непрекъснатото повтаряне на истории, легенди и тра­диции, свързани с притежаването и практикуването на някаква форма на психично въздействие от всички на­родности и във всички епохи. Изследователите са уста­новили, че не е проблем да отхвърлят повечето прими­тивни форми на тези истории с обяснението, че са резу­лтат от най-грубата форма на суеверие сред необразо­ваните и неразвити хора. Но прелиствайки страниците на историята, откриват, че "празните суеверия" все още запазват първоначалната си сила и че формите им стават все повече и все по-разнообразни. От отблъскващите вуду практики на африканския дивак може да се прокара линия до разпространението на уичкрафт в Нова Англия и да се стигне чак до наши дни, когато Западният свят очевидно е полудял по "психизма", а ежедневниците са пълни със сензационни истории за месмерично въздейс­твие, хипноза, персонален магнетизъм и т.н. Книгите от всички времена са пълни с истории за психично въздейс­твие, Библията съдържа много случаи за неговото из­ползване, за добро или лошо.

В настоящия момент често се обръща внимание на удивителните случаи на прояви на силата на ума, на персонален магнетизъм и други и е нещо съвсем обик­новено да се чуе израза, че някой притежава или не притежава "персонален магнетизъм", че е или не е "маг­нетична" личност. По този въпрос се изписаха много глупости и бяха създадени някои направо невероятни теории. И все пак самата истина е много по-удивителна и от най-щурите измислици, които се написаха и казаха за нея. В основата на всички популярни мнения и пог­решни разбирания относно психичното въздействие ле­жи една солидна основа от факти, по-голямата част от които не са и сънувани от хората, които подхранват обществения вкус със своите сензации.

Едва ли е необходимо да казваме на нашите учени­ци, че на Изток има хора, които са запознати и практи­куват от много векове насам всички известни форми на окултизъм и че всъщност са притежавали тайните, които изследователите на Запад така усърдно се стремят да открият. Западните автори подбират отделни фрагмен­ти от знанието, за да ги използват като основа за своите стряскащи твърдения и теории.

Голяма част от това скрито познание ще остане и трябва да остане скрито през следващите години, заради неразвитото състояние на човешкия род и общата не­подготвеност на хората за тази тайна мъдрост. Предс­тавянето пред широката публика дори на съвсем малка част от някои от скритите учения в този момент би било наистина опасно и би навлякло на хората едно от най-големите проклятия, известни на човека. Не защото в самите учения има нещо, което не е наред, а защото егоизмът на обикновения мъж или жена е такъв, че много скоро те ще започнат да използват това познание за лична изгода и цели, във вреда и ущърб на своя ближен. То нямаше да е скрито, ако всички хора знаеха достатъч­но по въпроса, ако бяха напреднали достатъчно в инте­лектуално и духовно отношение, за да схванат и разберат тези учения и по този начин да са в състояние да се защитят от егоистичните опити на своите безскрупулни братя и сестри. Защото, както всички окултисти знаят, никаква черна магия не може да засегне мъж или жена, ако те са наясно с истинското си място в Природата, познават действителните си възможности за противо­поставяне на практиките на онези, които са овладели част от окултното знание без нужното духовно развитие, което би ги научило на правилното използване на също­то. Обикновеният наш съвременник обаче не познава собствената си сила и няма да бъде убеден, че притежава такава сила, и следователно е неспособен да се защити от психичните атаки на онези, които са овладели някаква част от окултното учение и го използват за постигането на егоистични цели.

Неподходящото използване на психичната сила е известно много отдавна на окултистите като "черна магия", която, далеч от това да е някакъв остатък от суеверията на Средновековието, е нещо твърде реално и се практикува в доста голяма степен и в наше време. Тези, които я практикуват, посяват семената на собстве­ното си наказание и всяка частица психична сила, упот­ребена за низки и егоистични цели, неминуемо рикошира и се връща върху този, който я използва. Въпреки че тези хора въздействат върху другите, за да могат да получат някаква материална изгода и удоволствие и че в по-го­ляма или по-малка степен мамят широката публика, въпреки всичко това същата тази публика се надсмива над идеята, гледа на този въпрос като на някаква шега и счита тези, които преподават истината, за необуздани фантазьори или за луди.

За щастие тези, които биха търгували психичните сили по подобен начин, знаят сравнително малко по въпроса и могат да използват само по-елементарните форми, но когато се срещнат с хора, които са абсолютно неосведомени, могат да получат по-големи или по-мал­ки резултати с помощта на своите изкуства. Много хора откриват, често съвсем случайно, че могат да въздейст­ват на другите по своя воля и като не познават източника на своята сила, често я използват така, както биха изпол­звали и всяка друга психична способност или мисловна сила. Такива хора обаче обикновено постепенно са внес­ли в своето познание (в съответствие с добре установе­ните окултни закони) нещо, което ги довежда до едно по-добро познаване на проблема и те започват да раз­бират своята грешка. Други избират малка част от оку­лтното познание и "го изпробват върху" другите хора и виждайки какъв е резултатът, стъпват на пътя на "чер­ната магия", въпреки че едва ли знаят какво правят. Тези хора също биват предупреждавани по определени начи­ни и на всеки от тях се предоставя шансът да поправи своята грешка. Има и такива, които изглежда разбират в известна степен опасността, на която се подлагат, но съзнателно поемат риска, очаровани от усещането за власт и сила и заслепени от него.

На никой от тези хора не се позволява да стигне прекалено далеч в своята егоистична дейност, тъй като има сили, които работят, за да противодействат в зна­чителна степен на егоистичната психична работа - това е стара окултна истина.

Извън тази малка област на елементарната черна магия обаче, която споменахме повече като начин да отправим предупреждение, има много хора, надарени със способности, които им дават власт над техните ближни и чието въздействие се усеща в ежедневния живот, точно както влиянието на физически силния чо­век се усеща в тълпа слаби хора. Един кратък поглед върху вашите познати ще ви убеди, че някои от тях притежават по-голямо влияние от други. Някои хора се приемат съвсем естествено за водачи и учители, докато за други пак напълно естествено е отредена ролята на последователи. Тези силни, самоуверени хора изпъкват във войната, бизнеса, съда, от амвона, в лекарската практика и всъщност във всички сфери на живота и във всички клонове на човешкото поведение. Отбелязваме този факт и казваме, че даден човек притежава голямо количество личен магнетизъм или че друг не го прите­жава. Но какво имаме предвид под личен магнетизъм? Може ли някой да даде интелигентен отговор? Много са теориите, които са били създадени, за да обяснят този феномен, и много са системите, разработени за развиването на тази "сила". През последните години се появиха много учители, които твърдят, че са открили тази тайна, и предлагат да я предадат на всички желаещи срещу висока цена; правят се много сензационни съобщения за привличане на клиенти на "курсовете" за обучение и са отправени много апели към най-егоистичните мотиви, за да бъде събуден интерес към това, което се предлага за продажба. В повечето случаи тези учители на практика не притежават нищо, което да предложат и на което да учат, макар и в някои от случаите да са придобили достатъчно познание по предмета, за да са в състояние да дават инструкции, чрез които човек може да се окаже притежател на достатъчно психична сила, за да упраж­нява известно влияние върху невежите и слаби предста­вители на човешкия род. За щастие голяма част от купувачите на тези учения не вярват достатъчно в себе си или в ученията, за да приложат на практика дори и тези сравнително безсъдържателни знания, които са им предоставени. Но има и хора, макар и твърде малко на брой, които са достатъчно уверени в себе си, за да приложат на практика тези системи, и точно те са спо­собни да извършат големи бели заради невежата и его­истична употреба на силите, предназначени за постига­нето на много по-възвишени цели. Всички тези неща трябва да изчезнат заедно с напредъка на човешкия род в познанието и разбирането на окултните истини, а меж­дувременно тези, които наистина разбират проблема, правят каквото могат, за да запознаят човечеството с неговите принципи, така че хората да се защитят психи­чески и не се изкушават да използват висшите сили за егоистични цели.

Духовно развитият мъж или жена може да си позво­ли да се усмихне на усилията на тези дилетанти в черната магия, най-малкото що се отнася до страха от това да им бъде причинена някаква вреда или да им се въздейс­тва по някакъв друг начин. Такъв човек се намира на много по-високо ниво, до което усилията на егоистичния окултист не могат да достигнат. Ще трябва да кажем нещо по въпроса за самозащитата към края на този урок, след като сме дали на ученика обща представа за общото използване на различните форми на психично въздейст­вие.

Искаме обаче да бъдем разбрани много точно, ко­гато заявяваме, че в този урок няма да бъде направен никакъв опит да бъде разкрито в каквато и да е степен окултното познание, което може да предостави в ръцете на случайния читател оръжие и той да го използва за собствените си егоистични цели. Това е урок, предназ­начен за самозащита на тези, които го четат, а не за поощряване на познанието за черната магия, дори и в най-елементарните й форми. И нека тук предупредим онези, четящи редовете, които ние ще напишем по тази тема, че сме напълно сериозни по отношение на това, което казваме относно егоистичното използване на оку­лтното знание - ако са наясно дори с част от проблеми­те, които човек може да си навлече с неподходящи окултни практики, те ще захвърлят тази тема така бързо, както биха захвърлили отровна змия, която е започнала да идва на себе си от топлината на ръцете им. Окултните сили съществуват, за да се прилагат правилно, и са предназначени за защита на хората, а не за да се изпол­зват неправилно и да се злоупотребява с тях, и подобно на играта с жиците на динамо, играта с тези сили има всички изгледи да се окаже неприятна за онзи, който не е обърнал внимание на предупреждението.

Въпреки че много западни автори го отричат, всич­ки истински окултисти знаят, че формите на психично въздействие, включително и това, което се нарича пер­сонален магнетизъм, месмеризъм, хипноза, внушение и т.н., не са нищо друго освен различни прояви на едно и също нещо. Тези, които внимателно са следили мисълта — ни в предните уроци, много лесно могат да си предста­вят какво представлява това "нещо". Това е силата на ума на човека, функционираща в сферите, споменати в нашите предишни уроци. Вярваме, че ученикът се е запознал с това, което казахме за инстинктивния ум, динамиката на мисълта, телепатията, мисловните фор­ми и други, както и за мощта на прана, така че ще може да разбере този урок без излишни повторения.

Психичното въздействие - и под това имаме пред­вид всички негови форми - какво означава то? От какво се състои? Как се задейства? Какви са последиците от него? Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Трябва да започнем с инстинктивния ум - един от Седемте принципа на човека. Казахме ви (в Урок 2), че това е нивото на мисловна дейност, което е общо за нас и животните, най-малкото в неговите най-нисши форми. Това е първата форма на мисловна дейност, достигната в стълбата на еволюцията, и на най-ниските си нива се проявява изцяло в сферата на несъзнаваното. Нейните наченки могат да се проследят назад чак до минералния живот, където се проявява в образуването на кристали и други. В нисшите форми на растителния живот се проя­вява съвсем слабо и е само една степен над проявите й при минералите. По-нататък, постепенно и неотклонно, се развива и достига по-високи нива в растителния свят, като при някои от висшите форми на растенията дори демонстрира елементарна форма на съзнание. В царст­вото на животните инстинктивният ум може да се прос­леди на различни нива, от почти растителноподобния разум на най-нисшите животински форми до почти чо­вешкия разум на някои от висшите животни. След това, в нисшите форми на човешкия живот, откриваме, че той се е издигнал съвсем малко по-високо от най-висшите форми, срещащи се при животните, и издигайки се на­горе по стълбата на еволюцията, откриваме, че е оцве­тен, нюансиран и повлиян от петия принцип, интелекта, докато не стигнем до най-висшите форми на човека, които днес са ни известни, където виждаме, че контро­лът е в ръцете на интелекта, който отстоява своите позиции и въздейства върху нисшия принцип само за добро, избягвайки грешките на по-слабо развитите хора, които заливат с вредни самовнушения инстинктивния ум, причинявайки си вреда.

При това разглеждане на инстинктивния ум няма да споменаваме удивителната му работа за контролиране на физическото тяло, както и някои от другите му проя­ви, и трябва да се ограничим до онази част на инстинк­тивния ум, която е свързана с въпроса за психичното въздействие, най-важната част между другото, защото без инстинктивния ум не може да има каквото и да е психично въздействие, тъй като не би имало върху какво да се въздейства. Инстинктивният ум е инструментът, върху който свири психичното въздействие. Често гово­рим, като че ли нечий интелект е повлиян по този начин, но това е неправилно, защото върху индивида се въз­действа въпреки неговия интелект, а не с негова помощ - въздействието се запечатва толкова силно върху инс­тинктивния ум, че той си затваря очите за протестите на интелекта, както много хора по-късно си спомнят за свое съжаление. Много са хората, които, по собствените им думи, "са знаели много добре през цялото време, но въпреки това са го правели".

Ще започнем с това, което е известно като внушение и което в действителност лежи в основата на всички форми на психично въздействие, лични или от разстоя­ние. Под внушение имаме предвид въздействието или контрола върху мислите или действията на друг човек с помощта на позитивни команди или фино вмъкване на желаната мисъл, или чрез някаква комбинация от двете, или с нещо, което е разположено между тези две край­ности. Индивидуалното внушение се среща твърде често в ежедневието, в действителност ние непрекъснато пра­вим и получаваме внушения, съзнателно и несъзнателно, като човек едва ли може да избегне правенето и получа­ването на внушения, доколкото общува с други хора - слуша гласовете им или чете това, което са написали. Тези ежедневни внушения обаче са относително маловажни и не притежават силата на съзнателното и пред­намерено внушение, създадено от човек, който е запоз­нат с изкуството на внушаването. Нека най-напред ви­дим как и защо се получават внушенията и по какъв начин въздействат.

Както казахме, в първите форми на живота инстин­ктивният ум работи сам, без да търпи въздействията на интелекта (защото интелектът все още не се е развил или разгърнал), абсолютно несъзнателен, какъвто е в расти­телния свят. С издигането нагоре по стълбата на еволю­цията, животното започва да става леко съзнателно, да "съзнава" нещата и да осъществява нещо като прими­тивно разсъждение за тях. За да се защити от враговете си, животното трябва да се ръководи от някакво елемен­тарно съзнание, което е започнало да се развива и което се проявява в и чрез инстинктивния ум. Някои животни се развиват по-бързо от други представители на същия вид и съвсем естествено започват да налагат себе си и да демонстрират специфичната си сила - мислят вместо своите събратя. Превръщат се в представителите на вида, към които всички гледат по време на опасност или когато храната е оскъдна, и тяхното водачество се приз­нава и приема от всички останали животни. Водачите се налагат в стадата не само (както често се твърди в учебниците) благодарение на грубата си сила, но и бла­годарение на своята по-развита мозъчна сила, която може да се опише като "хитрост". "Хитрото" животно е способно бързо да види опасността и да вземе мерки за нейното избягване, бързо да открие нови начини за на­миране на храна и за надделяване над естествения враг или жертва. Всеки, който е живял по-дълго време край домашни животни или е изучавал живота на дивите стадни животни, ще разбере много добре какво имаме предвид. Единици водят и ръководят, повечето се под­чиняват сляпо и са водени.

С разгръщането на развитието и появата на човека отново се демонстрира същото нещо - едни от хората изпъкват като водачи, а другите им се подчиняват. През цялата история на хората та чак до наши дни се забеляз­ва абсолютно същото нещо. Малцина ръководят, а мно­зинството следва. Човек е животно, което се подчинява и подражава. Голямата част от хората са като овце - дай им овен със звънец и те с радост ще вървят след биенето на звънеца.

Отбележете обаче следния факт, той е изключител­но важен: не винаги мъжът или жената с най-голямо количество от това, което наричаме "интелектуални поз­нания", образование или "книжна начетеност", са водачи на хората; точно обратното, голяма част от тези хора много често са най-верните последователи на водачите. Мъжът или жената, които водят, са хора, които усещат вътре в себе си това, което може да се нарече съзнание за сила, едно осъзнаване на истинския източник на си­лата и властта, който е зад тях и в тях. Това "осъзнаване" може да не бъде схванато от интелекта, то може да не бъде разбрано, но индивидът чувства, че притежава власт и сила или че е в контакт със сила и власт, които може да използва. И (говорейки за обикновения човек) следователно, той започва да си вярва и да използва своята сила. Чувства реалността на думата "Аз". Чувства себе си като индивид, нещо действително, ня­каква същност, и инстинктивно продължава да отстоява и изтъква себе си. Такива хора по правило не разбират източника на своята сила, при тях това е въпрос на "усещане" и те съвсем естествено се възползват от тази сила. Оказват влияние над останалите хора, без да раз­бират точно "как" го правят, и често се чудят как точно става всичко. И как наистина става това? Нека видим.

Да разгледаме хората, върху които се въздейства. Върху каква част от техния мисловен механизъм или въо­ръжение се въздейства? Върху инстинктивния ум, разбира се. И защо върху техния инстинктивен ум се въздейства така лесно, докато при другите хора това не е възможно? Това е същността на проблема; нека го разгледаме.

В първоначалното състояние и по време на процеса на еволюцията върху Инстинктивния ум не се е въздейс­твало по този начин, защото не е имало какво да въз­действа върху него. Но с появата на човека индивидите, които започнали да осъзнават надигащото се в тях чувство за "индивидуалност" и за истинската им сила, започват да отстояват себе си и както собственият им инстинктивен ум, така и инстинктивният ум на другите хора започват да търпят въздействия. Човекът, който до голяма степен развива своето съзнание за собствената си индивидуалност, осъзнаването на своя Аз, неминуемо започва да влияе върху инстинктивния ум на този, при когото съзнанието не е така пълно развито. Инстинктив­ният ум на по-слабо осъзнатия човек приема също да изпълнява внушенията на по-силния Аз, а освен това позволява на мисловните вълни на последния да го бомбардират и да бъдат поглъщани от него.

Запомнете още веднъж, че това съзнание не се при­тежава от човека на чистото интелектуално постижение, на културата или образованието, въпреки че колкото по-високо е интелектуалното ниво на индивида, разбира се, толкова по-голям е размерът на властта на съзнател­ния Аз, който той може да притежава. Тази сила е била забелязвана в необразовани хора, както и в такива с най-високо образование, и въпреки че липсата на обра­зование не им позволява да се възползват от своята сила в степента, достъпна за техния по-облагодетелстван събрат, все пак те оказват определено влияние върху всички в своята "категория", както и върху мнозина, които са с по-големи интелектуални способности от тях. Тук не става въпрос за образование или за абстрактно мислене и т.н., тук става въпрос за съзнание. Тези, които го притежават, по някакъв начин чувстват този Аз в себе си и въпреки че той много често ги води до една абсур­дна степен на егоцентризъм, до суетна гордост от сами­те себе си, все пак човекът, притежаващ в някаква степен това съзнание, неминуемо влияе на останалите и си пробива своя път в света. Светът е нарекъл проявата на това съзнание самоувереност и други. Лесно ще го поз­наете, ако за момент се замислите и се огледате около себе си. Съществуват, разбира се, много степени на това съзнание и при равни други условия мъжът или жената ще упражняват влияние върху другите точно в такава степен, в каквато притежават тази сила. Това съзнание може да се създаде и увеличи. То обаче е вътрешно присъщо на мъжа или жената на духовното постижение или развитие, чиито сили значително надвишават това съзнание върху мисловното ниво.

Но да се върнем на нашия въпрос за това как инс­тинктивният ум бива повлиян. Човекът, чието съзнание за Аз е достатъчно развито, внушава на своя инстинкти­вен ум и последният естествено гледа на своя господар като на единствения източник за заповеди или нарежда­ния. Но инстинктивният ум на човек, който не притежава това съзнание, получава съвсем слаби заповеди от този вид и неговият инстинктивен ум не е пропит с това доверие, което би трябвало да притежава. Така често открива, че господарят му (това е почти неизбежно) допуска той да получава заповеди и нареждания от други, докато не започне автоматично да приема и да изпълнява почти всяко енергично внушение, идващо отвън. Подобни външни нареждания могат да бъдат или словесни, или под формата на внушения, пренасяни от мисловните вълни на другите.

Много хора нямат доверие на това, което се съдър­жа в собствения им Аз - те са като хора-овце и по напълно естествен начин следват своя водач, всъщност те са нещастни, ако не бъдат водени. Колкото по-кате­горични са заповедите, с толкова по-голяма готовност се подчиняват те. Всяко твърдение, отправено към тях утвърдително и авторитетно, се приема и изпълнява. Такива хора живеят с "авторитета" и непрекъснато тър­сят "прецеденти" и "примери" - имат нужда да се опрат на някой.

Ако обобщим: по отношение на използването на Аз-съзнанието и на неговото развитие те са мисловно мър­зеливи и следователно не отстояват своя контрол върху инстинктивния си ум, а позволяват той да бъде открит за внушенията и въздействието на другите, които твърде често са по-слабо подготвени да го управляват от тях самите, но притежават малко повече самоувереност -малко повече съзнание на Аз-а.

А сега за средствата, чрез които се въздейства върху инстинктивния ум. Съществуват безброй методи и прак­тически форми, съзнателни и несъзнателни, с чиято по­мощ се постигат такива резултати, но те могат прибли­зително да се групират в три общи категории: (1) Инди­видуално внушение; (2) Мисловно въздействие на място и от разстояние и (3) Месмерично или хипнотично въз­действие. Тези три форми преливат една в друга и обик­новено се съчетават, но е добре тук да ги разграничим една от друга, за да улесним тяхното разбиране. Ще ги разгледаме накратко една по една.

Нека най-напред се спрем на индивидуалното внушение. Както казахме, то е най-често срещаното и се практикува непрекъснато в по-голяма или по-малка сте­пен от всички нас и всички ние донякъде сме засегнати от него. Ще се ограничим до най-поразителните форми. Индивидуалните внушения се предават чрез глас, пове­дение, външен вид и т.н. Инстинктивният ум приема като нещо естествено и като истина думите, поведението и външния вид на самоуверения човек и му се подчинява в съответствие със степента на своята внушаемост. Тази степен е различна при различните хора и зависи от степента, в която те са развили Аз-съзнанието, както казахме преди. Колкото е по-голямо количеството на Аз-съзнанието, толкова е по-малка степента на внушае­мост, освен ако индивидът не е уморен, вниманието му не е разконцентрирано, разсейва се или доброволно открива себе си за въздействието на ума или думите на другия човек.

Колкото по-категорично или повелително е внуше­нието, с толкова по-голяма готовност се приема то от приемащия инстинктивен ум. Внушението въздейства на индивида не чрез неговия интелект, а посредством инс­тинктивния му ум - то действа не чрез аргументи, а чрез твърдения, изисквания и заповеди. Внушенията придо­биват сила чрез повтарянето им и там, където едно внушение не действа, неколкократното му повтаряне го въоръжава с много по-голяма сила. Някои хора са при­добили такова умение в изкуството на внушението, че човек трябва да бъде непрекъснато нащрек, за да не се поддаде несъзнателно на недоловимите внушения, кои­то се правят по време на разговор. Но този, който е постигнал Аз-съзнанието или още по-добре, истинския Вътрешен Аз и неговата връзка с Цялото, няма защо да се страхува от силата на внушаващия, защото внушени­ята няма да успеят да преминат през добре защитения му инстинктивен ум, а дори да успеят да се настанят около външната повърхност на ума, скоро ще бъдат разпознати и отхвърлени с усмивка. Едно предупрежде­ние обаче: бъдете нащрек по отношение на онези, които се опитват да ви водят не чрез аргументи и разумни доводи, а чрез твърдения, престорен авторитет, внуша­ващо доверие поведение и едно общо отношение към вас от вида на "довери ми се". Дръжте си очите отворени и за тези, които ви задават въпроси и сами утвърждават отговора, например: "Харесваш този модел, нали?" или "Точно това искаш, нали?" Внушението и твърдението вървят ръка за ръка. Обикновено можете да направите едно внушение с помощта на това, което го съпътства. Второ, да разгледаме мисловното въздействие на място и от разстояние. Както казахме в предишните уроци, всяка мисъл води до излъчване на мисловни вълни с по-голяма или по-малка сила, размер и мощ. Обяснихме по какъв начин се изпращат тези мисловни вълни и по какъв начин се приемат от другия индивид. Всички ние, във всеки момент, получаваме мисловни вълни, но относително малка част от тях ни въздействат, тъй като не са в хармония със собствените ни мисли, настроения, характер и вкусове. Към вътрешното си съзнание привличаме само такива мисли, които са в .хармония с нашите мисли. Но ако сме с негативен харак­тер, ако позволим на нашия инстинктивен ум да действа без своя истински господар и станем прекалено отворе­ни, сме под реалната заплаха да получим, приемем и да се подчиним на минаващите край нас мисловни вълни. Действието на мисловните вълни обяснихме в един друг урок, но не посочихме този аспект на проблема, предпо­читайки да се заемем с него именно тук. Незащитеният инстинктивен ум не само е под въздействието на всяка­къв вид преминаващи мисловни вълни, които се носят към него, но е и особено податлив на въздействието на силна, енергична, съзнателна мисловна вълна, насочена към него от друг човек, който иска да повлияе върху неговия притежател. Всеки, който се опитва да въздейс­тва върху друг човек, за добро или за лошо, несъзнателно излъчва такъв вид мисловни вълни с по-голям или по-малък ефект. И онези, които са усвоили някои от елемен­тарните окултни истини и са ги превърнали в черна магия, съзнателно и преднамерено изпращат мисловни вълни към хората, на които искат да влияят. И ако инстинктивният ум не е защитен от истинския си госпо­дар, в по-голяма или по-малка степен е вероятно да бъде засегнат от усилията на тези егоистични и недобронамерени умове.

Историите за дните на уичкрафт не са чиста измис­лица и суеверие, защото под преувеличените разкази и описания може да се открие великата основа на окулт­ната истина, която лесно може да бъде позната от нап­редналия окултист като елементарна окултна сила, пре­върната в черна магия. Нито една черна магия по света не може да направи нищо на мъж или жена, които притежават по-висша форма на съзнание, но този, който е със страхлив и повърхностен ум, с ниска или с никаква самоувереност, ще е предразположен към наличието на инстинктивен ум, който е готов и е узрял да приеме в себе си такива вредни мисловни форми. Всички закли­нания, клетви и т. н. на вуду, магии и други въздействат единствено с помощта на мисълта, изпратена при тях­ното използване - и мисълта е станала по-мощна, защо­то е била концентрирана чрез ритуалите, церемониите, заклинанията, представите и т.н. на нечестивите после­дователи на черната магия. Но тя ще е не по-малко мощна, ако бъде концентрирана чрез някои други сред­ства. Без значение обаче как е била концентрирана или изпратена, тя не може да въздейства, освен ако инстин­ктивният ум вече не е готов да я приеме и асимилира и да я изпълни. Мъжът или жената, "които знаят", няма нужда да се страхуват от тези практики. Всъщност само­то прочитане на този урок ще прогони от много умове възприемчивостта, която позволява или е позволявала в по-голяма или по-малка степен върху тях да бъде оказ­вано въздействие от егоистичните мисли на другите. Това, обърнете внимание, е резултат не от някаква спе­циална ценност на този урок (не твърдим нищо подоб­но), а просто защото неговото прочитане е накарало умът на ученика да се събуди за собствената си сила и да започне да отстоява себе си.

Помнете, умът привлича само такива мисли, които са в хармония със собствените му мисли, и върху инс­тинктивния ум се въздейства против собствения му ин­терес само когато неговият притежател проявява сла­бост и отсъствие на способност да го управлява и защи­тава. Вие трябва да защитавате своя инстинктивен ум и да отстоявате своето господство и притежание върху него, защото иначе това притежание може да бъде поис­кано, заявено и узурпирано от други хора, които са по-властни и изкусни от вас. В себе си притежавате... необходимата сила, стига да я изявите. Тя е ваша, за да я потърсите - защо не я поискате? Можете да събудите Аз-съзнанието и да го развиете със силата на отстояването, с което ще подпомогнете неговото разгръщане. Повече по този въпрос ще кажем на следващите страни­ци.

Сега ще разгледаме третата форма на психично въздействие, която е известна като месмеризъм, хипноза и други. Тук можем просто да се докоснем съвсем леко до този проблем, тъй като различните му форми и фено­мени биха запълнили цели книги, ако се разпрострем нашироко върху тях. Но считаме, че бихме могли да го изясним с няколко думи, тъй като вие сте внимавали в това, което казахме в този и в предишните уроци.

Първото нещо, което трябва да запомните, е, че месмеризмът или хипноза представлява само една ком­бинация от споменатите преди малко два метода плюс едно по-голямо количество прана, излъчено заедно с индивидуалното внушение или мисловната вълна. С други думи, внушението или мисловната вълна се зареж­дат с прана в по-голяма степен от обикновено и стават толкова по-силни от обикновеното внушение или мис­ловна вълна, колкото мисловната форма е по-силна от обикновената мисловна форма. Накратко, месмеризмът или хипнозата на практика представлява окъпването на индивида в поток от мисловни форми, който се стиму­лира и активизира от един непрекъснат приток на прана, който в този случай е бил наречен "месмеричен флуид". И още нещо, което трябва да се запомни, е, че нито един човек не може да бъде подложен на месмерично или хипнотично въздействие, освен ако инстинктивният му ум е незащитен или е без истинския си господар, ако самият индивид не е съгласен да му бъде въздействано по този начин и ако всъщност сам не го разреши. Затова в последна сметка стигаме до факта, че нито един човек не може да бъде хипнотизирай, освен ако не го желае или ако не вярва, че може да бъде хипнотизирай, което в края на краищата е същото. Месмеризмът има своите прило­жения в ръцете на напредналия окултист, който разбира неговите закони, но в ръцете на тези, които не са наясно с правилното му използване, той е нещо, което трябва да се избягва. Гледайте да не позволите да бъдете хипнотизирани от невеж самозванец. Отстоявайте собстве­ната си сила и можете сами да извършите това, което може да направи и всеки друг на същото ниво.

Върху малкото място, с което разполагаме, разгле­дахме накратко различните форми на психичното въз­действие и може би в бъдеще ще имаме възможността да навлезем по-дълбоко в този проблем заедно с вас. Вярваме обаче, че казахме достатъчно, за да ви дадем най-малко едно общо познание по този въпрос, като в същото време ви отправихме и навременно предупреж­дение. Ще завършим, съобщавайки ви нещо за Аз-съзнанието и неговото развиване, което, надяваме се, ще прочетете внимателно и ще приложите на практика.

Съществува, разбира се, още по-висша форма на съзнание от тази на Аз-съзнанието - духовното съзна­ние, което кара човек да осъзнае връзката си с Източника на цялата сила. И онези, които притежават това по-висше съзнание, се намират извън обсега на влияние на психичното въздействие на другите, защото са обграде­ни с аура, която отблъсква вибрациите на долното ниво. Такива хора не се нуждаят от Аз-съзнание, тъй като то е включено в тяхното по-висше съзнание. Но тези, които се намират върху мисловното ниво на развитие (а мал­цина от нас са се издигнали на по-високо ниво), ще установят, че е добре да развият и разгърнат своето Аз-съзнание - усещането за индивидуалност. В това отношение ще ви е от полза, ако помните и често меди­тирате върху това, че представлявате нещо реално, че сте едно его, част от Космическия Живот, че сте обосо­бени като отделен индивид, за да можете да изпълните своята част от Космическия Замисъл и да се развиете до по-висши форми на проявление. Че ВИЕ сте независими от тялото и просто използвате последното в качеството му на инструмент; че ВИЕ сте неунищожими и притежа­вате вечен живот; че ВИЕ не можете да бъдете унищожени от огън, вода или каквото и да е друго нещо, което физическият човек счита за нещо, което ще го "убие"; че независимо какво ще стане с вашето тяло, ВИЕ ще оцелеете. ВИЕ сте душа и имате тяло (а не сте тяло, притежаващо душа, както повечето хора считат и дейс­тват). Мислете за себе си като за независимо същество, използващо тялото за удобство. Формирайте усещането за безсмъртие и реалност и постепенно ще започнете да разбирате, че наистина съществувате и винаги ще съ­ществувате и тогава страхът ще изчезне от вас като наметало, което сте свалили, защото страхът в действи­телност е мисълта, отслабваща лошо защитения инстин­ктивен ум - щом веднъж се освободите от страха, оста­налото е лесно. Разгледали сме този въпрос в "Науката за дишането", в точката "Съзнанието на душата". В същата книга, в точката "Образуване на аура", сме пред­ложили система, с чиято помощ слабите и страхливи хора могат да защитят себе си с изграждането на ста­билна основа от самоувереност и сила. Утвърждението или мантрата, която се е оказала най-полезна в сравне­ние с всички останали в този случай, е позитивното утвърждение "АЗ СЪМ", което е израз на една истина и е насочено към формирането на такова мисловно отно­шение, което да бъде възприето от Инстинктивния ум и да го направи по-самоуверен и по-малко податлив на внушения и други. Психичната настройка, изразена с "АЗ СЪМ", ще ви обгради с мисловна аура, която ще действа като щит и защита до момента, в който не придобиете по-висше съзнание, което носи със себе си усещането за самоувереност и сила.

От този момент постепенно ще развиете това съз­нание, което ще ви вдъхне увереността, че когато казвате "Аз", не говорите само за една индивидуална същност, с цялата й сила и мощ, а знаете, че зад този "Аз" стои силата и мощта на Духа и че Азът е свързан с неизчер­паем запас от сила, от който да черпи, когато е необхо­димо. Такъв човек никога не може да изпита страх, защото се е издигнал далеч над него. Страхът е проява на слабост и докато го прегръщаме и го приемаме като свой най-близък приятел, ще бъдем открити за въздейс­твията на другите хора. А като отхвърляме страха, се изкачваме с няколко стъпала нагоре, установяваме кон­такт със силната, полезна, безстрашна, смела мисъл на света, като оставяме зад себе си старата слабост и проб­лемите на досегашния си живот.

Когато човек научи, че в действителност нищо не може да го нарани, страхът му изглежда пълна глупост. И когато човек се събуди за разбирането на истинската си природа и съдба, той знае, че нищо не може да го нарани и следователно страхът е изчезнал.

Казано е много добре: "Няма от какво да се стра­хуваме, освен от самия страх", и в тази епиграма е скрита истина, която всички напреднали окултисти ще разбе­рат. Отстраняването на страха поставя в ръцете на чо­века оръжие за защита и сила, които го правят почти непобедим. Защо да не вземете този дар, който ви се предлага така свободно? Нека мотото ви бъде: "АЗ СЪМ." "АЗ СЪМ БЕЗСТРАШЕН И СВОБОДЕН."

Урок 10

АСТРАЛНИЯТ СВЯТ

В началото на този урок се сблъскваме със сериозен проблем, който ще бъде очевиден за тези от нашите ученици, които са напреднали в окултните уроци. Имаме предвид проблема с описанието на "нивата" на същест­вуване. Тези уроци са замислени като елементарен курс, чиято цел е да дадат на начинаещия ясна, разбираема представа за общите принципи на окултизма, без да се опитват да го въведат в по-сложните аспекти на темата. Опитахме се да избегнем техническите подробности, доколкото това беше възможно, и вярваме, че най-малко сме се справили доста добре със задачата да представим основните принципи по разбираем начин. Знаем и това, че сме накарали много хора да проявят интерес и да искат да научат нещо повече по тези въпроси, които до този момент са били възпирани да го сторят поради големия брой технически описания и описанията на сложни подробности, с които са се сблъсквали, когато са разглеждали други книги по въпроса.

И така в този урок за Астралния свят и в трите урока, които следват след него, ще бъдем принудени да се занимаваме с общите принципи, вместо да се заемаме с подробни и грижливи описания, от каквито щеше да има нужда, ако това беше книга "за горните класове". Вместо да се опитваме да опишем какво точно представлява нивото и след това да се заемем с посочването на дели­катните малки различия между нива и поднива, ще раз­гледаме целия въпрос за висшите нива на съществуване в рамките на общия термин Астрален свят, включвайки в този термин не само долните деления на астралното ниво, но и някои от по-висшите нива на живота. Срещу този план може да възрази някой, който се е запознал с проблема от някой друг курс или книга, където по този начин е било наречено само долното астрално ниво, а на висшите нива са били дадени други имена, и това е накарало мнозина да не се отнасят достатъчно внима­телно към астралното ниво, запазвайки своите сериозни усилия за изучаването на по-висшите нива. Но от тези хора искаме да си спомнят, че много от древните окултисти са поставяли цялата група на горните нива (най-малкото, докато не бъдат достигнати високите духовни нива) под общия термин Астрален свят или под други подобни термини, така че в полза на това общо деление се позоваваме на най-добрите авторитети. Между най-долните астрални нива и най-висшите мисловни или духовни нива има толкова голяма разлика, колкото между горилата и Емерсън, но за да предпазим начина­ещия от това да се изгуби в джунглата от термини, сме поставили всички нива над физическото (най-малкото тези, с които се занимават нашите уроци) под общото наименование Астрален свят.

Трудно е да се предаде ясно, с прости термини, значението на думата "ниво" и ние ще използваме тази дума съвсем малко, като предпочитаме думата "състо­яние", защото нивото в действителност представлява по-скоро "състояние", а не място - т. е. всяко място може да бъде разположено върху различни нива. Така, както стаята може да бъде пълна със слънчеви лъчи; със светлина от лампата; с лъчи от рентгенов апарат; с обикновени магнитни трептения; с въздух и т.н., като всяко от тях действа в съответствие със закона на своето битие, при това без да пречи на останалите, по същия начин в дадено място могат да функционират пълноцен­но няколко нива на съществуване, без да си пречат едно на друго. Не можем да се впуснем в подробно разглеж­дане на този въпрос в нашия урок, а просто се надяваме да дадем на ученика едно добро функционално мисловно понятие, за да може той да разбере събитията и феномените, възникващи върху няколкото нива, които съставят Астралния свят.

Преди да се заемем с проблема за различните нива на Астралния свят, ще е по-добре да разгледаме някои от общите явления, наречени с общия термин "астрал­ни". В Урок 6 казахме, че човек (в тялото) наред с физическите си сетива зрение, слух, вкус, обоняние и осезание, притежава и пет астрални сетива (двойници на физическите сетива), функциониращи върху астралното ниво, чрез които той може да получава сетивни впечат­ления без помощта на физическите сетивни органи. Ос­вен това притежава и един физически орган на шестото чувство (органът на телепатичното сетиво), който също има свое астрално съответствие.

Тези астрални сетива функционират върху долното астрално ниво - нивото, което е най-близо до физичес­кото, като феномените на ясновидството се предизвик­ват от използването на тези астрални сетива, както вече посочихме в Урок 6. Съществуват, разбира се, по-висши форми на ясновидство, но подобни способности се сре­щат изключително рядко и се притежават само от хората с много високо развитие, така че тук едва ли можем да направим нещо повече от това просто да ги споменем. Върху това по-ниско астрално ниво ясновидецът вижда; ясночуващият чува; психометристът чувства. На това ниво астралното тяло се придвижва и се появяват "приз­раци". Душите без тяло, живеещи върху по-горните нива на Астралния свят, трябва да се спуснат до това най-нис­ко астрално ниво, за да общуват с тези върху физическо­то ниво, и се обличат с груба астрална материя, за да постигнат своята цел. Върху това ниво се движат астралните тела на хората в плът и кръв, които са се научили да проектират себе си в астрала. Човек може да проек­тира своето астрално тяло или да пътува с астралното си тяло до всяка точка в сферата на земното привличане, а обученият окултист може да го прави, при определени условия, по свое желание. Други могат да предприемат подобни пътувания от време на време (без да знаят как точно го правят, като след това си спомнят, че са имали някакъв много ярък и жив сън). В действителност много от нас наистина предприемат подобни пътувания, кога­то физическото тяло е потопено в съня, и често именно по този начин човек получава много информация по проблемите, които го интересуват, като поддържа астрални връзки с другите, които се интересуват от същия предмет, разбира се, изцяло несъзнателно. Съзнателно­то придобиване на знания по този начин е възможно единствено за онези, които са напреднали твърде много по пътя на развитието. Опитният окултист просто се поставя в подходящото психично състояние, след това пожелава да бъде на определено място и астралното му тяло отива там със скоростта на светлината и дори по-бързо. Неопитният окултист, разбира се, не притежа­ва такава степен на контрол над астралното си тяло и проявява малко или повече несръчност при боравенето си с него. Астралното тяло е свързано непрекъснато с физическото тяло (по време на живота на последното) с помощта на една, подобна на коприна астрална нишка, която поддържа връзката между двете. Ако тази нишка се скъса, физическото тяло ще умре, тъй като връзката му с душата ще бъде прекъсната.

Върху това астрално ниво освен това могат да се видят и ауричните цветове на хората, както вече посо­чихме в Урок 4. Пак върху това ниво, с помощта на ясновидското зрение, могат да се наблюдават еманаци­ите на мисълта в астрала на този, който посещава това ниво с астралното си тяло. Умът непрекъснато излъчва еманации, които се простират на определено разстояние от индивида за известно време и които след това, ако са достатъчно силни, изчезват постепенно, изтеглени тук и там от съответстващите на тях мисли на другите хора. Тези мисловни еманации приличат на облаци, някои нежни и красиви, други тъмни и буреносни. За психичното или астрално зрение различните места са пълни с подобно мисловно вещество, различно по своето естес­тво и външен вид, с качеството и природата на ориги­налната мисъл, която го е породила. Някои места изг­леждат изпълнени с много привлекателно мисловно ве­щество, което показва, че като цяло характерът на ми­сълта на тези, които живеят там, е жив и приятен, докато други места са покрити с мъглива, мрачна материя или облак от мисловно вещество, което показва, че тези, които живеят там (или някои негови посетители), са били върху долните нива на мисълта и са напълнили мястото с потискащите спомени за тяхното пребиваване там. Подобни сектори трябва да се отворят широко към Слънцето и въздуха и този, който влиза в тях, трябва да положи усилия да ги напълни с живи, приятни и весели мисли, които ще изтласкат нежеланото качество на мис­ловната материя. Една мислена команда, като "Заповяд­вам ти да напуснеш това място", ще позволи на човека да излъчи силни мисловни вибрации, които или ще разтворят нежеланото мисловно вещество, или ще дове­дат до неговото отблъскване и изтласкване от непосред­ственото обкръжение на индивида, дал командата.

Ако хората могат да видят макар и за няколко минути мисловната атмосфера на кръчмите или играл­ните зали и на разни други подобни места, няма и да си помислят да ги посетят отново. На подобни места не само че атмосферата е силно пропита от порочни мисли, но около мястото на събитието се навъртат голям брой безплътни души от нисък ранг, опитващи се да счупят тънките окови, които ги отделят от физическото ниво.

Вероятно най-добрият начин да изясним основните аспекти и феномени на Астралния свят е да ви опишем едно въображаемо пътуване, направено от вас в този свят под грижите на опитен окултист. В този урок мис­лено ще ви изпратим на такова пътуване под грижите на опитен окултист - предполага се, че сте осъществили значителен духовен прогрес, в противен случай дори и най-опитният окултист не може да ви отведе кой знае колко далеч, освен чрез прилагането на твърде героична и необичайни методи, които той вероятно ще сметне за неподходящи във вашия случай. Готови ли сте за вашето пътуване? Добре, ето го и вашият водач.

Потънали сте в мълчание и внезапно осъзнавате, че сте напуснали тялото си и в момента се намирате един­ствено в своето астрално тяло. Стоите край физическото си тяло и го виждате да спи на кушетката, но разбирате, че сте свързани с него с една светла сребърна нишка, която прилича до известна степен на голяма връв ярка паяжина. Осъзнавате присъствието на своя водач, който ще ви ръководи по време на вашето пътуване. Той също е напуснал своето физическо тяло и е в астралната си форма, която смътно ви напомня на нещо като човешко тяло, но през която може да се гледа и която може да преминава през плътни предмети. Вашият водач взима ръката ви в своята и казва "Ела" и вие на часа напускате стаята и вече сте над града, в който живеете, носейки се във въздуха като летен облак. Започвате да се страхувате, че може да паднете, и веднага щом тази мисъл се появява в ума ви, започвате да падате, но вашият водач слага ръката си под вас и ви подкрепя, казвайки: "Просто разбери, че не можеш да паднеш, ако не се страхуваш, концентрирай се върху мисълта, че можеш да се носиш във въздуха, и наистина ще можеш да го правиш." Пра­вите го и с радост откривате, че можете да летите по свое желание, отивайки тук и там в съответствие със своето желание.

Виждате как от града се надигат големи количества мисловни облаци като големи кълба дим, носят се нао­коло и спират тук и там. На някои места виждате и някои по-фини, парообразни мисловни облаци, които като че ли притежават свойството да разпръсват тъмните облаци, когато се срещнат с тях. Тук там виждате блестящи тънки линии от светлина, като електрически искри, но­сещи се бързо през пространството, за които вашият водач ви казва, че са телепатични съобщения, предавани между отделни индивиди, а светлината е предизвикана от прана, с която е заредена мисълта. Когато се спускате към земята, виждате, че всеки човек е заобиколен от яйцевидно цветно тяло, аурата, в което намират отраже­ние преобладаващата в него мисъл и психично състоя­ние, като естеството на мисълта е представено от раз­лични цветове. Някои хора са заобиколени от красиви аури, докато около други може да се види черна, мътна аура с пламъци от червена светлина. Някои от тези аури ви карат да се чувствате зле, когато ги наблюдавате, защото говорят за низки, груби и животински мисли, а това ви причинява болка, тъй като сега, когато сте извън физическото си тяло, сте много по-чувствителни. Не разполагате обаче с много време да останете тук, защото пътуването ви е кратко и вашият водач ви заповядва да продължите.

Не изглежда да сте променили мястото си в прост­ранството, но все пак всичко се е променило - като вдигането на тънка завеса в пантонима. Вече не виждате физическия свят с неговите астрални феномени, а като че ли сте в един нов свят - земя със странни форми. Виждате астрални "черупки", които се носят наоколо -отхвърлените астрални тела на тези, които са ги смени­ли, когато са продължили пътя си. Те не са приятна гледка и вие бързате да отминете със своя водач, но преди да напуснете това второ астрално преддверие към истинския Астрален свят, вашият водач ви заповядва да отслабите мисловната си зависимост от своето астрал­но тяло и за голяма своя изненада откривате, че излизате от него, оставяйки го в света на черупките, но продъл­жавайки да бъдете свързани с него с помощта на тънката копринена връв или нишка, която, на свой ред, е свърза­на с физическото ви тяло, за чието съществуване в този момент почти напълно сте забравили, но с което все още сте свързани с помощта на тези почти невидими връзки. Продължавате, облечени в ново тяло или по-скоро в една вътрешна дреха от етерна материя, защото изглеж­да като че ли сте свалили една мантия, а след това още една, а неизменна остава тази част от вас, която сте самите ВИЕ - сега се усмихвате на спомена, че някога сте считали, че тялото сте "вие". Нивото на астралните черупки изчезва и като че ли сте влезли в някакво голямо помещение със спящи форми, легнали да си почиват, без да мърдат, като единствените движещи се форми са тези от по-висшите сфери, които са се спуснали на това ниво, за да изпълнят някои задачи за доброто на своите по-скромни братя. От време на време някой от спящите показва признаци на събуждане и тогава отведнъж всич­ки тези помощници се струпват около него и сякаш изчезват заедно с него в някакво друго ниво. Но като че ли най-удивителното нещо за това място е, че когато спящият започне бавно да се събужда, неговото астрално тяло се изхлузва от него, точно както направи и вашето преди малко, като напуска това ниво и отива в мястото на черупките, където бавно се разрушава и се разпада на съставните си елементи. Тази отхвърлена обвивка не е свързана с физическото тяло на спящата душа, чието физическо тяло е било погребано или кремирано, защото е "мъртво"; черупката не е свързана и с душата, която си е отишла, защото накрая тя се осво­бождава от нея и я изоставя. Във вашия случай е различ­но, защото вие сте я оставили в преддверието, където ще се върнете и ще я използвате отново, засега.

Сцената отново се променя и вие откривате, че се намирате в района на пробудените души, в който се разхождате заедно със своя водач. Забелязвате, че когато покрай вас минават пробудени души, като че ли бързо смъкват една след друга черупките на своите мисловни тела (защото така се наричат тези по-висши форми на етерни обвивки) и забелязвате, че колкото по-високо по етерните нива се изкачвате, толкова по-ефирна става вашата субстанция, а когато се връщате към по-долните нива, тя става все по-лошокачествена и груба, макар че винаги е далеч по-фина дори от астралното тяло и безкрайно по-фина от материалното физическо тяло. Забелязвате също така, че всяка пробудена душа е оста­вена да се събуди окончателно върху определено ниво. Вашият водач ви казва, че конкретното ниво се определя от духовния прогрес и развитие, осъществен от душата в миналите й прераждания (защото тя много пъти е посещавала земята, т. е. живяла е там), и че за една душа е практически невъзможно да се издигне над нивото, на което принадлежи, въпреки че тези, които се намират върху най-горните нива, могат свободно да посещават по-долните, тъй като такова е правилото на Астралния свят: не е някакъв произволен закон, а законът на При­родата. Ако ученикът извини тривиалното ни сравнение, може да го разбере по-лесно, като си представи едно голямо решето или цяла серия от такива решета, които се използват за сортирането на въглищата на различни размери. Най-големите буци въглища се улавят от пър­вото сито, следващите по размер буци от второто и т. н., докато не се стигне до най-малките буци. Най-големите по размер въглища не могат да влязат в съда с най-мал­ките по размер буци, но най-малките размери лесно могат да минат през решетото и да се присъединят към по-едрите размери, ако им бъде придадена движеща сила. По същия начин и в Астралния свят душата с най-голямо количество материалност и с най-груба при­рода, се спира от ситото на определено ниво и не може да премине към по-висшите нива, докато душа, която се е издигнала на по-високите нива, като е свалила от себе си повече ограничаващи я черупки, може лесно да се спуска до по-ниските нива и да се връща обратно на по-високите. В действителност душата често го прави, за да посещава приятели на по-ниските нива, да им носи радост и утеха, а когато става въпрос за някоя много развита душа, това е начинът, по който може да бъде дадена голяма помощ - със съвет и наставления, когато душата върху по-ниското ниво е готова за това. В действителност всички нива имат свои духовни помощници от най-висшите нива, като някои ревностни души пред­почитат да прекарват времето си в Астралния свят, вместо да се отдадат на заслужената си почивка или да се посветят на някакво учение, насочено към собствено­то им развитие. Вашият водач ви обяснява тези неща, докато вие сновете напред-назад в долната група от нива (причината да не се изкачвате по-нагоре ще бъде ви бъде обяснена на сбогуване), а освен това ви информира, че единственото изключение от правилото за свободния достъп до нивата, които са под нивото на съответната душа, е това, при което душите от по-долното ниво се предпазват от стъпване "върху нивото на спящите", в което ниво не могат да влязат души, които са се събуди­ли на ниско ниво, но могат свободно да влязат тези чисти и възвишени души, които са достигнали до по-високо ниво. Нивото на залата на съня е свещено за тези, които се намират на него, и за току-що споменатите по-висши души и в действителност е с характера на специално, различно и обособено състояние, а не е просто едно от споменатите преди малко поредица от нива.

Душата се събужда на нивото, за което е подходяща - или точно върху поднивото на това ниво, което нейните най-висши желания и вкусове съвсем естествено са изб­рали за нея. Заобиколена е от сродни на нея разуми и може да се занимава с това, за което е копняло сърцето на човека по време на земния му живот. По време на живота си в този Астрален свят може да отбележи зна­чителен напредък, така че когато се прероди, да успее да направи голяма крачка напред в сравнение с последното й прераждане. Съществуват безброй нива и поднива и всяка душа има възможност да се развива и наслаждава в най-голяма степен на най-висшите неща, на които е способна в този конкретен период от своето развитие, и както вече казахме, тя може да усъвършенства и развие себе си, така че в следващия си земен живот да се роди при много по-благоприятни условия и обстоятелства.

Но, уви, дори в този по-висш свят не всички живеят по най-добрия възможен начин и вместо да използват мак­симално своите възможности и да се развият духовно, .позволяват на своята по-материална природа да ги из­дърпа надолу, като прекарват по-голямата част от сво­ето време върху нивата под тях не за да помогнат и съдействат, а за да живеят по-слабо духовния живот на обитателите на по-ниските, по-материалните нива. В подобни случаи душата не се възползва от пребиваване­то си в Астралния свят и се преражда в абсолютно същите условия, в които е живяла в предишния си земен живот - тя е изпратена обратно, за да прочете още веднъж своя урок и да го научи.

Най-ниските нива на Астралния свят са пълни с души от груб тип, неразвити и като на животни, живеещи в условия, които са възможно най-близо до условията, при които са живели на земята. (Вероятно единственото нещо, което са спечелили, е възможността за "изживява­нето" на своите груби вкусове, така че всичко това да им омръзне и досади, и по този начин да развият копнеж към по-висшите неща, които ще се проявят в "по-добрия шанс", когато се преродят.) Тези неразвити души не могат, разбира се, да посещават по-горните нива, а единственото ниво под тях е нивото на черупките и астралното ниво, което се намира непосредствено над материалното ниво (което е едно от така наречените преддверия към Астралния свят), затова много често се тълпят колкото е възможно по-близо до земята. В със­тояние са да се върнат толкова близо до земята, че могат да осъзнаят голяма част от това, което става там, и особено когато има такива условия, които са в хармония със собствената им природа. Може да се каже, че на практика са способни да живеят върху долното матери­ално ниво, като изключим това, че са отделени от него с едно тънко, но много здраво було, което не им позво­лява да действат върху него, освен при много редки изключения. Могат да наблюдават, но не и да вземат участие в земния живот. Носят се над сцените на съби­тията на предишните си жалки съществувания и често обсебват ума на някой човек, който може да е изпаднал под въздействието на алкохола, като по този начин уве­личават неговите низши желания. Това е една неприятна тема и ние няма да се занимаваме с нея - за щастие тя не засяга тези, които четат настоящите уроци, тъй като са се издигнали над това ниво на развитие. Подобни жалки души са така привлечени от земния живот, от неговите долни нива, че необузданите им желания ги карат да бързат да се преродят в подобни условия, въпреки че винаги е налице макар и най-слабо подобре­ние и развитие - никога няма връщане назад. Една душа може да направи няколко опита да се придвижи напред в своето развитие, заради дърпащите я назад тенденции на нейната нисша природа - но тя никога не се връща прекалено много назад от нивото, на което се намира.

Душите на по-високите нива, които притежават много по-слаб копнеж по земния живот и разполагат с такива превъзходни възможности за развитие, естестве­но прекарват много повече време в Астралния свят, като общото правило е, че колкото е по-високо нивото, тол­кова по-дълги са престоят и почивката. Но рано или късно урокът е усвоен перфектно и душата закопнява за онова по-нататъшно развитие, което може да дойде единствено с опита и действието в още един земен живот, и благодарение на силата на нейните желания (никога против волята й, помнете) душата постепенно е уловена от потока, отнасящ я към прераждането, и като й се приспива, на нея й се помага да отиде в помещени­ето на съня, а след това, превръщайки се в спяща душа, тя постепенно "умира" за Астралния свят и се преражда в един нов земен живот в съответствие със своите жела­ния и вкусове, на който живот тя приляга съобразно настоящия си етап на развитие. Не се събужда напълно чак до физическото раждане, а в първите години на детството съществува в едно замечтано състояние на постепенно пробуждане, като събуждането й се демонс­трира от постепенното зараждане на интелекта в детето, чиито мозък се развива в крак с изискванията, поставяни към него. В следващите глави ще се спрем по-подробно на този въпрос.

Всички тези неща са ви посочени от вашия водач, а освен това той ви е показал примери за всичко, което е споменал. Срещнали сте се и сте разговаряли с приятели и с любими ваши хора, които са напуснали тялото си и са се разположили на някое от нивата, през които сте преминали. С удивление забелязвате, че тези души дейс­тват и говорят така, сякаш само техният живот е единс­твеният естествен живот и като че ли мислят, че сте дошли при тях от някакъв външен свят. Забелязали сте също така, че макар и обитателите на всяко ниво да са повече или по-малко запознати с нивата под тях, те като че ли много често са в пълно неведение за нивата над тях - като изключим онези върху по-висшите нива, които са се събудили със съзнателното разбиране какво озна­чава всичко това и са разбрали, че са просто в един клас, в който вървят по своя път нагоре. Тези върху по-ниските нива изглеждат повече или по-малко неосъзнати за ис­тинското значение на своето съществуване, тъй като не са се събудили за съзнателното духовно ниво. Забеляза­ли сте също така колко малко промени като че ли са претърпели тези души - че те знаят съвсем малко повече за духовните и окултните неща в сравнение с времето, когато са били на земята. Освен това върху долните нива сте забелязали един стар приятел, който в своя земен живот е бил убеден материалист, и той изглежда, не е разбрал, че е "умрял", и вярва, че поради някаква при­родна катастрофа е бил пренесен на друга планета или в друг физически свят. Той както винаги е твърде разпа­лен относно своя довод, че "смъртта слага край на всичко", кипва от посетителите от горните сфери, които му казват кои са те и откъде идват, а той ги нарича измамници и мошеници и иска от тях да му покажат нещо от техните "висши сфери", ако те наистина същес­твуват. Твърди, че внезапната им поява и изчезване са чисто и просто физическо явление от новата планета, на която сега живеят. Отминавайки го, докато ви ругае заради вашето съгласие с "измамниците" и "мошеници­те", които по неговите думи "не са по-добри от спиритистите на стария свят", вие тъжно искате от своя водач да ви издигне в по-високите сфери. Вашият водач се усмихва и казва: "Ще те издигна на най-високото място, на което можеш да отидеш", и след това ви отвежда на едно ниво, което така подхожда на вашите желания, копнежи и развитие, че вие го молите да ви позволи да останете там, вместо да се връщате на Земята, защото чувствате, че сте стигнали до "седмото небе" на Астралния свят. Той настоява да се връщате, но преди това ви обяснява, че все още се намирате върху едно от подни­вата на едно от сравнително ниските нива. Вие изглежда се съмнявате в неговите думи и също като материалистьт искате да ви покаже великите неща. Той отговаря: "Не, синко, ти си се издигнал до там, докъдето ти поз­воляват твоите ограничения - достигнал си тази част от "другия живот", която ще бъде твоя, когато се отделиш от тялото си, освен ако не успееш да се развиеш още повече и по този начин не преминеш в по-висока степен - не можеш да отидеш по-високо. Имаш своите граници, точно както и аз имам своите, макар и по-обширни. Нито една душа не може да излезе извън своите духовни граници."

"Но, продължава вашият водач, извън твоето ниво и извън моето ниво има още много нива, свързани с нашата земя, чието великолепие човек не може да си представи. По същия начин има много нива и около другите планети от нашата система, има милиони други светове и системи от галактики, точно както има планет­ни системи, и още по-големи групи от тези системи, и все по-големи и по-големи, извън пределите на човеш­кото въображение - и още, и още, и още, по-високо и по-високо, до невъобразими висоти. Пред нас е една безкрайност от безкрайни светове. Нашият свят и наша­та планетна система и нашата система от слънца, и нашата система от слънчеви системи са само прашинки от пясъка на морския бряг."

"Тогава какво съм аз - бедно смъртно същество -изгубено сред цялото това невъобразимо величие", изп­лаквате вие. "Ти си най-скъпоценното нещо, една жива душа", отговаря вашият водач, "и ако бъдеш унищожен, ще рухне цялата система на световете, защото ти си толкова необходим, колкото и най-голямата нейна част - тя не може да функционира без теб, ти не можеш да се изгубиш или да бъдеш унищожен, ти си част от всичко това и си вечен."

"И след всичко това, което ми каза, плачете вие, какво съществува и къде е центърът на всичко това?" Върху лицето на вашия водач се изписва възхитено из­ражение. "АБСОЛЮТЪТ", отвръща той.

И когато отново стигате до физическото си тяло, точно преди водачът ви да изчезне, вие го питате: "На колко милиона мили от земята бяхме и колко дълго време ни нямаше?" Той отговаря: "Ти изобщо не си напускал земята, а тялото ти беше оставено само за един миг - времето и пространството не принадлежат на Астралния свят."

Урок 11

ОТВЪД ГРАНИЦАТА

В тези уроци не се опитахме да налагаме на ученика каквото и да е разбиране за истината, което да не му харесва или което няма да е в хармония със собственото му разбиране. Даваме на всеки свободата за собствени убеждения, като предпочитаме той да приеме само онези от ученията на йогите, които евентуално му харесат, и допускаме да отмине останалите като нещо, от което в този момент не се нуждае. Ние просто представяме разбирането на йогите по темата толкова просто и раз­бираемо, колкото можем, така че ученикът да има въз­можност да разбере теорията - дали тя му харесва, или не като истина, е въпрос, към който нямаме отношение. Ако е истина, в такъв случай е истина, и неговата вяра или неверие не променя нещата. Йогите не са привърже­ници на идеята всеки да бъде наказван за липсата си на вяра, нито някой да бъде награждаван за своята вяра -те твърдят, че вярата и неверието не са въпрос, свързан с волята, а с развитието на разбирането, затова не е справедливо един да бъде наказван, а друг награждаван за своята вяра или неверие. Йогите са най-толерантните хора. Виждат добро и истина във всички форми на вяра и разбирания за истината и никога не обвиняват никого, ако не е съгласен с тях. Не притежават система от вярвания и не искат от своите последователи да приемат като нещо естествено всичко, на което те учат. Съветът им към учениците е: "Приемете това, което ви харесва, и оставете останалото - утре се върнете и приемете нещо, което днес сте отхвърлили, и т. н., докато не приемете всичко, което имаме да ви дадем - не се насилвайте да приемате неприятни истини, защото ко­гато настъпи подходящото за вас време да ги приемете, те ще бъдат приятни за вашия мисловен вкус. Приемете каквото ви харесва и оставете каквото не ви харесва -нашата идея за гостоприемство не се състои в това да ви накараме насила да приемете различни неща, насто­явайки, че трябва да ги изядете, за да спечелите нашата благосклонност, или че ще бъдете наказани заради това, че не ги харесвате - приемете собствената си истина, когато я откриете. И не приемайте нищо, което не е станало ваше на основата на разбирането; не се страху­вайте да се откажете от нещо, което ви принадлежи." С това разбиране продължаваме с нашия урок - един от най-важните.

Когато егото напуска тялото в момента, който ние наричаме смърт, то оставя зад себе си нисшите принци­пи и преминава към състояния, които ще бъдат разгле­дани сега от нас. То оставя, първо, физическото тяло. Това физическо тяло, както вече ви казахме в Урок 1, е съставено от милиони малки клетки - малки животи, които притежават частица ум или интелект и действат под контрола на централния ум на човека; притежават също така и определен запас от прана или жизнена сила и материална обвивка или тяло. Общият сбор от тези малки тела образува цялото тяло на човека. Посветили сме една глава от нашата книга "Хатха йога" на разглеж­дането на тези малки животи и трябва да насочим уче­ника към тази книга за по-пълно описание на техния живот и работа. Когато настъпи смъртта на човека, когато егото напуска своята материална обвивка, която то е използвало по времето на този конкретен "живот", клетките се разделят и разпръсват и настъпва това, което наричаме разлагане. Силата, която е държала тези клет­ки заедно, се е оттеглила и те са свободни да вървят по собствения си път и да образуват нови комбинации. Някои от тях се абсорбират от телата на растенията в близката околност, като в последна сметка се оказва, че образуват части от тялото на някое животно, което се е нахранило с растението, или са станали част от някой друг човек, който е изял растението или месото на жи­вотното, което е изяло растението. Естествено разбира­те, че тези малки клетки-живот нямат нищо общо с истинската душа или его на човека - те просто са него­вите покойни слуги и нямат връзка със съзнанието му. Други от тези атоми остават за известно време в земята, докато не бъдат поети от някоя друга форма на живот, която се нуждае от хранителни вещества. Както заяви един изтъкнат писател: "Смъртта е само един аспект на живота и разрушаването на материалната форма е само прелюдия към изграждането на друга."

От момента, в който егото напусне физическото тяло и клетките и клетъчните групи вече не са под контрола на ума, сред тях се възцарява хаосът. Те се превръщат в армия без ред, втурват се в различни посо­ки, пречат си, блъскат се, дори се бият помежду си, като единствената им цел е да се измъкнат от тълпата, да избягат от повсеместния хаос. По време на живота на тялото основната им цел е да работят заедно в хармония, подчинявайки се на заповедите на своите офицери. След смъртта на тялото единствената им цел изглежда е да се разделят и всяка от тях да поеме по своя път. Най-напред групите се отделят една от друга, след това всяка група се разбива на по-малки групи и т. н., докато всяка клетка не се отдели от своите посестрими и не тръгне по собс­твен път или там, където бъде призована от някоя форма на живот, нуждаеща се от нея. Както е казал един автор по тази тема: "Тялото никога не е по-живо от момента на своята смърт; но то е живо в съставните си елементи и мъртво в своята цялост."

Когато егото се отдели от физическото тяло в мо­мента на смъртта, прана, която вече не е под контрола на централния ум, реагира единствено на командите на индивидуалните атоми или на техните групи, които са образували човешкото тяло, и с разлагането на физическото тяло и разпадането му на съставните му елементи всеки атом отнася със себе си достатъчно количество прана, която да поддържа неговия живот и да му позволи да влезе в нови комбинации. Неизползваната прана се връща във великия космически склад, откъдето е дошла.

Когато егото напусне тялото в момента на смъртта, то отнася със себе си астралното тяло, както и висшите принципи. Това астрално тяло, спомнете си, представ­лява точното копие на физическото тяло, но е образувано от материя с по-фино качество и е невидимо за обикно­веното зрение, но може да бъде ясно видяно от ясновидското или астралното зрение и поради това понякога може да се види от хора, които са в определени психични състояния. Ясновидците описват отделянето на астрал­ното тяло от физическото тяло като нещо много инте­ресно. Според техните описания то се издига от физи­ческото тяло като облак от блестяща пара, свързано с физическото тяло с помощта на тънка, копринена, по­лупрозрачна нишка, която постепенно изтьнява, докато стане невидима дори и за погледа на ясновидеца, точно преди да се скъса напълно. Астралното тяло съществува известно време след физическата смърт на човека и при определени обстоятелства става видимо за живите хора, като в тези случаи то се нарича "призрак". Астралното тяло на умиращия човек понякога се проектира от силно желание и може да се види от роднините и приятелите, с които мъртвият е бил в близки отношения.

След известно време, което е различно в различните случаи, както ще видим по-късно, егото изоставя астрал­ното тяло и на свой ред и то започва да се разпада. Това изоставено астрално тяло е чисто и просто труп, но от по-фина материя, и е това, което окултистите познават като астрална черупка. Не притежава живот или разум и след като бъде изоставено по този начин, се носи в долните слоеве на астралната атмосфера, докато не се разпадне на съставните си елементи. Като че ли прите­жава известна привързаност и привличане към своя последен физически двойник и често се връща към мяс­тото на физическото тяло и се разпада заедно с него. Хората с психично зрение, нормално или под влиянието на страх и други сходни с него емоции, често виждат тези астрални черупки да се носят около гробищата, над бойните полета и т.н. и понякога ги бъркат с "духовете" на умрелите, докато всъщност те са толкова въпросния човек, колкото е и неговият труп, заровен под земята. Тези астрални черупки могат да бъдат "съживени" в някакво подобие на живот, когато влязат във връзка с жизнеността на някой "медиум", като прана на послед­ния ги оживява, а подсъзнателната мисловна дейност на медиума ги кара да проявяват признаци на живот и отчасти на интелект. В някои от сеансите на медиумите тези астрални черупки се материализират с помощта на жизнеността на медиума и говорят по един глупав, нес­вързан начин с хората около тях, но трябва да е ясно, че не разговаря самият човек, а просто една черупка, ожи­вена от жизнения принцип на медиума и на "кръга", която се държи и разговаря като автомат. Съществуват, разбира се, и други форми на връщане на духа, които са много по-различни, но хората, занимаващи се с изслед­ване на духовните феномени, трябва да внимават да не объркат тези астрални черупки с истинския интелект на своите починали приятели. А сега ни позволете да се върнем към егото, което е напуснало физическото тяло. Докато егото, затворено в своето астрално тяло, бавно напуска физическото тяло, целият живот на чове­ка, от бебешките му години до старостта, минава пред мисленото му зрение. Паметта разкрива своите тайни и пред ума в бърза последователност преминават картина след картина и за заминаващата душа много неща стават ясни, разкрива се причината за много неща и душата разбира какво означават всички те, т. е. тя разбира, че целият живот току-що е приключил, защото го вижда изцяло. Всичко това за умиращия е като някакъв много ярък сън, но той оставя в него много дълбоко впечатление и спомените от това събитие се запазват и душата ще се възползва от тях в един по-късен период. Окултистите винаги са твърдели, че приятелите и роднините на умиращия трябва да пазят тишина около него, за да не бъде обезпокояван той от противоречиви емоции или разсейващи звукове. На душата трябва да се даде въз­можност да замине по своя път тихо и спокойно, без да бъде теглена назад от желанията и разговорите на тези, които са около умиращия.

И така, егото продължава пътя си извън тялото. Накъде? Нека тук кажем, че бъдещите състояния на душата между преражданията нямат нищо общо с ня­какви места - става въпрос за "състояния", а не за места. Има хиляди места за съществуване и всички те проник­ват едно в друго, така че дадено място може да съдържа разумни същества, живеещи на няколко различни нива, като тези, които живеят на долните нива, не съзнават съществуването и присъствието на тези, които живеят върху по-високите нива. Затова забравете идеята за "място" - става въпрос за "състояния" или "нива".

След като душата напусне тялото, ако не бъде смущавана от настойчивите призиви на тези, които ос­тавя зад себе си (и които призиви могат да се състоят от бурни прояви на скръб и от искрено желание за връща­нето на умрелия от страна на някой негов любим човек или от страна на някой, с който умрелият е свързан с връзките на дълга), изпада в едно полусъзнателно със­тояние, състояние на блаженство, мир, покой и щастие - сънят на душата. Това състояние продължава известно време (различно при различните индивиди, както ще видим), докато астралната черупка не падне от душата и не отплува в астралната атмосфера и докато долните дялове на ума не се разпаднат постепенно и също се отделят от душата, оставяйки в нейно притежание само висшите дялове на мисловната дейност.

Човекът със слабо духовно развитие и следователно с по-голям дял животинска природа, ще се раздели само с една малка част от своето мисловно тяло и скоро стига до тавана, на който мисловно и духовно е бил способен в своя земен живот. Човекът на висшето духовно пости­жение постепенно ще се избави от голяма част от своето мисловно тяло, докато не се окаже, че се е освободил от всичко, освен от най-висшите части, развити по време на неговия земен живот. Онези, които се намират между двата споменати типа, ще действат в съответствие със степента на своето духовно постижение, разбира се. След това, когато и последната възможна останка от нисшата мисловност се е отделила от душата, тя се събужда, когато преминава към състоянията, които ще бъдат описани малко по-късно в този урок. Ще се увери­те, че човекът с груба мисловност и духовно развитие ще остане в съноподобното състояние за съвсем кратко време, тъй като процесът на отделяне на обвивките е сравнително елементарен и не изисква много време. По същия начин ще видите, че този, който е достигнал до високо ниво на духовно развитие, ще почива много по-дълъг период от време, защото има много повече неща, от които да се освобождава, и материалът, който се отделя от него, пада като листата на цвета на розата, слой след слой, отвън навътре. Всяка душа се събужда, когато се е освободила от всичко, от което може (или по-скоро от всичко, което ще се отдели от нея), и когато е достигнала най-високото състояние, достъпно за нея. Тези, които са осъществили забележим духовен прогрес през току-що отминалия земен живот, ще трябва да се освобождават от много по-голямо количество безполе­зен и надраснат от тях материал, докато този, който не се е възползвал от своите възможности и е умрял приб­лизително такъв, какъвто се е родил, ще има съвсем малко неща, от които да се освобождава и ще се събуди съвсем скоро. Всеки почива, докато не се появи точката на неговото най-голямо развитие.

Преди да продължим нататък обаче, нека спрем за миг, за да кажем, че както потъването в състоянието на почивка, така и неговият покой и устойчивост могат да бъдат нарушени от тези, които са останали в земния живот. Една душа, която има "нещо наум" за споделяне яли която е наскърбена от болката на хората, които е оставила на земята (особено ако чува риданията и неп­рекъснатите призиви за своето завръщане), ще отхвърли сънното състояние, което я е обзело, и ще положи отча­яни усилия да се върне. По същия начин и мисловните призиви на тези, които са останали на земята, ще нару­шат съня, който току-що е започнал, и ще накарат спя­щата душа да се надигне и да се постарае да отговори на молбите или поне ще я събудят отчасти и ще забавят нейното развитие. Тези полубудни души често се появя­ват в спиритичните кръгове. Нашата егоистична скръб и искания често карат любимите ни хора, които са умре­ли, да понасят голяма болка, тревога и безпокойство, освен ако не са се запознали с действителното състояние на нещата, още докато са били живи, и откажат да бъдат призовавани обратно на земята дори и от тези, които обичат. На окултистите са известни случаи, при които душите отблъскват съня с години, за да са около люби­мите си хора на земята, но това поведение не е особено умно, защото е довеждало до излишна скръб и болка както за умрелите, така и за тези, които са продължили да живеят на земята. Трябва да избягваме отлагането на процеса за умрелите - нека те спят и почиват, очаквайки часа на своята трансформация. Това е като да ги караме да умрат няколко пъти поред - тези, които наистина ги разбират и обичат, избягват това, тяхната любов и раз­биране ги карат да оставят душата на умрелия да си замине с мир, да получи заслужената си почивка и да постигне пълния потенциал на своето развитие. Този период от съня на душата е като живота на зародиша в утробата на майката - той спи, да за може да се събуди в живота и силата.

Преди да преминем към събуждането обаче, счита­ме, че е правилно да кажем, че в съня на душата се потапя моментално (ако не бъде смущавана) само душата на човек, който е умрял от естествена смърт. Тези, които са умрели при "нещастен случай" или са били убити, с други думи тези, които са напуснали тялото си внезапно, за известно време са абсолютно будни и притежават в пълна степен всички свои мисловни способности. Често не съзнават, че са "умрели", и не могат да разберат какво става с тях. Често осъзнават напълно (за кратко време) живота на земята и могат да виждат и чуват всичко, което става около тях, с помощта на астралните си способности. Не могат да си представят, че са напуснали тялото си и са много объркани. В продължение на ня­колко дни техният жребий ще бъде най-тежък, докато сънят не ги завладее благодарение на астралните по­мощници, които представляват души от по-висши със­тояния на съществуване. Те се събират около тях и внимателно ги осведомяват за истинското им положе­ние - успокояват ги и ги съветват, "грижат" се за тях, докато не бъдат завладени от съня на душата, точно както умореното дете заспива през нощта. Тези помощ­ници никога не се провалят в своите задължения и никой от тези, които са умрели внезапно, не е отхвърлен, неза­висимо дали е "добър", или "лош", защото помощници­те знаят, че всички са Божии чеда и техни братя и сестри. Известно е, че хора с висше духовно развитие и сили са напускали временно своите тела (с помощта на своите астрални тела), за да помагат и съветват в моменти на големи катастрофи или след голяма битка, когато има нужда от незабавна помощ и съвет. В такива моменти също така някои от по-висшите разумни същества върху стълбата на духовната еволюция се спускат от своите висши състояния и се появяват като хора, които подкре­пят и окуражават със своите думи и мъдрост. Това става не само в цивилизованите страни, но и във всички части -на света, защото всички си приличат. Мнозина, които са достигнали висшите нива на духовното развитие и които далеч са изпреварили останалите от групата на народността, към която принадлежат, и са си спечелили по-дълъг престой в по-висшите състояния, очаквайки нап­редването на своите братя, се посвещават на тази и подобни задачи, отказвайки се доброволно от заслуже­ната си почивка и щастие за доброто на своите не толкова щастливи братя. Хората, умиращи по начина, за който говорихме, разбира се, постепенно изпадат в съня на душата и процесът на освобождаване от ограни­чаващите черупки продължава, точно както в случаите с тези, които умират от "естествена" смърт.

Когато душата се е освободила от ограничаващите я черупки и е достигнала състоянието, за което е подгот­вена от своите земни прераждания, включително и от последния си живот върху земята, тя незабавно преми­нава на това ниво в Астралния свят, за което е подгот­вена и на което съответства, и към което е изтеглена от Закона на привличането. Помнете, че Астралният свят, във всичките му етапи и нива, не е някакво "място", а състояние, както казахме преди. Нивата проникват едно в друго и тези, които се намират на едно от нивата, не знаят за тези, които се намират на друго от тях. Не е възможно и преминаването от едно на друго ниво, с едно изключение - обитаващите по-високото ниво могат да виждат (ако искат) нивата под себе си, в последовател­ността на тяхното развитие, и освен това могат да посе­щават долните нива, ако желаят да го направят. Но тези, които са върху долните нива, не са способни нито да виждат, нито да посещават по-високите нива. Причина­та за това не е в "пазача на вратата" или в нещо подобно (защото към едно ниво или състояние не може да има никаква "врата"), а поради същата причина, поради която рибата не може да лети във въздуха като птицата - нейната природа не й позволява да го направи. Душа, която е привлечена към друга душа заради някаква стара връзка, и открие, че тази душа се намира на по-ниско ниво от нейното, може да посещава по-слабо развитата душа и да й помага в нейното развитие със съвет и наставление, като по този начин да я подготви за след­ващото й прераждане по такъв начин, че когато двете се срещнат отново в следващия си земен живот, по-слабо-развитата душа ще се е доближила много повече до душата на своята по-развита сестра или брат и след това могат да вървят ръка за ръка през целия живот или животи. Това е, разбира се, при положение, че по-слабо развитата душа иска да бъде обучавана. Душите, след достигането на определена степен на развитие, проявя­ват голямо желание да бъдат обучавани, когато са извън тялото (както се каза по-горе), тъй като са свободни от разсейващите ги влияния на земния живот и са по-отк­рити за помощта на Духа. Ученията на йогите стигат дотам да твърдят, че в някои редки случаи помагащата душа може да доведе своята по-неразвита сестра до такова състояние, в което тя да успее да се освободи от някои от нисшите мисловни принципи, които са се зале­пили за нея след събуждането й и които я държат на определено ниво, като по този начин й позволява да се издигне на следващото по-високо ниво. Това обаче става рядко и може да се случи само когато душата е била почти готова, но все още неспособна да се освободи от ограничаващата я черупка без чужда помощ.

Долните нива на Астралния свят са пълни с души от груб, неразвит тип, чиито живот е много сходен с този на Земята. В действителност те са така тясно свързани с материалното ниво и са толкова привлечени от него, че осъзнават голяма част от това, което става там, затова може да се каже, че живеят върху материалното ниво и единственото, което ги предпазва от активното им учас­тие върху него, е едно тънко було, което ги отделя от собствения им вид в тяло. Тези души обикалят около старите сцени на своята земна деградация и често вли­яят върху някой от техния вид, който е под въздействието на алкохола и поради това е уязвим за подобни влияния. По този начин изживяват стария си живот отново и увеличават бруталността и деградацията на живия човек с помощта на своето влияние и връзката си с него. Има доста голям брой от тези долни нива, както и от горните, като всяко от тях съответства на души без тела от опре­делен клас, принадлежащ към него. Тези души от дол­ните нива са в много тесен контакт с материалното ниво и следователно са тези, които най-често са привличани на спиритичните сеанси, където медиумът и хората око­ло него са върху по-ниско ниво. Появяват се с маската на "духове" на приятели на посетителите на сеанса и на други хора, като често твърдят, че са някои добре извес­тни и прочути хора. Правят своите глупави шеги, които толкова често могат да се наблюдават по сеансите, и изпитват особена наслада от такива неща и от някоя "обикновена дяволия", ако решат да я направят. Не са подходяща компания за хората на по-високо ниво, неза­висимо дали са в тяло, или са безплътни.

Тези души от долните нива прекарват съвсем малко време в безплътно състояние и са силно привлечени от материалния живот, в резултат от което са изпълнени с голямо желание да се преродят и обикновено прекарват съвсем малко време между две прераждания. Разбира се, когато се преродят, те са привлечени от и към родители със същите склонности, така че заобикалящата ги среда в новия им живот да е по-възможност съвсем близка до старата им среда. Тези груби и неразвити души, както и душите на първобитните народности, се развиват, но бавно, осъществявайки съвсем малък прогрес във всеки живот, като често се налага да повтарят своите прераж­дания, за да отбележат дори и най-слабия успех. Изпит­ват силни желания към материалното и са привлечени към и от него - въздействията на Духа притежават сравнително слабо привличане за тях. Но дори и те отбелязват някакъв прогрес - всички се придвижват напред, та макар и съвсем малко.

Разбира се, душите на всяко следващо по-високо ниво отбелязват по-бърз прогрес с всеки земен живот, те са с по-малко прераждания и с много по-голям промеждутък от време между тях. Техните наклонности и вкусове са от по-висок ранг, те предпочитат да живеят върху по-високите места на безплътния живот, обмис­ляйки и разучавайки висшите учения, подпомагани от отсъствието на материалните неща и окуражавани от лъчите на Духовния Ум, които падат върху тях и подпо­магат тяхното развитие. По този начин могат да се подготвят за голям прогрес и често прекарват с векове върху горните нива, преди да се преродят. В някои случаи, когато са отишли твърде напред в сравнение с човешкия род, прекарват хиляди години във високите нива, изчаквайки докато хората израстат, за да направят тяхното прераждане привлекателно, а докато чакат, вър­шат изключително полезна работа за по-слабо развити­те души.

Но рано или късно душите изпитват желание да получат нов опит и да покажат в земния живот прогреса, който са отбелязали след "смъртта" си, и по тези причи­ни и заради привлекателността на желанията, които са тлеели там или които не са се отделили от душата, или вероятно повлияни от факта, че някоя любима душа върху по-ниско ниво е готова да се прероди и за това те искат да се преродят в същото време, за да са с нея (което също е желание), душите попадат в потока, отнасящ ги към прераждането и към избора на подходящи родители и благоприятни обстоятелства и условия, като в резултат от това отново постепенно потъват в съня на душата, така че когато им дойде времето, те "умират" за нивото, върху което са съществували, и се "раждат" в новия физически живот и тяло. Душата не се събужда напълно от съня си веднага след раждането, а живее в съноподобно състояние по време на бебешката възраст, като пос­тепенното й събуждане започва да се забелязва с разви­тието на интелекта на бебето, чиито мозък върви в крак с изискванията, отправяни към него. В някои случаи събуждането е преждевременно и ние сме свидетели на случаи на вундеркинди, на гениални деца и т.н., но такива случаи повече или по-малко са извън нормата и не са здравословни. Понякога спящата душа в детето почти се събужда и ни стряска с някое дълбоко наблюдение, зряла забележка или поведение.

Голяма част от процеса на подготовка за преражда­нето се извършва несъзнателно от душата, която се подчинява на своите копнежи и желания, тъй като в действителност не се е развила достатъчно, за да разбе­ре какво означава всичко това и какво е било преди това, като тя е повлечена почти несъзнателно от Закона за привличането. Но след като душите достигнат до опре­делена степен на развитие, те започват да осъзнават процеса на прераждането, след това осъзнават миналите прераждания и когато им предстои прераждане, могат да изиграят активна роля в избора на обстоятелствата и заобикалящата ги среда. Колкото по-високо са се издиг­нали върху стълбата на развитието, толкова по-голяма е силата на тяхното съзнание и избор.

Вече стана ясно, че съществуват нива в нивата на безплътен живот. Философията на йогите учи, че има седем Велики нива (които необразованите индуисти по­някога наричат "седемте небеса"), но всяко Велико ниво има седем поднива, а всяко подниво има седем по-малки нива и т. н.

За нас е невъзможно да започнем да описваме при­родата на висшия астрален живот. Не разполагаме с думи, за да го опишем, и с ум, за да го схванем. Животът върху нисшите нива е твърде сходен със земния живот, много от неговите обитатели изглежда смятат, че той е част от земята, и не разбират, че са свободни от земните ограничения, мислейки си, че огънят може да ги изгори, че могат да се удавят във водата и други. На практика те живеят между сцените на различните събития на земята. Над тези нива са другите, чиито обитатели при­тежават по-висши идеи и живот - и т. н., и т. н., докато се стигне до блаженството на висшите нива, което не може да се разбере от днешния човек. В някои от междинните нива тези, които са привързани към музиката се отдават на своята любов към нея, творците се отдават на любовта си към своето изкуство, интелектуалните работници се занимават със своите изследвания и т. н. в същия дух. Над тях са тези, които са се събудили духовно и разполагат с възможностите да развият себе си и да придобият знание. Над тях са състоянията, за които не можем и да сънуваме. И все пак, запомнете, дори и тези най-висши нива са само част от Висшето астрално ниво, което ниво е просто едно от нисшите във Вселената и над него следват ниво след ниво на съществуване. Но защо да говорим за това, приятели - не можем да се заемем с овладяването на материала от висшата мате­матика, когато с мъка събираме две числа. Но все пак всичко това е за нас, наистина е за нас, и ние не можем да бъдем лишени от нашето наследство.

Урок 12

ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Красивото учение за духовната еволюция, тази пер­ла в короната на философията на йогите, за съжаление се разбира и интерпретира погрешно дори и от мнозина, които са нейни приятели. Мнозинството от неинформи­рани хора я смесват с най-грубите идеи на невежите народи на Азия и Африка, като вярват, че след смъртта душите на хората се спускат в телата на животните. А под прикритието на висшите учения за прераждането много са тези, които провъзгласяват теории и твърде­ния, че душата на човека е прикована към колелото на човешкото прераждане и трябва да живее в тяло след тяло, независимо дали иска, или не, докато не измине определен голям период от време, когато хората ще се преместят на друга планета. Всички тези погрешни раз­бирания обаче се базират на действителната истина - те са истината, но не цялата истина. Истина е, че душата на жестокия, брутален, егоистичен човек след смъртта ще бъде изтеглена от силата на собствените си желания към прераждане в тялото на някой от нисшите и по-близ­ки до животните народи на човечеството - тя се е про­валила на класната си работа и е била върната в по-до­лен клас. Но душата, която вече е достигнала до етапа и на най-първобитното човечество, никога не може да потъне обратно в нивото на животинския живот. Колко­то и животински да са нейните навици и поведение, тя все пак се е сдобила с нещо, което животните не прите­жават, и това нещо никога не може да изгуби. По същия начин, макар че човешкият род като такъв трябва да чака, докато не настъпят определени периоди, преди да може да напредне, все пак индивидът, който се е издиг­нал над необходимостта от непосредственото прераж­дане, не е принуден да се преражда като човек от насто­ящия етап на развитието, а може да изчака, докато човешкият род не го "настигне", така да се каже, и тогава той може да се присъедини към него в този мах нагоре. По време на изчаквателния период той е или върху горните нива на Астралния свят, или в съзнателно вре­менно пребиваване в другите материални сфери, пома­гайки за великата еволюция на целия Живот.

И тъй, духовно пробуденият човек е далеч от това да страда от непрекъснати принудителни и нежелани от него прераждания, той не се преражда освен с негово съгласие и по негово желание, а съзнанието му не прес­тава да е будно - това поддържане на съзнанието зависи от достигнатия етап на духовно развитие. Много от хората, които четат тези редове, са отчасти наясно с миналите си прераждания и техният интерес към тази тема се дължи на това полуосъзнаване и на разпознава­нето на истината. Други, сега в тяло, притежават различ­ни степени на осъзнаване, достигайки в някои случаи до пълно припомняне за миналите си съществувания. И бъди уверен, скъпи ученико, че когато достигнеш опре­делена степен на духовно събуждане (а ти може вече да си я достигнал), ще си оставил зад себе си несъзнател­ното прераждане и след като си напуснал настоящето си тяло, няма да се преродиш, докато не си готов и не го пожелаеш, а след това ще носиш със себе си постоянния спомен за всичко, което си избрал да носиш със себе си в новия си живот. Затова престани да се тормозиш за принудителното прераждане и спри да се тревожиш за своята въображаема загуба на съзнание в бъдещите си животи. Духовното постижение е бавно и трудно, но всеки спечелен инч те придвижва напред и ти никога не можеш да се върнеш обратно, нито да изгубиш и най-малката част от това, което си спечелил.

Дори тези, които се прераждат несъзнателно, каквито са повечето представители на хората, в действител­ност не са се преродили против своята воля или желание. Напротив, те са се преродили, защото са го искали, защото техните вкусове и желания създават копнежи, които само новият живот в плът и кръв може да удов­летвори. Докато хората продължават упорито да желаят материалните неща, тези на плътта и на материалния живот, и не са способни да се освободят по своя воля от подобни неща, дотогава ще бъдат привличани към пре­раждането, в което подобни желания могат да бъдат удовлетворени или осъществени. Но когато човек, бла­годарение на опита си от своите минали прераждания, се е научил да вижда нещата такива, каквито са, и да разбира, че тези неща не са част от неговата истинска природа, тогава упоритото желание отслабва и накрая съвсем изчезва и този човек се освобождава от действи­ето на Закона за привличането, като не се налага да се преражда, докато за това не го подтикне някакво висше желание или копнеж, защото еволюцията на човешкия род води до появата на нови епохи и хора. Все едно че някой се е издигнал над земната атмосфера, извън зона­та на земното притегляне, а след това изчаква там, докато земята се върти под него и докато той не види, далеч под себе си, мястото, което иска да посети. След това всичко, което трябва да направи, е да се спусне, докато силата на гравитацията, упражнявана от земята, не го притегли към желаното място.

Идеята за принудителното прераждане е страшна за ума на обикновения човек и с право, защото нарушава интуитивния му усет за справедливостта и за истината на този велик закон на Живота. Ние сме тук, защото искаме да бъдем, в съответствие със Закона за привли­чането, функциониращ съобразно нашите желания и стремежи - да, често и копнежи - след нашето напускане на последната ни квартира от плът и кръв и след периода на почивка, който винаги следва след живота. Никога няма да бъдем на друго място или в някой друг живот, освен заради същия този закон, задействан по същия този начин. Напълно вярно е, че времето между два живота ни предоставя възможността да получим по един по-ясен начин висшето познание на Духа, отколкото когато сме разсейвани от материалните неща, но дори и с тази допълнителна помощ нашите желания често са достатъчно силни, за да ни накарат да отхвърлим вни­мателните напомняния на Духа кое е най-добро за нас (точно както самите ние правим в ежедневието си) и позволяваме да бъдем уловени в потока на желанието и да бъдем тласнати към прераждане при такива условия, които да ни дават възможност да проявим и изразим тези желания и копнежи. Понякога гласът на Духа до известна степен ни влияе и ние се раждаме в условия, които са компромис между учението на Духа и по-груби­те желания, като резултатът от това е живот, разкъсван от противоречиви желания и непрекъснати копнежи - но всичко това е обещание за по-добри условия в бъдеще. Когато човек се е развил дотолкова, че да бъде отворен за въздействието на Духовния ум в своя физи­чески живот, може да бъде сигурен, че следващият му избор на прераждане ще бъде направен с пълното одоб­рение и с цялата мъдрост на тази по-висша част от неговия ум и че старите грешки ще бъдат избегнати.

Като едно общо положение на истината можем да кажем, че тези, които наистина чувстват вътре в себе си съзнанието, че винаги са съществували и са предопреде­лени за едно вечно съществуване, няма защо да се стра­хуват относно бъдещите си безсъзнателни прераждания. Те да достигнали до етапа на съзнанието, при който оттук нататък ще осъзнават целия процес на бъдещи преражда­ния и ще извършат промяната (ако желаят да я извършат) така, както човек сменя мястото, на което живее, или заминава от една страна в друга. Те са "освободени" от -необходимостта на безсъзнателното прераждане, от сля­пото желание, което е било тяхна участ в миналото и което е съдбата на голямата част от човечеството.

И сега, след този дълъг увод, нека видим какво наистина представлява духовната еволюция по начина, по който я представят йогите.

Философията на йога учи, че човек е живял винаги и ще живее винаги. Че това, което наричаме смърт, е само един сън, от който ще се събудим на следващата сутрин. Че смъртта е просто временна загуба на съзна­ние, а животът е непрекъснат и неговата цел е развити­ето, растежа, разгръщането. Че ние сме във Вечното настояще, в което винаги сме били. Душата е Истинс­кият човек, а не просто придатък или допълнение към неговото физическо тяло, както изглежда много хора считат. Тази душа може да съществува както в тялото, така и извън него, въпреки че някои опитности и позна­ние могат да се придобият единствено благодарение на физическото съществуване. Че в момента разполагаме с тела, само защото се нуждаем от тях, а когато се развием над определена точка, няма да се нуждаем от този вид тела, които притежаваме сега, и ще бъдем освободени от тях. Върху по-грубите нива на живота душата е живяла в далеч по-материални тела от нашето, а върху по-висшите нива тя ще живее в по-фини тела. Когато изживеем своя земен живот, напускаме тялото и влизаме в състо­яние на покой и почивка, след което се прераждаме в тяло и условия, отговарящи на нашите потребности и желания. Истинският Живот е наистина една поредица от животи, от прераждания, и настоящият ни живот е просто един от безкрайния брой на досегашните ни жи­воти, настоящият ни Аз е резултат от преживяванията, придобити в предишните ни съществувания.

Философията на йога учи, че душата съществува от векове, пробивайки си път през безброй форми, от низшите към висшите, като винаги върви напред. Тя ще продължи да се развива и разгръща безброй епохи, пре­минавайки през безброй форми и етапи, но винаги ще се издига все по-високо и по-високо. Вселената е велика и необятна и за нейните обитатели съществуват безброй

светове и планети и ние ще престанем да сме обвързани със Земята в мига, в който се окажем подготвени да се насочим към по-висши сфери и нива. Йогите учат, че макар и по-голямата част от човечеството да се намира в безсъзнателния етап от духовната еволюция, все пак има и много хора, които са се събудили за истината и развиват духовното съзнание за истинската природа и бъдеще на човека и на тези духовно пробудени хора никога няма да им се наложи отново да минат през веригата на непрекъснатото неосъзнавано прераждане, а тяхното бъдещо развитие ще бъде върху осъзнатото ниво и те ще се радват на едно непрекъснато разгръщане и развитие, вместо да бъдат^просто пионки върху шах­матната дъска на Живота. Йогите учат, че има много форми на живот, които са по-нисши от тези на човека, толкова по-нисши, че не можем да си ги представим. И съществуват степени на живот, които са толкова над настоящето ни ниво на развитие, че умът ни не може да го разбере. Душите, които са преминали по Пътя, по който сега вървим ние, нашите по-големи Братя, непре­къснато ни помагат и окуражават и често ни протягат ръка за помощ, макар ние да не я разпознаваме. Върху нива, далеч извън нашето, съществуват разумни същес­тва, които някога са били хора като нас, но са се издиг­нали толкова високо по стълбата на еволюцията, че сравнени с нас, са ангели и архангели и ние също някога ще станем като тях.

Философията на йога учи, че ВИЕ, който четете тези редове, сте живяли много, много пъти. Живяли сте като нисши форми на живот, проправяйки си постепенно пътя нагоре по стълбата на развитието. След като сте преминали към човешкия етап на съществуване, сте живели като пещерен човек, обитател на скални жилища, дивак, варварин; воин, рицар, свещеник; учен от Средновековието; сега в Европа, после в Индия; друг път в Персия; на Изток; на Запад. Вие сте живели във всички епохи, във всички климатични условия, сред всички народи и раси, преминали сте през своите преживявания, изиграли сте ролята си и сте умрели. Всеки живот ви е донесъл нови преживявания и опит; във всеки живот сте научавали своя урок; извличали сте поука от грешките си; израствали сте, развивали сте се и сте се разгръщали. И когато сте напускали тялото и сте влизали в периода на почивка между две прераждания, споменът ви за отминалия живот постепенно е избледнявал, но на него­вото място е оставал резултатът от опита, който сте натрупали. Така както е възможно да не си спомняте кой знае какво за определен ден или седмица от живота си преди двадесет години, но все пак преживяванията ви от този ден или седмица са оставили неизличими следи във вашия характер и са оказали влияние върху всяко ваше действие след това, по същия начин, въпреки че може да сте забравили подробностите за предишните си същес­твувания, те все пак са оставили своя отпечатък върху душата ви и вашият ежедневен живот в момента е това, което е, благодарение на тези минали преживявания.

След всеки живот има нещо като обобщаване на преживяванията и резултатът, истинският резултат от преживяванията, се превръща в част от новия Аз, който не след дълго ще си потърси ново тяло, в което да се прероди. Но при мнозина не се наблюдава пълна загуба на спомена за миналите прераждания, като всеки път, заедно с новия етап от нашето развитие, ние отнасяме със себе си още малко съзнание и много от нас днес от време на време си припомнят случайно разни неща от миналите си прераждания. Виждаме някоя гледка за първи път, а ни се струва удивително позната и все пак не може да сме я виждали преди това. Има някакъв натрапчив спомен, който ни безпокои. Можем да видим картина, някой стар шедьовър, и инстинктивно усещаме като че ли сме го съзерцавали вече в някакво неясно минало и въпреки това никога преди това не сме го виждали. Четем някоя стара книга и тя ни се струва като стар познат и въпреки това не си спомняме някога през живота си да сме я виждали. Чуваме някаква философска теория и незабавно я "възприемаме", като че ли е нещо, което сме познавали и обичали от детството си. Някои от нас учат разни неща, като че ли ги преговарят - и в действителност точно за това става въпрос. Раждат се деца и от най-ранно детство се превръщат във велики музиканти, художници, писатели или артисти, въпреки че родителите им не притежават никакви подобни за­ложби. Шекспир произлиза от семейство, чиито предс­тавители не са притежавали никакви способности и дар­би, но удивлява света. Тези като Абрахам Линкълн са с подобен обществен произход, но когато се налага да поемат отговорност, демонстрират забележителен ге­ний. Тези и много други неща могат да се обяснят единствено с теорията за предишния живот. Срещаме хора за първи път и оставаме с ясното убеждение, неза­висимо от протестите на здравия ни разум, че ги позна­ваме отпреди, че в миналото са били нещо за нас, но кога, О!, кога?

Някои предмети ни се отдават твърде леко, докато за овладяването на други трябва да полагаме огромни усилия. Някои занимания ни допадат твърде много и без значение колко препятствия ни делят от тях, ние си пробиваме пътя до работата, която ни доставя удоволс­твие. Пред нас се изпречва непредвидено препятствие или обстоятелствата, в които сме попаднали, изискват от нас да проявим необичайни способности или качества и изведнъж, о, Боже!, оказва се, че сме способни да решим проблема. Някои от най-великите писатели и оратори са откривали своята талант "случайно". Всички подобни неща се обясняват с теорията за духовната еволюция. Ако наследствеността е всичко, как така ня­колко деца от едни и същи родители са толкова различни едно от друго, от своите родители и от своите роднини от двете страни на рода? Дали всичко е въпрос на наследственост? Кажете ни в такъв случай от кого е наследил своя гений Шекспир?

Можем да изнасяме аргумент след аргумент, за да докажем основателността на прераждането, но каква полза от това? Човек може да го приеме на интелектуал­но ниво и да допусне, че това е разумна и функционална хипотеза, но кое интелектуално понятие някога е осигу­рило покой на душата - дало й е това усещане за реал­ност и истина, което да й позволи да се спусне в долината със сянката на смъртта, без да се колебае, с усмивка на лице? Не! Подобна увереност идва единствено със свет­лината, която Духовният ум пръска върху нисшите мис­ловни способности. Интелектът може да подреди фак­тите и от тях да стигне до начина на действие, но душата се удовлетворява единствено от ученията на Духа и докато не ги получи, ще усеща това безпокойство и несигурност, които възникват, когато интелектът се раз­гръща и задава този могъщ въпрос "Защо?", на който самият той не може да отговори.

Единственият отговор на въпроса "Съществува ли прераждането?" е "Познава ли го душата ти като тако­ва?". Докато душата не почувства сама, че теорията е вярна, защото съответства на вътрешното й убеждение, няма смисъл този въпрос да се доказва. Душата трябва сама да го познае, трябва сама да отговори на собстве­ният си въпрос. Вярно е, че представянето на теорията (наричаме я "теория", въпреки че йогите я познават като факт) ще събуди в ума на някои хора някакви спомени, може да им даде смелостта да приемат като разумни полуоформените мисли и въпроси, които се въртят в ума им от години, но това е всичко, което тя може да направи. Докато душата не схване и "почувства" истината за прераждането, тя трябва да се скита безцелно, действай­ки върху подсъзнателното ниво на живота, прераждайки се принудително под натиска на собствените си желания и копнежи, губейки до голяма степен своето съзнание. Но след като душата е започнала да "чувства" истината, тя никога не е същата, носи със себе си спомените за миналото, понякога бледи, а понякога ясни, и започва да проявява съзнателен избор в сферата на прераждането. Точно както растението функционира върху несъзнател­ното ниво, животното върху полусъзнателното ниво, а човекът върху нивата с постепенно нарастващо съзна­ние, по същия начин човек постепенно се развива от несъзнателното ниво на прераждане към полусъзнател­ното ниво и след това още и още, увеличавайки от етап на етап своето съзнание, докато не започне да живее върху съзнателното ниво както в своя физически живот, така и по време на почивка между две прераждания и при новото си раждане. Сред нас и днес съществуват хора (съвсем малко на брой наистина, но много повече, отколкото въобще можете да си представите), които осъзнават напълно миналите си прераждания и които са такива още от най-ранното си детство, само дето докато са били бебета, са били в някакво съноподобно състоя­ние, докато техният физически мозък не се развие дос­татъчно, за да позволи на душата да мисли -ясно. В действителност много деца като че ли имат едно смътно съзнание за миналото, но страхувайки се от коментарите на своите по-възрастни близки, се научават да потискат тези откъслечни спомени, докато те не избледнеят на­пълно.

На тези, които не са се събудили за истината за прераждането, тя не може да бъде наложена със силата на аргументите, а тези, които "чувстват" истината за него, не се нуждаят от аргументи. Затова в настоящето кратко представяне на теорията няма да се опитваме да я доказваме. Тези, които четат този урок, са привлечени от проблема заради интереса, събуден в някой минал живот, въпреки че все още може да не са достигнали до точката, в която могат напълно да го възприемат.

Мнозина от тези, в които истината за положението на нещата се е събудила благодарение на най-вътреш­ните им чувства или на откъслечни спомени, проявяват нежелание да я възприемат напълно. Страхуват се от идеята да бъдат преродени без тяхно съгласие или знание. Но както вече казахме, този страх е безпочвен, защото ако те наистина са започнали да "чувстват" истината за прераждането, времето на подсъзнателната им проява върху това ниво е отминало.

Много хора казват, че нямат желание да живеят отново, но в действителност имат предвид, че не биха искали да изживеят отново същия живот, който са живя-ли - разбира се, че е така, не биха искали да имат отново същите преживявания, но ако в живота има и едно-единствено нещо, което харесват: някой пост, който биха искали да заемат; желание, за което чувстват, че трябва да бъде удовлетворено, за да бъдат щастливи, в такъв случай те настина искат да живеят отново, за да си осигурят нещата, които им липсват. Те са тук, защото са искали да са тук, или имат желания, които крещят за удовлетворение, и ще живеят отново точно в такива условия, които са необходими за удовлетворяването на техните желания или стремежи или които е вероятно да им осигурят опита, необходим за по-висше духовно раз­витие.

Пред ученика, който се занимава с темата за духов­ната еволюция, се открива огромен свят от факти. Върху историята и развитието на човечеството се хвърля нова светлина и се открива съвсем ново поле за изследвания. Трябва да устоим на изкушението да се заемем с това разклонение на темата, тъй като то ще ни поведе към примамливи пътища, по които ни е забранено да поема­ме в тези елементарни уроци заради липсата на доста­тъчно място. Имаме обаче място, за да се спрем накрат­ко върху тези въпроси.

Земята е само една от групата планети, принадле­жащи на нашата Слънчева система, като всяка от тях е тясно свързана с останалите по силата на Великия закон на духовната еволюция. През системата на планетите преминават великите вълни на живота, пренасяйки със себе си цивилизация след цивилизация от една планета на друга. Всяка цивилизация остава на всяка от планетите определено време и след като се развие до определена степен, преминава върху следващата планета, разполо­жена по-високо върху стълбата на еволюцията, където открива условия, които са по-подходящи за нейното развитие. Това развитие от планета на планета обаче не е периодично, то е като спирала - всеки следващ кръг се издига едно ниво по-нагоре.

Да си представим душа, която живее върху някоя от планетите на нашата планетна система в относително неразвито състояние на духовното развитие - заемаща някое ниско място върху стълбата на еволюцията. Душа­та придобива опита, характерен за това ниво в рамките на няколко прераждания, и след това е отнесена към следващата по-горна планета във веригата заедно с ос­таналата част от представителите на своята цивилиза­ция и се преражда там. В този нов дом тя заема място, което определено е по-високо от мястото, на което е била последния път - цялата й цивилизация образува тук ядрото на нова раса, като някои от нейните представи­тели са пионерите, а другите идват след тях. И все пак тази по-висша степен (сравнена с нивото на току-що напуснатата планета) може да е разположена много по-ниско върху стълбата на прогреса в сравнение с другите народи, живеещи на същата планета. Някои от народите, разположени на най-ниското стъпало на стъл­бата на еволюцията върху тази земя, може да са били съвсем близо до най-високото ниво на развитие на пос­ледната планета, населявана от тях, и въпреки това те са отбелязали значителен прогрес с тази промяна - най-ви­сокото ниво на една по-долна планета представлява по-ниско ниво на развитие в сравнение с най-ниския етап на следващата по ред планета във веригата на еволюци­ята. Много от народите, които преди са живеели върху Земята, следи от които откриваме от време на време, са се издигнали на по-високо ниво на развитие. Историята ни показва, че при развитието на земята се редуват различни цивилизации, изиграват своята роля на сцената и след това си отиват - къде? Окултната философия осигурява липсващото звено в обяснението на ситуаци­ята. А нашата цивилизация се е развила от нивото на каменната ера и от още по-ниско ниво дори и ще про­дължи да се развива, а след това ще си отиде, отстъп­вайки мястото си на някоя нова цивилизация, която дори в момента може би изпраща своите пионери от някоя друга планета.

Това не означава непременно, че всяка цивилизация, за която ни разказва историята, е напуснала земята. Напротив, окултистите знаят, че някои, а всъщност по­вечето от известните на историята цивилизации, са се преродили в някои от днешните народи. Объркването се обяснява с факта, че всяка раса притежава няколко под-раси, които всъщност принадлежат към основната раса. Окултистите знаят например, че древните египтяни, римляните, древните гърци, атлантите, древните перси и т.н. в момента живеят върху тази земя, т. е. душите, които преди това са били преродени в посочените наро­ди, сега са преродени в някои от съвременните народи. Но има и други раси, праисторически раси, които са напуснали изцяло земята и са се изкачили на по-високи нива върху по-висшите планети. Има много планети, които са на по-ниско стъпало върху стълбата на еволю­цията в сравнение с нашата земя, а има и няколко, които са разположени по-високо, към които ние се движим. Съществуват, разбира се, други слънчеви системи, други вериги от слънца, други под-вселени (ако ни извините за използването на този термин) и всичко това е пред всяка душа, без значение колко нисша или колко скромна е.

Нашата цивилизация в момента преминава през много важен период на развитие. Тя прави прехода от безсъзнателното ниво на духовното развитие към съзна­телното ниво. Много хора вече са достигнали до своето съзнателно ниво и още повече се събуждат за него. В последна сметка цялата цивилизация ще стигне до него. Това постепенно пробуждане за духовното съзнание е

причината за цялото вълнение в света на мисълта - за това скъсване със старите идеали и форми, за този копнеж към истината, за лутането между новите и преформулираните стари истини. Това е много важен пе­риод от историята на човечеството и мнозина твърдят, че той предполага възможното разделяне на цивилиза­цията на две подцивилизации, едната от които ще бъде завладяна от духовното съзнание и ще изпревари друга­та подцивилизация на своите по-бавни братя, които трябва да напредват постепенно. Но цивилизацията от­ново ще се обедини, преди да напусне земята, защото е свързана в едно цяло от Закона за духовната причина и следствие. Всеки от нас се интересува от напредъка на другите, не само защото сме братя, но защото собстве­ната ни душа трябва да чака, докато не се развие цялата цивилизация. Разбира се, по-бързо развилата се душа не е длъжна да се преражда, само защото нейните по-бавно развиващи се братя трябва да го правят. Напротив, високоразвитата душа прекарва дълго време в чакане върху високите нива на Астралния свят, докато нейният по-бавен брат осъществява своята еволюция с непрекъс­нати прераждания. Пребиваването върху висшите нива осигурява на развитата душа голямо щастие и полза, както беше обяснено в предишните уроци. Много от тези "изчакващи души" обаче избират да жертват своята заслужена почивка, като се връщат на земята, за да помогнат и издигнат своите братя, като го правят или под формата на астрагани помощници, или дори чрез целенасочено и съзнателно прераждане (което не е не­обходимо за тяхното развитие), при което нарочно вли­зат в тяло от плът, с всичките му ограничения, за да помогнат на своите по-слаби братя по пътя им към целта. Великите учители на народите в основни линии са били представители на тези, пожертвали себе си души, ._ които доброволно са се "отказали от небето" заради любовта си към своите ближни. Много е трудно да си представим каква голяма жертва е това - това връщане към сравнително слабо развитата цивилизация от едно високо ниво на духовно развитие. Все едно Емерсън да стане мисионер сред бушмените.

Към каква цел върви цялата тази еволюция? Какво означава всичко това? От най-нисшите до най-висшите форми на живот - всички са върху Пътя. Към какво място или състояние води Пътят? Нека се опитаме да отговорим, като ви помолим да си представите пореди­ца от милиони кръгове, разположени един в друг. Всеки кръг означава ниво на живот. Външните кръгове са из­пълнени с живот в неговите най-ниски и най-материални нива - колкото по-близо до центъра е един кръг, толкова по-висши форми съдържа - докато хората (или това, което е било хора) не станат като богове. Но формите на живот се развиват още повече до нива, които човешкият ум не може да си представи. А какво има в центъра? Мозъкът на цялото Духовно Тяло - Абсолютът - Бог!

И ние пътуваме към този център!

Урок 13

ДУХОВНАТА ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ

Животът представлява непрекъснато акумулиране на познание - натрупването на резултата от опита. Законът за причината и следствието действа постоянно, затова ние жънем това, което сме посели - не в смисъл на някакво наказание, а като следствие, произтичащо от причината. Теологията учи, че нас ни наказват заради греховете ни, но по-висшето познание ни показва, че ние сме наказвани от нашите грешки, а не заради тях. Детето, което пипа горе­щата печка, е наказано заради самото действие, а не от някаква висша сила заради това, че е "прегрешило". Грехът в общи линии представлява невежество и грешка. Тези, които са достигнали до по-високо ниво на духовно разви­тие, имат толкова убедително знание за глупостта на оп­ределени действия и мисли, че за тях е почти невъзможно да попаднат под тяхно влияние. Такива хора не се страху­ват, че съществува някакво висше същество, което само чака да ги повали на земята с голямата тояга заради това, че са извършили нещо-си, просто защото това разумно същество е формулирало един очевидно деспотичен за­кон, забраняващ извършването на действието. Точно об­ратното, те знаят, че висшите същества не притежават нищо друго освен голяма любов към всички живи същес­тва, те искат и са готови винаги да им помогнат, доколкото това е възможно в рамките на закона. Но такива хора разбират глупостта на действието и затова се въздържат от неговото извършване - всъщност те са изгубили жела­нието си да го извършат. Примерът с детето и печката дава горе-долу вярна представа за тяхната ситуация. Дете,

което иска да докосне печката, ще го направи веднага щом му се открие възможност за това, независимо от нарежданията на родителите си и въпреки заплахите от наказание. Но след като детето веднъж е изпитало бол­ката от изгарянето и е разбрало, че между горещата печка и изгорения пръст има тясна връзка, то ще стои далече от нея. Любящият родител би искал да предпази своето дете от последиците от собствената му глупост, но детската природа е упорита в стремежа си да научи нещата от собствен опит и родителят не е в състояние да я спре. В действителност детето, което е наблюдавано и контролирано твърде строго, обикновено "избухва" по-късно в живота и само научава някои неща. Всичко, което може да направи родителят, е да обгради детето с обичайните предпазни мерки, да сподели с него своята мъдрост, част от която детето ще запази, а след това да се довери на закона на живота за постигането на резул­тата.

И така, човешката душа непрекъснато използва про­верката на опита на всички нива на живота, преминава от едно прераждане в следващото, непрекъснато усвоява но­ви уроци и придобива нова мъдрост. Рано или късно тя открива колко вреден е определен начин на поведение, открива глупостта на определени действия и начини на живот и като изгореното дете след това ги избягва. Всеки от нас знае, че определени неща "не са изкушение за нас", защото в даден момент в някой от миналите си животи сме си научили урока и не се налага да го учим отново, докато други неща ни изкушават силно и в резултат на това страдаме много. Каква щеше да е ползата от тази болка и страдание, ако този живот беше всичко, което съществу­ваше? Ние обаче пренасяме ползата от своя опит в след­ващия си живот и там избягваме болката. Можем да се огледаме около себе си и да се удивим защо някои от нашите познати не са способни да видят безумието на определени форми на поведение, след като за нас това е толкова ясно, но ние забравяме, че сме преминали през абсолютно същия етап на своя опит, през който в мо­мента преминават те, и сме надживели желанието и невежеството - не разбираме, че в бъдещите си животи тези хора ще са свободни от тази болка и глупост, защото ще са усвоили урока от собствен опит, точно както сме го направили и ние.

Трудно е да разберем напълно, че ние сме това, което сме, именно в резултат от нашите преживявания. Да взе­мем за пример един отделен живот. Мислите си, че трябва да отстраните от живота си някакво болезнено преживя­ване, някакъв неприятен епизод; някакви обстоятелства, които ви унижават; но замисляли ли сте се някога, че ако беше възможно да изкорените тези неща, по необходимост щяхте да бъдете принудени да се лишите от опита и познанието, които сте придобили благодарение на тези събития. Бихте искали да се разделите с познанието и опита, които сте придобили по споменатия начин? Веро­ятно искате да се върнете в състоянието на неопитност и невежество, в което сте се намирали преди нещото да се случи? Но ако се върнете в старото си състояние, е твърде вероятно да извършите същата глупост още веднъж. Кол­цина от нас биха искали да унищожат изцяло опита, който са натрупали до този момент? Искаме да забравим напъл­но неприятното събитие, но знаем, че в резултат от него сме натрупали ценен опит, който се е превърнал в част от нашия характер, а ние не искаме да се разделим с него, защото заедно с него ще си отиде и част от психичната ни структура. Ако трябва да се разделяме с опита, придобит чрез болката, най-напред трябва да се разделим с една част от самите нас, след това с друга, докато накрая не ни е останало нищо друго, освен психичната черупка на пре­дишния ни аз.

Каква е ползата от преживяванията, придобити в предишните ни прераждания обаче, може да възразите вие, ако ние не си ги спомняме - те са изгубени за нас. Те обаче не са изгубени за вас, те са вградени във вашата психична структура и нищо никога не може да ви ги отнеме - те са ваши завинаги. Вашият характер се състои не само от преживяванията ви в настоящия ви живот, но заедно с това е резултат и от преживяванията ви в много други прераждания и нива на съществуване. Вие сте това, което в момента сте, в резултат от натрупването на тези преживявания, опитностите от миналите ви пре­раждания, както и от настоящия ви живот. Някои от нещата от настоящия ви живот, които са изградили вашия характер, вие си спомняте, а много други от сегашния ви живот, също толкова важни, сте забравили, но резултатът от тях остава с вас, тъй като е вплетен в психичното ви същество. И въпреки че може да си спом­няте съвсем малко или дори нищо от миналите си пре­раждания, опитът, който сте придобили в тях, остава у вас, сега и завинаги. Миналият опит е този, който ви дава "предразположенията" към определени области, който прави определени неща много трудни за вас и лесни за други, който ви помага "инстинктивно" да разбирате, че някои неща са глупави или неправилни и ви кара да им обръщате гръб. Той ви дава вашите "вкусове" и склон­ности и прави така, че едни пътища да ви се струват по-добри от други. В живота нищо не се губи и за вашето благополучие в настоящето допринасят всички ваши преживявания в миналото; всички трудности и болки на настоящето ще дадат плод в бъдещето.

Не винаги усвояваме своя урок от първи опит и тогава се връщаме отново и отново към същата задача, докато не я изпълним. Но и най-слабото усилие никога не се губи и ако сме се провалили със задачата в мина­лото, за нас е по-лесно да я изпълним днес.

Американският писател Бери Бенсън, в Century Magazine, от май, 1894 г., ни дава хубав пример за едно от свойствата на функционирането на Закона за духов­ната еволюция. Тук го цитираме:

"Малко момче отиваше на училище. Беше много малко. Всичко, което знаеше, беше засукало с майчиното си мляко. Неговият учител (който беше Бог) го сложи в най-долния клас и му даде да учи следните уроци: Не убивай. Не причинявай вреда на нито едно живо същес­тво. Не кради. Така че човекът не убиваше; но беше жесток и крадеше. В края на деня (когато брадата му беше побеляла при падането на нощта) неговият учител (който беше Бог) му каза: "Научи се да не убиваш, но останалите уроци не си научил. Ела отново утре."

На сутринта той се върна като малко момче. И неговият учител (който беше Бог) го сложи в малко по-горен клас и му даде следните уроци за учене: Не навреждай на никое живо същество. Не кради. Недей да мамиш. И човекът не нарани никое живо същество; но крадеше и мамеше. И в края на деня (когато брадата му беше побеляла при падането на нощта) неговият учител (който беше Бог) каза: "Научи се да бъдеш състрадате­лен. Но останалите уроци не си научил. Ела отново утре." На другата сутрин той отново дойде, малко момче. И неговият учител (който беше Бог) го сложи в още по-горен клас и му даде да учи следните уроци: Не кради. Не лъжи. Не ламти. И тъй, човекът не крал; но лъжел и ламтял. И в края на деня (когато брадата му била бяла при падането на нощта) неговият учител (който беше Бог) казал: "Научи се да не крадеш. Но останалите уроци не си усвоил. Върни се утре отново, дете мое."

Това успях да прочета в лицата на мъжете и жените, в книгата на света и в свитъка на небето, който е написан със звезди."

Големият урок, който трябва да бъде научен от всяка душа, е истината за Единството на Цялото. Това знание носи със себе си всичко останало. То кара човека да следва предписанията на Сина на Дева Мария, който казва: "Оби­чай Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и душа, с целия си ум и сила"; и "Обичай ближния си като себе си". Когато човек развие съзнанието за истината, че Цялото е Едно, че когато някой обича Бог, той обича Всичко, че неговият съсед наистина е самият той, тогава на него наистина му остават само още няколко класа от основното училище, преди да постъпи в "гимназията" на Духовното познание. Това убеждение за Единството на Цялото носи със себе си определени правила за поведение, за божествена етика, които надвишават всякакво писано или обичайно човешко право. Бащинството на Бога и Братството на човека се превръщат в реалност, а не просто в непрекъснато повта­ряне на празни думи. И този велик урок трябва да се усвои от всички - и всички го усвояват, на порции. Това е целта на настоящия етап от духовната еволюция - да познаеш Бог такъв, какъвто е Той; да познаеш отношенията си с другите хора, да разбереш какво представляваме ние. Из­вън нас има и по-велики училища, колежи и университети на духовното познание, но тези истини са уроците, препо­давани в класовете, в които се намираме ние. И цялата болка, страдание, печал и работа съществуват само за да ни научат на тези истини; а след като веднъж придобием истината, установяваме, че голямата цена, която сме пла­тили за нея, си е струвала.

Ако попитате йогите какъв е човешкият дълг към Бога (имайки предвид Бог в най-великото понятие за Него), те ще отговорят: "Обичайте Го и останалото ще ви стане ясно; да Го познавате, означава да Го обичате, затова се научете да Го познавате." А ако ги попитате какъв е дългът на човека към неговия ближен, те ще отговорят просто: "Бъдете добри и ще бъдете всичко останало." Тези две наставления, ако се спазват, ще позволят на човек да живее Съвършения живот. Те са прости, но съдържат всичко, което си струва да се знае за отношението на човека с Безкрайната Сила и със своите ближни. Всичко останало е пяна и утайка, боклук, натрупан около Божествения пламък на Истината. Споменаваме ги на това място, за­щото те са синтезиран израз на идеята за съзнанието, която всички народи се стремят да придобият. Ако успеете да ги направите част от себе си, вие ще сте осъществили голям напредък по Пътя - ще сте издържали Великия изпит.

Учението за духовната причина и следствие се ба­зира върху великата истина, че в съответствие със Закона всеки човек на практика е господар на собствената си съдба, съдия на самия себе си, че самият той е този, който раздава наказанията и присъжда наградите си. Че всяка мисъл, дума или действие оказват своето въздейс­твие върху бъдещия живот или животи на човека, не в смисъла на наградата и наказанието (както обикновено се разбират тези думи), а като неизбежен резултат от великия Закон за причината и следствието. Действието на Закона за заобикалянето ни със серия от обстоятелс­тва при едно ново раждане се влияе от два велики основни принципа:

(1) От преобладаващите желания, стремежи, вкусо­ве и от копнежа на човека на този конкретен етап от неговото съществуване. (2) От влиянието на разгръща­щия се Дух, който, стремейки се нетърпеливо към по-пълно изразяване и към по-малко ограничения, отправя към прераждащата се душа въздействие, което я насочва при нейния избор на желаните от нея условия на новото й раждане. Всичко, което е свързано с обстоятелствата и условията на прераждането на душата, както и с много от обстоятелствата, заобикалящи индивида в новия му живот, се основава върху привидното противоборство между тези две велики сили, защото тези условия през целия живот в голяма степен се управляват от противо­положните (или привидно противоположни) сили.

Импулсът на желанията, аспирациите и навиците от миналия живот тласка непреодолимо душата към прераж­дане в условия, които са най-подходящи за проявяване на тези вкусове, стремежи и желания - душата иска да про­дължи с линията на поведение от предишния си живот и естествено търси условия и обстоятелства, които са най-подходящи за свободното изразяване на нейната индиви­дуалност. В същото време обаче Духът вътре в душата знае, че разгръщането на душата се нуждае от някои други ~~ условия, за да изрази определени части от своята природа, които са били потиснати или неразвити, и затова упраж­нява привличане върху прераждащата се душа, изтегляйки я малко встрани от избрания от нея курс и повли­явайки до известна степен на нейния избор. Човек може да притежава някакво непреодолимо желание за мате­риално богатство и силата на неговото желание ще го накара да избере условия и обстоятелства на преражда­не в семейство, в което има голямо богатство, или в тяло, което е най-подходящо за постигане на неговите жела­ния, но Духът, знаейки, че душата е отхвърлила развити­ето на добротата, ще я изтегли малко встрани и ще направи така, че тя да бъде отнесена в обстоятелства, в резултат от които човекът ще понесе известни страда­ния, разочарование и загуба, въпреки че в своя нов живот той ще се радва на голямо богатство, за да има възмож­ност да развие тази част от своята природа.

Някои много богати хора в Америка са добър пример за посочения от нас случай. Те са се родили в условия, в които са разполагали с най-пълния израз на желанието си за материално богатство - те са се въоръжили със способ­ности, които съответстват най-добре на тази цел, и са успели да се заобиколят с условия, така, че да позволят най-пълното разгръщане на тези способности. Осъщест­вили са съкровеното си желание и са натрупали богатство, непознато в предишните епохи. И въпреки това по правило това са най-нещастните и неудовлетворени хора. Тяхното богатство е като воденичен камък на врата им и те са измъчвани от страх да не го изгубят и от тревогите, свър­зани с него. Чувстват, че то не им е донесло никакво истинско щастие, а напротив, разделило ги е от техните събратя и от щастието, известно на хората с умерени средства. Те са трескави и неспокойни и в непрекъснато търсене на някакво ново вълнение, което да отклони ума им от размислите за истинското им положение. Изпитват усещане за своя дълг към хората и въпреки че не разбират много добре чувството, което стои в дъното на всичко това, полагат усилия да балансират нещата с дарения за колежи, болници, благотворителни организации, фонда­ции и други подобни институции, които са се появили в отговор на събуденото съзнание на човешкия род към реалността за Братството на човека и за Единството на Цялото. Преди настъпването на края те ще почувстват в дълбините на душата си, че този успех не им е донесъл истинско щастие и в периода на почивката, който ще последва, след като напуснат физическото си тяло, те ще "направят инвентаризация" на себе си и ще пренастроят своите психични и духовни дела, така че когато се родят отново, вече няма да посвещават цялата си енергия на натрупването на богатство, което не могат да използват, а ще живеят един по-балансиран живот, ще открият щастието на най-неочаквани места и ще развият по-го­ляма духовност. Причината за това не е във факта, че са били впечатлени от мисълта за някаква специфична "по­рочност" на огромното трупане на пари, а защото душа­та е открила, че по този път не си е осигурила щастие и трябва да го търси другаде, тъй като е надживяла жела­нието си за богатство и е насочила вниманието си към други неща. Ако Духът не беше упражнил своето влия­ние, човекът можеше да се роди в условия, насочени към създаването на богатство, но нямаше да е способен да забележи едностранчивостта на такъв живот, като в този случай щеше да продължава да бъде обсебен от такова огромно желание за богатство, че да се ражда отново и отново, всеки път с все по-голямо желание, така че накрая да се превърне в един демон на парите. Влияни­ето на Духа обаче винаги противодейства на неестестве­но големите желания, въпреки че понякога трябва да се премине през няколко прераждания, преди душата да се освободи от своето желание и да започне да се влияе от Духа до забележима степен. Понякога влиянието на Духа не е достатъчно силно, за да предотврати прераждането в условия, насърчаващи значително старите желания, но в такива случаи той често е в състояние да управлява събитията по време на живота на човека, така че да му предаде урока, който е необходим, за да насочи внимани­ето му към необузданите желания, вкарвайки го в обсега на Закона на Привличането и правейки така, че да го сполети известна болка, някакво разочарование, някакви провали, което ще го накара да разбере болката, разоча­рованието, неуспехите и мъката на другите и да започне да води такъв начин на живот, който да му помогне да разгърне по-висшите си способности. Много от внезап­ните удари на "злата съдба" в действителност са предиз­викани от този по-висш принцип на човека, който цели да го научи на някои уроци за негово добро. Не е задъл­жително някаква висша сила да направлява човек в усвояването на тези уроци - обикновено собственият му Виещ Аз, Духът в него, е този, който предизвиква тези резултати. Духът знае какво наистина е най-добро за човека и когато види, че нисшата му природа побягва с него, се опитва да го отклони от този курс или да го спре внезапно, ако се налага. Това не е наказание, помнете, а огромна добрина. Духът е част от този човек, а не някак­ва външна сила, въпреки че той, разбира се, е неговата Божествена част. Тази негова част е в най-тесен контакт с великия, управляващ всичко Разум, който ние нарича­ме Бог. Тази болка не се предизвиква заради някакво чувство на справедливо възмущение, отмъщение, нетър­пение или някакво подобно чувство от страна на Духа, а наподобява чувството на най-любящ родител, който е принуден да вземе от ръцете на малкото дете опасния предмет, който може да го нарани - това е ръката, която издърпва детето от ръба на пропастта, въпреки че то крещи яростно и разочаровано, защото са попречили на осъществяването на желанията му.

Мъжът или жената, в които е развит Духовният ум, разбират това положение на нещата и вместо да се борят с Духа, му се предават без съпротива и се подчиняват на неговата насочваща десница, като по този начин си спестяват много болка. А тези, които не знаят, се ядосват и съпротивляват на възпиращата и насочваща ръка, удрят я и се опитват се да се откъснат от нея, с което си навличат горчивия опит, предизвикан от техния бунт.

Ние сме толкова склонни да се възмущаваме от външ­ното влияние върху нашите работи, че тази идея за сдържане и обуздаване не ни е приятна, но стига да не забравяме, че това направляване се прави от една част от самите нас, висшата част от нас, тогава можем да видим нещата в съвсем различна светлина. И трябва да помним следното: без значение колко неблагоприятни и враждебни ни се струват нашите условия и обстоятелс­тва, те са точно това, от което се нуждаем в условията на нашия живот, и единствената им цел е нашето вър­ховно благо. Може би се нуждаем от укрепване в опре­делени насоки, за да се усъвършенстваме, и е вероятно да получим точно тези преживявания, които са предназ­начени за усъвършенстването на тази наша част. Може би залитаме прекалено много в някоя посока и затова биваме възпирани и тласкани в друга посока. Тези малки неща, както и великите неща - всички те означават нещо. И тогава нашите интереси повече или по-малко са свър­зани с тези на другите хора, в резултат от законите за привличането, а предназначението на нашите действия може да се състои в това да оказват въздействие върху другите, а техните да се отразяват върху нас заради взаимното ни развитие и върховно добро.

Ако запазим спокойствие и разгледаме внимателно нашия отминал живот (имаме предвид настоящия ни живот), ще забележим, че определени неща са довели до други неща и че малки неща са довели до големи неща - че малки повратни моменти са предизвикали цялостна промяна на живота ни. От най-важното нещо в живота си можем да се върнем назад до някой незначителен инцидент или събитие. Можем да погледнем назад и да видим как болезнените преживявания от нашето минало са ни направили по-силни и са ни тласнали към по-ця­лостен и по-пълен живот. Можем да видим как това определено нещо в миналото, което ни се струва ненуж­но жестоко и непредизвикано от нищо, е точно това, което ни е довело до някакво велико нещо в настоящия ни живот. Всичко, от което се нуждаем, е перспективата на годините. И ако се настроим така, че да успеем да видим това, ще можем да приемем в много по-голяма степен философията на болките и неприятните събития от нашето настояще, знаейки, че те означават върховно добро. Когато престанем да мислим за тези неща като за някакво наказание или като за произволна намеса на някаква външна сила, или като за жестокост от страна на Природата и започнем да ги разглеждаме или като следствие от миналите ни прераждания, или като резу­лтат от направляващата ръка на Духа, ще престанем да протестираме и да се съпротивляваме, както сме го правили в миналото, а ще се постараем да бъдем в хармония с действието на Великия закон и по този начин да избегнем съпротивата и болката. И без значение на каква болка или мъка можем да бъдем подложени, ако се отворим към ръководството на Духа, пред нас ще се открие нов път, и като вървим по него, ще постигнем покой и сила. Законът не ни натоварва с повече, откол­кото можем да понесем, и не само проявява състрадание към по-слабия, но заедно с това калява и духа му.

Казахме, че нашите интереси са свързани с тези на другите хора. Това също е принцип на Закона за духов­ната причина и следствие. В миналите си животи сме били свързани с някои хора или на основата на любовта или омразата, или заради някакво добро дело или жес­токост. И тези хора в настоящия ни живот по някакъв начин са свързани с нас, като всичко това е насочено към взаимно коригиране, взаимно подпомагане и развитие. Не някакъв закон на отплата, а просто Законът за при­чината и следствието е този, който прави така, че да получаваме болка (когато болката е необходима) от ръ­цете на някой, на който сме причинили болка в минал живот. По същия начин не някакъв закон за възнаграждаване на доброто, а същият този Закон за причината и следствието е този, който кара някой да превърже раните ни и да ни успокои, човек, който ние сме успокоили и на когото сме помогнали в минал наш живот. Човекът, който е принуден да ни нарани, може да не е имал намерение да го стори, да е напълно невинен съучастник, но ние сме включени в ситуация, в която сме наранени от действията на този човек, въпреки че той не го съзна­ва. Ако ни нарани съзнателно и заедно с това го направи в съответствие със Закона, това е така, защото той все още е върху това ниво, иска да ни причини болка и е поставен от Закона за привличането в ситуация, в която ние можем да бъдем наранени от него. Но в последна сметка целта дори и на тази болка е да бъде за наше добро - така удивително е конструиран този Закон за причината и следствието. Разбира се, след като веднъж стигнем до положението да виждаме истината, не се нуждаем в такава голяма степен от тези уроци и след като необходимостта от тях е изчезнала, Законът ни позволява да избегнем това, което иначе би ни причини­ло болка.

Споменатото по-горе състояние на нещата може да бъде илюстрирано със ситуацията на човек, който в мина­ло прераждане целенасочено е спечелил любовта на някой друг човек, но поради някакви егоистични причини и след като е задоволил напълно своето желание, съзнателно го е захвърлил, като развалена играчка. Въпреки че не пре­тендираме да обясним точното действие на Закона във всяка конкретна ситуация, бяхме информирани от тези, които са наблюдавали тези въпроси от една по-висока позиция, че при подобен случай, като споменатия преди малко, вероятно в този живот предателят ще се влюби безнадеждно в човека, който е бил негова жертва в мина­лия живот, но последният няма да отговори на неговите чувства и той ще изстрада цялата болка, причинена преди на човека, когото сега обича безответно. В резултат на това той ще разбере свещеността на човешката обич и жесто­костта да си играеш с нея. От този случай ще стане ясно, че човекът, който в настоящия живот причинява болка, е напълно невинен съучастник в цялата тази работа и поради това няма да постави началото на нова верига от причини и следствия.

Твърде вероятно е тези, които сме обичали и с които сме били приятели в миналите си прераждалия, да са свързани по някакъв начин с нас в настоящия ни живот, държани близо до нас от Закона за привличането. Хората, които са поставени в близки отношения с нас, по всяка вероятност са тези, с които сме били близки и в миналите си съществувания. Внезапните симпатии и антипатии, така често наблюдавани между хората, могат да се обяснят с помощта на тази теория за прераждането, а много от събитията от нашето ежедневие се подчиняват на Закона за духовната причина и следствие. Ние сме непрекъснато свързани по някакъв начин с живота на другите хора, за щастие или нещастие, а Законът трябва да върши своята работа. Единственото спасение от действието на този Закон е усвояването на знанието за истината от наша страна и последващото моделиране на живота ни в съот­ветствие с тази върховна истина, като в този случай ние сме освободени от излишните уроци и се носим на върха на вълната, вместо тя да се стоварва върху нас.

Да обърнем внимание на начина, по който пускаме в действие този Закон за причината и следствието чрез омра­за, злонамереност, ревност, гняв и една цялостна грубост по отношение на другите. Нека бъдем толкова добри, кол­кото е възможно, да сме справедливи към себе си и другите хора и да избягваме чувствата на омраза и жаждата за мъст и отмъщение. Нека живеем, носейки своето бреме с колкото се може по-голяма грациозност, и нека винаги вярваме в ръководството на Духа и в помощта на Висшия Разум. Нека знаем, че всичко работи за наше добро и ние не можем да бъдем лишени от това добро. Да помним, че този живот е просто песъчинка от пясъка в пустинята на времето и че разполагаме с Безкрайното време пред нас, през което ще имаме възможността да осъществим всички свои копнежи и висши желания. Не се обезсърчавайте, защото Бог царува и всичко е наред.

Урок 14

ПЪТЯТ НА ЙОГА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО

Ученикът, който внимателно се е запознал с основ­ните принципи на философията на йога, както са предс­тавени в тези уроци, лесно ще разбере, че всеки, който познае и приеме тези учения и ги превърне в част от ежедневния си живот, ще има напълно естествено съв­сем различен живот от този, за когото настоящия земен живот е всичко и който вярва, че смъртта изличава индивидуалността, че не съществува бъдещ живот или животи. Освен това ще го накара да живее живота си съвсем различно от човека, който вярва, че ние не сме нищо друго, освен създания на някакво капризно прови­дение, което не носи почти никаква отговорност за нас, и че нашето "спасение" зависи от формалната "вяра" в определени учения и от редовното посещаване на опре­делени форми на религиозен култ. Запомнете, моля ви, че философията на йога не счита която и да е форма на религия за невярна, тя учи, че всички форми на религия са добри и че всяка от тях има своето място, всяка от тях удовлетворява потребностите на хората на някой от етапите на тяхното развитие. Тя счита, че без значение каква е формата на религиозния култ, без значение какво е разбирането за Бог, всеки човек в действителност почита Единния Велик Разум, който ние познаваме под различни имена, че различните форми на такъв култ не са от съществено значение, а истинският критерий, върху който трябва да се съсредоточим, е мотивът зад всяка от тях.

Философията на йогите обаче, а всъщност и ученията на окултистите, независимо към коя цивилизация принадлежат или каква е религията, която споделят, твърдят, че човек е разумно и отговорно същество, че той наистина създава собствените си условия и получава собствените си награди и наказания като естествена последица от своите действия. Тя учи, също така, че човек не може да избяга от собственото си добро и макар да е възможно да се връща стотици пъти назад, все пак той винаги бележи някакъв малък напредък, като накрая ще овладее материалната си природа и след това ще тръгне устойчиво напред към голямата цел. Тя учи, че всички ние сме Божии чеда, без значение на какъв рели­гиозен култ сме последователи, и нито едно от Божиите чеда няма да бъде пренебрегнато и прокълнато. Учи, че сме наказвани от нашите грехове, а не заради тях, и Законът за причината и следствието действа неотменно. Набляга върху учението, че "каквото посеем, това ще пожънем" и ни показва точно как и защо жънем това, което сме посели. Показва ни как нашите нисши желания и страсти ни теглят надолу и ни обграждат с обстоятел­ства, които довеждат до това да ги надживеем и толкова много да се уморим и отегчим от тях, че накрая душата се отвращава от миналия си живот на груба материал­ност и по този начин получава импулс за движение в правилната посока. Показва ни, че Духът винаги е с нас, изпълнен с желание да ни помогне и посредством Духа ние винаги сме в тясна връзка с източника на целия живот и сила.

Хората са с различен темперамент и, разбира се, начинът на поведение, който най-добре съответства на даден човек, не е подходящ за друг. Един ще търси прогреса и развитието в една посока, друг в друга, а трети в трета. Философията на йога учи, че пътят, който изглежда най-привлекателен за общия темперамент и характер на човека, е този, който е най-подходящ за него в настоящия живот. Те разделят Пътя на Осъществява­нето на три пътя, стигащи до основното шосе. Тези три пътя наричат: (1) Раджа йога; (2) Карма йога; (3) Джнани йога. Всяка от тези форми на йога представлява път, който води до Главното Шосе и всеки от тях се използва от тези, които го предпочитат, но всички стигат до едно и също място. В този урок ще дадем кратко описание на всеки от трите пътя, които заедно са известни на йогите като "Тройният Път".

Някои от учителите се отнасят към това, което е известно като "Бхакти йога" като към отделен път, но ние предпочитаме да го разглеждаме като епизод от всеки от трите пътя, защото Бхакти йога в действител­ност е това, което може да се нарече"религиозната" форма на йога, учеща на любов и преклонение пред Бога съобразно начина, по който го виждаме през цветните очила на собствената си вяра. Не ни е ясно как може човек да върви по някой от пътищата на йога, без да бъде изпълнен с любов и почит към великия Център на целия Живот, Абсолюта, Бога - каквото и да е името, под което го познаваме. Терминът "Бхакти йога" в действителност означава "пътят на предаността". Нека вярваме, че всич­ки наши ученици, без значение кой от трите пътя може да изберат, ще носят със себе си предаността, характер­на за Бхакти йога на конкретната религиозна система, към която принадлежат, и няма да чувстват, че Тройният Път иска от тях да отхвърлят това, което им е скъпо на сърцата още от детските години. Напротив, считаме, че внимателното изучаване на философията на йога ще събуди у тях нов интерес към религията и ще позволи на много хора да разберат по-добре това, в което до този момент сляпо са "вярвали", ще им позволи да развият по-дълбок религиозен дух.

Раджа йога се занимава с развитието на потенциал­ните сили на човека, с придобиването на контрол върху -психичните способности с помощта на волята, с овладя­ването на нисшия Аз, с развиването на пълния потенциал на ума, за да се помогне за разгръщането на душата. Като първа своя стъпка учи на грижа и контрол върху тялото, също както и Хатха йога, заявявайки, че тялото трябва да се превърне в ефикасен инструмент и да бъде поставено под надежден контрол, преди да могат да се постигнат най-добри резултати в мисловната и психич­ната сфера. Голяма част от това, към което през послед­ните години е привлечен Западният свят под името "Мисловна наука" и други подобни термини, в действи­телност спада към Раджа йога. Тази форма на йога познава удивителната сила на тренирания ум и воля и невероятните резултати, които могат да се постигнат с тренирането им и с използването им с помощта на концентрацията и разумното насочване. Тя учи, че умът може да се насочва не само навън, въздействайки върху външните обекти и неща, но че може също така да бъде насочен навътре и да бъде концентриран върху опреде­лен проблем пред нас с цел да се разгърне и разкрие голямо количество скрито познание. Много от великите изобретатели в действителност несъзнателно практику­ват Раджа йога в това нейно вътрешно приложение, докато много от обществените лидери в света използват нейните външни, концентрирани приложения при управ­лението на своите дела.

Последователят на пътя на Раджа йога обаче не се задоволява само с постигането на способностите за едно от двете, споменати по-горе приложения. Той се стреми към още по-големи върхове и се опитва с тези или с подобни процеси да насочи прожектора на концентри­рания ум навътре към своята природа, като по този начин извади на бял свят много от скритите тайни на душата. Голяма част от философията на йога се е родила именно по този начин. Практиката на Раджа йога е забележително прагматична и по своя предмет и прак­тика не се отличава от химията - дава доказателства за себе си с всяка от стъпките, които ученикът прави. Не се занимава с отвлечени теории, а преподава експерименти и факти от началото до края. Надяваме се в близко бъдеще да предоставим на нашите ученици едно практическо ръководство по Хатха йога, от което, струва ни се, Западният свят има голяма нужда, защото той като че ли просто чака някой да му каже "как" да прави нещата, за които безброй автори, които са усвоили тео­рията, но не са се запознали с практиката, съпътстваща теорията, напоследък твърдят, че са възможни.

Карма йога е йога на действието. Тя е пътят, след­ван от тези, които изпитват радост от своята работа, които проявяват силен интерес от "правенето на неща­та", с ръце или с глава, тези, които вярват в действието "заради самото действие". "Карма" е санскритска дума, която важи за Закона за духовната причина и следствие, за който говорихме в предния урок. Карма йога учи как човек може да изживее живота си действайки, както и интересувайки се от действието, без да бъде засегнат от егоистични съображения, които могат да създадат нова верига от причини и следствия, която да го привърже към обектите и предметите и по този начин да забави неговото духовно развитие. Тя учи: "действай заради самото действие", а не от желание за постигане на резу­лтатите. Колкото и странно да се струва това на нашите западни читатели, факт е, че голяма част от хората в Западната цивилизация, които са постигнали много, в действителност са били завладени от тази идея, без да я разбират, и всъщност са работели заради радостта от действието и творческото усилие и наистина са се инте­ресували съвсем малко от плодовете на своите усилия. На последователя на Карма йога понякога му се струва, че действа не самият той, а като че ли умът и тялото му вършат работата, а той стои отстрани и се наблюдава как действа или работи. В Карма йога съществуват низши и висши нива, които не могат да бъдат обяснени тук, защото всеки клон на йога сам по себе си е един велик предмет.

Джнани йога е йога на мъдростта. Към нея се при­държат тези, които са от интелектуален, научен тип, които обичат да разсъждават, доказват, експериментират и класифицират окултното познание. Това е пътят на учения. Неговият последовател е силно привлечен от метафизиката. Примери за идеята за Джнани йога, при­видно твърде различни един от друг, могат да се открият във великите философии от древността и съвременност­та, както и в другия край на спектъра на познанието, при тези, които проявяват силен интерес към метафизическите учения. В действителност почти всички ученици по философия на йога повече или по-малко са привлечени от Джнани йога, макар да биха казали, че вървят по някой от другите три пътя. Тези уроци например са част от пътя на Джнани йога, въпреки че са комбинирани с други форми на йога. Много йоги съчетават в себе си характеристиките на привърженици на няколко форми на йога, въпреки че естествените им предразположения ги карат да отдават по-големи предпочитания на един от всички пътища.

От трите форми на йога втората или Карма йога вероятно е най-лесна за следване от страна на ученика. Изисква малко учене и малко практикуване, по-малко в сравнение с изследванията на Джнани йога и по-малко в сравнение с обучението на Раджа йога. Последовате­лят на Карма йога просто се опитва да води добър живот, вършейки колкото се може по-добре своята ра­бота, без да бъде завладяван от надеждата за награда. Той започва да разбира истината за своята природа и е доволен да се разтваря постепенно, като роза, от живот на живот, докато не достигне до най-високата степен на осъществяване. Не копнее за необичайни сили и, следо­вателно, не полага усилия да ги развие. Не копнее за разрешаването на великите проблеми на природата и живота, а е доволен, че живее, ден след ден, знаейки и вярвайки, че с него всичко ще бъде наред - и то наистина ще бъде. Много от последователите на "Новата Мисъл" в Америка в действителност следват пътя на Карма йога. Ученикът на Раджа йога, обратно, изпитва желание да развива своите скрити сили и да изследва ума си. Той иска да осъществи своите скрити сили и способности и изпитва силен копнеж за експериментиране в тази насо­ка. Проявява силен интерес към физиологията и "пси­хичните феномени", както и към всички окултни фено­мени и учения с подобна насоченост. Способен е да постигне много с решителни усилия и след това да демонстрира удивителни резултати с помощта на своята концентрирана воля и ум. Основното удоволствие на следващия Джнани йога се състои в метафизически раз­мисъл или във фино интелектуално изследване. Той е философът, ученият, проповедникът, преподавателят, студентът; и често изпада в някаква крайност, придър­жайки се към предпочитаната от него линия на поведе­ние, като губи от поглед останалите аспекти на пробле­ма.

Човекът, който е в състояние да постигне най-голям успех в окултната сфера, е този, който избягва да изпада в крайности и да обръща внимание само на един от аспектите на въпроса. Докато се придържа към собстве­ните си основни наклонности и предразположения към определени форми на йога, този човек не престава да е в течение на различните аспекти на великата философия. В края на краищата човек трябва да развие всички свои страни и защо в такъв случай да не поддържаме контакт с всички страни, докато пътуваме. Придържайки се към този начин на поведение, избягваме едностранчивостта, фанатизма, тесногръдието, късогледството.

Учениците по йога могат да се разделят на три основни групи :

(1) Тези, които са осъществили значителен напре­дък в същите насоки в миналия си живот и са се събудили за съзнанието в настоящия си живот, про­явявайки силни склонности към окултизма и други подобни теми. Тези хора учат бързо и осъзнават факта, че в действителност преговарят някои от уроците, усвоени в миналото. Схващат окултните истини интуитивно и в подобни предмети намират храна за глада на душата. Тези души, разбира се, се намират на различни нива на развитие. Някои са запознати съвсем бегло с предмета, тяхното позна­ние в миналото им прераждане е било твърде по­върхностно; други са малко по-напред и са в състо­яние да напреднат много повече в сегашните си занимания в сравнение с по-слабо развитите инди­види; има и такива, които са доста развити и им липсва съвсем малко, за да достигнат до "съзнател­ното" ниво на прераждането, т. е. до състоянието, при което са способни да се събудят за съзнателно­то познаване на миналите си прераждания. Предс­тавителите на последната от споменатите подгрупи вероятно са считани за "ексцентрици" от своите познати, особено в първите години от живота си -те изглеждат "стари" и "чужди" на своите приятели. Чувстват се така, като че ли са чужденци в чужда страна, но са сигурни, че рано или късно ще създа­дат контакти с другите хора или ще се запознаят с учения, които ще им позволят се заемат отново със своето обучение.

(2) Тези, които в по-голяма или по-малка степен са се събудили за съзнателното познаване на своите минали съществувания и за това, което са научили в тях. Такива хора се срещат относително рядко и въпреки това са много повече, отколкото обикнове­но се предполага, защото е слабо вероятно те да се доверят на случайни познати и обикновено се отна­сят към своето познание и памет за миналото като към нещо свещено. Тези хора вървят по света, хвър­ляйки малко семе тук, малко там, и това семе, по­паднало върху плодородна почва, дава плод в бъде­щите прераждания на тези, които са го приели.

(3) Тези, които са чули някакви окултни истини в миналите си прераждания - мъдри думи, познание или съвет, даден им от някои от тези, които са отишли по-напред по пътя. Те позволяват на тези семена-мисли да потънат дълбоко в почвата на техния ум, ако е плодородна, и в следващия живот се появява растението. Тези хора са завладени от някакво неспокойствие, което ги кара да не се задо­воляват с настоящите обяснения на нещата и ги подтиква да търсят истината тук и там, а те интуи­тивно знаят, че някъде ще я открият. Често вървят след лъжливи пророци и сменят учителите си, при­добивайки малко истина тук, поправяйки някаква грешка там. Рано или късно откриват пристан и докато си почиват, трупат запаси от знание, което (след като бъде усвоено по време на почивката на душата в Астралния свят) ще бъде от голяма полза за тях в следващото им прераждане.

Лесно може да се види, че е практически невъзмож­но да се дадат подробни наставления, подходящи за различните нужди на посочените различни топове уче­ници. Всичко, което може да се направи (като изключим индивидуалното обучение от някой компетентен учи­тел), е да отправим думи с най-общ съвет и насърчение. Но не позволявайте това да ви обезсърчи. Запомнете следното, то е велика окултна истина: Когато ученикът е готов, учителят се появява, пътят ще се открие пред вас стъпка по стъпка и с появата на всяка нова духовна потребност, ще се появяват и средствата за нейното удовлетворяване. Могат да дойдат отвън, може да дой­дат отвътре, но ще дойдат. Не си позволявайте да изпа­дате в униние, само защото ви се струва, че сте заобико­лени от възможно най-неблагоприятните обстоятелства без нито един човек до вас, с когото можете да споделите великите истини, които се разкриват пред мисления ви взор. Тази изолация може би е точно това, от което се нуждаете, за да започнете да разчитате на себе си и да се излекувате от желанието си да се осланяте на някоя друга душа. Трябва да усвоим тези уроци, както и много други, и често именно пътят, който ни се струва най-труден, е пътят, предназначен за нас, за да можем да усвоим много добре и "за добро" нужния урок.

От това следва, че човек, който е усвоил фундамен­талните идеи на тази философия, ще започне да открива, че страхът е изчезнал от него - защото, когато разбере точно какво представлява, как може да се страхува? Няма такова нещо, което наистина да може да го нарани, защо да се страхува тогава? След страха, разбира се, следва безпокойството, а когато страхът си отиде, ще го последват много други малки дефекти на ума. Завист, ревност и омраза, злоба, несъстрадателност и осъждане - всички те не могат да съществуват в ума на човека, който "разбира". Вярата и доверието в Духа и в това, от което идва Духът, се превръщат в характеристика на пробудената душа. Такъв човек напълно естествено раз­познава ръководството на Духа, без колебание му се подчинява и го следва без никакво съмнение в сърцето си. Такъв човек не може да помогне, ако е Цар - на него хората от външния свят му се струват като малки деца (много от тях като неродени бебета) и той се отнася към тях състрадателно, не ги осъжда в сърцето си, защото знае какво представляват. Такъв човек изпълнява рабо­тата, която му е поставена, знаейки, че тази работа, независимо дали е дребна, или велика, е дошла до него благодарение на собствените му действия и желания или благодарение на неговите нужди и че каквото и да се случи, то е за добро, защото е просто стъпало към великите неща. Такъв човек не се страхува от Живота, нито пък от Смъртта, защото за него и двете са само различни прояви на едно и също нещо - едното е толко­ва хубаво, колкото и другото.

Ученикът, който очаква да отбележи напредък, трябва да превърне своята философия в част от ежед­невния си живот. Трябва да я носи винаги със себе си. Това не означава, че трябва да натрапва своите възгледи и мнения на другите, всъщност това е абсолютно про­тивоположно на окултните учения, защото никой няма правото да налага мненията си на другите; това проти­воречи на естественото развитие и свобода на индиви­дуалната душа. Ученикът обаче трябва да е способен да носи със себе си едно постоянно усещане за реалността и истината на своята философия. Той не трябва да се страхува да я носи навсякъде със себе си, защото тя е подходяща за всички аспекти на живота. Ако човек не може да я вземе със себе си в работата си, нещо не е наред или с философията, или с работата, или с индиви­да. А тя ще ни помогне да работим по-добре, да вършим по-старателно задълженията си, защото знаем, че рабо­тата е необходима за развиването на определена част от нас, иначе нямаше да ни е възложена и няма значение колко неприятна е възложената ни задача, може би ще пеем радостно, когато разберем точно какво представ­ляваме и какви велики неща ни очакват в бъдеще. При­кованият към галерата роб, ако душата му е изпълнена с покой, а умът му със знание, трябва да бъде съжалявай далеч по-малко от царя върху неговия трон, на който му липсват тези неща. Не трябва да заобикаляме своите задължения, да бягаме от съдбата си, защото в действи­телност не можем да се избавим от тях, освен като ги изпълним. И тези твърде неприятни неща наистина укрепват нашия характер, ако научим както трябва своя урок. А освен това помнете, "дори и тези неща ще отминат". Едно от най-големите препятствия пред нап­редването на ученика към висшите нива на окултизма, в частност към нивата на феномените, е отсъствието на самоконтрол. Когато човек иска да притежава сила, чиято безотговорна употреба или злоупотреба с нея може да навреди както на самия човек, така и на други хора, от много голямо значение е такъв човек да е постигнал владеене на самия себе си, контрол върху емоционалната страна на своята природа. Представете си човек, който притежава висши окултни сили, да изгуби присъствие на духа и да се разбеснее, изпращайки вибрации от омраза и гняв, усилвани от увеличената сила на развитите му способности. Подобни прояви в човек, който е постигнал окултните сили, ще бъдат твър­де вредни за него, защото вероятно ще бъдат проявени върху ниво, където подобни сили притежават твърде силен ефект. Човек, чиито изследвания го водят към астралното ниво, трябва да се пази от такава загуба на самоконтрол, тъй като неговото отсъствие може да се окаже фатално за него. Но светът на висшите сили е така удивително балансиран, че напредъкът в окултните практики на човек с агресивен темперамент или с липса на самоконтрол не може да бъде друг, освен съвсем незначителен - това е необходимата спирачка. Затова едно от първите неща, които трябва да направи учени­кът, който иска да напредне, е овладяването на своята емоционална природа и постигането на самоконтрол.

Необходимо е и известно количество смелост от най-висше качество, защото върху астралното ниво чо­век има някои много странни видения и случки и тези, които искат да пътуват там, трябва да са се научили да владеят страха. Човек има нужда също и от спокойствие и уравновесеност. Когато си спомним, че тревогата и сродните на нея емоции причиняват вибрации около нас, лесно ще разберем, че подобни състояния на ума не са благоприятни за психично изследване, всъщност когато подобни явления са налице, не могат да се постигнат най-добрите резултати.

Окултистът, който иска да придобие велики сили, трябва най-напред да изчисти себе си от егоистичната ненаситност към тези неща, служещи за удовлетворява­не на собствените му низки страсти, защото стремежът към окултните сили при наличието на егоизъм ще донесе единствено болка и разочарование, а този, който се опитва да злоупотребява с психичната сила за постига­нето на низки цели, ще си навлече буря от нежелани резултати. Такива сили, когато се злоупотреби с тях, се връщат като бумеранг към този, който го е хвърлил. Истинският окултист е изпълнен с любов и братско чувство към своите ближни и се старае да им помага, а не да спъва тяхното развитие.

От многобройните книги, написани, за да осветлят пътя на ученика по окултизъм, не познаваме такава, която да се справя по-добре с тази цел от чудесната малка книжка, наречена "Светлина върху пътя", написа­на от М. К., подбуден от някои разумни същества, далеч по-висши от обикновените. Обвита е в поетичния стил, характерен за Изтока, и на пръв поглед може да ви се стори парадоксална. Но е пълна с подбрани късчета окултна мъдрост за тези, които могат да я разберат. Тя трябва да се чете "между редовете" и притежава тази специфична особеност, че може да стане ясна за всеки, който успее да я прочете внимателно. С други думи, тя ще ви даде толкова мъдрост, колкото самите вие сте в състояние да разберете в настоящия момент; а утре, когато отново я вземете в ръце, тя ще ви даде повече от същите тези редове. Прочетете я след една година и ще откриете в нея нови истини - и т. н., и т. н. Съдържа истини, които са така удивително изречени и въпреки това са полуприкрити, че с развиването на вашата духов­на проницателност и с ежедневното нарастване на спо­собността ви да възприемате все по-велики истини, ще установите, че в тази книга от истината се свалят було след було, докато не бъдете направо поразени. Забеле­жителна е и като книга, която ще даде утеха на тези, които страдат и скърбят. Думите й (дори и да не бъдат разбрани напълно) ще зазвънят в ушите на нейните читатели и като приятна мелодия ще успокоят и донесат покой на тези, които я слушат. Съветваме всички наши ученици да четат често и внимателно тази малка книга. Ще открият, че описва различни духовни преживявания, които самите те ще преживеят. Книгата ще ги подготви за следващия етап. Мнозина от нашите ученици са ни молили да напишем малка книга под формата на елементарно обяснение на "Светлина върху пътя" - може би Духът ще ни убеди да го направим някога в бъдеще, а може би не.

Не без чувството за известна тъга пишем тези зак­лючителни редове. Когато написахме своя Урок 1, пока­нихме нашите ученици да се настроят за поредица от разговори, ясни и разбираеми, по един велик предмет. Целта ни беше да представим тези велики истини по ясен, практичен и разбираем начин, така че повече хора да проявят интерес към тях и да бъдат насочени към по-висшите изяви на истината. Усетихме тази любов и насърчение, които са така необходими за един учител, и се уверихме в симпатията на класа към нас още от самото начало. Когато обаче хвърляме поглед върху нашата работа, ни се струва, че сме казали твърде малко, че сме оставили твърде много неизречени неща, и все пак направихме най-доброто, на което сме способни, като се има предвид ограниченото пространство, с което разполагахме, и огромната сфера, която трябваше да обхванем. Чувстваме, че в действителност сме едва в началото, и въпреки това сега е моментът да кажем "Довиждане". Може би сме успели да направим малко по-ясни някои неща за малцината ученици, които са били объркани, може би сме успели да отворим вратата за тези, които търсят входа към храма - кой знае? Ако сме успели да направим съвсем малко дори и за един-един-ствен човек, времето ни не е изгубено напразно.

По някое време в бъдеще може да се почувстваме призовани да ви представим една по-висша и по-сложна картина на този велик предмет; това е нещо, което зависи до голяма степен от вашето желание - ако вие се нуждаете от нас, ние ще бъдем готови да се присъединим към вас в изучаването на великите истини на философи­ята на йога. Но преди да направите следващата стъпка напред, уверете се, че сте разбрали много добре тези елементарни уроци. Четете ги отново и отново, докато умът ви не схване напълно техните принципи. С всяко ново прочитане ще откривате нови неща в тях. С разви­тието на ума ви ще откривате, че върху същите тези страници, които сте чели и препрочитали, ви очакват нови истини. Причината за това се крие не в някакво специално достойнство на нашата книга (защото тази книга е груба, твърде груба според нашата представа), а във вътрешноприсъщата истина на самата философия, която прави всичко написано за нея изпълнено със сми­съл и задълбочено познание.

Довиждане, скъпи ученици. Благодарим ви за това, че бяхте така любезни да ни слушате по време на този курс. Почувствахме вашата симпатия и любов, както мнозина от вас трябва да са усетили нашата. Сигурни сме, че когато четете тези редове, изпълнени с искрените ни мисли за близост с вас, ще почувствате нашата бли­зост с вас в Духа, ще осъзнаете тази топла ръка, която протягаме към вас през разстоянията, които ни делят като тела.

Помнете следните думи от "Светлина върху пътя": "Когато ученикът е готов да учи, тогава той бива приет, признат, познат. Трябва да бъде така, защото той е запалил своята лампа и тя не може да остане незабеля­зана."

И накрая, ние казваме: "Мир Вам!"

ПЪРВИ УРОК - МАНТРА

Мантрата представлява дума, фраза или израз, из­ползван от хората на Изток, за да се концентрират върху някаква идея и да й позволят да се спусне дълбоко в ума. Прилича на "твърденията" или "утвържденията", изпол­звани от психолозите и други такива специалисти в Западния свят.

Мантрата за месеца е стих от един западен поет, г-н Ор:

Господ на хиляди светове съм Аз,

и царувам от началото на времето;

и нощ, и ден в цикличен мах

ще минат, докато преглеждам делата им.

Все пак времето ще спре, преди избавление да

намеря,

защото аз съм Душата на Човека.

Запомнете този стих и го повтаряйте често, позво­лявайки на ума да разсъждава върху идеята за безсмър­тието, така ярко изразена в него, като никога не забра­вяте, че ВИЕ сте този "Аз", за който се говори.

ВТОРИ УРОК - МАНТРА

"АЗ СЪМ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ." Научете тези думи наизуст и ги повтаряйте често, позволявайки на ума да разсъждава върху мислите, дадени в нашата Медита­ция за този месец. Винаги помнете, че Аз-ът е вашата най-висша част, която е била събудена в съзнанието, и до голяма степен трябва да бъде господар на животин­ската природа, от която вие сте възникнали.

ТРЕТИ УРОК - МАНТРА

Мантрата за месеца е първият стих от химна на кардинал Нюман "Води ме, Блага Светлина", в който се съдържа най-дълбока духовна истина, но не се разбира правилно от хилядите хора, които го пеят. Надяваме се, че това, което казахме за Духа, ще ви помогне да разбе­рете по-добре скритата красота на този велик стар химн:

Води ме, блага Светлина, сред заобикалящия ме

мрак.

Води ме ти.

Нощта е тъмна, а аз съм далеч от дома.

Води ме ти.

Насочвай стъпките ми; не те моля да виждам

надалеч; една стъпка ми стига.

Води ме ти.

ЧЕТВЪРТИ УРОК - МАНТРА

Мантрата за този месец е: "ИЗЛЪЧВАМ ТАКИВА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ, КАКВИТО ЖЕЛАЯ ДА ПОЛУ­ЧАВАМ ОТ ДРУГИТЕ." Тази мантра предава една мо­гъща окултна истина и ако бъде повтаряна осъзнато и бъде практически приложена, ще ви позволи да отбеле­жите бърз напредък в своето развитие и осъществяване. Дайте и ще получите, мяра според мяра, вид за вид, цвят за цвят. Вашите мисловни вълни се простират далеч извън видимата аура и въздействат върху другите хора, като на свой ред привличат към вас мислите на другите хора, съответстващи по своя характер и качество на тези, които са изпратени от вас. Мисълта е жива сила - ,. използвайте я мъдро.

ПЕТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

Мантрата за месеца е: "Мисълта е Жива Сила - ще я използвам разумно и добре!"

Нашата тема за медитация този месец е отговор­ността ни по въпроса за нашия принос към мисловния свят. Когато сме наясно, че непрекъснато добавяме към наличността на мисловния свят, и разберем освен това огромното количество неразвита мисъл, която се излива от ума на хората с ниско ниво на развитие, стигаме до осъзнаването на нашата отговорност по въпроса за по­мощта за издигането и очистването на натрупаната ми­съл. Трябва да се пазим да не се отдаваме на недостойни мисли и да се опитаме да излъчваме към своите ближни мисли за помощ, спокойствие, ободряване и повдигане на духа. Всеки от нас може да даде своя принос в това начинание, нуждаем се от помощта на всеки. Изпращай­те мисловни форми на любов и помощ към вашите братя и сестри - както изобщо, така и за конкретни хора. Ако познавате някоя мъчеща се душа, изпратете й мисли на успокоение и кураж. Ако знаете за някой, който е в беда, изпратете му мисли за сила и помощ. Изпратете своите най-хубави и полезни мисли на света. Те могат да стиг­нат до някой човек в критичен за него момент. Когато сами сте в беда, няма по-добър начин да получите по­мощта на окуражаващата мисъл на другите от това да изпратите мисли на надеждата към другите хора, които също като вас са изпаднали в беда. По този начин можем да си помогнем взаимно и това е начинът, по който ще бъдат отворени каналите за връзка, които ще ни помог­нат. Не злоупотребявайте със силата на мисълта. Нека това бъде вашето правило и стандарт: Не изпращайте на другите мисъл, която вие не бихте искали да получите. Мир вам.

ШЕСТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"Преди очите да могат да видят, те трябва да са лишени от сълзи. Преди ухото да може да чуе, то трябва да е изгубило своята чувствителност. Преди гласът да може да говори в присъствието на Учители, той трябва да е изгубил способността си да наранява."

Тези думи притежават няколко значения, всяко от които съответства на потребностите на различни хора, намиращи се на различно ниво на развитие. Притежават свое психично значение, интелектуално значение и духовно значение. За нашата медитация за този месец вземаме едно от многобройните им значения. Нека го вземем в Тишината с нас. Очите ни трябва да са лишени от сълзите на наранената гордост; неприятната критика; незаслужената обида; злобните забележки; малките неп­риятности от ежедневието; провалите и разочарования­та, които ни съпътстват непрекъснато, преди да сме в състояние да видим ясно великите духовни истини. Нека се постараем постепенно да се издигнем над тези неп­риятни събития и да се помъчим да разберем собстве­ната си индивидуалност, Аз Съм, която е над неприят­ностите, сполитащи личността, и да се опитаме да раз­берем, че тези неща не могат да наранят Истинския Аз и че те ще бъдат заличени в пясъка на Времето от Океана на Вечността. По същия начин слухът ни трябва да изгуби чувствителността си за неприятните за личността случки (споменати по-горе като причиняващи сълзи), преди да е в състояние да чуе ясно истината, освободена от дразнещите шумове на външните конфликти на чове­ка. Човек трябва да стане способен да чува тези неща и въпреки това да се усмихва, сигурен в познанието на своята душа, в своите сили и в съдбата си. Преди гласът да може да говори на тези, които стоят по-високо в порядъка на живота и духовния разум, той трябва от много дълго време да е забравил как се нараняват други­те хора с жестоки думи, дребнава злоба, недостойна реч. Развитият човек не се колебае да казва истината, дори когато тя не е приятна, ако се налага да го направи, но той говори с тон на любящ брат, който не критикува, а просто усеща болката на другия и иска да премахне причината за нея. Такъв човек се е издигнал над желани­ето да "отвръща", да "срязва" другия човек с груби и злобни забележки или "да си връща", казвайки на прак­тика: "Ти си друг." Тези неща трябва да се отстранят както се сваля наметало - напредналият човек не се нуждае от тях. Отнесете тези мисли със себе си в Тиши­ната и нека истината се спусне дълбоко в ума ви, където да пусне корени, да израсте, разцъфти и даде плод.

СЕДМИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"От Космическия запас енергия поемам, достатъч­но количество прана, за да укрепя тялото си, да го даря със здраве, сила, активност, енергия и жизненост."

Тази мантра и следващите по-долу теми за медита­ция са предназначени за изграждане на физическото тяло, за да го превърнат в по-съвършен инструмент за изразяване на живота. Предишните ни мантри и меди­тации бяха предназначени за психично и духовно разви­тие, но на нас ни е ясно, че много хора са обременени с тела, демонстриращи липса на хармония и на съвърше­но здраве, затова считаме, че е разумно да разширим урока за този месец, посветен на прана и на човешкия магнетизъм, с мантри и медитации в споменатите преди малко насоки.

Нека ученикът се разположи удобно и след като успокои ума, да започне да повтаря мантрата, докато не усети този специфичен ритъм и възбуда, които възникват в резултат от такава практика. След това нека се концен­трира върху идеята за огромното количество от пранична енергия във Вселената. Цялата Вселена е пълна с тази велика Сила, с този велик Жизнен принцип, благодаре­ние на който са възможни всички форми на движение, сила и енергия. Нека разбере, че е свободен да черпи на воля от нея, че тя е на НЕГОВО РАЗПОЛОЖЕНИЕ, за да я използва за изграждането на тялото, Храмът на Духа, и нека не се страхува да иска своето. Нека поиска това, което му принадлежи, знаейки много добре, че ще бъде отговорено на искането му. Да диша бавно, според инструкциите за ритмичното дишане (Науката за диша­нето) и мислено да си представи влизането на Прана в него заедно с всяко вдишване и изхвърлянето на отрабо­тените и нечисти материали с всяко издишване. Да си представи, че е изпълнен със здраве, сила и жизненост, пълен с енергия и живот, лек и щастлив.

Ако се умори или изтощи, да спре за миг и няколко пъти да поеме дълбоко дъх, представяйки си ясно вли­ващата се в него прана и изхвърлянето на болестотворния материал с издишването. Ще установи, че незабавно изпитва усещането за нараснала сила и жизненост. Тази прана може да бъде изпратена до всяка част на тялото, която евентуално се нуждае от помощ и сила, а малко практика ще позволи на ученика да придобие такъв контрол, че да може ясно да почувства усещането за затопляне, придружаващо пренасянето на прана до за­сегнатата или болна част на тялото. Ако човек лежи, прокарването на ръцете над тялото му, от главата до краката, с поставяне на ръцете от време на време върху слънчевия сплит ще го успокои и ободри. Ръцете могат лесно да се заредят с прана, като ги изпънете свободно по цялата им дължина, леко ги поклащате напред-назад и от време на време правите с тях движение, като че ли пръскате нещо с вода, която изтърсвате от върха на пръстите си. В пръстите ще усетите едно затопляне и цялата ръка ще се зареди до такава степен с прана, че ще облекчи болката в другите части на тялото, както и в тялото на другите хора, ако вие искате да им помогнете. В Тишината във вас задръжте мисълта за здраве, сила, активност, енергия и жизненост.

ОСМИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"Минавам през това ниво на съществуване, като използвам по най-добрия начин главата, сърцето и ръ­ката."

Всеки от нас тук има своя задача, която трябва да свърши. Тук сме с определена цел и докато не започнем да съответстваме на Закона и не изпълним задачите, които са ни поставени, те ще ни бъдат поставяни непре­къснато, докато не бъдат завършени. Целта на изпълне­нието на тези задачи е опит и развитие и колкото и неприятни да ни се струват нашите задачи, те имат твърде непосредствена връзка с бъдещето ни развитие и живот. Когато се натъкнем на действието на Закона и видим и почувстваме какво стои в неговата основа, преставаме да се съпротивляваме и да удряме главите си в стената. Като се отворим за делата на Духа и поискаме сами да работим за своето спасение и да изпълним задачите си в света, на практика правим пър­вата крачка за освобождаването си от неприятните зада­чи. Когато престанем да позволяваме нашата работа да ни бъде неприятна, откриваме, че се занимаваме с по­добри неща, защото урокът е бил усвоен. На всеки човек в света е била дадена работата, която е най-подходяща за неговото развитие в този конкретен момент, взети са предвид неговите нужди и му е отредено най-доброто. В това отношение няма случайност - такова е неумолимо­то действие на Великия закон. И единствената истинска философия се състои в подготовката на ума да извърши работата, която му е поставена, по възможно най-добрия начин в съответствие със своите способности. Докато я избягва, тя ще продължава да му бъде поставяна; когато започне да получава удоволствие, вършейки я както трябва, пред него ще се открият други неща. Да мразиш или да се страхуваш от нещо, означава да вържеш това нещо за себе си. Когато го видиш в правилната перспек­тива, след като духовните ти очи се отворят, тогава започваш да се освобождаваш от него.

Като живеем, вършейки своята работа в света, тряб­ва да се възползваме в максимална степен от трите велики дара на Духа - главата, сърцето и ръката. На главата (представляваща интелектуалната част от наша­та природа) трябва да се даде възможността да се раз­вива, на нея трябва да й бъде осигурена храната, благо­дарение на която тя процъфтява; не трябва да бъде ограничавана и изтощавана от глад, трябва да бъде използвана, защото нейното упражняване я укрепва и развива. Ние трябва да развиваме своя ум и да не се страхуваме да мислим. Умът трябва да остане свободен. Сърцето (символизиращо природата на любовта в най-добрия смисъл на думата) трябва да се използва, да не се изтощава от глад, оковавано или упреквано. Не гово­рим за нисшите форми на животинска страст, погрешно наричани любов, а за това по-висше нещо, принадлежа­що на човешкия род, което е обещание за настъпването на по-велики неща в еволюцията на човека. Говорим за това, което поражда симпатия, състрадание, нежност и доброта. Не трябва да допуснем тази любов да се сведе до някаква сълзлива сантименталност, а да я използваме във връзка с главата. Тя трябва да израсте, за да прегър­не целия Живот със своята разтваряща се прегръдка и да изпита това чувство на близост и родство с всички живи същества, което е белег за духовно развитите мъже и жени. Ръката (представляваща проявата на физическо­то сътворение и работа) трябва да бъде тренирана да върши поставената й работа по най-добрия възможен начин. Тя трябва да се научи да я върши добре и да чувства, че всяка работа е благородна и няма унизителна работа. Тя е символ на физическото създаване и трябва да се уважава и почита. Духовно развитият мъж или жена вървят през света, използвайки по най-добрия начин главата, сърцето и ръката.

ДЕВЕТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

Мантрата за месеца е "АЗ СЪМ".

Когато казвате "АЗ СЪМ", вие утвърждавате реал­ността на своето съществуване - не просто реалността на физическото си съществуване, която е временна и относителна, а на истинското си съществуване в Духа, който не е временен и относителен, а вечен и абсолютен. Утвърждавате реалността на егото, Аз. Истинският Аз не е тялото, а е принципът на Духа, който се проявява в тялото и ума. Истинският Аз е независим от тялото, което е просто средство за неговото изразяване, той е неразрушим и вечен. Той не може да умре, нито да изчезне. Може да промени формата на своето изразява­не, но винаги си остава същият Аз, част от великия океан на Духа, духовният атом, проявяващ се в настоящето ви съзнание в процеса на духовното развитие. Не мислете за своята душа като за нещо отделно от вас, защото ВИЕ сте душата, а всичко останало е преходно и изменчиво. Представете си себе си като някаква част, отделна и независима от тялото, което е просто вашата черупка, осъзнайте, че можете да напуснете тялото и въпреки това да сте ВИЕ. По време на част от своята медитация мислено изцяло игнорирайте тялото и ще установите, че постепенно се събуждате за едно усещане за самостоя­телно съществуване на своята душа, на САМИТЕ ВАС, и осъзнавате истинската си природа.

Ученикът трябва да се постарае всеки ден да отделя по няколко минути за мълчалива медитация, намирайки си някое възможно най-тихо местенце, където след това да седне или легне удобно, да разхлаби всеки мускул на тялото и да успокои ума. След това, когато настъпят подходящите условия, той ще изпита това специфично усещане за покой и тишина, което показва, че "се потапя в тишината". Тогава трябва да се концентрира върху предмета на медитацията, повтаряйки мантрата, за да запечати нейното значение в ума си. В такива моменти в по-голяма или в по-малка степен ще получи импулс от своя Духовен ум и през целия ден ще се чувства по-силен и по-свободен.

Мантрата за този месец, ако бъде ясно разбрана и запечатана в съзнанието, ще придаде на ученика израз на тихо достойнство и сдържана сила, което ще окаже своето въздействие върху хората, с които той се среща. Ще го заобиколи с една мисловна аура от сила и мощ. Ще му позволи да се освободи от страха и да погледне спокойно в очите света на мъжете и жените, знаейки, че е вечна душа и че в действителност нищо не може да го нарани. Пълното осъзнаване на "АЗ СЪМ" ще доведе до изчезването на страха, тъй като защо Духът трябва да се страхува от нещо? Нищо не може да му навреди. Съвет­ваме нашите ученици да развиват това състояние на съзнанието. То ще ви издигне над дребнавата тревога, омраза, страх и ревност на нисшите мисловни състояния и ще ви направи истински мъже и жени на Духа. Ще откриете, че резултатът ще се почувства от тези, с които се срещате. Хората на съзнанието "АЗ СЪМ" са заоби­колени от една неописуема аура, която кара светът около тях да ги уважава.

1 Йоги Рамачарака, "Науката за дишането", изд. Аратрон, София, 2001 г. (Бел. ред.)

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 94