3. Прана или жизнената сила

Казахме нещо за Прана в нашата малка книжка "Науката за дишането"¹, която много от вас са чели. Както посочихме в тази книга,

Прана е космическата енергия, но при сегашното й разглеждане ще се ограни­чим до тези прояви на Прана, които наричаме жизнена сила.

Тази жизнена сила се среща във всички форми на живот, от амебата до човека, от най-елементарната фор­ма на растителен живот до най-висшата форма на живо­тинския свят. Прана е всеобхватна. Среща се във всички неща, притежаващи живот, и тъй като окултната фило­софия ни учи, че животът е във всички неща, във всеки атом, привидното отсъствие на живот в някои неща в действителност представлява само нейната по-слаба степен на проявление; това ни позволява да разберем, че Прана е навсякъде, във всичко.

Прана не е егото, а форма на енергия, използвана от егото в неговата материална проява. Когато егото се отдели от физическото тяло, по време на това, което наричаме "смърт", Прана, която вече не е под контрола на егото, реагира единствено на нарежданията на отделните атоми или на техните групи, които са образували физическото тяло, и тъй като физи­ческото тяло се разлага и разпада на съставните си елементи, всеки атом поема със себе си достатъчно количество Прана, която му позволява да образува нови комбинации, а неизползваната Прана се връща в голе­мия космически склад, откъдето е дошла.

Прана е във всички форми на материята и все пак тя не е материя -тя е енергията или силата, която вдъхва живот на мате­рията. Разгледахме въпроса с Прана в нашата предишна книга, за която споменахме, и не бихме искали да отне­маме повече време на учениците, повтаряйки това, което сме казали там.

Но преди да се заемем със следващия принцип, искаме да насочим вниманието на ученика към факта, че Прана е силата, която лежи в основата на магнетичното лечение, на голяма част от лекуването с помощта на мисълта, на лечението от разстояние и т.н. Това, което много хора споменават като човешки магнетизъм, в действителност е Прана.

В "Науката за дишането" дадохме насоките за уве­личаване на количеството Прана във вашата система; за разпределянето й из цялото тяло, за укрепването на всяка част и орган и за стимулирането на всяка клетка. Тя може да бъде използвана за облекчаване на болката както в себе си, така и в други хора, чрез изпращането към засегнатата част на запас от Прана, извлечена от въздуха. Може да бъде излъчена на разстояние, така че да въздейства върху други хора. Излъчва я мисълта на човека, който я изпраща, и пак тя оцветява Прана, съб­рана за целта, и открива мястото в психичния организъм на пациента, където да я разположи. Подобно на вълните на Маркони, тя е невидима за окото на човека (с изключение на някои хора, които са достигнали до висока степен на ясновидска способност); тя преодолява вся­какви прегради и търси човека, настроен за нейното приемане.

Този пренос на Прана под ръководството на Волята е принципът, който е в основата на пренасянето на мислите на разстояние, на телепатията и т.н. Човек може да се заобиколи с аура от Прана, оцветена от силна позитивна мисъл, която ще му помогне да се противо­постави на враждебните мисловни вълни на другите и ще му позволи да живее спокойно и уверено в една атмосфера на антагонистични и нехармонични мисли.

Съветваме учениците да прочетат отново тази част от "Науката за дишането", която е посветена на Прана. Възнамеряваме да разгледаме по-подробно този аспект на въпроса в течение на настоящия курс уроци, но "Нау­ката за дишането" осигурява една добра най-обща пред­става за природата на Прана и за методите за нейното използване, затова учениците ще направят добре, ако освежат паметта си по този въпрос.

Не искаме да ви отегчаваме с описанието на всеки от седемте принципа и напълно съзнаваме, че нямате търпе­ние да се запознаете с по-интересните аспекти на темата. Но е абсолютно необходимо да добиете ясна представа за тези седем принципа, за да можете да разберете това, което ще последва, и за да предотвратите възможността от принудителното ви "връщане назад" за повторното усво­яване на урока, който сте "прескочили". Имахме това предвид, когато започнахме този курс през ноември 1903 г., вместо да чакаме до януари 1904 г., а в ноемврийските и декемврийските уроци ви преподадохме точно толкова, колкото трябва, за да можете до януарския урок да сте готови да се заемете с по-интересната част на въпроса.

Спираме дотук с темата за Прана и преминаваме към следващия принцип; но вярваме, че няма да остави­те тази част от урока, докато не придобиете ясна предс­тава за Прана и за нейните качества и употреба. Запознайте се добре с книгата "Науката за дишането", докато не усвоите както трябва темата за Прана.

МИСЛОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

Западният читател, който е запознат с трудовете на някои от съвременните западни физиолози, ще разпознае в Инстинктивния Ум известни характеристики на така наречения "субективен" или "подсъзнателен" ум, за които толкова често говорят споменатите автори. Тези автори откриха в човека посочените характеристики, както и ня­кои по-висши аспекти на ума (идващи от Духовния Ум), и без да спират своите изследвания, предложиха "новата" теория, че човекът притежава два ума, т.е. "обективен" и "субективен" или, както някои ги нарекоха, "съзнателен" и "подсъзнателен". Всичко това щеше да бъде много хубаво, но тези учени пренебрегнаха "съзнателния" и напъхаха всичко останало в своя "подсъзнателен" или "субективен" ум, игнорирайки факта, че са смесили висшите и нисшите качества на ума, поставяйки ги в една категория, като оставиха средното качество на самото себе си. Теориите за "субективния ум" и "подсъзнанието" са твърде обърка­ни, тъй като ученикът открива, че в една група са поставени както върховните проблясъци на гения, така и пълните глупости на слабо развития човек, като умът на последния бил почти изцяло "субективен".

За учениците, които са изучавали специално тези теории, ще кажем, че подобно изучаване без съмнение ще им помогне да разберат трите мисловни принципа на човека, стига да не забравят, че "съзнателният" или "обективен" ум съответства в твърде голяма степен на принципа на "Интелекта" във философията на йога; и че най-нисшите части на "субективния" или "подсъзнате­лен" ум са това, което йогите наричат принцип на "Ин­стинктивния Ум"; докато по-висшите и възвишени час­ти, на които западните автори са обърнали внимание и които са поставили в една група с по-нисшите качества при изграждането на своите теории за "субективния ум" и за "подсъзнателния ум", са принципът на "Духовния Ум" на йогите, с тази разлика, че "Духовният Ум" при­тежава и допълнителни свойства и качества, за които западните теоретици не са и сънували. Когато разглеж­даме всеки от тези три мисловни принципа, ще забеле­жите моментите на съответствие и на различие между ученията на йога и теориите на западните учени.

Искаме обаче много добре да разберете, че не же­лаем да отнемаме славата, която тези западни учени честно са си спечелили; в действителност йогите им дължат благодарност заради факта, че подготвят запад­ния ум за възприемане на по-цялостните учения. Учени­кът, който е прочел съчиненията на споменатите автори, ще установи, че сега му е много по-лесно да възприеме идеята за трите мисловни принципа в човека, отколкото, ако никога не е чувал за каквото и да е функционално деление на човешкия ум. Основният ни аргумент да обърнем внимание на грешката на западните теории за двойния ум е този, че за ума на йогата е мъчително да види, че това, което той познава като най-висшата про­ява на ума, че това, което е седалището на вдъхновението и проблясъците на гения, че това, което се докосва до чистия Дух (Духовният Ум), който едва-що започва да се пробужда в хората, посветили се на своето развитие и растеж, че то се обърква и смесва с най-нисшия мисло­вен принцип (Инстинктивният Ум), който, макар и абсо­лютно необходим и полезен за човека, под ръководство­то на своя по-висш принцип, е все пак нещо, което е характерно за по-слабо развития човек, както и за най-нисшите представители на животинското царство и, да, дори и за растителния свят. Вярваме, че ученикът ще освободи ума си от своите предубеждения по този важен въпрос и ще чуе това, което ние имаме да му кажем, преди да изгради окончателното си мнение. В следващия урок ще разгледаме по-подробно всеки от трите Мис­ловни Принципа.

Урок 2

МИСЛОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

В нашия Първи урок насочихме вниманието ви към трите нисши принципа на човека - (1) Физическото тяло; (2) Астралното тяло; (3) Прана или жизнената сила. Освен това засегнахме темата за мисловните принципи, които образуват съответно четвъртия, петия и шестия от седемте принципа на човека.

За по-голямо удобство ще изброим отново четирите по-висши принципа:

(7) Дух

(6) Духовен ум

(5) Интелект

(4) Инстинктивен ум

Тази терминология е повече или по-малко незадо­волителна, но я предпочетохме пред санскритските тер­мини, които се оказват доста озадачаващи и неразбира­еми за обикновения западен ученик.

Трите нисши принципа са най-материални и атоми­те, от които са образувани, разбира се, са неунищожими и преминават до безкрайност в безброй форми и аспек­ти; тези принципи обаче, доколкото се отнася до егото, са просто неща, чието предназначение е да се използват във връзка с даден земен живот, точно както човек използва дрехите, топлината, електричеството и т.н., без те изобщо да са част от неговата по-висша природа.

От друга страна, четирите по-висши принципа със­тавят мислещата част на човека - интелигентната му част, така да се каже. Дори най-нисшият от четирите, Инстинктивният ум, участва в образуването на по-висшата част на човека.

Тези, които никога не са се занимавали с този проб­лем, вероятно ще приемат за абсурдна тезата, че умът на човека функционира на повече от едно ниво. Студен­тите по психология обаче отдавна познават различните аспекти на мисловната дейност и много от теориите са създадени, за да обяснят този феномен. Такива студенти ще открият, че единствено философията на йога дава ключът за загадката. Онези, които са изучавали теориите за двойния ум на някои западни автори, също ще уста­новят, че им е по-лесно да приемат съществуването на повече от едно ниво на мисловна дейност.

На пръв поглед ни се струва, че съзнателната, раз­съждаващата част на човешкия ум върши по-голямата част от работата, ако не и цялата работа. Но по-внима­телното разглеждане на въпроса ще ни покаже, че съз­нателната, разумната дейност е само една малка част от ума. Човешкият ум функционира на три нива, като всяко от нивата преминава неусетно в своите съседни нива -по-горното или по-долното. Ученикът може да погледне на този въпрос или като на един ум, който функционира на три нива, или като на три ума, които преминават един в друг; и двете гледни точки притежават по нещо от истината в себе си; действителната истина е прекалено сложна, за да бъде разгледана с подробности в един елементарен урок. Основното обаче е да се схване и запомни идеята, да се създадат мисловни щипки, на които по-късно да се закачи бъдещата информация. Ще се спрем накратко на различните "умове" или

нива на мисловната активност, започвайки с най-низшето ниво, Инстинктивния ум.