
Пясъчна лилия
Приморско попада в Тракийско–странджанската физикогеографска област. Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла – растителност в Странджанската част и растителност в Южнопричерноморскатачаст. Общото за растителността и в двата дяла е, че тя има средиземноморски белези.
Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно отблагун,полски брястиостролист ясен, между които се развиватклен,габър,дива круша,дива ябълка,летен дъби многолиани:повет,дива лоза,скрипка.
За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растотелност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.
Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид.
В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.
Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.
В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида растения. Дивите растения включват 28 дървесни вида, 16 вида храсти и над 120 вида треви от общо 58 семейства.
От влечугите се срещат жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок, слепок, голям стрелец, смок мишкар, шипоопашата и шипобедрена костенурка. От бозайниците - дива свиня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк, мишевиден сънливец, белка, златка. Птици – кълвачи, дрозд, синя гарга, бекасини, сойка, авлига, славей, чинка, кос, грабливи птици.
Крайбрежните скали се използват за гнездене от белия ангъч и корморана, скалния гълъб и скалния дрозд, алпийския и черния бързолет, керкенеза. Направо върху пясъка гнезди морският дъждосвирец, а най-разпространена е сребристата чайка.
Черноморските езера и блата са орнитологично важни места. Тук гнездят тръстиковият дрозд, блатното и мочурливо шаварчета, зеленоглавата патица, сивата патица, лятното бърне, няколко вида чапли, малкият воден бик, блестящият ибис и лопатаря, черната рибарка и черноглавата чайка. Край сладководните блата се срещат и белочелата и зеленоногата водни кокошки.
Около 30% от фауната е със средиземноморски произход. Има реликти от плиоценския Понтийски басейн.
В Приморско се намират следните защитени територии:
Блатото - лиман Алепу (площ от 1667 дка), със статут на природна забележителност от 1986 г. (орнитологично важно място) и пясъчни дюни "Алепу" (площ от 120 дка) със статут на природна забележителност от 1994 г. - най-високите дюни на Балканския полуостров. По тях се среща пясъчна лилия.
Резерват "Ропотамо", обявен през 1992 г. с площ 1000,7 ха, като включва в себе си съществуващите до този момент резервати "Аркутино" (96,6 ха), "Змийския остров" (1 ха) и "Морски пелин" (14,0 ха), лонгозните гори по р. Ропотамо и част от пясъчната ивица от устието на р. Ропотамо до моста в местността Калдръм Гечит. По-голямата му част (с площ от 6289 дка) попада в землището на Приморско. За Маслен нос са характерни скалните образувания и фиордите, той е подслон за колонии на различни видове прилепи. Обитава се от елен, диво прасе, дива котка и чакал. В миналото е приютявал колонии на тюлена-монах.
В блатото Аркутино преобладават тръстиката, теснолистният папур, бялата водна роза, морският болбосхьонус, ежовата главичка и плаващият роголистник. Срещат се безкоренчеста волфия и блатно кокиче. Влажните зони около р. Ропотамо са значима междинна станция по Западночерноморския прелетен път на птиците. По него два пъти в годината преминават пеликани, сиви и момини жерави, орли змияри, патици, гъски и др. По тази причина резерватът Аркутино е една от четирите влажни зони охранявани от Рамсарската конвенция. Други редки видове, които гнездят тук са няколко вида чапли, ням лебед и бухал. От земноводните се срещат няколко вида жаби, включително и балканската чесновница, която е включена в Червената книга. От влечугите - черноврата стрелушка, двата вида водни змии и обикновената блатна костенурка. От бозайниците интересни са видрата и няколко вида прилепи.
На Змийския остров напролет могат да се видят големи ята чайки, а по време на пролетния и есенния прелет много видове спират на острова за почивка и храна. На острова има популация от рядката полевка на Гюнтер. За острова е характерно изобилието от кактуси опунция, привнесен вид.
Лонгозните гори на територията на резервата се състоят главно от полски ясен, полски бряст, черна елша и др. От лианите най-широко разпространени са скрипката, поветът, гръцкият гърбач и бръшлянът. В подлеса се срещат кавказка иглика, странджански лопух, битински синчец, черноморска ведрица. По пясъчната ивица се среща пясъчна лилия.