Тексты для домашнего чтения

Петя Дубарова

Неделен ден

Скука натежава в моята душица,

Книгата оставям на бялата полица.

Майка пак чете, татко тихо дреме,

Вън да поиграя – вън е лошо време.

Книгата прочетох, всичко си научих,

Тоз дъжд навънка как сега се случи!

Идвай, понеделник, идвай, идвай тука,

С своя свят прекрасен гониш тежка скука.

А.С. Пушкин

(Прев. Ив. Вазов)

Медний конник (Откъслек)

На пустий бряг стоеше той

С висока мисъл на челото.

Пред него Нева с горд покой

Широко лейше се в леглото;

Рибарска лодка недалек

Полека плаваше за риба.

По трънестия, камен брег

Тук там се мяркаше колиба,

Във тоя глухий пущинак,

Въртоп чухонцу сиромашки;

Наоколо лесът дивашки,

Във чийто влажен, вечен мрак

Не е пробивал слънчов зрак,

Сурово, жалостно шумеше.

А той замислен там мълвеше:

Оттук ще плашим злобний швед.

Тук град велик ще се изправи

Та руско име да се слави

Напук на гордият съсед.

Прозорец тук ще се пробие

Да гледаме в Европа ние,

И на морето да владейм.

Тогаз по тез вълни сурови

Ще ни дохождат гости нови,

И нов живот ще заживейм.

Столетие мина и ето,

Че новий град велик и як

Из тез блата и пущинак

Се гордо вдигна под небето.

Там, дето финският рибар,

Клет храненик на естеството,

Водите порял със греблото

И хвърлял мрежа с навик стар, –

Днес стройни трупат се грамади,

Дворци, постройки, кули, сради;

А във лимана му честит

Кораби носят дан богата

От всички крайща на земята.

Нева облече се в гранит,

Висят мостове над водата,

Тъмнеят силни твърдини,

И в островите дървесата

Цъфтят до светлите вълни.

И пред по-младата столица

Москва главата преклони,

Като пред новата царица

Порфироносната вдовица.

Поклон изпращам ти честит,

Чудесно Петрово творене!

Обичам твоя строен вид,

На Нева царското течене

И нейний бреговий гранит,

И твойте зидове чугунни,

И твойте нощи пълни с мраз,

Прозрачний мрак и блеск безлуний,

Когато в стаята си аз

Чета и пиша без светило,

И всичко вън се потаило –

Палати, улици, легла,

И свети, кат едно кандило,

Адмиралтейската игла,

И в бездната на небесата

Зарята иде след зарята,

И дава на нощта едвам

Полвина час да влада там.

Обичам твойта зима люта,

По славни студове прочута,

И веселият бег и вик

На санийте по Нева бяла,

И на момите живий лик,

Пламнал кат роза разцъфтяла;

Светликът и шумът на бала,

На чашата с вино възвряла,

На пунча синкавия плам,

Кога гуляем дружно там.

Обичам воинствената живост

На твойто Марсово поле,

На твойте буйни полкове

Еднообразната красивост,

И гордият крилатий строй

На твойте знамена победни,

И лъскавите шапки медни,

Продупчени във някой бой.

Обичам, о столице мощна,

На крепостта ти страшний гром,

Кога царицата полнощна

Дарува чедо в царский дом;

Или победи, сяйни, нови

Празднува руската земя,

Или пак гордата Нева

Сломи си ледните окови.

Краси се, граде, и цъфти.

И вечно трай, като Русия.

Дано със теб се укроти

И победената стихия!

И нека финските води

Забравят старата си злоба

И с пусти ярости, вражди

Да не смущават Петра в гроба.