Деепричастия

Деепричастия в болгарском языке обозначают действие, происходящее одновременно с главным действием в предложении. Они образуются только от глаголов несовершенного вида с помощью форманта –ейки, замещающим окончание первого лица единственного числа у глаголов 1 и 2 спряжения – чета / четейки, мога / можейки, нося / носейки, или с помощью формантов –айки /-яйки для глаголов 3 спряжения – помагам / помагайки, вечерям / вечеряйки. Ударение при образовании деепричастий остается неизменным. Употребление деепричастий крайне ограничено.

Деепричастие с отрицанием чаще всего заменяется конструкцией из предлога БЕЗ, неизменяемой частицы ДА и личной формы глагола, согласуемой с основным глаголом, напр.: не мислейки / без да мисли, не четейки / без да чете, не гледайки / без да гледа. Без да мисли върху станалото, той си замина. – Не думая о случившемся, он уехал.

Функционально близкими деепричастиям являются обороты с союзом КАТО во временных, причинных и условных придаточных предложениях, переводимые на русский язык деепричастиями, напр.: Като слушаше песента и, той винаги си спомняше детинството си. – Слушая ее песню, он всегда вспоминал свое детство.

Упражнения

1. Замените деепричастия описательными выражениями.

Отивайки към университета, Никола срещна Мария. Разглеждайки музея «Етъра», студентите се запознаха със занаятите през Възражданието. Пристигайки в Габрово, те отидоха в Дома на хумора. Чакайки влака, те изпиха по една кока-кола. Разхождайки се от града, Петър и Милена снимаха най-интересните забележителности на Несебър. Те вървяха, разговарейки си весело.

2. Замените придаточные предложения деепричастными оборотами.

Като влизаше в аудиторията, преподавателят поздрави студентите. Като излизаше от аудиторията, преподавателят се сбогува със студентите. Докато чакаше Елена, Красимир прочете вестника. Като посрещаше гостите, Милена ги покани да влязат. Като разговаряше по телефона с баща си, Елена му каза, че е взела изпита си по езикознание.

Урок 21. Прошлое и настоящее

Ангел Георгиев

Измислянето на огърлицата

   Плочките на двора бяха влажни от кръвта на попуканите робски пети. Робите бяха навързани с железни вериги един за друг, като всеки имаше по една по-тънка около врата. Бяха разделени на три отделни синджира – мъже, жени и деца. Владетелят разглеждаше от балкона и се двоумеше дали сам да ги разпредели или да остави тази нелека работа на подчинените си. В края на краищата само дисциплината си каза думата и той следван от охраната се появи пред пленниците. Съдбата на децата много бързо бе решена: по-хилавите като ратайчета, а яките и умно изглеждащи отиваха във военното училище, което създаваше отбраната гвардия на царството. С мъжете процедурата бе къде, къде по-дълга, защото трябваше да се пипне всеки мускул, да се надзърне във всяка уста, да се влезе във всеки чифт очи. Все пак, когато приключи беше доволен от избора – малко роби отидоха за храна на дивите животни от личната менажерия. Другите се пръснаха по рудници, гребни кораби и тежки строителни работи. Дойде редът на жените – десертът, както ги наричаше в себе си. Обичаше да бъде груб и да демонстрира своята властност, своята воля и могъщество, което даваше му онази неповторима наслада на безкомпромистния и подчиняващ мъжкар. Избираше си държанките, както обикновенните селяни купуват риба на пристанището, с разликата, че те си плащаха.              Още в началото сякаш нещо го удари по тила, премрежи погледа му и остави устата отворена. Червените кожени ботуши едва удържаха омекналите крака. Сигурно изглеждаше много глупаво, и за това със силата на волята си се изпъчи, за да придобие още по-глупаво...              Нейните дрехи, въпреки прахта и дългогодневната  пот не бяха загубили напълно своето великолепие. Лицето бе помургавяло и изцапано, но никой не можеше да устои на погледа, чиято синева нямаше нищо общо с небеса и морета, с метафорите и хиперболите, излизащи под перата на придворните думоплетци. Владетелят  мигновенно разбра, че тази жена е коренно различна от всички. Нареди веднага да я отведат в харема, а останалите остави да бъдат разпределени от Първия Съветник.             Вечерта бе на колене в краката и. – Никога не съм усещал това, което сега е в мен. Не те искам насила. Настоявам да бъдеш моя първа и единствена жена. До днес съм имал само наложници, но отсега ти си жената на живота ми и ти ще родиш бъдещия владетел на страната ми. Искай и ще получиш всичко, дори живото ми сърце. – Ти ме доведе тук като пленница, уби близките ми, разори страната ми, а сега искаш да те обичам. Аз ще родя децата ти, ще ти помогна да бъдеш справедлив и добър властелин, но никога няма да забравя моята Родина и какво ти направи с нея. Знам само, че трябва да живея, за да не се затрие кръвта на древния ни род и искренно вярвам, че тя ще облагороди с доброта и мъдрост нашите потомци. Пред всички аз ще бъда твоя любяща жена, но ти знай – за теб винаги ще остана робиня. И за да не забравя това желая докато съм жива да нося на врата си парчето от веригата и то постоянно да ме връща към същноста ми. Така бе измислена ОГЪРЛИЦАТА.