Урок 16. Болгарские праздники и традиции Трифон Зарезан

Това е първият празник в края на зимата и началото на пролетта, празнува се на 14 февруари. Избира се цар, който ръководи празника. Хората излизат на полето, отиват на лозята и подрязват – «зарязват» – лозите. Така лозите започват да се развиват за новата реколта. След това от изрезка от лоза се прави венци за всички и се слага на главата или като гердан на врата. Хората вярват, че така се изгонват болестите и се осигурява добра реколта. Трапезата е богата, пие се много вино и ракия, яде се топла пита и печена кокошка.

Това е празник на мъжете, но всички се радват и се веселят.

Сирни заговезни

Това е последният ден преди началото на Великите пости.

Вечерта се яде баница със сирене, риба, варени яйца и халва с орехи. На този ден всички млади хора искат прошка от близките си за своите грешки и получават прошка от тях.

Гергьовден

Най-големият пролетен празник е Гергьовден. Това е празникът на Свети Георги Чудотворец и на всички, които носят неговото име: Георги, Гергана.

Свети Георги живял по времето на римския император Диоклециан. Роден бил в заможно и уважавано семейство. Бил красив, силен и смел младеж. Тогава императорът забранил християнството и започнал да преследва християните. Наредил да изгорят книгите им и да разрушат храмовете им. Георги защитавал християните и им разказвал за живота на Христос.

Смята се, че свети Георги е закрилник на стадата. Затова на този ден се пече младо агне – в знак на благодарност към светеца.

Младите моми се люлеят на гергьовска люлка.

Празникът завършва с хора и ръченици.

Еньовден

Празникът Еньовден се отбелязва на 24 юни. Църквата го свързва с раждането на св. Йоан Кръстител.

За българската традиция този празник е свързан с култ към слънцето. В рано утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, чес в. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. Смята се, че набраните в утрото на този празник билки имат особенна лековита сила.

В Южна България на този ден се изпълнява специален ритуал: всички неомъжени девойки наливат вода предишната вечер, като не разговарят. Затова водата се нарича «мълчана вода». Сутрин преди изгрев те берат билки и се окичват с тях. Обикалят селото и пеят специални песни за празника. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат нивите и пасищата. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където става т. нар. Ладуване. Всяка девойка пуска в котле свой знак – китка или пръстен. Малко момиченце, облечено специално за случая, бърка в котлето и вади «късметчетата». Така се гадае или предрича за какъв момък ще се омъжи девойката.