Чудесна вечер в ресторанта

Николай Днес изглеждаш чудесно!

Рина Мерси! Нали ми обеща да ме заведеш на някакво невероятно място.

Николай Да, на един изискан ресторант, ако не си против.

Рина Не, но там сигурно е много скъпо.

Николай Не се притеснявай!

Рина Страх ме е, че няма да се справя с всички тези вилици, лъжици и ножове.

Николай Не се притеснявай!

Рина Но аз дори не знам от каква чаша се пие червено вино, от каква чаша се пие бяло вино!

Николай Ето, стигнахме вече. Заповядай, седни! Тук много добре с ечува музиката, обаче оркестърът не ни пречи.

Рина Мястото е страхотно и няма много хора.

Николай Менюто, ако обичате.

Сервитьорът Да. Заповядайте. Веднага ли искате да направите поръчката?

Николай Нека най-напред да погледнем менюто.

Сервитьорът Добре. Желаете ли нещо за пиене докато избирате?

Николай Избирай! Ако искаш безалкохолно, поръчай го сега на келнера.

Рина Един портокалов сок, ако обичате.

Николай Нека да е един портокалов сок, а за мене един сок от касис.

Николай А сега избирай нещо за ядене. И стига си се притеснявала вече!

Рина Нека да започнем с шопска салата.

Николай Недей. Предполагам, че шопска салата не искаш – домати, краставици, чушки и сирене – малко е банално, нали?

Рина Какво да бъде тогава?

Николай Помислим по-добре за предястие от миди с рации или предястие от език.

Рина Сигурно е вкусно. Специалитетите също са страхотни – свинско с бадеми, риба на скара, пилешко месо с ананаси!

Николай Затова говоря. Глупаво е да посетиш такъв ресторант и да ядеш обикновени кебабчета и шишчета.

Рина Не е лесно… Изборът на десерти е много богат.

Николай Така е. Названията на тортите, сладкишите и сладоледите заемат няколко страници.

Рина А има и супи, мезета, гарнитури… Всичко искам да пробвам.

Сервитьорът Готови ли сте вече с поръчката?

Николай Една салата от морски рации, пилешко с гъби за мен и свинска пържола със задушении зеленчуци за дамата!

Николай Приятен апетит!

Рина Благодаря! Аз съм във възторг от всичко!

Текст за четене Не стреляйте по сервитьора

Понеделник, ранен следобед. Малка уютна кръчма. Бързам за среща с една приятелка, но както винаги, се оказвам първа. Сядам на първата изпречила се пред погледа ми маса и бързо и делово вземам решение какво да поръчам. Чакам отнякъде да се появи сервитьор, но в периметър от десет километра не вижда нищо подобно. Почти съм се отчаяла, че еще бъда обслужена, когато Той се появява.

Риж, пъпчив и кльощав. Видима възраст 18. Движи се към мен така, все едно отива към гилотината. Краката му почти не се отлепват от земята и почвам да си мисля, че някой е вързал към тях тежести. Почти чувам как си влачи обувките. Дотътрузва се до масата ми и без да каже и думичка се изправя в стойка «мирно». Вдигам поглед към него и дори не смея да си представя какво ли ще е, ако вземе, че и проговори. Затова го изпреварвам и скоростно изстрелвам – кафе и минерална вода! Рижавият не дава признаци, чем е е разбрал, но прави едно «кръгом» и със същата бавна походка се отдалечава.

Ето, че и приятелката ми идва. Тя разглежда обедното меню на заведението и се кани да си поръча нещо за хапване. Маха на келнера с рижата коса и той се дотътрузва със скоростта на охлюв. Диалогът, който се осъществява, е горе-долу следният:

Приятелката ми: Добър ден!

Сервитьорът: … бър … ден.

П.: Искам пиле с ориз и таратор.

С.: Миииии… свърши…

П.: (след повторно сканиране на менюто): Тогава искам леща с две филийки хляб.

С.: Няя леща…

П.: (промърморва в моя посока – не мога да повярвам!): Хубаво, кажи ми тогава какво от менюто го имате?

С.: Мииииииииииииииии… ааагнешкото…

П.: (пули се удивено и пак завира нос в менюто): Кво агнешко?

С.: ааааааа, не аааагнешко… миии телешко варено.

П.: (с усмивка, която не вещае нищо добро) Ахам… А я ми кажи дробчета имате ли?

С.: Мииииии, не. Само бъбреци…

П.: (злорадо) А някакъв мозък имате ли?

С.: Миииииииии май нне…

Тук вече оксфордското ми възпитание тотално ме напуска и прихвам… така, че глътката кафе почти излиза през носа ми. Т яме поглежда леко стреснато, но само след секунда и двете избухваме в смях. Рижият седи до масата и продължава да ни зяпа.

Понеделник, ранен следобед. Малка, уютна кръчма.

Моля, не стреляйте по сервитьора…