Краткие сведения о болгарском языке

Государственный язык Республики Болгария – болгарский. Он относится к южной ветви славянских языков вместе с македонским, сербским, хорватским и словенским языками (восточную ветвь образуют русский, украинский и белорусский языки; западную – польский, лужицкий, чешский и словацкий).

В лексике болгарского и русского языков много общего, что касается грамматики, болгарский язык отличается аналитическим строем и обладает рядом особенностей:

1) утрата форм склонения существительными, прилагательными и числительными; сокращение числа падежных форм у местоимений. Основная нагрузка выражения синтаксических отношений ложится на предлоги;

2) развитие грамматической категории определенности у имени на базе указательных местоимений и функционирование постпозитивного члена (артикля);

3) сохранение аналитических сложных глагольных времен (перфекта и плюсквамперфекта);

4) развитие особых форм пересказывательного наклонения;

5) одновременное употребление полных и кратких падежных форм личных местоимений;

6) утрата инфинитива и замена его формами первого лица единственного числа настоящего времени;

7) наличие глагольных конструкций с частицей «да», заместивших глагольные сочетания с инфинитивом;

8) только аналитические формы будущего времени.

О Болгарии по-болгарски

България се намира в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния, на запад – със Сърбия, на юг – с Гърция, а на югоизток – с Турция. Източната й граница е Черно море.

Населението и е над осем миллиона и половина. Столица на страната е град София, а по-големи градове са Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Плевен.

Най-дългата река в България е Марица. Тя извира от Рила, тече през Тракийската низина и се влива в Средиземно море. Други по-големи реки са Струма, Арда, Тунджа и Искър. Голямо значение за България има река Дунав, втората по дължина река в Европа, която е плавателна и свързва страната с много европейски държави.

Държава полага специални грижи за запазване на природната среда, на животинските и растителните видове. За тази цел са създадени голям брой резервати в различни области на страната.

Релефът на България се дели на 4 основни области:

1. Дунавска хълмиста равнина – най-северната област. Има плодородни почви, особенно подходящи за житни култури. Растат още слънчоглед, царевица, захарно цвекло, лозя и други. Источната й част се нарича Добруджа.

2. Стара планина – състои се от Предбалкана и главната старопланинска верига. Най-високият връх на Стара планина е връх Ботев (2376 м).

3. Преходна област – обхваща планините Витоша, Средна гора и Странджа и Тракийската низина. Низината има по-мек климат и плодородни почви. Тук виреят много разнообразни култури (житни растения, овощни дървета, зеленчуци, лозя и др.). Между Средна гора и Стара планина се намира Розовата долина, където се отглежда прочутата българска роза.

4. Рило-Родопски массив – в него се включват планините Родопи, Пирин и Рила.

Родопите са обширни и масивни, със заоблени върхове и дълбоки речни долини.

Пирин е втората по височина планина, а Рила е най-високата не само в страната, но и на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м).

Българското черноморско крайбрежие е слабо нарязано. Има два големи залива – Варненски и Бургаски, и няколко малки острова и полуострова. По брега има обширни плажове със ситен пясък.