Звательная форма существительных женского рода

При помощи окончаний –о (-‘о, -jо ) образуется звательная форма от существтилеьных женского рода с окончанием –а: бабо, горо, душо, мамо, майко, Родино, сестро, земьо, лельо, Българийо и др. Так же образуют звательную существительные мужского рода, имеющие окончание –а: владико, чорбаджийо, Кольо и др.

В литературном языке употребление звательной формы от существительных женского рода с окончанием –а ограничено: Елена, Мария и др.

При помощи окончания –е образуется звательная форма от существительных женского рода, содержащих суффикс –к- и –иц-: Бонка – Бонке, Верка – Верке, Донка – Донке, Еленка – Еленке, Звездица – Звездице, Милица – Милице и др., а также от народных женских имен Бона, Дона, Йона, Нона, Цона и т.д. и нарицательного мома: Цоне, моме и др. Запомнить: дъщеря – дъще.

Окончания звательной формы являются неударными, но получают некоторое удлинение: жена – жЕно, мъж – мЪжо, брат – брАте и т.д.

Упражнения

1. Существительные в скобках употребите в звательной форме.

1. Съобщавам, (сестрица Станка), че на Възнесение ще дойдем. 2. Не мога, (господин управител), какво да правя? 3. «Кой е?» – «Аз съм, (тетка Кириллица)!» – обади се един глас. 4. (Стрина), утре ще дойде един роднина на Иван. 5. (Попадия), какво има? – вика той уплашен. 6. Ти какво правиш, (Стоилка)? – почва тя високо. 7. «Да ти кажа ли, (кумица), – добавя той, – и аз така мисля». – «Така, така, (кум). Божа воля, нямо що» 8. (Милена), къде си ти? – пак се обажда дядо Угрин. 9. Какво си бъбреш, (Тодор)? – учудва се бай Ангел. 10. (Магда), – казва той, – ти виждаш, че не се плаша. 11. Пак ли си ти, дядо (Мартин)? – пита зачудено и с трепет Иглика. 12. Е, после, чичо (Горан)? – пита Рустем и поглежда слънцето. 13. Не се сърдя аз, (син), ама лоши работи стават, – въздъхва дядо Никола.

2. Переведите на болгарский язык:

1. Кто здесь? Это ты, Асен? 2. Профессор, вы думаете, что все будет в порядке? 3. Доченька, ты что плачешь? 4. Господа, все готовы, мы начинаем. 5. Мама, я больна и не смогу пойти завтра в школу. 6. Хозяин, вы эти яблоки продаете? 7. Папа, мы не пойдем в гости? 8. Госпожа Чолакова, вам письмо. 9. Коля, ты переводишь? Нет? А что делаешь? 10. Бабушка, Вы до улицы Пушкина едете? 11. Мамочка, ты готова? Мы выходим. 12. Доктор, я скоро поправлюсь?

Текст для самостоятельного чтения Росица почиства апартамента

Семейство Боневи живеят на площад «Ромен Ролан», бл. 4. Росица звъни на вратата.

Майката: Кой е?

Росица: Аз съм. Роси.

Тя се втурва в своята стая, хвърля чантата на канапето и се преоблича.

– Гладна ли си? – пита майката.

– Не, сега не ща нищо, – отвръща Росица.

Майката: Аз приготвям обеда, а ти почисти стаите.

Росица: Все аз ли? Пламен почиства само тоалетната и банята.

Майката: Не си права. Той почиства още мивките и коридора.

Росица: А аз – всичките стаи.

Майката: Това не отнема много време.

Росица пуска касетофона. Тя бързо изтрива праха по бюрото на Пламен, по секциите, по масичката до дивана, а в своята стая само по библиотеката. После изнася стола от стаята на Пламен в коридора, премества креслото в ъгъла и мие пода. Чисти с прахосмукачката килима в холла, а след това и килима в спалнята на родителите си.

Росица (с радост): Мамо, готово!

Майката влиза в хола.

Майката: Какво е това? Защо столът е в коридора?

Росица внася стола в стаята на Пламен.

Росица: Бързам, за кухнята нямам време, а и ти още готвиш тук.

Тя отваря хладилника и взема мляко и салам. Млякото бърза изпива, а салама преглъща по пътя към огледалото в антрето.

Майката: А сега къде?

Росица: Имам среща с Настя и Андрей, те са от нашия клас.

Майката: Добре, но не повече от два часа. Обедът е готов. Татко ви се връща в четири часа.

Росица целува майка си и излиза.