Справка

В Болгарии семья считается чем-то совершенно естественным, и о ней любят расспрашивать. Вопросы типа: «Ты женат?» – «Почему еще не женат?» – «Сколько у тебя детей?» – «Почему у тебя нет детей?» и др. не воспринимаются как вмешательство в личную жизнь и не имеют целью обидеть собеседника.

Грамматика

Притяжательные местоимения

1 лицо ед. ч.	1 лицо мн. ч.	2 лицо ед. ч.	2 лицо мн. ч.	3 лицо ед. ч., ж. р.	3 лицо ед. ч., м. р.	3 лицо мн. ч.	свой
мой моя мое мои	наш наша наше наши	твой твоя твое твои	ваш ваша ваше ваши	неин нейна нейно нейни	негов негова негово негови	техен тяхна тяхно техни	свой своя свое свои
ми	ни	ти	ви	и	му	им	си

Упражнения

1. Замените краткую форму местоимений на полную или полную на краткую.

Моето семейство е голямо. Баща му е инженер. Кучето ни се казва Неро. Нейната сестра е студентка по икономика. Къде е брат ви? – Брат ни е на работа. Те пишат на своята баба. Тяхната баба живее в Бургас. Обувките ми са нови и доста скъпи. – Много ми харесват твоите нови обувки. Госпожа Петрова, дайте на съпруга си тази книга! Мария пише на братовчедка си.

2. Замените выделенные слова краткими и полными притяжательными местоимениями по образцу:

Книгата на Ивайло е интересна – неговата книга е интересна – книгата му е интересна.

Приятелката на Мария е хубава. Кучето на момчето е черно. Стаята на родителите е голяма. Семейството на Николай е малко. Чадърът на Рина е нов. Дъщерята на Петкови е студентка. Жената на господин Иванов е в България. Лелята на Ивайло работи в една фирма.

3. Ответьте на вопросы по модели.

Това майка ти ли е? (леля) – Не, това не е майка ми. Това е леля ми.

Това баща му ли е? (чичо)

Това сестра ти ли е? (братовчедка)

Това съпругата му ли е? (сестра)

Това дядо му ли е? (чичо)

Това дъщеря и ли е? (племенница)

Това брат ти ли е? (зет)

Това родителите ли ви са? (баба и дядо)

Това мъжът ти ли е? (брат)

Това свекърва ти ли е? (майка)

Това дъщерите ли ви са? (снахите)

4. Впишите краткую форму местоимения:

На мене… е студено. На нея… стана неприятно от неговите думи. На него… е лошо. Той открадна химикалката…. Нас не … питайте за това. Мене… боли главата. Тях … няма вкъщи. Учебникът… остана у дома. На нас този филм не… хареса. На тях … се яде сладолед. Нея … гледат всички.

5. Поставьте слова в верном порядке:

а) говоря, аз, му д) ме, не, той, слуша, но

б) каза, той, й е) фотоапаратът, вкъщи, е, му, че

в) мене, подариха, ми, на ж) албум, неговия, като

г) звъннах, видим, се, да, им з) отказаха, но, ми

6. Вставьте в предложения личное или лично-возратное местоимение.

1. Сърдя се по-скоро … (на себе си / на мене). 2. Той сам … (себе си / него) не разбира. 3. Не се безпокой – те самите … (себе си / тях) много добре разбират, но ти дали разбираш … (себе си / тебе). 4. И той отново виждаше не друг, а … (него / себе си), своето дете. 5. Едва сега той дойде … (на себе си / на мене). 6. Той бързаше да се извини пред … (себе си / тях) за злото, което неволно бе причинил на близките си.

7. Вставьте подходящие притяжательные местоимения:

Разхождам се в парка. Това е …… парк, в ……. град, в любимия ……. квартал. Има високи дървета, в листата ….. се крият птици. Има хубави алеи. По тях вървят майки с колички, …….. лица са радостни. По пейките седят пенсионери. Разговарят, но не чувам …….. разговори. Чувам викове на деца. Гласовете ….. са ядосани, децата спорят. Топката …… е обект на спора. По-нататък виждам двойка влюбени, погледите ….. са само един за друг. Една старица разхожда куче, кучето ….. е дакел. Обичам парка и ……. Различни посетители.

7. Вставьте отсутствующее местоимение в соответствующем падеже.

Виждам …. (тя), една красива роза в парка, и искам да …. (тя) имам. Но наблизо стои полицай, до ….. (той) възрастна жена. Той разговаря с ….. (тя). Жената ….. (той) обяснява нещо. Полицаят …… (тя) слуша внимателно. До ….. (те) спира възрастен мъж. Разговарят оживено. После поглеждат към ……. (аз). Аз се страхувам и отминавам. Полицаят се навежда към моето цвете, откъсва …. (то) и …… (то) подарява на младото момиче, което сега е спряло пред ….. (той)!

7. Вставьте пропущенное возвратное местоимение.

Срещаме ….. след 30 години, целият ни клас. Разхождаме ….. по улиците на стария град. Радваме ….. . Мислим ……, че сме все още млади. Спомняме ….. за училището, за учителите. После ….. сбогуваме, с обещанието да ….. видим скоро.