2.6.3.2 «Българи от старо време» и «Маминото детенце».

От белетристичните творби на Каравелов най-пополярни и считани за негови шедьоври са повестите «Българи от старо време» и «Маминото детенце».

«Българи от старо време» (1867 — руски вариант, публикувана в сп. «Отечественные записки», 1872 — бълг. вариант, публикувана във в. «Свобода») представя живописно изображение на бита и нравите на патриархалния български градец Копривщица. Двамата главни герои — Хаджи Генчо и дядо Либен майсторски портетирани. Перепетиите около скарването на двамата приятели и тяхното примиряване подтикнато и увенчано от любовта между децата им Павлин и Лила.

Битът е всъщност плоскостта, чрез която Каравелов пресъздава социалния климат на градчето, духовния манталитет на «българите от старо време», въпросите, които ги вълнуват, начина им на мислене и на живот.

«Маминото детенце» (1869) повече е сатирично-критична за разликата от добрия хумор в «Българи от старо време». Главният герой на повестта Николчо е жертва на лошото възпитание на своите богати родители, които превръщат детето си в социален паразит и бъдещ престъпник.

2. 7 Опит в драмата.

Известната му е пиеса «Хаджи Димитър Ясенов» (1872).

Драмата му не притежав особени драатургични или естетически достоинства. Посветено на съвременноста за разлика от драмите на Войников и Друмев. Показва българското революционно движение.

2.8 Критична дейност.

Каравелое е най-плодовития литературен критик през 60-те — 70-те години на XIX в. Литературната критика започва да пише още в Русия, дори преди Нешо Бончев. Прави преглед на руски, сръбски, български книжовни явления. Л. Каравелов се смята за първи идеолог на реализма в южнославянските литератури.

И така за своя живот Л. Каравелов успява да остави хубавата следа като във фолклористиката, така и в литературата със стихотворения, разкази, повести, романи, фейлетони, критични статии, драма.

2.9 Основни художествени особености на прозата на л. Каравелов.

Отличават:

1) Езикът е ного близък към разговорния, с поощта на което се създава колоритност и простота на произведението;

2) образът на героя обикноено се разкрива чрез речта му;

3) много образни сравнения и антитези;

4) применява ирония като литературен прием.

3 Жизнен път и белетристично наследие на Илия Блъсков (1839 — 1913) .

Илия Блъсков е син на известния учител и книжовник Рашко Блъсков (1819—1984). Брат му Димитър Блъсков (1842—1873) е също известен учител, свещенник и книжовник.

Илия Блъсков заедно със В. Друмев представлява Шуменската литературна белетристична школа, макар че е роден в Клисура. Учи при баща си, а после сменя различни професии, учителства в Силистринско, Шуменско.

Но преди всичко той е литератор. Оставил е значително по обем наследството — преводи, побългарени творби, публицистичното, мемоарно и нравствено–поучително четиво, белетристика. Преводните му и побългарени творби не се открояват с някакви особени качества. Те са най-вече с религиозно-проповеднически и нравствен характер: «Десят заповеди божи или кратко христианско поучение», «Живот на святаго Ивана Предтеча и на святаго Игнатия Богоносца», «Две сестри Добра и Грозданка», «Рада клюкарката» и др.

Определена стойност и значение имат повестите му: «Изгубена Станка» и «Злочеста Кристинка».

Повестта «Изгубена Станка» (1865) е увлекателен разказ за открадването на хубави млади българки от татари, които са се преселили след Кримската война в България. Хайдутите Желю и Никола се заемат да спасяват робините Станка и Неда. След странствания на героите из Добруджа, Варна, Силистра благодарение на юначеството и съобразителността на хайдутите жените са спасени и са върнати в Шумен. Повествованието изобилства с битови и природни картини, езикът е жив и колоритен, но фабулата е по-проста от Друмевите «Нещастна фамилия» или «Ученик и благодетел». Много хубаво е описана природата.

Още една повест «Злочеста Кръстинка» (1870) разкрива трагедията на едно семейство, настъпила в резултат на напускането на бащата. Селки учител, желаейки да види света, напуска децата си и близките си. Отива в Букурещ, води безнравствен живот, а когато завръща у дома си като блудния син види пет гроба вместо близките си. Единствена оцелява от семейството «злочеста Кръстинка».

В третата си повест «Пиян баща, убиец на децата си» (1879—1880) Блъсков има голямо влияние от Каравелов в сатиричната обрисовка на чорбаджийското съсловие.

1 Л. Каравелов в белградския разказ «Крива ли е съдбата?» вмъква един пасаж от друг разказ, и като че разговаря с читателя пише: «Но, моля, кой у нас не краде?— питам ви аз. — Кой от нас е написал и една страница, и един ред, и да не е откраднал от съседа си или исъл, или сюжет, или цяла книга? Покажете ми го, и аз ще падна пред него на колене и щ его моля за прошка…»

2 Тодор Шишков (1833—1896) роден в Търново, издава много школски пособия «Малка енциклопедия, или първоначални познания за децата» (1857), «Наръчен учебник за начална математика в три курса» (1869), «Начална българска граматика» (1872), «История на българския народ» в две части (1873), която той посвещава на П. Берон. Пише също стихове, макар че те са от «даскалски тип» поезия. Развива преводаческа и побългаритеона дейност. Създава историческа драма «Велизарий».

3 съвр. вариант «Прошетка», или «Разходка».

4 Ма̀тица има няколко значения. Буквално се превежда като «царѝца» (рус. «пчелиная матка»), в руски език още има значение «греда̀» (рус. «балка, брус, являющаяся основой крыши»). В преносен смисъл това е свързано с различни културно-просветителски общества (Матица српска, Сърбия; Matica slovenská, Словакия; Matica hrvatska, Хърватия; Matice česká, Чехия и др.)