2.3 «Сръбски период» (1867 — 1869).

В Сърбия Каравелов се възприема като «братът булгарин», особено среди либерална сръбска интелигенция, групирана около националното движение «Омладина» (бълг. «Младеж»).

Пише разкази, повести, статии, печатани на сръбски език, с които Л. Каравелов дава принос за сръбската култура и обществена мисъл.

Но след убийството на сръбския княз Михайло Обренович през май 1868 г. сръбските власти започват да преследват либерални и омладински среди. Л. Каравелов успява да отиде в Нови Сад (там, където Г. Раковски е издавал «Българска дневница»), но все пак е арестуван и затворен в Петроварадинската крепост в Будапещ. Там прекарва седем месеца, и освободен от австоунгарските власти само в 1869 г. Но вече не може да е в Сърбия, и затова през май 1869 г. Каравелов заминава за Букурещ, откъде започва «букурещки» период на неговият живот и творчество, който беше най-плодотворен за обществената му и публицистична дейност.

2.4 «Букурещки период» (1869 — 1877)

Там на 7 ноември 1868 г. започва да излиза първото от трите най-важни каравелови издания — в. «Свобода», който става духовното средоточие на българската национална революция, макар че той е бил забронен на българската и турската територия. Каравелов се сближава с Васил Левски, с когото създават революционната организация. На 29 април 1872 беше организиран БРЦК (Български революционен централен комитет), за чийто председател е избран Любен Каравелов.

От лятото на 1872 година активно участие в списанието «Свобода» взема и Христо Ботев, който до края на 1874 година е най-добър приятел, политически съратник и литературен сътрудник на Л. Каравелов. Но за съжаление след залавянето и обесването на Васил Левски (1873 г.) Л. Каравелов изживява тежка криза и от февруари при тесно сътрудничество на Х. Ботев продължава да издава вестник «Независимост», но през октомври 1874 Л. Каравелов съобщава, че напуска политическо издание и изобщо политическа дейност. В края на тази година има сериозен разрив с Ботев, който настояваше на революционната дейност.

Каравелов започва да издава новото списание «Знание» от 1875 година, което носи вече просветителен характер.

Но когато започва в България Априлското въстание (20 април вместо 1 май 1876 г., организирано в четъри окръзи: Търново, Пловдив, Сливен и Враца), след започването на Сръбско-турската, а след и Руско-турската война Л. Каравелов активно се включва пак в революционната дейност.

2.5 «Завършващ български период»

През април 1877 г. Л. Каравелов преминава река Дунав с руските войски и се установява в Търново. Започва нов, важен момент от обществено-политическата му дейност – в условието на освобождаващото се отечество. Става инициатор за учредяване на Славянско благотворително дружество в Търново (август, 1877), а също подмага и съдейства за учредяването на комитет «Единство» (август 1878) като реакция на решенията на Берлинския договор. Програмата му има за цел совобождението на Македония и присъединяването й към България.

Последните месеци от жизнения път на Л. Каравелов преинават в Русе, в който той се премества през ноември 1878 г.

Но вече е тежко болен. И успява да поживее в свободната България само 1 година. На 21 януари 1879 г. в северно градче Русе Каравелов умира.