2.6 Литературно наследие на л. Каравелов.

2.6.1 Стихотворни опити.

Когато Л. Каравелов учи в Москва той прави опити да пише стихотворения във в. «Братски труд» и други рдактирани от него по-късно издания. Създава значително по обем поетическо творчество (около 200 стихотворения). Те са с разнообразна тематика — интимна, гражданска, сатирична, но преди всичко тясно свързани с българския живот. Освен това той от 1872 — 1875 години доста превежда Шевченко, Хайне, Крилов и др., на които и сам подражава като поет. (Превежда и разкази, особено много на украинска писателка Марко̀ Вовчо̀к). Но като цяло поезията му с качествата си не може да съперничи на достоянията му в публицистиката и белетристиката. Поезията му има по-скоро документално значение за историческото му време. От поезията му днес само се помнят някои емблематични крилати фрази: «Свободата не ще екзарх, иска Караджата») и стихотворението «Хубавата си, моя горо» (1875).

2.6.2 Публицистична дейност.

Л. Каравелов се формира и налага като един от най-изтъкнатите представителите на българската публицистика. По време на престоя си в Москва той сътрудничи със списания «Наше време», «Московские ведомости», «Русская речь» и др. Той продължава публицистичната си дейност в Сърбия като сътрудник на омладинските издания. Пълно и зряла разгръща публицистичната си дарба по време на престоя си в Букурещ, когато издава и редктира внстниците «Свобода» (1872), «Независимост» (1873), «Знание» (1875). Превръща вестниците в органи на БРЦК, но и сам пише поредица от статии, фейлетони, бележки по всички съдбоносни въпроси за българския живот.

Преди всичко известните му са фейлетони: «И в Париж има гъски», «Нашият обществен живот», «Неутешителен отговор на «Знаеш ли ти кои сме», «Науката не търпи ораторства».

2.6.3 Белетристика.

Каравелов е един от първомайсторите на българската белетристика, създал класически творби в разказа и повестта.

2.6.3.1 Класификации на белетристичните творби

Изследователи поделят белетристичното му наследство според мястото и времето на създаване:

1) «московски етап».

Започва да пише в Москва, разказите му са публикувани на руски език в руски издания. Първите сборници «Страници из книги страданий болгарского племени» (1860) и «Памятники народного быта болгар» (1861) имат цел да се запознае руски народ с живот и страдания на братският му български народ. В сборника «Страници из книги страданий болгарской племени» са включени разкази «Дончо», «Неда», «Войвода», «На чужд гроб без сълзи плачат», а също и шедьовр на възрожденската проза «Българи от старо време».

В основата на почти всички творби е робската участ на българския народ и формите на съпротива — основната линия за цялата възрожденска белетристика.

2) «Сръбски етап».

В Сърбия Л.Каравелов пише повести: «Крива ли е съдбата», «Сока», «Наказъл я бог», «Горчива съдба». В тях дава път на социално-критичното начало в разработването на сюжети от съвременната сръбска действителност. Интересът на Каравелов към чужда, небългарска действителност и сюжети играе определена естетическа функция. Т яму предлага одели и сюжети на социални конфликти в по-чист вид. Търсенията му и постигнатите художествено-белетристични обобщения сад ял както от българската, така и сръбска белетристична традиция.

Например, в повестта «Крива ли е съдбата» (ср. «Йе ли крива судбина?» (печатана в Нови Сад, «Матица⁴ српска», 1869) има две части: първата е «Из белградския живот», посветена на белградските другари, втората е «Из новосадския живот». Разказът е изграден като диалог помежду читателя и автора. В този разказ Каравелов утвърждава «Вярвайте, братя, има честни и добри хора, които нямат парче хляб, а богаташите гледат на тях с презрение и ги наричат фукарѝ (бедняци, сиромаси – забел. С.С.); но разровете живота на тия богаташи, и вие ще ги заплюете и ще им обърнете гръб».Чрез системата на образи на Любомир Калмич, Цая, Пера, Никола и др. белетристът съуява да разкрие същността на сръбското общество, обновителните просветителски идеи, които нахлуват в него.

3) «букурещки етап».

Това е плодотворен, зрял и изпълнен с много на брой разкази и повести период. Тук Л. Каравелов преработва и превежда на български език повестите, които е създал в Русия и ги публикува в «Свобода», «Независимост». Прави отделни издания на «Българи от старо време», «Войвода». Пише повестите «Хаджи Ничо», «Богатият сиромах», «Децата не приличат на бащите си» и романът «Три картини из българския живот», който включва повестите «Маминото детенце», «Прогресист» и «Извънреден родолюбец». Пише и публикува във в. «Независимост» историческата трилогия «Отмъщение», «После отмъщението», «Тука му е краят».

Особено значение има създаденото от Каравелов през 70-те години на жанрово-стилово равнище, защото е направил съществена стъпка в овладяването на романовия жанр.

4) «Български етап».

Макар и кратък, той има не по-малко значение. Тук, в Търново, Каравелов издава последната си белетристична книга «Разкази из българския живот», която включва повестите «Нено», «Що е грях» и «Ще ли им се върне». Издържани в революционно-романтичен план, те се свързват с атмосферата на подем по време на Руско-турската война.

Повестите на Л. Каравелов обособяват и по идейно-тематична насоченост, какво е, според мене, доста трудно да направиш. В редица случаи обособяването има условен характер, защото повестите му, разкази и романи са ориентирани към различни страни на българския живот.

Според тематичен принцип разделят белетристиката му на:

1. Творби за политическото робство и съпротива на българина:

«Воевода», «Дончо», «Неда», «Турски паша», «На чужд гроб без сълзи плачат», «Мъченик», «Децата не приличат на бащите си», «Богатият сиромах», «Що е грях», «Ще му се върне» и др.

2) Битови творби:

«Българи от старо време», «Славо», «Главчо», «Маминото детенце» и др.

3) Творби със социално-критическа насоченост:

«Крива ли е съдбата», «Прогресист», «Извънреден родолюбец», «Хаджи Нича» и др.

4) Творби по исторически сюжети:

«Отмъщение», «После отмъщението», «Тука му е краят».