учебники / 63806113

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов от 1868 г., в което казва: "... ако испичеля, пичеля за цел народ, ако изгуба, губа само мене си..."

231

232

Протокол от заседанията на Общото събрание на БРЦК

(29 април 1872 г. - 4 май 1872 г.)

233

Български църковен народен събор в Ортакьой – Цариград през 1871 г. за обсъждане и приемане устава на Българската екзархия, на който присъстват Иларион Макариополски, Никола Михайловски, Марко Балабанов, Сава Доброплодни, Никола Тъпчилещов и др.

234

Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. Архив на българските печатни и други видове документи /Архив на българската книжнина/

Петранка Калудина, ръководител отдел „Архив на българските пачатни и други видове

документи”, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Начало

От самото си създаване Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” започва да изпълнява функцията да съхранява, опазва и систематизира националната издателска продукция като архив на българската книжнина. Тази функция се урежда с приемането през 1897 г. на цялостен Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки (в София и Пловдив), който регламентира постъпването в тях на два екземпляра от всички книги, брошури, вестници, възвания, гравюри и карти. Със законът дейността по съхраняването на издателската продукция официално се възлага на Народната библиотека в София. Въз основа на чл. 5 от приетия закон същата година излиза и първото печатно издание на библиотеката „Библиографски бюлетин на книгите, списанията и вестниците, постъпили в Софийската народна библиотека”. Бюлетинът поставя началото на текущата библиографска регистрация и информира за постъпленията в библиотеката. С приемането на нов закон (1920 г.) се разширяват обектите за депозиране

исе включват още преизданията, отпечатъците, дисертациите, отпечатаните в чужбина издания.

Законът за народното просвещение обуславя единствената сигурна и постоянна възможност за редовното попълване на фонда Архив на българските печатни и други видове документи към Библиотеката. Един от депозитните екземпляри „от всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение”, постъпило в Народната библиотека в София, се предоставя за ползване на читателите, а вторият депозитен екземпляр се запазва като архив, със строг режим на съхранение и попълва фондовете на обособения „Национален архив на българската книжнина”.

За съжаление, по време на бомбардировките над София през 1944 г. голяма част фонда на Архива на българската книжнина е унищожен. Много печатни произведения изобщо липсват в Архива до 1944 г. поради лошите условия за съхранение, неспазването на закона за задължителния депозит200 и трудностите при осъществяване на контрол,

особено по време на войните. Всички тези фактори заедно с безконечните премествания на библиотеката от сграда в сграда допринасят за разпиляването на българската книжнина

инакърняват пълнотата на събраната книжовна продукция.

Съдържание. Обхват.

Възстановяването на унищожените, липсващи и недепозирани до 1944 г. издания в

200 Николов, Ив. Б. Набавянето на литература за Архива на българската книга общонационална задача. – В: Библиотекар, 1960, № 10, с. 4.

235

следвоенните години е централна задача на Библиотеката, която със своята обемност и продължителност се превръща в общонационална201. През 1954 г. Министерски съвет

издава специално постановление, което регламентира набавянето на липсващите в Народната библиотека документи, издадени до 1944 г. Библиотеката полага огромни усилия за отделяне на неприкосновен архивен фонд и установяване на изданията, които трябва да бъдат набавени. През 1956 г. ръководството й обособява специална служба за възстановяване и организиране архива на българската книжнина. Постепенно архивът на българската книжнина започва редовно да се попълва като се използват няколко основни източници. Изтеглят се издания от резервния фонд, книгохранилището и специалните колекции на библиотеката202. В тази трудоемка дейност активно участват и библиотеките

в страната, антикварни книжарници, частни колекции както и отделни културни и съвестни граждани.

Документален източник за попълване на липсващите екземпляри в Архива на българската книжнина е Текущата национална библиография. Благодарение активните усилия на националната ни институция и нейните сътрудници се формира и обособява Архивът на българската книжнина до 1944 г. До 1929 г. в Народна библиотека постъпват съгласно закона за депозита 57 203 библиотечни единици203. В края на 1958 г. Архивът вече наброява около 70 000 библиотечни единици.204

Системата на задължителното депозиране след 1944 г. непрекъснато се усъвършенства по отношение обектите, включени в нея205. Отделните видове документи,

които се събират в Архива на българската книжнина се определят от тези обекти и в действащия закон за задължителното депозиране. Годишният прираст на Архива в края на 80-те години възлиза на 10 000 заглавия, а през втората половина на 90-те години вече

ежегодно нараства с около 20 000 библиотечни единици. Количествените измерения на потока от различни видове документи, които постъпват ежегодно в Архива на българската книжнина, показват настъпилото систематично и равномерно комплектуване на печатната продукция у нас206. .са показателни за настъпилото

201Калайджиева, К. Национално книгохранилище на българската писменост. – В: Библиотекар,

1962, № 6, с. 4, 5.

202Калайджиева, К. Материали за историята на Народната библиотека 1955-1978. София, 2003, с.

428-429.

203Йорданов, В. История на народната библиотека в София: по случай 50- годишнината й 1879-

1929. София, 1930, с. 337.

204Калайджиева, К. Материали за историята на Народната библиотека 1955-1978. София, 2003, с.

429.

205Наредба-закон за депозиране на печатни и литографни произведения в народните библиотеки и

институти от 16 май 1945 г.; Указ № 1367 за задължително предаване на печатни и други произведения от 1 окт. 1976 г.

206В таблицата, след 1958 г. периодичните издания са отчетени не в бр. загл. или томове, а в рег.

единици.

207Статистическите данни за Архива са от статията на Зотова К. Центърът за Национална библиография (1978 -1988 г.). – В: Библиотекар, 1988, № 12, с. 37; В нея се посочва също, че по обем архива

през 1988 г. надхвърля 400 000 тома.

236

Днес Архивът на българските печатни и други видове документи наброява около 1 682 000 библиотечни единици. В него се съхраняват всички видове печатни

произведения: монографични и продължаващи издания, издания на некнижни материали, издания за слепи, звукозаписи и дисертационни трудове, а след 2000 г, когато бе приет нов закон за задължителното депозиране, и документи на електронен носител. Съхраняват се и издания с тираж под 100 екземпляра. Ежегодният прираст на тези издания вече достига средно около 60 000 отделни регистрационни единици. Номерът, под който са подредени библиографските записи в текущите бюлетини на Серия 1. Български книгопис на Националната библиография (до 2003 г.) служи за сигнатура и инвентарен номер, и за подреждането на материалите във фонд Архив на българската книжнина, а самите издания са и печатен каталог на този фонд208 В архива се съхраняват и издания, които постъпват

като депозитни екземпляри, но не се регистрират в Текущата национална библиография209.

Издаването на книги и други видове документи е неразделна част от културата на страната. Архивът на българската книжнина включва изданията от 1878 г. до нашата съвременност. Анализът на формирането на фонда към 01.01.2017 г. е следният:

Книги – 599 000 б.ед

Периодични издания – около 880 000 б. ед.

Графични издания – 11000 б.ед.

Нотни издания – 55 000 б. ед.

Патенти и стандарти – 8 000 б. ед.

Служебни издания – 85 000 б.ед.

Издания за слепи – 4 000 б. ед.

Дисертационни трудове – 45 800 б. ед.

Съхранение

За опазването на библиотечните материали и увеличаване на тяхната дълготрайност отговорност носи Националната библиотека. Недостигът на пространство в основната й сграда са довели до решението големи части от Архива да бъдат изнесени и продължават да се изнасят в други книгохранилища.

Архивните депозитни екземпляри се изнасят във външни хранилища опаковани или подредени в кутии/пакети в хронологичен ред, който съответства на годината и поредния номер в изданията на текущата национална библиография. От 1992 г. архивните екземпляри се регистрират в автоматизирана информационна система.

Достъпът до Архива на българската книжнина е доста затруднен от разпокъсаността на отделните книгохранилища. Подобряването на условията за съхранение на Архива на българската книжнина е тежка и дългосрочна задача на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Необходимо е целият Архив да се обособи самостоятелно в едно ново, модерно книгохранилище, с подходящи помещения,

208 Книгите, издадени до 1944 г., са подредени хронологично- азбучно (по години, а в рамките на

годината по авторски знак), като за тази част от архива има азбучен фишов каталог; За вестниците се е поддържала азбучна картотека на заглавията; Патентите, стандартите и изданията на Брайл се съхраняват на пакети и за тях няма справочен апарат.

209Архивът на българската книжнина включва част от българските некнижни материали ( касети,

компактдискове).

237

оборудване и обзавеждане за постоянно съхранение и опазване на депозитните архивните фондове. Сградата да е с капацитет от закрити площи за нарастване на библиотечните постъпленията поне за 50 - 100 години напред.

А бъдещето би могло да е свързано с една мечта – създаване на електронни копия на всички документи в Архива на българските печатни други видове документи.

238

Принципи на каталогизация в Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и информационната среда

на XXI век

Евдокия Кутева,

ръководител отдел „Семантична обработка и регистрация”, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Румяна Петрова, ръководител направление „Информационно осигуряване на библиотечните

дейности”, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Националната библиотека на България е създадена през 1878 година. В първите години от своето съществуване тя среща много трудности свързани с липсата на персонал, познаващ библиотечните процеси, на помещения и сграда, отговарящи на нейните специфични нужди. Влияние оказва и липсата на подкрепа от страна на Министерство на народното просвещение и други институции.

Всички тези пречки имат негативно въздействие върху правилното функциониране на Библиотеката и най-вече върху процесите на каталогизация.

През 1880 година Константин Иречек е назначен за управляващ Библиотеката, за да я „уреди”. Той се заема основно с това да създаде организация на книгите, т.е. разделянето им по науки, каталогизирането и систематизирането им, за което изготвя и доклад до министъра.

Константин Иречек се завръща в Националната библиотека като директор през 1884 година. В рапорт до министъра на народното просвещение, направен във връзка с установените в Библиотеката проблеми, К. Иречек посочва че „трябва да се наредят каталози, както ги изисква библиотечната наука.” Като директор той изготвя и „Инструкция за управлението на Българската народна библиотека”, в която са заложено, че „Библиотеката има три каталога:

4.Основен каталог на карточките, на които се нанася името на автора, заглавието на произведението, място и година на печатане, издател, брой страници, формат, колко тома и колко карти или изображения са включени. Всички картички се редят съгласно кирилската азбука;

5.Инвентарен каталог , който се поддържа във вид на книги;

6.Научен каталог, който също се поддържа във вид на книги. 210

За това, че Библиотеката трябва да поддържа каталози съобразени с определени правила се обръща внимание в „Правилник за управление на Народната Библиотека” от 1914 година.211 В Глава VIII „Уреждане на библотечния имот”, точка Г. Каталози е

отбелязано, че Библиотеката има : основен каталог, общ азбучен каталог и общ научен

210Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София : по случай 50-годишнината й 1879-1929. София : Нар. библ., 1930 (София : Държ. печ.). VIII, 360 с.

211БЪЛГАРИЯ. Министерство на народното просвещение. Правилник за управление на Народната библиотека в София. - София : М-во на нар. просвещение, 1914 (София : Държ. печ.). - 51 с. ; 15 см

239

(систематичен) каталог. Посочва се, че всяка картичка от каталога има като елементи:

-редна дума ( името на автора). Когато съчинението е написано под псевдоним за редна дума се избира истинското име, а за псевдонима се прави препратка;

-текст, т.е. заглавие, а също и преводач, издател;

-дата, т.е, град, печатница, година и формат.

Азбучният каталог се реди общо, в една поредица, според кирилицата.

ВПравилникът е представена схема в 16 отдела с подотдели, въз основа на която се изгражда систематичния каталог. Тази схема с някои допълнения присъства и в следващите правилници.

ВБиблиотеката, съгласно Правилника, се поддържат задължително и второстепенни каталози, а именно каталог на отечествените книги и каталог на подотдел Balcanica. Има също и предметен и критичен каталог.

ВПравилникът от 1915212 година предметния и критичен каталог липсват като

изискване.

ВПравилника от 1923 година213 азбучния каталог на Библиотека вече има четири

части : на произведенията написани на български език, на руски и сръбски език, на латиница, на турска азбука. Азбучният каталог се изработва в два екземпляра – един за читателите във вид на подвързана книга и втори за служителите като фишов каталог.

Втози Правилник за пръв път се появяват и голям брой второстепенни каталози. Някои от тях са :

- каталог на подотдел Balcanica, който е в два вида азбучен и предметен; - каталог на старопечатните книги (1802-1877 година); - каталог на дисертации; - каталог на ориенталски ръкописи;

- на постъпили исторически писма и документи.

ВПравилникът от 1926 година214 е посочено, че Библиотеката трябва да има общи

каталози, а именно основен (или топографски), азбучен и систематичен (или научен). Появяват се и специални каталози, които са два вида : каталози на самостоятелни сбирки и каталози за специална цел.

ВПравилниците има забележка, в която се отбелязва, че „за подробното съставяне на картичките в разни случаи, библиотечното управление издава особна инструкция.” Такава се явява инструкцията от архива на Библиотеката (арх. ед. 1146, л. 120-124),

написана на руски език, вероятно от някои от командированите в Националната библиотека учители-руснаци. Тази инструкция е съобразена с Правилника на

Библиотеката и съдържа информация за елементите от библиографското описание, които се нанасят на каталожната картичка, предназначена за азбучия каталог.215

Краят на Втората световна война заварва сградата на Националната библиотека

212БЪЛГАРИЯ. Министерство на народното просвещение. Правилник за управление и уредба на Народната библиотека в София. - София : М-во на нар. просвещение, 1915 (София : Държ. печ.). - 52 с. ; 15 см

213БЪЛГАРИЯ. Министерство на народното просвещение. Правилник за Народната библиотека

вСофия. - София : М-во на нар. просвещение, 1923 (София : Държ. печ.). - 86 с. ; 15 см

214БЪЛГАРИЯ. Министерство на народното просвещение. Правилник за Народната библиотека в София. - София : М-во на нар. просвещение, 1926 (София : Държ. печ.). - 90, [6] с. ; 15 см

215Людсканова, Виолета. Неизвестни факти за каталожните инструкции на Народната библиотека. – В: Библиотека. 1998, № 5-6, с. 44–52. ISSN 0861-847X

240