учебники / 63806113

стопанско минало преди и след Освобождението.

БИА съхранява множество исторически извори за развитието на българската просвета и култура през Възраждането. Освен архивни фондове на книжовници като Найден Геров, Тодор Бурмов, Цани Гинчев и др., отделът притежава материали и на видните учители и просветители Васил Априлов, Никола Бацаров, д-р Петър Берон, Райно

Попович, Петко Рачов Славейков, Българско читалище в Цариград и др. Сред тези материали може да се видят първоначалният устав на читалището, подписан от Хр. Н. Тъпчилещов, П. Р. Славейков и др., квитанции за членски внос на някои от членовете, сред които е и митрополит Антим Видински.

Особено ценни са архивните фондове, отразяващи борбата на българския народ за създаване на независима църква - документите на Българската екзархия, Рилски манастир, на църковните деятели екзарх Антим I, Симеон Варненски, Иларион Макариополски,

Гаврил Кръстевич, Найден Геров. В кореспонденцията на фонд Българска екзархия се намират писма и телеграми от Габровското училищно настоятелство от 1872 г. до екзарх Антим I в Цариград, които се отнасят за довършването на училищната сграда. Запазени са

и печатни материали – няколко екземпляра от султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 1870 г. на български и турски език, възвание за отпразнуване на 1000-годишнината на Българската църква.

Многобройните еснафски кондики, търговските тефтери и кореспонденцията на търговските къщи на Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Тъпчилещов, братя Робеви, братя Пулиеви свидетелстват за икономическото положение на българите в Османската империя. Документалните материали дават сведения за развитието на по-будните селища

вбългарските земи и тези, в които родните емигранти са развивали обществен и културен живот. От писмата между търговците, запазените копирни книги и др. може да се възстанови дейността на по-видните стопански дейци от епохата на Възраждането.

Документите съдържат сведения във връзка с плащания на гюмрука (мито), разходите по превоза на стоките, оставени бакшиши за товаро-разтоварна дейност, транспортните

средства, цените и др.

Движението за национално освобождение е широко застъпено в комплектуването на отдела. Съхраняват се документи, свързани с дейността на Васил Левски (запазени са джобното му тефтерче, писма от и до него, проектоуставът на Българския революционен централен комитет), Христо Ботев, Георги С. Раковски, Любен Каравелов. В БИА има документи, отнасящи се до дейността на Българския таен централен комитет, Добродетелната дружина, Български революционен централен комитет, Българското централно благотворително дружество. Във фонда на БРЦК се намират брошурата „Български глас”, която представлява подробно развита политическата програма на БРЦК, печатният устав на БРЦК от 1872 г., образци на клетва, черновата на пълномощното на БРЦК до В. Левски от 16/28 юни 1872 г., с което му се дават неограничени права да действа в България от името на БРЦК в Букурещ. На протоколите от заседанията на БРЦК

вБукурещ се виждат имената на участниците и печатите на комитета. Тук е и документът от заседанието, което се е състояло в печатницата на Л. Каравелов на 20 и 21 август 1874 г. Подписан е от Л. Каравелов, Т. Пеев, К. Цанков, Хр. Ботев и др.

Значителна част от фонда на БИА представляват документите, свързани с Освобождението на България и изграждането на новата държава. Това са архивите на Народното събрание, на княз Александър I Батенберг, на министър-председателите Тодор

221

Бурмов, Стефан Стамболов, ген. Рачо Петров, Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Богдан Филов и др., също над тридесет министри и генерали. От дневниците на Учредителното народно събрание може да се проследи дейността на всеки един депутат, а във фонда на Ст. Стамболов е запазено написаното от него писмо „Кроежи по убиването ми” от 16 март 1895 г. в което са дадени сведения за политическите му противници и вероятните му убийци.

Многобройни са материалите около Съединението (1885) и Сръбско-българската

война. Внушителен е масивът от документи, непосредствено свързани с освободителните борби на българите в Македония и Одринско след 1878 г. Те се съхраняват в архивните фондове Капитан Петко войвода, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), съдържащ

над 100 000 документа, на Гоце Делчев, Гьорче Петров, Никола Зографов, Никола Малешевски, семейния фонд Димитър, Христо и Ангел Узунови, Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Васил Чекаларов, Тодор Александров и др. В запазените писма от и до Гоце Делчев в личния му фонд се съдържа информация за дейността и функционирането на революционните канали за пренасяне на оръжие, кореспонденция, нови четници, за взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК. Сведения за положението на населението в Македония и Одринско и дейността на ВМОРО, разцеплението във ВМОК (1901-1902), сътрудничеството между ВМОК и ВМОРО при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903) се срещат в документите от фонда на

Владислав (Славчо) Ковачев.

В БИА се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов.

През периода 1945-1947 г. по силата на министерски постановления в Библиотеката

постъпват книгите и архивите на осъдени от Народния съд лица. В БИА има документи на някои от членовете на царската фамилия (цар Борис III, царица Елеонора, цар Фердинанд),

на Стефан Танев, Христо Шишманов, Богдан Филов, ген. Христо Луков, на Български масонски ложи.

Българският исторически архив е мястото, където се съхраняват ценни свидетелства от и за българите католици, прокудени в областите Трансилвания и Банат след погрома на Чипровското въстание (1688). Документите са разнообразни и съдържат сведения за благородническия статут на някои български родове в Хабсбургската империя, за историята и фолклора, имуществените отношения между българите, отношенията им с другите народи в тези области. Обединени са в колекция № 68 -

Седмиградски и банатски българи, която се състои от около 300 документа. Архивните фондове на Стефан Дуньов и полк. Михаил Шипков също са ценен исторически извор за миналото на българите католици.

През последните години като дарение в БИА постъпват документи на изявени представители на българската политическа емиграция след Втората световна война (1941-

1945). Те осветляват дейността на създадените организации в Европа, САЩ и Канада като: "Български свободен център", "Български юристи в изгнание", "Българско емигрантско дружество във Франция", "Българско емигрантско дружество в Испания" и др.

Във фондовете и единичните постъпления в БИА се намират и мемоарни

222

документални източници от епохата на Българското възраждане и периода след 1878 година. Сред авторите са видни представители като Георги С. Раковски, д-р Иван

Селимински, Найден Геров, Цани Гинчев, Стоян Заимов, Никола Обретенов, С.С. Бобчев, акад. Никола Михов, Иван Мърквичка. В тях са застъпени моменти от политическото, културното и стопанското развитие на българите от преди Освобождението и настъпилите промени в новоизграждащата се българска държава.

Наличните фондове и колекции в БИА се докомплектуват чрез откупка или дар. Постъпващите архивни материали се подлагат на научна експертиза, чиято цел е установяване на автентичността и научната им стойност. За целта е необходимо да се познават добре епохата, от която произхождат предложените документи, обществената значимост и дейността на фондообарзувателя и не на последно място архивният фонд на БИА, за да се прецени дали материалите могат да запълнят празнини във фонда. При откупка цената се определя от специална комисия, след което се съставя протокол.

При експертизата се осъществява класификацията на материалите по фондове, колекции и единични постъпления. След регистрацията им те се подпечатват и се пристъпва към класификация и предметизация. Това се прави с цел пълното разкриване на съдържанието им, чрез което да се осветли не само дейността на фондообразувателя, но и икономическото, политическото и културното развитие на епохата. Документите се разпределят въз основа на тяхното съдържание по дялове.

I дял : Документални материали с биографични данни за фондообразувателя:

1.Автобиографични – очерци, бележки, дневници, тефтерчета и др.

2.Биографични – биографии, кръщелни, училищни свидетелства, дипломи и

др.

3. За материалното състояние – частни договори, удостоверения за материалното положение, нотариални актове и др

4. Библиографични – общи библиографии и библиографични бележки от фондообразувателя и от други лица за живота и дейността му.

II дял: Кореспонденция:

3.Документи от фондообразувателя.

4.Документи до фондообразувателя.

IIIдял: Дейност:

Втози дял се събират всички материали, които са свързани със служебната и

обществена дейност на фондообразувателя.

IV дял: Документални материали с общо съдържание:

В този дял се събират документи, които не могат да се отнесат към другите дялове от схемата – илюстративни материали, книги и други печатни произведения.

V дял: Документални материали от, до и за членове от семейството на фондообразувателя:

В този дял се събират документални материали, които се отнасят до членове от семейството на фондообразувателя.

VI дял: Документални материали от, до и за други лица:

В този дял са материалите, попаднали по неизвестен път във фонда.

Наред с големия брой документи, в БИА се съхраняват и множество фотографии, обособени в сбирката „Портрети и снимки”. Снимките също спомагат за реконструиране на миналото. Те предоставят възможността да се види автентичния образ на лица и места,

223

да се усети атмосферата на миналото. Началото на сбирката е поставено през 1879 г., когато заедно с архивните фондове и някои самостоятелни постъпления започва събирането и на фотографски материали с историческо значение. През 1948 г. в Библиотеката се създава специален отдел „Портрети и снимки”, който поставя началото на първата по рода си обособена снимкова сбирка в България, организирана и подредена съобразно съвременните изисквания за работа с фотографски документи. От 1970 г. Сбирката е прехвърлена към Български исторически архив. Материалите от нея – оригинали, фотокопия и пощенски картички – се предоставят в качеството си на исторически извори и същевременно като образци на българската и европейската фотография. Обхващат времето от 60-те години на XIXв. до 90-те години на XXв. За

периода от преди Освобождението повечето от тях са дело на чужденци и са създадени извън днешните граници на българската държава – Белград, Букурещ, Браила, Гюргево, Санкт Петербург, Кишинев, Москва, Одеса, Цариград, Прага, Будапеща, Виена. Изключително ценни са портретите на едни от първите български фотографи – Анастас Карастоянов, синовете му Иван и Димитър Карастоянови, Тома Хитров, Георги Данчов – Зографина и др. Наред с тях внимание заслужават и фотографиите на някои чужденци, които създават свои ателиета и работят в България след Освобождението – Франсоа Бауер, Онорио Марколеско.

Тематично визуалните материали могат да се обособят в следните теми:

-портрети на политически, стопански, културни и църковни дейци, вкл. фотографии на техните семейства, съмишленици и близки

-снимки, свързани с българската политическа, военна, икономическа и културна история

-портрети и снимки на чуждестранни обществено-политически и културни дейци и

събития, свързани с историята на България

-изгледи от градове и селища в Европа, Русия и Америка, в които са учили, живели

иработили българи

-снимки, отразяващи бита на българите

-изгледи от български градове, селища, исторически местности и паметници, свързани с определени лица и събития

На гърба на фотографиите понякога има посвещение от притежателя, което може да бъде ценен исторически извор и допълнителна информация към неговата биография. Подлепващият картон на снимката същевременно е реклама и визитка на фотографа. От него черпим информация за ателиетата и авторите. Обозначените на гърба награди под формата на медали, ордени или грамоти са не само чест и слава, а и важен рекламен фактор за всяко фотоателие. Те стават част от натрупващия се през годините престиж както за фотографското ателие, така и за фотографираните в него личности.

От 2006 г. започва и дигитализация на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека. Към днешна дата от дигиталната библиотека на НБКМ свободно могат да се ползват различни документи и снимки от БИА, подредени тематично в отделни кабинети – Български исторически архив – Документи, Български исторически

архив – Кореспонденция, Български исторически архив – Кондики, Български исторически архив - Фотографска колекция.

С големия си брой документи, тяхното разнообразие и значимост БИА заема едно от водещите места сред архивите в България. Съхраняваното и обработеното до момента

224

документално наследство позволява подробно изследване на културното, стопанското и политическото минало на българите през епохата на Възраждането и националноосвободителните борби до 1912 г.

Библиография:

Георгиев, Л. Българите католици в Трансилвания и Банат. С., 2010

Дуйчв, И. Лекции по архивистика. С., 1993

Иванов, Р. Трудности и поврати в работата на търговците през Възраждането. – В: Заговори и поврати в историята. – Кюстендилски четения 2008

Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Кн. 1 – кн.9. С., 1963-2006

Опис на мемоарни документални източници, запазени в Български исторически архив. Съст. Е. Харбова, Е. Миладинова. С., 1978

Опис на Сбирката „Портрети и снимки” в НБКМ. Т. 1-3, Съст. Д. Попсавова.

С., 1975-1989

Панайотов, И., К. Възвъзова-Каратеодорова, В. Тилева, Б. Тодорова- Петкова, З. Нонева-Бабачкова. Правила за комплектуване, обработка, запазване и

използуване на документалните материали от личните и обществените архивни фондове и колекции от XIX и XX в. – Известия на ДБВК за 1954. Юбилеен сборник. С. 1956, с. 218-

296

Петкова, С. Увод в архивознанието. С., 1994

Учредителното народно събрание в Търново, 1879 г. съст. М. Бошнакова, С.,

2009

Приложения:

Васил Левски, Иван Кършовски и други участници във Втора българска легия. Фотограф: Иван Карастоянов

225

226

Писмо от Васил Левски до Иван Кършовски от 20 юни 1871 г., в което казва: „За Отечеството работим баю! Кажи ти мойти и аз твойти кривици, па да са поправиме и се да си вървим найедно! Ако ще бъдем хора”.

227

Васил Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Фотограф: Иван Карастоянов

Петко Славейков – български поет, публицист, фолклорист и политик. Фотограф: Иван Карастоянов

228

Стефан Стамболов – български революционер и политик. Фотограф: Мариус Нейруд

229

230