учебники / 63806113

Ал. Дипчикова става старши научен сътрудник и директор през 1992 г. По време на управлението й са реализирани редица нововъведения – премахнат е т. нар. Спецфонд и всеки читател може без ограничение да поръчва и ползва различен вид литература и периодични издания, променена е системата на контролно - методичната работа в Библиотеката.181

Годините, непосредствено след 1989 г. се характеризират с нестабилна икономическа ситуация и финансова криза, която засяга голям брой културни учреждения в страната, сред които и Народната библиотека. В тези трудни времена ръководството успява да намери съдействие и финансова помощ от редица неправителствени организации, включително и от фондация Отворено общество. Това гарантира добри условия за комплектуване и опазване на библиотечния фонд.

Изгражда се Национална автоматизирана библиотечно – информационна мрежа (НАБИМ). Идеята на НАБИМ е да се изгради централизирано звено, което да поддържа автоматизираните национални сводни каталози и да бъде център за библиографски контрол на информацията в страната. В проекта участват централните научни библиотеки и библиотеките при висшите учебни заведения. Структурата на НАБИМ е изградена на принципа на „звездата“ – има единен базов център, който отговаря за събирането, обработката, съхранението и разпространението на библиографска информация. Определено е този базов център да бъде Националната библиотека.182

В НБКМ се разработват множество нормативни документи, изгражда се ценна база с библиографски данни за българските книги, издавани в периода 1978 – 1991

г. Създаден е Образователен център за непрекъснато обучение в областта на библиотечно

– информационните науки.

Авторитетът на Библиотеката расте и през следващите години. От 1994 г. тя е призната за национален културен институт, което затвърждава позициите й на водещо образователно и интелектуално средище сред обществото. Започва изграждането на локална компютърна мрежа, работи се по внедряването на автоматизирани библиографски и каталожни данни. Интерес сред читатели и изследователи е представянето на едни от първите дигитални носители със записи на документални материали – 2 броя CD ROM с

дигитализирани документи от богатия фонд на НБКМ – „Българската култура в контекста на балканската” и „Сещеният коран, препис от 1278 г. х. [1861 г.]”.

Вмеждународен план Народната библиотека е приета за член на Мрежата от асоциирани библиотека към ЮНЕСКО, сключен е договор със Съвета на Европа за депозитност на изданията му.

Вматериален аспект – НБКМ получава нова сграда за разширение на хранилищата си и работните помещения в кв. Изгрев.183

За кратко (от януари 1996 г. до март 1997 г.) директор на НБКМ е известната преводачка и преподавател по Скандинавска литература – Вера Ганчева. За краткия срок на управлението си тя полага усилия за промени и внедряване на чуждия опит в издателската дейност на Библиотеката.184

От март 1997 г. отново за кратък период – малко повече от година, управляващ културната институция е Кирил Топалов. За този времеви период, директорът осъществява много полезни нововъведения. Той и екипът му успяват да издействат

средства за комплектуване на библиотечните фондове, продължава започналото

181Пак там, с. 159-160.

182Казански, Н. НАБИМ и другите... – В. Библиотека, 2017, бр. 3, с. 106.

183Симеонова, Р. Цит. съч., с. 159-160.

184Пак там, с. 163.

211

изграждане на компютърна мрежа. С помощта на научния състав на Библиотеката е реализирано издаването на „История славеноболгарская” по ръкопис на Паисий Хилендарски, предоставен от Зографския манастир в Атон.

Успешно е международното сътрудничество на НБКМ с библиотеките в Турция и САЩ.185

Ръководството на Библиотеката е поето от 1998 г. от проф. Боряна Христова – дългогодишен служител в отдел „Ръкописи” (постъпва на работа там на 1 май 1975 г.) и учен със задълбочени интереси и постижения в областта на старобългаристиката, палеографията, текстологията и кодикологията. Периодът на нейното управление на НБКМ е свързан с решаване на проблемите, свързани със съхранението и социализацията на писменото културно – историческо наследство и подобряването на достъпа до информация на гражданите, ползващи услугите на библиотечната институция. Изработен е проект на закон, който цели да определи точно мястото на Народната библиотека в системата на държавната администрация.

Активно се работи и по внедряването и развитието на новите технологии – осъвременяване на компютърната база, свободен достъп до интернет на читателите, създаване на Виртуална библиотека. Започва изграждането на използваната до днес Единна национална библиотечно – информационна система с програмния продукт COBISS. Реализацията на системата е с партньорство на Института за информационни

науки в гр. Марибор, Словения. Иновация в рамките на Национална библиотека е създаването на Дигитален център. Оборудван с най-модерна техника и програмен

софтуер, центърът гарантира качествено дигитално заснемане на книги, различни библиотечни материали, архивни документи и фотографии. Сканираните копия се качват директно на интернет сайта на Библиотеката и са достъпни за ползване от читателите.

Лабораторията за реставрация и консервация също е реновирана.186

През 2000 г. е обнародван новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации. В подготовката на текста на закона участват сътрудниците на НБКМ Ал. Дипчикова и А. Тотоманова.187

След приемането на България в ЕС през 2007 г., работата на НБКМ е насочена към спазване на Европейските директиви и политики в областта на библиотечното дело. В този аспект е реализацията на проекта „Подаряваме българската книга на Европа”188 –

дава се възможност на читателите от Европа да се запознаят с книгите, писани от български автори на чужди езици. Общо 301 тома български книги на английски, френски, немски, испански и италиански езици са дарени на 55 национални и академични библиотеки в рамките на ЕС, 8 български културни институти и организации в ЕС и 7 български общности в Европа.189

В следващите години също са осъществени редица положителни инициативи. Например, работата по програмата „Осинови книга” – чрез събиране на дарения се осигурява реставрацията на ценни ръкописи и старопечатни книги. Интензивно се предоставят данни в библиотека „Европеана” и други международни дигитални библиотеки.

НБКМ успешно участва в проекти, свързани със съхраняване и опазване на книжовното наследство като „Ръкописи и документални паметници от българските земи ХІІІ – ХVІІ в.”190

185Пак там, с. 167.

186Пак там, с. 171-174.

187Гергова, А. За предаността на Александър Димчев към каузите на съвременната библиотечно-

информационна общност, на Софийския университет „Св. Климент Охридски“и на родината България – В.

Библиотека, 2017, бр. 3, с. 12

188Проектът стартира през 2006 г.

189Годишен отчет на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. С., 2006, с. 5.

190Годишен отчет на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. С., 2011, с. 6-7.

212

Служителите на Националната библиотека обслужват компетентно своите читатели, извършват разнообразна справочна, информационна и експертна дейност. Сградата на Библиотеката е предпочитано място за представяне на нови книги,

провеждане на международни и национални конференции и семинари, литературни вечери, чествания на юбилеи на заслужили културни и библиотечни дейци, концерти и други обществени прояви.

От 2016 г. поста директор на НБКМ заема доц. д-р Красимира Александрова.

213

Чуждестранните колекции в националната библиотека „Св. св Кирил и Методий” –

история, състояние, тенденции

Селима Груева, ръководител отдел „Набавяне и регистрация на чуждестранни издания”,

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

В основата на колекциите от чуждестранна литература на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” са даренията, предоставени на новосъздадената национална библиотека от частни лица и благотворителни дружества, университети и други организации. Във фондовете на Библиотеката се вливат издания на руски, френски, немски, сръбски, румънски, гръцки и други езици.

Пръв опит за определяне на параметрите на колекциите от чужди книги на Библиотеката прави К. Иречек в изработената от него през 1884 г. „Инструкция за управлението на българската Народна библиотека“191. В този документ се посочва какво

трябва да се набавя за книжните фондове: Балканика и Булгарика, всички класически съчинения в областта на художествената литература и на науката, както и всички основни съчинения по всички науки и справочници.

Началният период на развитие на чуждестранните колекции се характеризира с непоследователност и спонтанност при набавянето на изданията. Като основни причини за това могат да се посочат оскъдните финансови средства, сложната икономическа и политическа обстановка (през този период България участва в няколко войни, довели до икономически катастрофи). Значителна част от чуждестранните книги е унищожена по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Вкрая на Втората световна война в Национална библиотека „Св. Св. Кирил

иМетодий” от 159 000 тома книжен фонд, 50 000 тома са на чужди езици. От тях само 3% са монографии и 8% – справочна литература.192

Книжните фондове на Народната библиотека по отрасли, налични към 09.09.1944 г.

191 Грашкина, Ваня, Дириманова, Галя. За фонда от чуждестранни книги на Народната библиотека „Св. Св.

Кирил и Методий”. – В: Библиотека. Год. 10, бр. 6, 2003, с. 33–40. ISSN 0861-847X

192Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека „Св. св. Кирил

иМетодий“ 1944 –1978 г. София: Нар. библ. „Кирил и Методий“, 2003. 661 с. ISBN 954-523-068-1

214

Изключително бедната чуждестранна сбирка от справочници и основни съчинения е резултат на различни фактори – както ограниченото финансиране за закупуване на чуждестранна литература за целия период до Втората световна война, така и обстоятелството, че за евакуацията на чуждестранния фонд не достига време и той бива частично унищожен при бомбардировките. Съотношението в проценти – 80:20 – в полза

на обществените дисциплини и художествената литература се дължи на особеностите на българското книгоиздаване в този период – научна литература почти не се издава (посочените 20% са предимно университетски издания и учебници).

Стихийното развитие на колекцията от чуждестранни книги продължава и няколко години след края на войната. Прилагат се критерии на комплектуване, в по-голяма степен характерни за общодостъпните библиотеки. Под ръководството на директора на

Народната библиотека Тодор Боров се изработва и на 18.05.1945 г. се приема нов Закон за депозитния екземпляр. В него е посочено, че за Народната библиотека са предназначени 6 депозитни екземпляра от печатните издания на български език, от които 2 екземпляра са предназначени за международен книгообмен.193

Съществено за този период е и разработването на научно обосновани критерии за комплектуването на чуждестранни книги, резултат от продължителна дискусия за отрасловия характер на колекциите като цяло194.

Оформят се две становища:

1. Книжният фонд да има универсален характер – да се комплектува литература от всички отрасли на знанието, включително и техническа, медицинска и селскостопанска;

2. Книжният фонд да е предимно с обществено-политическа литература, като

същевременно се набавя всичко ценно в областта на другите отрасли, с изключение на тясно специализираната литература.

Приема се становището за универсалния характер на книжния фонд.

През 1947 г. Тодор Боров създава специална служба „Международен книгообмен”, регламентира дейността й чрез „Наредба относно службата за международен книгообмен при Народната библиотека и Българския библиографски институт”195 и „Политиката на Народна библиотека по отношение на комплектуването на книжното богатство”196,

одобрени от министъра на информацията.

В периода 1951–1956 г. се наблюдава стремеж на всяка цена и с бързи темпове да

се увеличават книжните фондове на Народната библиотека, но стремежът към

193Библиотечното дело в България 1878–2012. сборник от нормативни документи. 3. изд. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2012, с. 247. ISBN 978-954-07-3377-7

194Грашкина, Ваня, Дириманова, Галя. За фонда от чуждестранни книги на Народната библиотека „Св. Св.

Кирил и Методий”. – В: Библиотека. Год. 10, бр. 6, 2003, с. 33–40. ISSN 0861-847X

195Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1944 –1978 г. София: Нар. библ. „Кирил и Методий“, 2003, с. 179. ISBN 954-523-068-1

196Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1944 –1978 г. София: Нар. библ. „Кирил и Методий“, 2003, с. 135. ISBN 954-523-068-1

215

количествените достижения понякога води до натрупване на механичен сбор от книги, които въпреки увеличения си обем, не са в състояние да обслужат нарасналите нужди на държавата и обществото.

Подходът при набавянето на чуждестранни издания за фондовете на библиотеката се променя след ратифицирането на конвенциите на ЮНЕСКО за международния книгообмен. През януари 1963 г. Президиумът на Народното събрание на Народна Република България ратифицира Парижките конвенции за международния обмен на издания, приети на Х сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 03.12.1958 г.

С Указ № 19 и № 20 от 12.01.1963 г. Министерският съвет издава разпореждане, с което се възлага на Народна библиотека „Кирил и Методий“ да изпълнява функциите на национална служба за книгообмен в смисъла на Парижките конвенции. На библиотеката се възлага координацията на „международния обмен на научните библиотеки и институтите“ в страната. Други важни задачи, с които библиотеката е оторизирана е оказването на методическа помощ за организирането и воденето на обмена, събирането и обработването на статистически сведения за дейността на българските библиотеки, за обменните възможности на наши и чуждестранни библиотеки и други институти, регулярното отчитане и предоставяне на данни за изпълнението на тези й функции пред Комитета за култура, ЮНЕСКО и др. Принципните постановки на Решението на Колегията на Комитета по Културата и изкуството от 1963 г. са актуални и днес и имат силата на първостепенен правен акт.197

През този период започва развитието на международния книгообмен като един от важните начини за набавяне на чуждестранна литература, особено за издания с ограничено разпространение. В резултат на бурното икономическо и техническо развитие на националната икономика и приноса на Библиотеката за популяризиране и подпомагане на този процес, в колекцията на чуждестранните издания периодиката в областта на естествените и технически науки заема централно място. Трябва да се подчертае, че при избора на документи строго се съблюдават изискванията за научна авторитетност и перспективност на периодичните издания. Въвежда се и рефератната система при подбора на книги и периодика.

В края на 80-те години Националната библиотека има около 1 000 книгообменни партньори от цял свят.

Влияние върху развитието на чуждестранните колекции след 1990 г. оказва преходът към пазарна икономика в България; настъпилите политически промени и реалности в Европа и особено на Балканите – разпадането на държави и създаването на нови; навлизането на новите технологии в книгоиздаването, електронните издания и дигитализацията на документите. Средствата, предвидени в бюджета за покупка на книги намаляват драстично. Икономическата криза, съпътстваща демократичните процеси, затруднява изключително много комплектуването на чуждестранната литература за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Програмата за международен книгообмен на библиотеката претърпява съществени промени. Много от неефективните връзки с партньори от други страни са преустановени. Намалява се количеството на

197Вълчев, Христо. Библиотечното сътрудничество – поглед върху някои традиции и перспективи.

–В: Библиотечното сътрудничество – настояще и бъдеще. Идеи и проекти за изследвания в областта на писмените комуникации. СБИР, доклади – XIII национална научна конференция, 5–6 юни 2003 г., София. София: Съюз на библ. и информ. работници, [2004], с. 23–27. ISBN 954-9837-10-6

216

изпращаните български документи в чужбина. Чуждестранните партньори също променят изискванията си за книгообмен. Комплектуването чрез дарения, въпреки субективността и невъзможността да се планират постъпления, се превръща в един от основните начини за придобиване на чуждестранни монографии.

Съвременното състояние и тенденциите в развитието на колекциите от чуждестранни издания на Националната библиотека се разкриват след анализ на някои обективни фактори: официалните статистически данни за набавените чуждестранни издания, за потребителското търсене и ползване, публикувани в публичните отчети на библиотеката; развитието на колекциите на големите специални научни библиотеки; финансовата осигуреност на Националната библиотека.

Колекцията на чуждестранни документи в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е представителна и съдържа около 808 808 тома книги от основаването през 1878 г. до 2016 г.198 В периода 1990–2016 г. са набавени 153 900 тома монографии (19% от

цялата колекция). Комплектуваните документи според вида на набавяне са: получени по международен книгообмен – 106 104 тома, дарения – 39 498 тома, чрез покупка – 8 298

тома.

Чуждестранните колекции на Народната библиотека по вид набавяне за периода 1990–2016 г.

106104

Данните разкриват приоритета на международния книгообмен като основен източник за придобиване на чуждестранни издания. Важно значение има и рязкото намаляване на средствата за обновяване на фонда на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” чрез покупка. Първостепенна роля имат и дългогодишните партньорства на Националната библиотека със световни и европейски национални библиотеки, значими университетски и академични библиотеки и научни институти.

198 Посочените данни са от Книга за движение на библиотечни фонд 2003–2016 г. и от публикацията: Грашкина, Ваня, Дириманова, Галя. За фонда от чуждестранни книги на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. – В: Библиотека. Год. 10, бр. 6, 2003, с. 35. ISSN 0861-847X

217

Заслужава да се посочат Библиотеката на Конгреса на САЩ, Британската библиотека, Държавната руска библиотека в Москва, Националната библиотека в Санкт-Петербург,

Всеруската държавна библиотека за чуждестранна литература „Рудомино”, Немска национална библиотека в Лайциг, Баварската държавна библиотека в Мюнхен,

Ягелонската библиотека в Краков, Славянската библиотека в Прага и др.

В периода 1990–2016 г. даренията на чуждестранни документи за колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се превръщат във важен фактор за обогатяването на фонда. Този начин на придобиване става значим, независимо от субективността и невъзможността да се планират постъпления. Утвърждава се практиката много чужди държавни представителства и посолства да представят културата на своите държави, да правят изложби и презентации в Националната библиотека и да даряват ценни и скъпи издания. Чуждестранни фондации, обществени организации и множество

чужди учени и специалисти също са активни дарители.

Приоритетните отрасли, в които се развива колекцията от чуждестранни книги за периода 1990–2016 г., са култура, наука, библиотекознание, библиографознание и научна информация, книгознание, философия, социални науки, право, икономика, политика, социология, международни отношения, математика, изкуствознание, езикознание, литературознание и художествена литература, история /предимно нова и най-нова/,

странознание. Значително внимание се отделя на интердисциплинарни научни области, като социолингвистика, когнитивни науки, антропология, политология.

Набавят се класически произведения в областта в науката, културата и литературата, произведения, отличени с авторитетни международни и национални

награди, документи от научни конгреси, конференции, симпозиуми, издания на водещи научни институции, общества и дружества, издания, свързани с областите Булгарика, Балканика и Славика, справочни и библиографски издания.

Комплектуват се основните видове документи – монографии и продължаващи ресурси (списания, вестници, периодични сборници, годишници), графични и картографски издания, електронни документи. Чуждестранните библиотечни документи се комплектуват в един екземпляр, на оригиналния език на публикуването им.

Приоритетни езици при набавянето на чуждестранни издания са английски, немски, руски, френски – езици, на които се публикуват основните научни монографии в чужбина. Публикации на редки езици се набавят в превод на един от основните европейски езици. Комплектуват се и документи на езиците на балканските държави във връзка с попълването на колекциите от документи в областите Булгарика и Балканика; на славянски езици – предимно в областта на историята, културата, литературата и езикознанието, подборно се комплектува и литература на испански и италиански език.

Промените в тематичния обхват на набавените в периода 1990–2016 г. чуждестранните монографии са очевидни. Поддържането на универсален характер на чуждестранния книжен фонд, прието като концепция през 50-те години на миналия век, е

невъзможно по обективни причини:

1)отпадане на депозитните екземпляри на български книги, предназначени за книгообмен (след приемането на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, Обн. ДВ, бр. 108 от 29.12.2000);

2)финансови ограничения, заложени в държавния бюджет за библиотеката;

3)стабилизиране на централните научни библиотеки на територията на София;

218

4) преструктуриране на партньорските връзки за книгообмен.

Чуждестранните колекции на Народната библиотека по области на знание за периода 1990–2016 г.

Данните от статистиката на набавените чуждестранни монографии по области на знанието, групирани в обобщената таблица, разкриват естествено формирания облик на чуждестранните колекции в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за последните двадесет и пет години.

Профилът на набавените чужди издания се променя от универсален към подборен

в областта на хуманитарните и обществените науки, изкуството и културата, книгознанието и библиотекознанието.

Комплектуваните чуждестранни монографии в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за периода 1990–2016 г. са значимо попълнение на фонда и фактор за

изпълнението на една от основните й функции „да поддържа представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието и колекция от публикации, издадени в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика)”199.

Политиката на комплектуване на фондовете от чужди издания в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в съвременните условия е пряко свързана с концепцията за мястото и ролята на съвременната национална библиотека при обслужването на обществото, с предизвикателствата на новите технологии, навлезли в публикуването и разпространяването на информация и знания. Поддържането и

обогатяването на представителната колекция от чуждестранна литература на библиотеката е не само въпрос на престиж и авторитет, а и възможност да се осъществи истинският потенциал на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” да изгражда грамотно, информирано и активно гражданско общество.

199 http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=102

219

Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и

съхраняваните в него документи

главен асистент, д-р Руслан Иванов, ръководител отдел „Български исторически архив”

Български исторически архив е едно от първите архивохранилища, възникнали след Освобождението на България (1878), съществуващи и досега. С учредяването на Народната библиотека в София през 1878 г. започва и оформянето на архивна сбирка към нея. Тя възниква като отклик на желанието на българите след Освобождението да събират и пазят материали, отразяващи периода на Възраждането. Постепенно нейната роля нараства, като в годините до изграждане на Държавен архивен фонд (ДАФ) (1951) тя придобива значението на национален архив. От средата на XX в. БИА е със статут на

архивохранилище на документи на Българското възраждане и освободителните борби на българите в Македония и Одринско до 1912 г. В продължение на повече от един век работещите в отдела допринасят за обогатяването и развитието му.

Днес в БИА се съхраняват около 1 200 000 документа, обособени в над 900 лични и обществени фонда, 89 колекции и стотици единични постъпления. Обработени и влезли в научно обръщение са над 1 150 000 документа, представени в описи и картотеки - Обзори

на архивни фондове на БИА, кн. 1 ; кн. 2 ; кн. 3 ; кн.4 ; кн.5 ; кн. 6 ; кн. 7 ; кн. 8 ; кн. 9 . Документите, излезли от текуща употреба и постъпили на съхранение в архив се наричат архивни документи. Тяхната съвкупност на отделни учреждения, предприятия или лица, създадени в резултат от дейността им се нарича архивен фонд. Използва се като

основна класификационна единица за организиране на документите в архивите. Разнообразни и ценни исторически материали и документи, които имат различен

произход и не са свързани помежду си чрез дейността на един фондообразувател, а са обособени по тематичен признак, се обединяват в архивни колекции.

Най-многобройни са документите с хронологически обхват от средата на XIX до средата на XX в. Те принадлежат на изтъкнати политически, стопански и културни дейци

на Българското възраждане и на държавници, общественици и културни деятели, творили след Освобождението.

Първите постъпления на документи са главно дарения и са свързани с основаването на читалища, училищни настоятелства и др. През 1881 г. е предаден архивът на Любен Каравелов. В него има документи на Васил Левски, Панайот Хитов, Кириак Цанков, Иван Кишелски. През 1924 г. Архивът на Възраждането от Етнографския музей е прехвърлен към Архивния отдел на Народната библиотека. В следващите години набавянето на архивни материали се засилва. Усилията са насочени към събиране на документи на писатели и артисти. Откупени са фондовете на Константин Величков, Христо Даскалов от Трявна, Цветан Радославов.

Голяма част от наличните фондове, съхранявани в БИА са лични, но има и такива на градски и селски общини, еснафски и търговски сдружения, училища, читалища. Всички те позволяват реконструирането на българското политическо, културно и

220