учебники / 63806113

на тях ще се възложи контрол на окръжно равнище по изпълнението на закона.)

През 1963 г. НБ се преименува на Народна библиотека „Кирил и Методий” (НБКМ). От 1964 г. ББИ се слива с НБКМ. В общата структура влиза и отдел „Депозит” (6, с.58).

От 1965 до 1982 г. директор на НБКМ е Константинка Калайджиева. Това е най-

успешният период в цялата история на библиотеката. Развитието на библиотечното дело също е във възход, приети са важни нормативни документи. След 1970 г. се подготвя нов нормативен акт за депозита. Това се налага по много причини: непълнота и остаряване на редица текстове в закона от 1945 г., необходимост от включване на нови обекти на депозиране и на промени в организацията на контрола, документацията и мн.др.

Указ № 1367 за задължително предаване на печатни и други произведения е публикуван на 1.10.1976 г. (5, с.17-20). Правилникът за прилагането му е от 29.5.1979 г.(5, с.20-25). Указът, заедно с правилника, е сравнително най-сполучливият дотогава

нормативен акт за депозита. Той използва някои текстове от предишните закони, но по пълнота и качество на законовите норми и с важни принципни промени значително се различава от тях. Указът е кратък и много от членовете му са обяснени и развити в правилника. Причината е, че той се отнася и за други ведомства, получатели на депозит (с включването на обекти като филми, ордени и т.н.). Затова ще проследим интересуващите ни за контрола текстове успоредно в двата документа, а някои – само в правилника.

1.В чл.1, ал.1 (5, с.17) текстът за депозантите е общ, за НБКМ той е развит в чл.10 от Пр. (с.23). Основният депозиращ са печатниците – за завършените при тях издания, а при завършени в книговезница или отпечатани в чужбина произведения депозира издателят. (Това е добро разграничаване.) Пак в ал.1 към обектите за депозит в НБКМ са добавени фотоиздания (без филми) и звукозаписи. Ал.4 е развита в приложения списък. В него има разграничаване на броя на печатните и фотоизданията според тиража им. Това е нов и важен положителен момент при депозирането и контрола.

2.Чл.10 (с.18) за контрола е развит в чл.19 от Пр., който ще разгледаме накрая.

3.Определените в чл.11, ал.1 и 3 глоби „до 200” и „от 50 до 300 лв.” са ниски и особено след 1990 г. губят ефект. Същото важи за глобата „до 50 лв.” в чл.12.

4.В чл.13 е посочена процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления. Останалите интересуващи ни текстове са в Правилника.

1.Според чл.4 депозитните екземпляри са за сметка на издателя (с.22), но според чл.16 разходите по доставянето им са за сметка на печатниците (с.24). Това е отстъпление спрямо законите от 1920 и 1945 г., когато пратките до НБ не се таксуват.

2.Според чл.12 (с.23) столичното книгоразпространение предава на НБКМ по 1 екз. От книгите за продажба, което създава по-добра основа за контрол на постъпленията.

3.Чл.13 и14 са за описите към депозита и за водене на книга за поръчки в печатниците.

4.Според чл.15, ал.3 НБКМ получава ежегодно от Комитета за печата списъци с

печат-

ниците, а в чл.17, ал.1 – месечни отчети от издателите (с.24). Това е помощ за контрола.

5.В чл.19 (с.24) е най-важната положителна промяна в законодателството за

депозита: създава се специален инспекторат в НБКМ за контрол в цялата страна, подпомогнат извън София от служители на ОБ. (За техните права и задължения по-късно е

201

изработена нарочна инструкция – Вж 10, с.20-22.) Инспекторатът се оформя в рамките на

отдел „Депозит и архив” – част от служителите му се назначават на длъжност „инспектор”.

Благодарение на предимствата на новата нормативна база, в периода до 1990 г. се осъществява най-успешното изпълнение на законодателството за депозита, вкл.на

контрола. Само тогава са сведени до минимум нарушенията и недепозираните издания. След 1990 г., с настъпилите обществени и икономически промени, се развиват процеси и явления, които постепенно затрудняват и влошават изпълнението на депозитнитенорми и на контрола. Става дума за цял комплекс от взаимосвързани фактори и проблеми. (Те са разгледани подробно в цитирания източник 3, с.26-32.) Тук съвсем схематично и

обобщено, без да представяме пълна картина, ще ги разделим условно в три групи. 1.Наред с прогресивно нарастване на броя на печатниците, издателствата и обема

на издателската продукция, се увеличават и случаите на нередовно, с много пропуски или отказано депозиране, бързо нараства броят на недепозираните издания (в (3) са дадени конкретни цифри); често няма или е непълна книгата за поръчки, фактурите не дават нужната информация, а неведнъж инспекторите не се допускат до тях; и мн.др. Това важи както за много от частните, така и за някои от все по-малкото държавни печатници.

2.Освен основните, не се изпълняват и други важни текстове на Указа и Пр.(спират издателските отчети, прекратява се и контролът на ОБ), други са неприложими (няма Комитет за печата и „Книгоразпространение”). При условията на частни издателства и печатници високият брой на депозитните екземпляри – 20 при тираж над 300 бр.(плюс 2 екз. за допечатка), както и повишените пощенски и други разходи, стават причина за нередовно, непълно или отказано депозиране. Същевременно ниските глоби губят напълно своя ефект с развитието на инфлацията.

3.В така създадената сложна обстановка, лишени при това от помощта в контрола на ОБ, наличните инспектори в НБКМ не могат да покрият количествено и качествено обема на натрупаните проблеми. (Предложеното назначаване на още двама инспектори- 3,

с.34 – не е прието.) Затова дейността по контрола, въпреки сериозните усилия и набавянето на голяма част от многобройните липси, става все по-трудна, с недостатъчна

ефективност, а в някои отношения и случаи и невъзможна.

Освен посочените, има и специфични проблеми. Липсва регистър на печатниците. Същевременно възникват и се използват малки машини за цифров печат, които могат да се разположат навсякъде. Така обхватът на немалко пунктове за отпечатване и достъпът до тях не са възможни. Поначало печатарите, за разлика от издателите, не се интересуват от съдбата на своя продукт. Затова идеята за смяна на депозанта е все по-наложителна.

Остаряването на нормативната база, изложените проблеми, стремежът за включване на нови обекти за депозиране и др. обуславят необходимостта от нов закон за депозита.

(Неговата предистория е разгледана накратко в източник 2, с.29-30.) На 29.12.2000

г. в ДВ е публикуван Закон за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (5, с.29-35). Правилникът за прилагането му се публикува на 12.3.2002 г. (5, с.36-41). Законът използва някои текстове от предишните нормативни

актове, но внася и редица промени, съобразени с новите условия: включва нови обекти и субекти на депозиране, осъвременява глобите и др. Най-важната коренна промяна е

смяната на главния депозант. Интересуващите ни текстове във връзка с контрола са

202

следните.

1.В чл.3 ал.1 т.4 (с.30) са включени произведения, тиражирани на електронен

носител.

2.В чл.5 (с.30) е най-важната промяна: основен депозант са издателите. Тя се налага поради посочените проблеми (по-късно правилността й се потвърждава в

практиката).

3.В чл.6 ал.1 (с.30-31) се запазва тристепенното разграничаване на броя на

депозитните екземпляри според тиража на изданията; при тираж над 300 бр. екземплярите се намаляват от 20 на 12.

4.В чл.7 ал.1 т.5 (с.31) има изискване в изданията да се отбелязва международен

стан-

дартен номер (ако им е даден).

5.В чл.15 ал.1 и 4 (с.34) глобите за депозантите-нарушители (от 300 до 3000 и от

3000 до 5000 лв.) са съобразени с различни фактори и са адекватни за своето време.

6.Чл.16 (с.34) е за процедурата по съставяне на актове и наказателни постановления.

Парадоксално е, но в закона (и в правилника) липсват текстове за контрол и контролни органи – инспекторат и др. (Такива текстове бяха предложени от нас, но не бяха приети.) Не са освободени разходите по изпращане на депозита (както в 1920 и 1945 г.), което също беше предложено. (Тези разходи, наред с поскъпването на изданията, са причина за нежелание и нередовно депозиране.) Направените след 2001 г. досега промени

взакона не засягат посочените проблеми.

Смяната на печатниците с издателите налага промяна в практиката на депозирането

ив организацията на работа в отдел „Депозит” на НБКМ. Изпратени са стотици уведомителни писма за промяната, в Агенцията за ISBN издателите също получават писма

иразяснения. Контролът се извършва чрез сравняване на постъпленията със заявените за издаване с ISBN заглавия, издателските каталози, по-късно електронни сайтове и др.

Започва изпращането на многобройни писма с рекламации. В променената дейност по депозирането и контрола възникват редица проблеми.

1.От 2001 до 2010 г. броят на издаваните книги нараства двойно (от около 5000 до близо 10 000 заглавия), почти двойно се увеличават и периодичните издания. Броят на регистрираните с ISBN издатели нараства от 2000 на 4000 (сега са вече над 5000).

2.Поради елементарни технически и технологически причини, особено до края на 2006 г., процесите по контрола са извънредно затруднени, забавени и с ниска ефективност. Те са по-улеснени едва след 2010 г. с въвеждането на нов софтуер и създаването на

Национален регистър на издаваните книги в България.

3.Депозирането е нередовно и с много пропуски. Голяма част от липсващите издания постъпват след рекламации, други – след съставен акт. Някои актове не се връчват от общините. Особени са проблемите с нетрадиционните носители на информация и т.н.

4.Броят на извършващите контрола служители в отдела (заети отчасти и с други процеси) отдавна не отговаря на повишения обем и характера на тази дейност.

Това са само някои щрихи от цялата сложна проблематика на депозирането и контрола след 2001 г. Поради своята многобройност, разнообразие, взаимосвързаност и специфика проблемите по темата изискват отделно подробно разглеждане и анализ.

203

Отделно внимание заслужават и промените, които са необходими за усъвършенстване на закона и на практиката по изпълнението му.

Цитирана литература

1.Боров, Тодор. Доклад от Директора на Народната библиотека в София за дейността на същата от 9.ІХ.1944 г. до 9.ІХ.1946 г. // Годишник на Българския библиографски институт. І. 1945-1946. - С., 1948, с.626-630.

2.Вълчев, Христо. Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий” – главен фактор в историята на депозита на българската книжнина. // Библиотека, 2005, № 3-4, с.20-30.

3.Вълчев, Христо. Процес, който трябва да бъде овладян. // Библиотека, 1996, №

2-3, с.26-36.

4.Вълчева, Анелия. Развитие на Народната библиотека в София през периода 1924- 1944 г. (Машинопис. 300 с.*Цит. от текста, набран във формат Word.)

5.Дончева, Анета и др. Библиотечното дело в България: Сб. от нормативни документи 1878-2009 г. - С., ББИА, 2010. – 233 с.

<62.44.124.142:8080/jspui/bitstream/2010/204/2/AD_bibliotechno_delo.pdf>.

6.Зотова, Кремена и др. Летопис на законодателството за задължителния депозит и на по-важните събития в развитието на текущата национална библиография. // 90 години

законодателство за задължителния депозит и текущата национална библиография: Сборник. – С., НБКМ, с. 34-75.

7.Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50- годишнината й: 1879-1920. – С., Държ. печатница, 1930. – 360 с.

8.Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”: 1944-1978. – С., НБКМ, 2003. – 661 с.

9.Колева, Радка. Законодателството за задължителния депозит, текущата национална библиография и Народната библиотека „Иван Вазов”: (Минало и настояще). // 90 години законодателство за задължителния депозит и текущата национална библиография: Сборник. – С., НБКМ, с. 92-103.

10.Сборник нормативни материали по задължителното предаване и разпределението

на печатните и други произведения. – С., НБКМ, 1985. – 28 с.

204

Из историята на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

доцент, д-р Любомир Георгиев, ръководител направление „Опазване на ръкописно-документално наследство”,

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” Нора Кавалджиева-Пенева,

архивист в отдел „Български исторически архив”, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” асистент, д-р Камелия Божилова,

отдел „Български исторически архив”, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Почитта към книгите ясно се откроява в българската история. Средновековна България закриля учениците и делото на светите равноапостоли Кирил и Методий през ІХ в. Тя първа възприема славянската азбука и я разпространява сред останалите народи. Възраждането на българите под османска власт е пряко свързано с бързото увеличаване на грамотността, книжнината и броя на обществените библиотеки. През 1869 г. в Румъния е основано Българското книжовно дружество, което по-късно прераства в Българската

академия на науките.

Силната книжовна традиция на българите и възрожденският им стремеж към знание създават условия за създаването на национална библиотека непосредствено след Освобождението от властта на падишаха (3 март 1878 г.) Предложение за това дава в началото на април 1878 г. софийският учител и секретар на градския съвет Михаил Боботинов. Временното руско управление, установено в България през първите две години след Освобождението, подкрепя благородното начинание. По това време българинът проф. Марин Дринов ръководи народното просвещение и духовните дела на новата държава и е вицегубернатор на София, а губернатор на столицата е руският граф Петър Алабин. Двамата оказват решителен принос за основаването на институцията. Тържественото откриване става на 10 декември 1878 г. и досега на този ден Националната библиотека празнува своето създаване. Библиотеката възниква на обществени начала и първоначално разчита единствено на дарения. Сред първите са богатите книжовни сбирки на историците проф. Дринов и Спиридон Палаузов, на търговеца Иван Денкоглу, на поета Петко Славейков, на Българското книжовно дружество. През 1879 г. постъпва архивът на Учредителното народно събрание, в следващите години – архивите на Георги Стойков Раковски и Любен Каравелов, с което се поставя началото на архивния отдел.

Проф. Дринов предлага през лятото на 1879 г. на Първото Велико народно събрание Българската народна библиотека да придобие статут на държавно учреждение. В резултат от това тя става първият културен институт, създаден от модерната българска държава и получава свой щатен персонал и редовна издръжка. Назначени са един библиотекар, двама помощници, един слуга и един стражар.

В духа на първата история на Библиотеката170 може да се определят шест етапа в

нейното развитие до 1944 г., като се посочат основните събития и процесите, които ги

170 Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929. София: Държ. печатница, 1930.

Авторът е директор на Библиотеката (1928-1934).

Той определя пет етапа. Към тях прибавям още един (1934-1944 г.), за управлението на Райчо Райчев, последния директор преди 1944 г. Шестият етап e представен на основата на

Симеонова, Ружа. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009). София : ИК Христо Ботев, 2009, с. 115-120.

205

определят и се очертаят образите на някои от по-забележителните директори.

І. Основаване (1878-1900) – изготвяне на правилници, получаване на дарения, първият годишен отчет. Ръководят171 я личности като чешкият учен Константин Иречек172, поетът Петко Славейков, фолклористът Димитър Маринов.

ІІ. Библиотеката в собствено помещение (1900-1909) - пренасяния и ревизии. През

1897 г. след продължителни усилия е обнародван законът за депозита. Той задължава печатниците да предоставят по 4 екземпляра от всяко издание, а Библиотеката - да

публикува на всеки три месеца библиографски бюлетин, който да изпраща даром на държавните учреждения, редакциите на вестниците и на издателите. Управление на революционера и книжовник Стоян Заимов.

ІІІ. Закон за Народната библиотека (1909-1913) - постановява Библиотеката да

събира и пази всички писмени паметници на България. Определя нейния щат с отделите А) за ръкописи и архив Б) за български печатни произведения и такива, които се отнасят до балканските народи (Balcanica); В) за чужди печатни произведения Г) Ориенталски отдел173. В чужбина са командировани служители във връзка с международен конгрес по

библиография и за обмяна на опит. Начело на Библиотеката стоят поетът Пенчо Славейков174 и книжовникът Никола Бобчев.

ІV. Подем и системна библиотечна работа (1913-1923 )– започва издаването на

печатен годишник на Библиотеката, набавяне на специални шкафове за ръкописите, изработване на каталози. В хода на Първата световна война се организира ускорено комплектуване на книжовни паметници. Регламентира се книгообменът. Девойки и младежи започват да отбиват трудова повинност175 в институцията. Сред директорите се

откроява литераторът Стилиян Чилингиров.

V. Устрояване и нормална работа (1923-1934) – установени са контролни органи

по задължителния депозит. Библиотечният персонал е приравнен по заплати към университетския. Регламентирана е дейността на Библиотеката в качеството й на държавен архив. Организирана е изложба за 50-годишния юбилей под ръководството на директора и автора на първата история на Библиотеката - Велико Йорданов.

VІ. Начало на изграждане на съвременната сграда. Надежда и покруса (1934 –

1944)176

През това десетилетие директор на Библиотеката е поетът и писател Райчо Райчев. От своето основаване през 1878 г. до края на разглеждания период през 1944 г.

Народната библиотека упорито търси своя подходящ дом. Бююк джамия177 е сред първите

сгради, където гостува Библиотеката. Нейният избор е посрещнат с одобрение от турското население в София, което смята книгохранилището за свещено място. Библиотекарите обаче протестират срещу задуха и влагата в помещенията. Затова институцията е преместена в постройка край конака на бившия османски управител на София178. Тази

сграда също се оказва неподходяща, тъй като не е в състояние да издържи тежестта на книгите, застрашително се напуква и е тясна. След това на висока цена е наета частна къща, която отново се оказва непригодна. Следва пренасяне на книгите и инвентара в малка постройка, предвидена първоначално за казино.

Светлина в тунела се вижда през 30-те години, когато се провежда конкурс за

171Тук споменавам само част от директорите.

172Автор на първото научно изследване на историята на България, издадено през 1876 г.

173Йорданов, В., Цит. съч., с. 201.

174Син на по-предишния директор Петко Славейков.

175Трудовата повинност за младежи и девойки е въведена в България след поражението на държавата в Първата световна война, когато победителите налагат забрана върху задължителната военна повинност.

177Голямата джамия, където днес се помещава Археологическият музей в София.

178Там днес е Природонаучният музей.

206

бъдеща нова сграда на Библиотеката, а монархът дарява терена - бившия царски манеж от

20 декара в центъра на столицата, непосредствено до Университета. В края на 1939 г. започват изкопните работи по спечелилия проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Грубият строеж е приключен до края на 1943 година. Въвличането на България във Втората световна война не само спира строежа, но и драстично орязва цялостното финансиране на институцията. Въпреки многобройните пречки от различен характер директорът Райчев подготвя и осъществява евакуация на библиотечния имот. Въздушните бомбардировки на американци и англичани в началото на 1944 разрушават напълно сградата и изгарят каталозите, повреждат започнатия строеж. Съдбата орисва Райчев да преживее сбъдването на най-страшния кошмар – да види с очите си поверената му институция разрушена и опожарена179. В резултат от предприетите мерки обаче

основната част от книгите и архивните документи са изнесени и спасени.

Периодът след приключването на Втората Световна война е сложен и труден както за страната така и за Народната библиотека. Вследствие на бомбардировките на 10 януари 1944 г. книгохранилището на библиотеката на ул. “Раковски“ е ударено от бомба, но книгите остават под бетонните плочи. Директорът Райчо Райчев както по време на самата бомбардировка, така и след нея остава сам в библиотеката. Сградата е разрушена, а фондът е затрупан. Заедно с помощта на библиотекарите Р. Райчев търси начин за спасяване на книжнината. Той работи по евакуирането на част от фонда в Съдебната палата. Благодарение на тези действия голяма част е спасена. Идват тежките следвоенни години. София е разрушена, 70% от сградния фонд на центъра са превърнати в развалини и хиляди софиянци са останали без подслон. От 1 декември 1944 г. директор става проф. Тодор Боров, който има огромна заслуга за дострояването на библиотеката. Той успява да издейства средства за продължаване на започнатия преди войната строеж на новата сграда. За целта през 1945 г. той успява да получи чрез Министерския съвет известни суми, заделени от заеми. През април 1946 г. се създава специален Строителен комитет за доизграждане на новостроящата се сграда. Архитектите, които се заемат с този мащабен проект са Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Оцелелият от бомбардировките книжен фонд е пренесен до края на 1947 г. във временно приспособени, влажни помещения на строящата се сграда. Читалните и всички други отдели на библиотеката са готови през 1952 г., но те имат временни примитивни и неудобни книгохранилища. В желанието си да бъде в полза на обществото, ръководството на Народната библиотека допуска грешка, която също води до забавянето на строежа -

преди напълно да е завършена сградата, на 1 декември 1952 г. Народната библиотеката официално се открива за читателите. За обществото НБ е построена, тъй като влизайки в обширните читални, хората нямат представа, че предстоят още много строителни работи. Лошото е, че и финансистите също смятат така и престават да отпускат средства за завършване на строежа. Но въпреки трудностите, сградата е завършена до края на 1958 г. Външната й архитектура е издържана в модернизиран класически стил. Вътрешното разпределение на сградата е съобразено с нуждите и правилното функциониране на една съвременна национална библиотека, читалните зали и книгохранилището са разположени на едно ниво, като етажите на книгохранилището са над земята.

Книжовните фондове на НБ след 1948 г. започват да се увеличават с бързи темпове. Така например ръкописно-документалните сбирки нарастват многократно.

Създават се нови специализирани колекции, каквито са официалните издания на международни организации и на отделни държави. Нарастват ежегодно получаваните чуждестранни периодични издания, справочници и монографии. През този период започва

179 Симеонова, Р. Цит. съч., с. 115.

207

усилена обработка на трупаните с години архивни документи (на Български исторически архив и Ориенталския отдел), както и на десетките хиляди новопридобити исторически

документи.

През 1948 г. се създава специален отдел "Обработка и каталози", който заема централно място в новата организационна структура на Библиотеката. Предвижда се изработване на азбучен основен (служебен) каталог, азбучен читателски каталог,

систематичен и предметен, както и отпечатването на каталожни картички за тях. Така още през 50-те години се разработва научна и теоретична концепция, която става

основополагаща за създаване на добре обмислена цялостна система от каталози и картотеки, разкриваща книжовните фондове и колекции на НБ във всички възможни аспекти. В основни линии тази система е валидна и до днес.

Изборът и назначаването на ръководител на Националната библиотека е един от индикаторите за отношението на управляващите към тази важна културна институция. За първи път след 9 септември 1944 г. директор става човек, който предварително е получил университетска подготовка по библиотекознание и библиография. Това е проф. Тодор Боров, който остава на поста директор до 1949 г. Усилията му се концентрират върху подготвяне и прокарване още през 1945 г. закон за задължителното депозиране в НБ по 20 екземпляра от всяка нова публикация. Несъмнена е заслугата на Т. Боров за създаване на следвоенното поколение от библиотекари и библиографи.

Внезапното назначаване през април 1949 г. на Трайчо Костов за директор на НБ, прекъсва градивната дейност на Т. Боров като неин ръководител. Новият директор управлява само няколко месеца и в края на 1949 г. поста заема Георги Михайлов. Той е инициатор и основоположник на много начинания: създаването на методичен сектор за ръководство на библиотеките в страната; признаването на Библиотеката за ведомствен научен институт; издаването на първите периодични библиотечни издания- "Известия на

Народната библиотека" и списание "Библиотекар".

След пенсионирането на Г. Михайлов, за директор на НБ през 1964 г. е назначен писателя Орлин Василев. Той прави искрени, но безуспешни опити да бъде компетентен ръководител. Скоро стига до убеждението, че е назрял моментът, когато ръководството на НБ трябва да се повери на специалист-библиотекар. Предлага за ръководния пост дългогодишния заместник-директор на Библиотеката- Константинка Калайджиева. Тя е най-дълго участвалата в ръководството - цели 26 г. Нейно основно

задължение като директор е създаването на цялостна концепция за задачите и функциите на Националната библиотека, съобразена с нуждите и възможностите на държавата и с новите тенденции в развитието на националните библиотеки в другите страни. Стреми се, балансирано, планово и равномерно да се развиват всички нейни компоненти като:

- централна научна библиотека за страната; пазител на българската книжнина и

информационен център за нейното многоаспектно текущо и ретроспективно библиографско отразяване; исторически архив на документи от нашето Възраждане и от османо-турското владичество на Балканите- обработването и научното разкриване на

архивите; методически център за организиране на библиотеките в система; НБ се превръща в библиотека за библиотеките, оказваща им всестранна помощ; научноизследователски и издателски център по библиотекознание, библиография и

208

книгознание. Създаден е ръководен екип, в който директорът и заместниците му действат като тим, всеки изпълняващ определени задачи, с определени отговорности.

През 1958 г. Народната библиотека е приета за колективен член на Международна федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА). Редовното участие в ежегодните сесии през 60-те и 70-те години допринася за опознаване на световната

библиотечна практика и за установяване на полезни за Библиотеката професионални контакти.

Директорът К. Калайджиева, използва всяка предоставена възможност, за да изпраща сътрудници на Народната библиотека не само в социалистическите, но и в западните страни, за да се запознаят със съвременните тогава постижения, да усетят новите тенденции. По нейно предложение се създава Археографска комисия. Главната задача на Комисията е издирването, събирането и описването на български ръкописи от ХI до XIX в. вкл. и на славянски писмени паметници с информация за България. С цел

разкриване на съдържанието на фондовете К. Калайджиева съдейства за активната научна дейност в този сектор, плод на която са фундаментални описи, фототипни издания, монографии и документални сборници.

През 1975 г. се формира Център за национална библиография. В него се съсредоточават всички основни библиографски дейности, извършвани от Библиотеката след обединението с Българския библиографски институт (ББИ): текущата национална библиография със съпътстващите я служби (архив на българската книжнина, депозит, статистическа отчетност, централна каталогизация); ретроспективна национална

библиография. Центърът извършва научноизследователски проучвания по библиографознание, подпомага и координира библиографските изяви в страната, представлява Библиотеката на национални и международни форуми посветени на библиографски проблеми.

Още през 60-те години срокът за експлоатация на сградата е вече изтекъл. От друга страна проектозаданието, по което архитектите са работили през 30-те години, е

имало предвид характера и темповете на развитие на предвоенната НБ. Проектантите не са могли да предвидят новите тенденции в развитието на националните библиотеки през втората половина на 20-ти век. Както в много страни, така и у нас, НБ престава да бъде

предимно архив на националната книжнина и започва усилено да набавя чуждестранна литература и документация. Въпреки пестеливото и внимателно подбиране, библиотечните фондове нарастват многократно. Създават се нови специализирани колекции, каквито са официалните и служебните издания на международните организации, големи специализирани сбирки за музика, карти, графика, служебни издания, изобразително изкуство и други, 20 пъти нарастват ежегодно получаваните чуждестранни периодични издания, справочници и монографии. Диспропорцията между прогнозираното при проектирането и действителното нарастване на библиотечните фондове е огромна. Поради това НБ е принудена да настанява част от фондовете във временно наети сгради в и извън София. Дори когато новото книгохранилище е току що завършено, в отчета на библиотеката за 1959 година се констатира: „През 1959 година цялото библиотечно имущество бе подредено в новото книгохранилище и обхвана всички етажи, предназначени за библиотеката. В настоящия момент има място за прираст само за два-три месеца и скоро най-новата и най-търсената литература трябва отново

да се подрежда в приземния етаж“. Междувременно резервните фондове се нареждат по

209

тавани и приземния етаж на библиотеката и в складове извън София. Библиотеката е изправена отново пред книгохранилищна криза. През 1965 година новоназначеният директор, Константинка Калайджиева, започва постъпки за разширение на сградата. До края на своето управление през 1983 г. тя прави многократни опити да стартира

разширението на сградата, но усилията й не срещат успех.

Следващият директор, управлявал до решителната 1989 г., е известният поет и драматург Петър Караангов, който има библиотечно образование и практика. Въпреки настъпващата стопанска криза в България, в неговия мандат НБ отстоява високите си постижения в информационното обслужване на многобройните потребители, успешно изпълнява контролни и методически функции към останалите библиотеки в страната. Кризата обаче сериозно засяга комплектуването с чуждестранни книги и периодика, липсват консумативи за реставрация и издателска дейност.

През разглеждания период в България е реализирано огромно по обхват и значение дело, което нарежда страната ни всред малкото държави в света, успели да обхванат цялостно своята национална книжнина в многотомни библиографски репертоари. Наред с описите на славянобългарските ръкописи и възрожденската ни книжнина, се изпълнява и дългогодишна програма за цялостно библиографско регистриране на българските книги и периодични издания, отпечатани на територията на нашата страна.

Модерната история на Националната библиотека след 1989 г. включва динамични промени, финансови трудности, постижения, свързани с внедряването на новите технологии, научни успехи на служителите, развитие на международното сътрудничество, оптимизация на читателското обслужване и др.

Проф. Атанас Натев – известен български учен в областта на хуманитаристиката, поема поста директор на НБКМ през 1990 г. след напускането на дотогавашния директор Петър Караангов. Проф. Натев съвместява работата си като директор на Библиотеката с ръководството на Българския културен център в Берлин. Натовареното ежедневие и голямата дистанция между двете институции са основна трудност при изпълнение на ръководните задължения в Народната библиотека. Като управляващ едно от най-големите културни средища в страната, Ат. Натев полага усилия

за широко участие на НБКМ в обществения живот на България, прокарва идеята за създаване на Клуб за дискусии на интелектуалци с различни политически възгледи.180

От 1992 г. ръководител на НБКМ става Александра Дипчикова. Тя е служител с дълъг стаж в Националната библиотека. Започва работа там веднага след дипломирането си по специалността Класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 1970 г. Любовта й към книгите я насочва към работа в отдел „Каталогизация”. След задълбочена изследователска дейност тя е избрана за научен сътрудник през 1981 г., а през 1984 г. придобива и докторска степен.

Ал. Дипчикова допринася със своята дейност за развитието на Националната библиотека – през 1989 г. работи по оценката на състоянието на библиотечно – библиографските класификационни системи. Приема и поста Научен секретар на Библиотеката. Новите информационни технологии все повече навлизат в библиографското описание и при обслужването на читатели. Дипчикова приема участие в проекти, включва се активно при разработката на програми за внедряването на нови информационни технологии в библиотечната работа. През 1991 г. тя е изпратена в САЩ на специализация по библиотечно дело по покана на Държавния департамент.

180 Симеонова, Р. Цит. съч., с. 155.

210