2.2 Таня Танасова-Тодорова
Таня Танасова-Тодорова е родена на 19.06.1963 г. в с. Валя Пержей, Чадърлунгски район /сега Тараклийски/, Молдова. Майчиният й род, който е от ямболското село Ботево, навремето се изселва в Украйна. Завършила е журналистика в Кишиневския държавен университет. Работила е във вестниците “Родно слово” /Кишинев/, “Камбана” /Болград, Украйна/. Издава стихосбирките: “Това съм аз” /1990, Кишинев/, “Нежни листа” /1994, Болград/, “Полет от Онгъла” /1999, Габрово/, “Ще ме харесаш после” /2004, Габрово/. Съавтор е /заедно с Ив. Господинова/ на методическо ръководство за учители по български език в Украйна и Молдова “Как да ползваме буквара” /1994/. Пише и къси разкази. Живее от 1995 г. в България. В момента живее със семейството си в Стара Загора. Омъжена, има четирима сина.
Здравей, Болград!
Здравей, Болград, здравей! Отново
съм в твоята прегръдка аз.
И сякаш всичко пак е ново,
но чувам същият ти глас.
По твойте улици широки
пак се разхожда слънчев ден,
а твоите очи дълбоки
веднага ме превзеха в плен.
И нищо ново, нищо старо.
Пак ще отида на Ялпух:
вълните вятърът докарва
все откъм юг, все откъм юг…
2.3 Михаил Бондар-Бочваров
Михаил Бъчваров-Бондар е роден на 21.11.1946 г. в с. Чийшия /сега с. Городнее/, Болградски район, Одеска област, Украйна. Потомък е на българи, преселили се в Бесарабия през 1812-1813 г. Прадядо му Димитър Бондар е един от бесарабските български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Училище е завършил в родното си село Чийшия. Работил е дълги години като миньор в Донецка област, гр. Кировск. После завършва Висша профсъюзна школа в Москва /1979/. Живял е и работил в Кишинев /Молдова/, Могильовск /Беларус/, Царева ливада /България/. На български е издал стихосбирките: “На белия свят” /1986/, “Камък на синора” /1996/, “Архангеловден” /1997/, “Скитник сред ветровете” /2003/, “В полето широко” /2005/ и др. Автор е на документалния филм “Трънливият път към науката” /1989/. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите на Русия. Превеждан е на руски, украински, белоруски и молдавски език. Живее и твори в Силистра.
На мама
Ще се върна, мамо, в ранна есен,
почнат ли да се берат лозята;
ще си вляза в двора тесен,
ще почукам тихо на вратата.
И без време, рано побеляла,
тебе, мамо, нежно ще прегърна.
Дълго чакала си ме и пяла,
плакала си в къщи да се върна.
С тежка черна кърпа забрадена,
чакала си ти пред стари порти,
пътя си изгледала за мене,
откъдето син ти ще си дойде.
Като майка, кротко, с тиха радост
ти със светли сълзи ще поплачеш;
в стомната, останала от дядо,
вино от мазето ще наточиш.
Ще се върна, мамо, в ранна есен,
почнат ли да се берат лозята,
със жена, с деца и стара песен…
Ще почукам, мамо, на вратата.
3. Извод
Потомците на българските изселници в Бесарабия успели да запазят не само езика си, но и българската култура и бита си. Дълбоко вярваме - чист е живо-тът и на творците на българското слово в Бесарабия.
Поезията изразява в думи вътрешния свят на твореца. И затова тя е изповедна, нравствена и човешка. Но без историческото знание и без лирическия герой, който живее днес, не може да се долови и да се изрази духът на времето. Съвременните поети и писатели са свързани кръвно и духовно със своето време, с народния живот и народната памет.
Творчеството на бесарабските поети и писатели е многотемно и разнообразно със своите стилови, жанрови и естетически тенденции и прояви. То се ражда в една нова епоха, в едно развойно време - след Втората световна война. През десетилетията след войната управ-ляващите режими в Бесарабия са се сменяли, което негативно се е отразявало на живота и на запазването на българското у бесарабския българин. Но поетите и писателите апостолски разнасят родното слово в поетична форма и в проза.
Българската словесност на бесарабските творци от десетилетия е литературно явление. Това литературно пространство, макар и оставало понякога не много известно на българската читателска публика и на българската литературна критика, все повече се запълва с литературни статии, рецензии, отзиви в книги, сборници, алманаси, както и с материали на страниците на българския периодичен печат в Молдова, Украйна и България.
През последните 40 години от литературния процес в Бесарабия се ражда и се развива една нова литература. Тя по своята същност е близка по дух до тази от епохата на българското възраждане. В своето развитие тя все повече се утвърждава и става достояние на сто-тици читатели.
Преселниците се заселват в земите на тази пуста чужда чужбина, в краища пусти, опожарени от татари и печенези. Принудени да живеят далеч от родното огнище и родната земя, те в новата си родина спасяват себе си и децата си от турския ятаган. Сменят се режими и правителства, минават години, а мечтата им не се осъществява.
Два века живеят в Бесарабия. Чеда на майка-България, те са откъснати от нея, но не я забравят. По-будните записват песните й, както и преданията й. А поетите и писателите я пресътворяват в своето творчество. Многозвучието на гласовете им създава една нова беса-рабска българска литература.