1.1 Ранни заселвания

Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор - в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.

През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.

Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768-1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787-1792), както и в годините след нея.В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.

Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Новорусия, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17-18 хиляди души.В административно отношение българските и другите чужди колонии в Новорусия се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия

1.2 Бесарабските българи в Украйна

В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език — в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се изучават голяма част от учебните предмети. През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат в парламента на Украйна. През 1995 г. в Кишинев се създава Български теоретичен лицей „Васил Левски“. През 2007 г. в Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик. Основната цел на организацията е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната.

2.1 Петър Бурлак-Вълканов

Петър Бурлак-Вълканов, бесарабски български поет, е роден на 18.01.1939 г. в с. Бабата, Арцизки район, Одеска област, Украйна. Завършил е Педагогически институт в Тираспол, Молдова. Родният език той говори в своя дом, а след това като ученик и студент самостоятелно усвоява книжовните норми на съвременния литературен български. Постепенно се очертава като един от лидерите на българската общност в Молдова с много активна литературна и просветителска дейност. Дълги години е работил като учител в българските села на Одесчината, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Основоположник на българската литература в Бесарабия /една част от която е в Молдова, а друга – в Украйна/. Първата си стихосбирка “Моя южна равнина” издава в Кишинев през 1967 година /второто й издание е през 1992/. Тази книга на български език на патриарха на бесарабската българска литература П. Бурлак-Вълканов и е първата, издадена в следвоенното време /от 1945 г. насам/. В нейния предговор великият български поет Андрей Германов пише: “Бих нарекъл тази книга необикновена…, защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи”. На български език е издал още: “Вярност” /1973/, “Далечни извори” /1976/, “Монолог на земята” /1977/, “Равноденствие” /1982/, “Песента на хълмовете” /1988/, “Години” /1989/, “Стара планина” и “Такъв съм млад” /2004/ и др. – общо 12 стихосбирки. Публикувал е стихове в български вестници, списания, алманаси и антологии. През 1974 г. издава на руски език пътеписа “По братска България”, преведен през 1990 г. под заглавието “Земя на моите деди”. Сборникът му с разкази за деца “Пътуване към май” се появява през 1981 г. Темите в творбите на Петър Бурлак-Вълканов са от родния край – Буджака. Съставител на антология на бесарабската българска поезия. Бил е член на писателските съюзи на бившия СССР, Молдова и България, както и на Съюза на преводачите в България. Съучредител и член на ръководството на българското дружество “Възраждане” в Кишинев. Подготвя първите учебни помагала за децата от български произход в Молдова и Украйна. Превеждан е на руски и молдовски език. През 1995 г. е награден с паметен медал “Иван Вазов” от Държавната агенция за българите в чужбина. С Указ на президента на Република България от 09.05.2003 г. Петър Бурлак-Вълканов е награден с орден “Мадарски конник” втора степен за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризиране на българската култура в Молдова и Украйна. Умира на 03.10.2005 г.