3.2. Босилекът в някои старинни обредни практики от шуменско

В етнографската литература са регистрирани много данни за обредна употреба на босилек. Той присътства неотменно в празнично-календарната и семейна обредност, използва се в народната медицина. С босилек се китят, както споменава Дим. Маринов невестите, жените, па и бабите правят китки и ги носят – невестите на главите, а жените и бабите в пазвите, заради миризмата му. Всичко това е отредило мястото на босилека сред най-тачените и употребявани растения в традиционната ни народна култура.

В процеса на етнографското проучване впечатление прави широкото използване на босилека в бита. Това, от една страна е потвърждение на общовалидната за цялата българска територия практика. От друга страна събраната информация дава възможност да се обогати съществуващата традиция с някои непознати досега обредни моменти, в които се използва босилек.

Особено силно е присъствието на босилека в сватбените обичаи. Той е основен елемент в украсата на сватбения реквизит.

В Драгоевската сватба калесниците тръгват в петък – сутрин рано и вечер късно. Некалесан не трябва да остане. Виното е в бъклицата, по-късно - в специални тумбести шишета, украсени с венче от босилек, привързан с червен конец. Сватбената елха се прави от клон на плодно дърво. На върха на всяка клонка е набучена по една варакосана ябълка – три на брой. Украсени са с босилек, чимшир и пуканки. С босилек се увива ябълката на знамето преди да се накичи с други цветя. Петелът е украсен с босилек, чушлета, нанизани на червен конец и една тъкана рутка.

Платното, което се използва за сватбата се приготвя с особено внимание. То се завива в остриб ( дълъг тъкан плат ) или бохча и се носи за избелване на “ Пейзанова жерка ” или на “ Велков чаир ”, където има бистра вода. След избелването се просинява. Опъва се от двата края и докато е влажно се увива на тръби. В началото на тръбата се поставя клонче босилек – да мирише хубаво. Това платно се използва за дар на момата, от него се дава кръстника и се шият ризи.

В повече от случаите босилекът се използва във вид на китка – самостоятелно или смесен с други билки и цветя, обязателно привързана с червен конец. Особен интерес представлява т.н. “ Момина китка ” в сватбения обичай “ Писане конак ”.

В събота завеждат булката у зетьо “ да пише конак ”. По иникдия от мъжката страна тръгват петларката и зълвите. Като отиват към момата носят босилек, чимшир, червена прежда, пуканки, ябълки и варак – т.е. принос за елхата. Като пристигнат у момъка свекървата я посреща от вътрешната страна на прага. Булката също е на прага, но отвън. Поставят една срещу друга десен крак. Булката целува ръка на свекървата, а тя и забожда от лявата страна на главата китка. От възела на кърпата си и дава и я приканва към софрата. На софрата са поставени само три вида ястия – боб, зеле и ориз. По една хапка трябва да си вземе от всяко ястие, като през цялото време мълчи. След нея другите присъстващи също похапват малко, след което я връщат в дома и.

Обичаят “ Писане конак ” е един старинен сватбен обичай, който не е регистриран досега в традиционната българска сватба. Едно по-задълбочено проучване би могло да ни отведе към неговите корени и към обяснение на неговото наименование, каквото обяснение не можаха да дадат местните жители. До тях е достигнал само смисълът, който се свежда до следното: булката се завежда да види къде ще спи, къде ще живее.

С оглед на темата, интерес в обичая представлява китката, която свекървата забожда на булката. Казват и “ Момина китка ”. Задължителен елемент в нея е босилекът – зелен или сух според сезона. Той се взема от три съседни къщи. Освен босилека са втъкани и други цветя, пак според сезона – хризантеми, теменужки, невен, чимшир. Цялата китка е вързана с червен конец и към нея едно рубенце. ” И таз китка тя вече си я варди. Слага я под бубото, в църква са венчай с нея, вечерта, като са върни от сватбата, малките зълвички с две клончета от дюля свалят булото, свалят и китката. И си пази я пази дълго време, но най-важното – до 40 дена, във водичка, да не увяхва. ”

Китката се запазва заедно с булото или с ризата от първата сватбена нощ.

Посрещането на невестата в дома на младоженеца след сватбата съдържа поредица от обреди, при които основно се използва китка босилек. По записани и запазени сведения на жени, родени през 1891 г., това става по следния начин:

Две момчета, млади сватбарчета изтичват към дома на свекървата да вземат миждята. Свекървата ги дари с по една кърпа и момчетата се връщат обратно. В очакване на сватбарите свекървата е подготвила китки с босилек, тазче с жито и две свещи. Приготвила е и три папера да направи попа: папер вълна, папер памук и папер коноп. Като пристигнат сватбарите тя хвърля зърнрто, запалва попа и изрича благословията:

“ Да няма зли духове у таз къща

Младите да горят един за друг,

Къкет гори огъню.”

Петларката подава босилковите китки на булката да благослови животните. Една китка да сложи на кочината, за здраве на свинете. “ Да дадат много месу и маслу ”. Една китка за “ курнику ” – “ много пиляута да се извъдят, да няма нито един запуртук ”. Една китка за “ гражду ” – “ За здравии, за много вълна и мляку. Да са многу и агняута и еренцета ”. Една китка за “ уляу ”- “ Живи и здравии да са олвите ”. Свекървата запалва двете свещи и се залавят на хоро по реда: петлар, свекър, зет, булка, свекърва, петларка.

Сред най-разпространените начини за използване на босилекова китка е този в съчетание с вода. Вярвало се, че така вероятността да се засилят продуциращите и здравеносни сили е по-голяма. Затова китка босилек с червен конец е обичайният реквизит при водосвет. А също и в случаите, когато се прави курбан за здраве. Преди да прикади трапезата и да очете курбана, попът свети с вода и ръси с босилкова китка присъстващите, мястото и трапезата.

В цялата българска территория съществувал обичаят на Йордановден да се освещава водата с потапяне на кръст и да се ръси с китка босилек. Но тук обичая има своя разновидност. На същия ден малки момичета обхождат домовете на близки родове. От котленце с вода и китка босилек те ръсят за здраве, а стопаните им дават парички.

Близък по обредност е обичаят Пеперуда, при който момичета, накичени с базак обикалят къщата. Две от тях носят бяло котле и ръсят с китка босилек и вода от котлето хората, къщите и стопанските сгради.

Разнообразна обредна потреба на босилека може да се сравни само със здравеца. Но за разлика от него, босилекът държи първенство и в религиозните обреди.

Още има обичай, в черквата, по празници жените да си подават босилек или да поставят китка от него с червен конец при светците. При погребение босилекът е отново на първото място. Всеобщо е мнението, че на смърт без босилек не се ходи. При стъкмяването на починалия, т.е. приготвянето му за прощаване, покойникът се измива с вода и се натрива с босилек по цялото тяло, след което босилекът се оставя под главата му, в ковчега. Сред цветята на гроба непременно трябва да има босилек. Босилек се оставя при кръста, заедно с други цветя и при първия помен – “ третини ”.

Народната вяра придава на босилека магическа сила, а в съчетание с вода – способността да прогонва лошите сили, затова се използва и в народната медицина.

Широката употреба на босилека в бита на българи е безспорна. И макар, че днес обредната употреба на босилека е позната все още на местните от възрастно поколение, тя постепенно отмира и все по-рядко се прилага в практиката. Като отглас от това е останала любовта към босилека, затова той може да се види във всеки селски двор, сред другите цветя. А също и запазените в народната памет пет песни, в които се пее за босилека. Приятният му мирис и белият му цвят са го превърнали в символ на младостта, хубостта и здравето и му отреждат главното място в групата на тъй наречените момински билкии.

В песенното творчество той се свързва най-често с момата, нейната градинка и любовникът и:

“ Неда в градина сидеше

В градина на рогозина.

Ран си босилек разсажда

Разсажда и го присажда… “

С босилкова китка се кичи момата, а в знак на любов момъкът я взима или доброволно му се дава.

В заключение може да се направи следното обобщение.

Новосъбраният теренен материал дава много примери за използване на босилек в бита на населението. Като начин на употреба – самостоятелно или в съчетание с вода; като стрък, клонче или ( в повечето от случаи ) – като китка “ босилкова ” или с втъкани други цветя според сезона, с паричка и пр. Винаги превързана с червен конец.

Лесно обяснимо е предпочитанието към босилека, имайки в предвид смсъла, който му придава народната вяра. Той е символ на моминството, обкръжен е с религиозно значение, като билка има магическа сила да прогонва лошите сили. Приятният аромат го прави предпочитана украса в обредния реквизит на сватбените обичаи. Показател за това предпочитание е факта, че повече от случаите той се използва дори в сух вид ( тъй като само три месеца в годината е зелен ) – нещо, което не се наблюдава при други обредни растения – т.е. те не се използват в сух вид.

Представената информация подкрепя по-горе изказаната теза за мястото на босилека като най-често употребявано обредно растение и показва сходство с обредните практики с босилек в общоетнически план.

Същевременно се наблюдават и нови елементи като, например, момината китка в обичая “ Писане конак ”, в посрещането на булката в дома на младоженеца и пр., които се явяват като една локална особеност, обогатяваща народната традиция.