5. Итальянски по произход.

Бужор – многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет [ 20; 49 ].

[ // Бужора б’ива тр’и цвета / червен / роз’уф / б’ал // ]

Параджина – само в съчетание пепел и параджина нищо; опустошение в клетва; одбрал са пепел параджина от тебе ( Ново село, Видинско ). – От румънски paragina изоставена нива; необработена земя; запустел дом; занемареност, стара заемка от български чрез унг. parlag, parrag.

[ // Парадж’инта расте на тулоката / a къту расте в армана т’а души друг’ите растен’ия // ]

Миюнка – зеленчуково растение с ситен месис плод, има лют вкус.

[ // Мийунката са турга в мандж’ит’и за парл’ив вкус // ]

Пипон – влачещо се растение, което през лятото ражда едри, сочни и вкусни жълти ( или жълто-зелени ) плодове [ 20; 618 ].

[ // Вкуса на п’ипон м’аса на банан // ]

Урей – едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. Славянско по произход [ 20; 483 ].

[ // Ката гуд’ина / саде на Ил’ийуф ден са къса първ’и път урейа за късмет // ]

Целина – тревисто растение – зеленчук с кълбовиден корен и месисти листа, със силна миризма, който се използва като подправка. Гръцко по произход [ 20; 834 ].

[ //У нас в селу цел’ината са турга в трушийата // ]

Лапът – градинско растение с големи заострени листа, които в ранна пролет се употребяват за ядене [ 20; 349 ] .

[ // Чурба със лапът много вкусна // ]

Глава ііі

3.1.Перуниката в българската народна култура.

Всяка лексема е свързана с история и култура. Например исследването на лексемата “ перуника ” това ни доказва.

За редица изследователи на славянската митология присътствието на названието “ перуника ” в ботаническия речник на българи и сърби ( за градинското цвете Iris germanica, I. florentina и др. ) е убедително доказателство за това, че култът към езическия бог-гръмовержец Перун е бил познат и на южните славяни. Но на границата между ХІХ и ХХ век, както пише Йордан Иванов, на митолозите все още “ не е известен, какъвто и да исторически южнославянски текст, в който се среща името на Перун ”[ 10; (328: 352 ) ]. В писмо от това време до френския изследовател Луи Леже Иван Шишманов подтвърждава, че никъде в българския фолклор не е попадал на името Перун [ 10; ( 328: 352) ].

Оказва се, че въпреки наличието на данни за съществуването на общославянския култ към Перун, въпросът за почитането на бога-гръмовержец у южните славяни продължава да стои открит, докато няма сигурни данни за подобен култ при тях. Пръв опит за неговото разрешаване прави българският историк и фолклорист Йордан Иванов. Сериозен учен, изграден в духа на най-добрите научни традиции за своето време, той се ориентира точно при цялата сложност на проблема. Свидетелство за това е студията му “ Култът към Перун у южните славяни ”, публикувана през 1903 година на руски език [ 10; ( 48: 60) ]. В нея авторът извежда етимологията на собственото име Перун от славянския ( и старобългарски ) корен ПЕР със значение на “бия”, “ удрям ”, “ нанасям удари ”, което съответсва на основните функции на божеството като гръмовник и воин. В статията се разглеждат м редица исторически, географски, фолклорни и други свидетелства, в които се търси доказателството за почитането на Перун и от южните славяни. Едно от свидетелства е и названието “ перуника ”, познато на всички южни славяни, както и дубровнишкото “ ” ( = божи цвят ) за същото това растение. В гръцката митология перуниката е атрибут на богинята Ирида (персонификация на небесната дъга ), откъдето произхожда и ботаническото и название – Iris.

В този смисъл Й.Иванов обръща внимание на удивителното сходство между траурната семантика на перуниката в някои български поверия и една от функциите на Ирида да отвежда душите на починалите жени в царството на мъртвите. Затова в Гърция съществува обичай по гробовете да се засажда перуника – Iris odoratisumma. Подобна практика има и при българите околностите на Търново.

Авторът стига до извода, че при наличието на един по-ранен култ към громовержеца и дъждоносеца в гърко-римската култура, връзката Перун – перуника в южнославянските повериявероятно е повлияна от връзката ирис (дъга ) – Ирис ( = Ирида, богиня ) – ирис ( цвете ). По-нататък той разглежда Св. Илия христиански приемник на Перун и неговата обвързаност с поверията за гръмотевицата и змея. В заключение Й.Иванов сигурното присътствие на Перун в митологичните представи и вярвания на южните славяни [ 10 ; 352 ].

След Й. Иванов у нас специално внимание на перуниката отделят в изследванията си видните фолклористи и етнографи Атанас Илиев и Димитър Маринов. Те разглеждат нейното място във фолклора значението и като символ на моминството и моминската хубост, а в народните поверия – съответно като “ полска магьосническа билка ” [ 10; ( 93: 180 ) ]. Перуниката се споменава и в някои етимологически проучвания като апелатив, свързан с Перун [ 10; ( 443: 646 ) ].

В по-новите изследвания върху славянската митология всякакви съмнения относно култовото значение на перуниката отпадат и тя се тълкува и интерпретира категорично като “ цветето на Перун ”, Като растителният еквивалент на основния женски персонаж в митологемата за Гръмовержеца и неговото семейство [10; 105 ].

Настоящата студия включва вярванията за перуниката, битуващи в различни сфери на традиционната духовна култура на българите. Търси се мястото им в народния светоглед. Във връзка с това са анализирани и някои факти, свидетелстващи, макар и твърде опосредствено, за възможна културно-историческа приемственост с универсалния мит за бога-гръмовержец.

Българите наричат “ перуника ” следните растения и съответните им разновидности: Iris Z. – I. florentina, I. germanica, I. pseudacorus, I. graminea и др.; Orchis Z. – O. zatifolia, O. morio.

За ирисите са известни следните терминологични форми: перуника, пиронига, перука, перушка, перинака, перин, тревовидна ( блатна, водна, градинска, флорентинска, синя, бяла ) перуника и др. Орхисите се наричат: перуника, пиронига,перука широколистна, обикновена перуника. Типично за народната ботаникае растенията да имат и многобройни синонимни названия.

В митологичния растителен гербарий на източните славяни и някои балтийски народи името на Перун също се свързва с различни тревисти и цветни растения: напр. с копривата = перунова трева при русите, с полската горчица ( шнапа ) = перуново цвете (Pehrkones ) при латвийците. Й. Иванов цитира и Мочулски, според когото русите наричат някои цветя с името на Перун, но за съжаление без да се конкретизират [ 10; 342 ].

В основата на тези названия е общославянското вярване за митичния перунов цвят, който се отъждествява мигновено блесналата мълния върху нощното небе по време на пролетните дъждавни бури. Изтъкнатият руски учен А. Афанасиев приеьа, че характерните признаци, които народът вижда в този небесен “ перунов цвят ” с времето се превръщат в самостоятелни названия. С тях се обозначават различни земни названия, при които формата на листата, корените, цветовете или някои типични свойства дават повод за подобно сближаване – напр. папрат, гръмотрън, одолен ( бялата водна лилия), плакун, прстрел ( названия за различни растения ) [ 10; ( 350: 458 ) ].

По-особено място сред тези растения има горската папрат. Тя е свързана с общославянското вярване за несъществуващия в действителност цвят на папратта, който се разтваря и прецъфтява за един кратък миг. Според нашите поверия това става само веднъж в нощта срещу Еньовден [ 10; 160 ]. Тогава на места в Родопската област жените бератрастението и го слагат в постелите си, а на другия ден го изхвърлят в реката, за да нямат бълхи през годината [10; ( 37- 43 ) ].

В заключение бих искала да обобщя някои впечатления, наложили се от изследването. Българската народна култура представя убедителни доказателства за генетична връзка на народните представи за перуниката с универсалния мит за бога-Гръмовержец. Анализът дава основание да се предполага дори, че те представляват късен етап в естествените му културно-исторически трансформации, свързани с фрагментирането на митологичната семиотична система. При цялата им разнопосоченост не е трудно да се види, че вярванията за перуниката интерпретират връзката и с гръмотевицата и дъжда, със змея и водата, със смъртта и борбата, предшестваща ново раждане, схващано в най-широк смисъл. В системата на традиционния светогляд тези вярвания са интерпретирани от исторически късна идея за отвъдното, която мотивира концептуално функциите на перуниката в отделните сфери на народната култура: присътствието и в обичаите на дъжд; в инициалната обредност; значението и на цвете-медиатор в юнашкия епос и пр. Чрез нея се осмислят и обективните лековити свойства на цветето, използвано в народната медицина от дълбока древност.