2.3. Произход на фитоними в говора на с. Нови троян

В говора на с. Нови Троян ( Болградско ) в ЛСГ фитоними можем можем да отделим няколко групи лексеми:

І. Лексеми, които ги има в книжовен български език със същото значение, но различни по произхода.

1. Славянски по произход.

Картофи – едногодишно растение с подземни грудни, богати , които се използват за храна, както и самите грудни [ 20; 291 ].

[ // Картоф’ит’и г’и садът в арманъ // Ут т’ах готвът мандж’и / салат’и / просту п’ичът картоф’и // ]

Чесан – вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус [ 20; 846 ].

[ // Ч’есана с’етъй гу садът в арманъ // Той / в основном / гу идът за здрав’и//]

Чирница – дърво със ситни меки плодове и изрязани места, които се използват за храна на копринената буба [ 20; 845 ].

[ // Ч’ирн’ицата й йагудно дръво // Т’а мож’и да бъд’и тр’и сорта / роз’ува / б’ала и ч’ернъ // Ошт’и ч’ирн’ицата многу са разрасва // ]

Зимка – пшеница, добита от есенен посев [ 20; 229 ].

[ // З’имката са исползува къту за брашну / тъй и за ран’ин’и на дуб’итъкъ// ]

Кунопа – едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му масло [ 20; 318 ].

[ // По-рану кунопата са исползува за плат на др’ей // ]

Пипер – зеленчуково растение с месест плод [ 20; 523].

[ // П’ип’ера са исползува за йед’ин’и // той мой да бъд’и слатък и парл’иф // ]

Крастуйци – градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове [ 20; 331 ] .

[ // Ут крастуйц’ит’и прайат салат’и и ошт’и г’и тургат за к’ис’ил’и // ]

Чубрица – градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което исползват като подправка [ 20; 850 ].

[ Чубр’ицата й ароматну раст’ен’ийе / Т’а са турга в мандж’ит’и// ]

2. Турски по произход.

Салкъм – акация [ 20; 666 ].

[ // Салкъма вард’и с’анка / и ошт’и прулетъ гату / л’истата са млад’и / гу чупът на зайц’ит’и // ]

Лале – пролетно люковично растение от семейството лилиецветни с едър чашковиден цвят в жълто, червено и др [ 20; 338 ].

[ // С’акуй идна пролет лалету украшава с’акуй ид’ин двор // Лалету можи да бъд’и и жълту / и червену // ]

Ардал – кръстоцветно растение с малки жълти цветчета, което расте по нивите, както и семето му, което се използва в народната медицина [ 20; 690 ].

[ // Ардала расте на туло’кит’и // Той са дава на малк’ит’и прасенца // ]

Люляк – планински или градински висок храст със съцветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета [ 20;366 ].

[ // Ката пролет у нас в двора цъфт’и б’ал и с’ин л’ул’ак // ]

3. Румънски по призход.

Пашой – плодът на царевицата, заедно с кочана [ 20; 372 ] .

[ // Пашойа гу исползуват за ран’ин’и на гад’ин’ит’и / тва зърноту // А пък шумата га дават на увцет’и // ]

4. Гръцки по произход.

Босиляк – едногодишно ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се употребява в някои обреди [ 20; 51 ].

[ // Босил’ака гу носът на умр’алту / твай пугр’ибална к’итка // Ошти в черкувата гу носът на Спасъ за св’ит’аван’и // ]

Трандафил – красиво градинско цвете с ароматни цветове, които растат на бодлив храст [ 20; 659 ].

[ // Мой да са кажи / чи в с’акуй идна град’инка в селу расте трандаф’ила// И дребн’ит’и / и кал’ирувант’и сетъй съ казвът трандаф’ил // ]

Пирунига – пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове [20; 519 ].

[ // Пирун’игата в нашту селу га садът / в основном / на гроб’ иштъ на муг’ил’ит’и // ]

Гьозън - многогодишно тревисто растение, исползвано катои подправка заради приятния си аромат [ 20; 136 ].

[ // Г’ьозана са турга в манджи / къту пр’иправа // ]

Фасул – увивно растение с плод, боб [ 20; 806 ].

[ // Фасула са исползува за ед’ин’и / и съ иде / в основном / в пост’ит’и // ]