48

Министерстерство на образованието и науките Одески национален университет “ И.Мечников ”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра “ Българска

филология ”

Олга Янакиева Иванова

ФИТОНИМИ В ГОВОРА НА С. НОВИ ТРОЯН ( БОЛГРАДСКО )

Бакалаврска работа

на студентка от IV курс

специалност български език и литература

дневна форма на обучение

Научен ръководител:

проф. В.А. Колесник

Одеса, 2007

CЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ГЛАВА І

1. Основно диалектно членение.

2. Произход на диалектите.

ГЛАВА ІІ

2.1. Кратки сведения за историята на с. Нови Троян ( Болградско ).

2.2. Най-важни езикови особености в говора на с. Нови Троян.

2.3. Произход на фитоними в говора на с. Нови Троян.

ГЛАВА ІІІ

3.1. Перуниката в българската народна культура.

3.2. Босилекът в някои старинни обредни практики от Шуменско.

3.3. Растителността в еньовденската обредност.

Глава IV

1. Фитоними в с. Нови Троян в сравнение с диалектите на други български села.

ИЗВОД

БИБЛИОГРАФИЯ

УВОД

Като самостоятелна езикова научна дисциплина диалектологията има голямо теоретическо и практическо значение, защото съществено допринася за целостното проучване на езика и за повишаване на езиковата култура.

Писмените паметници от различни езикови периоди, съвременните диалекти местните названия са основни източници за изучаване на историята на всеки език.

По силата на специфичните обстоятелства, при които става образуването на българската народност, и своеобразните социално-икономически и политически условия на неговото съществуване българският език в сравнение с други славянски езици се представя с най-богато диалектно разнообразие.

Диалектната лексика представя изключително богатство на българския език и същевременно е благодатен извор за освежаване и обогатяване на книжовния език.

Целта на курсовата работа е да се опишат названията на растенията в говора на село Нови Троян ( Болградско ).

В задачите на работата влизат:

- сравняване на езиковия материал с литературния български език;

- озарактеризиране на тези названия от гледна точка на техния произход и по-нататъшното им развитие;

- разкриване на техните изменения в хода на развитието на дадените езицис помощта на сравнително-историческия метод и текстов анализ.

В теоретическата част вниманието на насочено към въпросите за произхода и развитието на диалектите, към въпросите за определяне на характера на историческите отношения между тях.

Езиковият материал е събран чрез анкетиране на възрастни жители от село Нови Троян ( Болградско ).

Още една задача за нас е да покажем, каква е символизацията на фитонимите в българската култура. За изследване взехме значение на такива фитоними като перуника и босилек в българската митология и обредност.

И последната задача за нашата работа е сравнение на фитонимите в говора на с. Нови Троян с диалектите на други български села. Този езиков материал е събран от носителите на говора от села Кринично ( Болградско ), Суворово ( Измаилско ), Виноградное ( Тарутинско ), Петростал ( Тарутинско ) и Олшанка. Всичкия сравнителен материал е събран в таблици.

Глава і

1.1.Основно диалектно членение.

Иван Кочев отбелязва, че със своята самобитност българският език заема особено място в славянското езиково семейство. Единството на българския език всъщност се изгражда върху единството на неговите най-характерните черти върху цялото му землище:

а) за всички български диалекти е типична загубата на падежната флексия при съществителните, което довежда до промяна на езиковия тип, т.е. до превръщането на българския език от синтетичен в аналитичен;

б) наличие на членни морфеми;

в) всички говори независимо от остатъците на съкратен инфинитив заменят старобългарската неопределенна глаголна форма с новобългарската да-конструкция;

г) запазване на минало свършено и минало несвършено време във всички български говори;

д) аналитично образуване на степените за сравнение при прилагателните имена и при наречията с частиците по и най, прибавени към основните форми във всички български диалекти;

е) всички български говори използват аналитични форми за бъдеще време с частица ще (ше, шъ, ща, ша, же, жа, жъ, жи, че, чъ, и др.) вместо облиците на старобългарското просто бъдеще време;

ж) всички български говори са развили ново преизказно наклонение;

з) всички български говори познават удвояване на дополнението при имената от типа на:

Петър го срещнах на улицата.

Съвременната лингвистична география сочи, че границите между диалектите не са остри, а постепенни и преливни. Те се определят не от една, а от множество линии, които рядно съвпадат помежду си и в повечето случаи вървят близо една до друга, обединени от цялостен слой.

І В района на ятовия изогласен пояс се намират преходни говори, които имат неоднороден характер, т.е. притежават едновременно източни и западни особености на диалектите-съседи.

ІІ Североизточни български говори намират се на изток от ятовия изогласен пояс, като достигат до Черно море.

1. Източномизийски говори. Най-важната особеност на мизийските говори като цяло е наличието на членна морфема –о ( под ударение ) и –у ( извън ударение ) при имената от мъжки род – гърбо, двору.

2. Балканските говори заемат старопланинската област и средногорието. Те имат членна морфема –ът или –ъ.

3. Подбалканският говор. Най-характерната особеност е окончанието –а за 1 л. Ед.ч., сег.вр. – чита.

4. Преходни балканско-източномизийски говори. Те по тип са балкански,но имат членна морфема –о, а също така притежават и редица източномизийски черти.

ІІІ Югоизточните говори заемат северната част на Тракийската равнина.

1. Източнорунски говори. Представени са от два клона – странджанския и тракийския:

а) странджанският говор се се открива предимно в Малкотърновско. Негова особеност е наличието на дълги меки съгласни л’ , к’ , н’ , г’;

б) тракийските говори се състоят от два подтипа: северен – в Хаковско и др., и южен – в Беломорска Тракия. Ярка отличителна черта на тракийските говори е подчертаната палаталност.

2. Среднорунски говори. Отличават се с наличието на две широки гласни е и о.

3. Западнорунски говори. Голяма част от тях се вливат в зоната на ятовия изогласен пояс.

IV. Североизточните говори се делят на две части – погранична и западномизийска.

1. Западномизийските говори са стари. Те се обединяват от застъпничите на старобълг. и , под ударение като ъ: зъб, ръка, бъчва.

2. Погранични говори. Най-отличителни черти са следните:

а) наличие на ерова гласна вместо старобълг. ъ и ь във всички положения на думата – лъжен, дъска;

б) гласна е вместо старобълг. – пет , месо.

V Югозападни говори обхващат в България високите полета на север и на юг от Стара планина и Рило-Пиринския масив. [ 11; (31; 42 )]