3. “Арабска пролет” или края на петролната епоха

„Арабска пролет” е бунта на арабските народи – бунт, който става все по-ожесточен и борбата за сваляне на диктаторските режими все по-непримирима и често кървава.

Вече има и успехи – ликвидиран е либийският жесток диктатор Кадафи, свален e дългогодишният ръководител на военния режим и президент на Египет Мубарак, също и президента на Тунис Зин Ел Абидин Бен Али, а други диктаторски режими едва се крепят на власт.За значението на „Арабска пролет” можем да съдим по това, че районът е обект на особено внимание от страна на много разузнавателни служби.В потвърждение на това е и фактът, че сериозните арабски процеси са обект на внимателно изучаване от агенция „Стратфор”.Агенция „Стратфор” е една от най-влиятелните разузнавателни агенция за глобални анализи известна и с добрите си връзки в американската разузнавателна общност.

Кое налага този особен интерес?

Анализът на арабските събития позволява да се направи определен извод, че по-лесно е да се свали един диктаторски режим от власт, отколкото след това да се изгради нормално демократично управление.

Това се отнася най-вече за страни, в които диктаторските режими са били дълго време на власт – десетилетия или такива, в които има сложни национални или рилигиозни противоречия.

Еуфорията на народа след падането на диктаторите и желанието за бързо постигане на дълго чаканата свобода са прекомерно големи. След падането на режимите идва дълъг период на борба за власт, а след това и разочарованието от псевдо-демократичните управления и управници, които взели веднаж властта, бързо забравят какво са обещавали.

Арабските събития имат нобратим характер и неминуемо ще поставят света пред сериозна дилема, свързана с нещо много важно – с петрола .

Природната суровина, на която се крепи не само цялата световна икономика, но и просперитета на човечеството.

Доскоро се твърдеше, че наближава края на петролната епоха поради изчерпване на петролните запаси.

По всичко изглежда обаче, че ако не краят на петролната епоха, то поне сериозни промени ще настъпят именно в резултат на политическите събития в арабските страни, богати на петрол.

Сериозни промени на световната икономика ще донесе „Арабската пролет”.

Диктатурските режими в страните от Близкия Изток в продължение на десетилетия осигуряваха сравнително евтин петрол, чийто цена се определяше от диктаторите.

Сега, когато тези режими започнаха един след друг да падат, арабските страни навлизат в продължителен период на неясни политически промени и нестабилни режими.

Не се знае от кого, кога и как ще се определят новите цени на петрола, но почти със сигурност може да се предполага, че ще са по-високи от сегашните.

„Арабска пролет” сигурно ще предизвика значително намаляване на производството и съответно доставките на петрол за световната икономика.

Този процес неминуемо ще се зедълбочава, а това означава, че е възможно да се стигне и до кирза в производството и търговията с петрол. А Близкият Изток е най-богатия регион на тази жизнена важна суровина.

От политическа гледна точка, последствията от събития в Близкия Изток сами по себе си са много значими и е крайно необходмо да се следят внимателно и анализират.

Ако „Арабска пролет” доведе до рязко намаляване на производството и търговията с петрол, най-вероятно в световен мащаб ще настъпят серозни геополитически промени. Това ще се наложи от принудителната производствена и търговска размяна на местата на петрола и природния газ.

Ще настъпи и сериозно разместване в местата, ролята и значението на отделните страни производителки и износителки на петрол и на природен газ.Ще настъпят и сериозни геостратегически промени.

Страните богати на природен газ, ще изместят по значимост досегашните облагодетелствани нации, богати на петролни находища и големи износители на петрол. А това са предимно страните от Близкия изток.

В зависимост от това доколко е глобален този процес, ще бъде и неговото отражение върху цялата световна икономика.

На първо място ще се засегне автомобилната индустрия. Ще започнат да се произвеждат серийно предимно газови двигатели за превозните средства, а петролът ще се използва за производство на потребителски стоки.

Изполването на газ като основен енергиен източник ще намери широка подкрепа от световната екологична общност .

По специална поръчка на американското правителство Масачузетския технологичен институт в САЩ – водещият американски университет, две години е разработвал специален доклад за определяне бъдещето на природния газ, от гледна точка на технологиите, икономиката, политиката, националната безопасност и околната среда. В доклада се подчертава необходимостта от преимуществено използване на природния газ, като се посочват и трите най-богати източници – Северна Америка, Русия и Близкия Изток. Американците отдават голямо значение и на големите находища на шистовия газ, с който разполагат.

Стратегическите насоки на доклада до голяма степен определят и големия интереса на САЩ за изучавне на политическите и най-вече енергийните промени, които ще наложи “Арабска пролет” както в страните от Близкия Изток, така и в световен план.

Това вероятно е една от основните задачи на разузнавателната агенция“Стратфор”.

Според налична информация, шистовият газ е в по-големи количества от петрола и най-вече по-равномерно разпределен по планетата, според геолозите. Това може да направи шистовия газ предпочитан енергиен източник за световната икономика.

Използването му ще се предпочита и поради факта, че е безвреден и не замърсява околната среда, което го прави силно конкурентен.

Възможно е някои нации, които имат големи въглищни запаси да предпочитат синтетичния бензин от въглища макар, че ще трябва да преодоляват серозни екологични изисквания и оскъпяването на такова производство.

САЩ и Канада са богати на битумни пясъци, а това е суровината, от която могат да се добиват петролни продукти, чрез които да покриват нуждите на тяхната икономика. Те могат да постигнат балансиране на собственото си петролно производство и консумация и така да поддържат лидерска позиция в икономиката.

По всичко личи, че производството на шистовия природен газ, вероятно ще се приеме като подходящата алтернатива за бъдещето на световната икономика.

Възможно е Русия да загуби някои от своите газови пазари, но пък може да компенсира газовото си влияние върху Европа и с петролно такова.

Европа от своя страна ще трябва да предприеме значителни енергийни реформи, тъй като в момента, голямата тяжест на социалните функции на европейските бюджети (във Франция са между 30 – 40%) и скъпо струващите програми на Брюксел – всичките те се финансират предимно от високите акцизи върху горивата. И всяко намаляване на акцизите води до свиване и съкращаване на европейските икономики.

Вероятно, Европа ще стане зависима не само от руския газ, но и от руския петрол, ако не успее да си осигури алтернативни доставчици.

България също трябва спешното да предприеме енергийни реформи, за да подобри енергийната си ефективност.

На първо място това означава да си осигури и други доставчици на газ и атомно гориво, освен руските. Може би е рано да се твърди, че започва краят на “петролната епоха”, но едно е сигурно, че арабските събития поставят нейното начало.

Икономическите предизвикателства пред арабския свят

Не е тайна, че събитията в арабските страни оказват сериозно отражение върху регионалната и световна икономика. Още през първите дни на протестите в Египет започна да се наблюдава ръст в цените на петрола. Положението ескалира до степен, че се наложи борсата в Кайро да затвори врати, след като търговията с ценни книжа регистрира

В началото на тази година в Бейрут се състоя Arab Net, където участниците бяха над 1000 представители на фирми като Yahoo!,Google и др. сериозен спад (16% само за първите два дни от протестите). Туристическата индустрия на Египет губеше ежедневно по 310 милиона долара. Даже след падането на Мубарак и Бен Али икономиките на Тунис и Египет продължават да срещат затруднения. Появи се нова вълна от локални синдикални протести. Междувременно туризмът, основно перо и за двете държави, дава минимални признаци на съживяване, след като бе колабирал по време на протестите. Говори се, че значителни капитали се изтеглят от региона. И двете страни са принудени да се справят с хуманитарната криза по либийските си граници, където са се формирали бежански лагери от бягащи от размириците чуждестранни работници. Десетки хиляди тунизийци и египтяни работеха в джамахирията и спомагаха за вливането на свежи пари в икономиките на своите страни. Гражданската война и унищожението на петролни съоръжения стимулира допълнително цените на черното злато до 126 щатски долара за барел брент, като общото повишение от началото на кризата надвишава 20%. Това вече е достатъчно сериозен сигнал за глобална тревога. Световната икономика едва възстановила се от финансовата криза е изправена пред нови предизвикателства. Арабската криза съчетана с последиците от аварията във Фокушима и високите лихви в глобален мащаб ще забавят растежа, твърдят анализатори. Засега намалените добиви от Либия се компенсират от други производители. Саудитска Арабия е страната с най-големи резервни мощности и би могла да покрие евентуален недостиг на пазара. Опасенията са, че растящите цени на петрола ще доведат до рязко повишение на цените на храните. В развиващите се страни и третия свят горивата и храните образуват над 60% от общото потребление и тяхното поскъпване може да доведе до ускоряване на инфлацията, която в комбинация със забавения растеж води до стагфлация. Стагфлацията от своя страна може да доведе до „нова глобална рецесия”, казва Нуриел Рубини, като отбелязва, че „Сериозните вълнения в Близкия изток исторически са ставали причина за пикове в цената на петрола, които са предизвикали три от последните пет глобални рецесии.” Затова се смята, че шиитско-сунитското противопоставяне е източник на дългосрочна икономическа дестабилизация.

Шиитските малцинства (мнозинства в Бахрейн и Ирак) в страните от залива и Ливан са тлеещи огнища готови да се възпламенят от най-слабия полъх на пустинния вятър. Тези малцинства освен геополитичски инструмент на ислямската република представляват и чувствителна емоционална струна за населението на Иран, което е съставено от над 90% шиити. Иран обтегна взаимоотношенията със съседите си, членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив покрай решението на Съвета да подкрепи с военна сила властите в Бахрейн за потушаване на шиитското въстание там. Иран и Бахрейн оттеглиха взаимно посланиците си. Шпионски скандал предизвика изгонването на ирански дипломат от Кувейт. Колкото и хипотетичен да изглежда днес един военен сблъсък на Иран с арабските съседи, рискът не бива да се подценява. Първо, защото това противопоставяне исторически погледнато е традиционно, и второ, заради своя потенциал да срине световната икономика – твърде голям залог за пренебрегване. За любителите на черни сценарии само ще споменем, че Иран освен, че добива 10% от световния петрол и притежава втория по обем запас от природен газ, но разполага и с ядрени мощности. Ядрената централа „Бушер” се намира на брега на Персийския залив, буквално под носа на своите западни съседи, и според доклад на фондация Heinrich Böll Stiftung (Iran-Report, 2011) е построена върху опасна земетръсна зона. Голяма е вероятността Иран вече да притежава и ядрено оръжие.

Преход от неопатриархализъм към неолиберализъм?!!

Нахед Тахер, изп. директор на Gulf One Investment Bank засегна важни теми за икономиката на икономическия форум в Джета през март т.г.

„Промяна искам да ям”* изпя една култова личност у нас в края на осемдесетте. Спокойно можем да употребим тази фраза, за да опишем метафорично въжделенията на протестиращите в Египет и Тунис. Въпреки чисто социалната първопричина за протестите, свързана с цените на храните и най-вече на хляба. Днес, образно казано първа, втора и трета точка от дневния ред са политическите промени. Въодушевени от успехите си, но и основателно притеснени за необратимостта на процеса, протестиращите наблягат на исканията си за: промяна на конституцията, съдебно преследване на досега управлявалите и организирането на избори. Икономическите искания се изчерпват с романтичното искане десетките милиарди от задграничните авоари на бившите диктатори да бъдат „върнати на народа”. Чуват се гласове за либерални реформи и свобода на пазара, но не толкова като лозунги на площада, колкото като мнения на експерти и изказвания на някои политици, присъединили се към протестите. И тук трябва да отбележим основния порок на тези въстания.

Както отбелязахме по-горе, генезисът на вълненията (особено в Тунис и Алжир) са социалните искания за контрол над цените и намаляване на безработицата. От друга страна, исканията за демокрация, свобода и сваляне на режимите надделяха. Освен това като говорители и организатори на протеста изпъкнаха младежи, свързани със западните филантропски фондации, голяма част от които лобират за утвърждаването на неолиберални възгледи. Като прибавим и очертаващото се обвързване с МВФ и Световната банка, можем да предвидим една не до там социална перспектива, която „може да доведе до силно разочарование от промените сред голяма част от населението.” Такова разочарование ще е неминуемо ако не се намали безработицата и не се подсигури устойчивост на продоволствието.

Въпреки сравнително добре развитото аграрно стопанство, Тунис и Египет внасят не малка част от нужните им хранителните стоки. Миналогодишните пожари в Русия предизвикаха по-малки добиви на зърнените култури и повишение в цените на международните пазари. Над 50% от разходите на едно домакинство в Египет отиват за прехрана, докато за сравнение в България този процент е около 30, а в западна Европа около 10-15. Безработицата сред младите е голяма, като 60% от населението е под 30 годишна възраст.

Обществени нагласи

В един кратък но много красноречив анализ публикуван във в-к „Die Zeit” Надине Крайтмаиер и Оливър Шлумбергер описват структурата на авторитарните ражими в арабския свят. Авторите смятат, че дългогодишната устойчивост на режимите се дължи на четири специфични за тези страни фактора:

(1) Особености на икономическата система, които ще разгледаме по-долу; (2) Патримониална политическа система в смисъла на описаните от Макс Вебер вертикални властови структури, отделящи масата от елита чрез бюрокрация;

(3) Обществени фактори, свързани с патриархалните форми и ролята на авторитета и;

(4) Международните фактори подкрепящи статуквото.(Kreitmayer, Schumberger 2011)

Под особености на икономическите системи, авторите имат предвид симптомите на икономическо рентиерство, характерно за арабския свят. Богатите на природни ресурси държави разчитат на доходите си от продажба на петрол и газ – вид икономическа рента, която директно се прехвърля в държавния бюджет. Обикновено излишъкът се инвестира в дялови участия в глобалната икономика и рядко се инвестира в производствен процес. Даже държави, които разполагат с малко или въобще не разполагат с природни богатства, също успяват да привличат външни приходи (рентиери втора класа). Това става под формата на финансова и военна помощ от Запада (преди години и от Съветския съюз), транзитни такси от петролопроводите (в Египет от такси за преминаването на Суецкия канал) и регионално сътрудничество с богатите на петрол страни. Така богати и „бедни” съумяват да „издържат” къде частично, къде почти изцяло населението си. Подсигуряват се безплатни държавни услуги като образование и здравеопазване, субсидират се горива и дори храни. На определени групи от населението (военни, полиция, държавна администрация, близки до властта бизнеси) са предоставени привилегии за да се гарантира тяхната лоялност. С тези способи държавата „откупува” своята легитимност.

Спряхме се малко по-обстойно на този анализ, за да подчертаем стереотипа на отношенията държава-гражданин и какви очаквания би могъл да има последният. В условията на икономическа, социална и културна глобализация може да се очаква, че този архаичен модел ще бъде рано или късно изоставен. Въпросът е как да стане това с минимална социална цена, особено при по-бедните и необразовани слоеве, където патриархалните нагласи са силно изразени.

За разлика от източна Европа, където моделът на шоковата терапия обуславяше успехът на реформите, в арабските страни би било по-подходящо да се приложи опитът на Бразилия от последното десетилетие, където мащабни държавни и държавно-частни програми гарантираха развитието на икономиката и социалната стабилност в очертанията на една либерална рамка.

Близостта до европейските пазари, наличието на евтина работна рака и достъпът до енергийни ресурси са предпоставки за икономически растеж и развитие. Съществуват неизчерпани възможности за развитието на леката промишленост, селското стопанство и възобновяемите енергийни източници. Евентуални програми за микро кредитиране биха насърчили развитието на малкия и среден бизнес. Привличането на западни и арабски инвестиции също би допринесло за развитието на региона. Нужна е само още една предпоставка за просперитет – стабилност, условие, което за съжаление засега не се подава на хоризонта.