Съществителни, които имат форми само за единственно число

1. Съществителни, означаващи абстрактни понятия, които не могат да се мислят като множества, например: идеализъм, реализъм, героизъм, човещина, щастие, любов, младост, старост, детство и пр.

2. Някои съществителни собирателни, образувани с наставка --ство, например: учителство, работничество, селячество и др.

3. Имена на газове, някои метали и други вещества, например: въздух, кислород, водород, азот, олово, калай, никел, кобалт, магнезий, гипс, ориз, грис, пипер, праз, чесън, кромид и др.

4. Съществителни собствени имена, които са индивидуални названия на страни, планини, реки и пр. например: България, Франция, Витоша, Рила, Марица и пр.

Съществителни, които имат форми само за множественно число

1. Съществителни, означаващи предмети, които се състоят от две основни части, например: очила, клещи, окови, обувки, букаи, везни, щипци, гаща, ножички, плещи и пр.

2. Имена на вещества, предмети и други същини, които могат да се мислят само Като множества от отделни частици или съставни елементи, например: трици, въглища, мощи, макарони, устои, разноски, финанси и пр.

3. Имена на някои народни обичаи и обреди, например: повратки (обредно посещение на младоженците и родните на младоженца у момините родители следсватбата); засевки (обредно сене брашно за сватбен хляб); заговезни.

4. Индивидуални названия на планински масиви и вериги, които се употребяват почти винаги членувани, например: Алпите, Андите, Апенините, Карпатите, Кордилиерите, Пиринеите, Родопите, Хималаите и др.

Бройна форма за множественно число на съществителните от мъжки род

Ако съществителни от мъжки род, чиято неопределенна форма е в единственно число завършва на съгласен звук, се определят от числително бройно два, три и т.н., приемат особенна форма за множественно число, наречена бройна. Тя се образува с окончание --а, -я, например: град ---два града, стол--три стола, кон--пет коня. Тази форма се употребявя също и след наречията колко, толкова, няколко, колцина, неколцина, малцина.

След мъжко-личните числителни бройни, завършващи на --ма, --има, --ина, също се употребяват обикновени форми за множественно число. Например: двама студенти, петима инженери и пр.

Особенности:

1. Вметнатият /ъ/ и /е/ не отпада от наставките -ец, -ел, -ен, -ем в краесловието. Напр.: косъм --два косъма, огън -- два огъня, прозорец- два прозореца (Исключения: метър, литър и производни от тях, напр.: пет метра, сто километра.

2. Звукът /е/ от наставките --ец, --ел, --ен не отпада , напр.: пет прозорца, два орла.

3. Никога не се членува.

Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност)

Членуването на съществителни имена в български език се извършва чрез прибавяне на определителния член към формата за единствено или множествено число. Формата на члена е в зависимост от рода и числото на съответното съществително име.

При съществителни имена от мъжки род в ед. число член е –ЪТ или –ЯТ, когато съществително е подлог, и –А или –Я, когато съществителното не е подлог в изречението.

Професорът пита студента. Преподавателят влезе в аудиторията.

Иван отговори на професора. Студентите търсят преподавателя

Член –ЯТ,-Я, имат само съществителните, които завършват на –ТЕЛ, -АР (за лица) –Й и думите – ден, огън, път, сън, кон, лакът, нокът, зет, цар, крал.

Преподавател - преподавателят,- преподавателя

Лекар- лекарят- лекаря

Трамвай – трамваят,- трамвая

Ден- денят, -деня

Член –ЪТ, -А имат всички останали съществителни от мъжки род

Професор- професорът,- професора

Студент –студентът – студента.

При съществителни имена от женски род в ед. число член е – ТА

Жена –жената, стая – стаята, нощ –нощта.

При съществителни имена от среден род в ед. число член е – ТО

Село –селото, море – морето, такси – таксито.

Съществителни имена в множествено число се членуват по следния начин:

1. Всички съществителни имена, независимо от рода им, които в множествено число завършват на – и или на – е, се членуват с определителен член –ТЕ

2. Всички съществителни имена, независимо от рода им, които в множествено число завършват на –а или на –я, се членуват с определителния член за множествено число –ТА.

Съществителни имена, които не се членуват

1. Собствените имена – София е хубав град

Изключения : Родопите, Татрите, Балканът и др. Планини.

Ленчето, Марчето, Колето и др.