Добавил:
Upload Опубликованный материал нарушает ваши авторские права? Сообщите нам.
Вуз: Предмет: Файл:
ЗБІРНИК ВПРАВ.docx
Скачиваний:
199
Добавлен:
24.11.2019
Размер:
512.23 Кб
Скачать

Наречие

Наречието е;

-пълнозначна дума (име собствено лексикално значение):

-самостойна дума (може да има самостоятелна служба в изречението);

-неизменяема дума (не се изменя с помощта на окончания, няма различни форми).

Наречието е дума модификатор. Тя модифицира (видоизменя, пояснява, уточнява) един глагол, по-рядко едно прилагателно или едно друго наречие

Той работи много. Той е много добър. Той говори много високо.

Макар че понякога пояснява и други думи, наречието спада към групата на глагола (сказуемото) То пояснява главно сказуемото в изречението и играе роля на обстоятелствено пояснение.

Мястото му по отношение на сказуемото не е строго фиксирано. В българския език може да се каже;

Той работи много Той много работи.

Освен наречия-думи съществуват и наречия-изрази. Това са така наречените адвербиални (наречийни) изрази: горе-долу, на всяка цена, в никакъв случай.

Малка част от наречията в българския език са оригинални (първични, непроизводни) .Такива са например: тук, там, вътре, вън, много и др

По-голяма част от наречията са образувани от други думи (имена и глаголи). Например:

а) от форми за среден род на прилагателни имена: здраво, силно, странно:

6) от «вкаменени» форми на стар местен падеж на прилагателни имена: добре, зле, твърде.

В) от подобните форми на прилагателни имена: юнашки, мъжки, майсторски.

г) от «каменени» форми на стар творителен падеж на прилагателни имена: тихом, скритом. слепешком;

д) от членувани форми на прилагателни от женски род: здравата, слепешкота.

е) от «вкаменени» форми на стар местен падеж на съществителни имена: горе, утре, лете.

ж) от «вкаменени» форми на стар творителен падеж на съществителни имена: денем, нощем, редом,

з) от «вкаменени» форми на стар винителен падеж на съществителни имена; днес. сутрин, зимъс.

и) от «вкаменени» форми на стар родителей падеж на съществителни имена; довечера, снощи, вчера:

к) от числителни редни имена: първо, второ, трето:

л) от числителни бройни имена: веднъж, дваж. триж; двойно, тройно, петорно.

м) от глаголи: тичешком, лежешжом, стоешком; тичешката, лежешката. стоешката; кажи-речи. иди-дойди:

н) от деепричастия: тичайки, лежейки, стоейки.

Произведените наречия от местоимения се наричат местоимении наречия. Те служат за замяна на други наречия или изрази

Към повечето от тези основни местоименни наречия представени в таблицата, може да се прибавят предлози: оттук, отсега, откъде, откога, откак, откъдето, откакто. отколкото и т.н.

По семантика (значение, смисъл) наречията се подразделят на различни групи. Те биват:

наречия за начин добре, зле, приятно, тихо, бързо, бавно, силно, мъжки, майсторски, така, иначе, как, колко, някак, никак, всякак:

наречия за време днес, нощес, сега, вчера, утре, есенес, лятос, кога, когато, някога, никога, всякога.

наречия за място горе, долу, назад, напред, наляво, надясно, тук, там, къде, където, някъде, никъде, всякъде.

наречия за количество много, малко, кратко, често, рядко, веднъж, дваж, двукратно, двойно, колко.

Наречията за начин и някои наречия за количество може да се степенуват.

приятно, по-приятно, най-приятно; силно, по-силно, най-силно; много, по-много, най-много; така. по- така. най-така

Една голяма серия от наречия служат за изразяване на мнение и на отношение (т нар модализатори). Например

наречий за питане къде. как. кога. дали. нали. защо: наречия за потвърждение да. разбира се. сигурно, непременно, несъмнено, без съмнение.

наречия за отрицание' не. никъде, никога, никак. в никакъв случай, съвсем не:

наречия за предположение вероятно, навярно, мо­же би. като че ли. сякаш:

наречия за съмнение, съмнително, малко вероятно, надали, едва ли',

наречия за пожелание: до. дано. нека наречия за съпоставяно сравнително, относител­но. в сравнение с. по отношение но.

наречия за обобщение и токо. следователно, в зак­лючение.

Има и наречия, които играят роля на връзка и коорди­нация (т нар нарочия конектори) Такива са например: после. след това. също така. впрочем, прочее, фактически и 9Р

Разреди на наречия

Наречия

Примери

Въпроси

Место

тук, там, горе, долу, ниско,високо,напред, назад, близо, далеч, вътре, вън

Ще вървите все нагоре. Вън е студёно. Университетът е далеч.

Къде?

Време

сега, довечера, снощи, догодина, рано, късно, скоро, отдавна, винаги

Довечера ще пътувам за Варна. Ще замина скоро. Тя винаги има домашно упражнение.

Кога?

Образ на действие

добре, зле, вёсело, хубаво, силно, неочаквано, мъжки, приятелски

Този костюм Ви стои добре. Младежите обичат да се обличат хубаво. Неочаквано заваля.

как?

Количества и, степени

много, малко, доста, още, повече, евтино, скъпо, веднаж

Доста се измокрих. Там дават евтино Повторете думата още веднаж.

Колко? (До каква степен ?)

Логическо уточнение

сигурно, непременно, може би напразно, наистина

Сигурно Ви очакват в родината.

Може би ще ми препоръчате нещо по- интересно.

Непременно ще замина.

характерни особености

образуване от

видове

Неизменяема самостойна част на речта.

Означава обстоятелства, при които се извършва действието.

В изречението има служба на обст. пояснение.

С предлозите и отрицателната частица не се пише слято : навън, набързо, отдолу, отдясно, вляво, натам, непостоянно, недобре, незле.

Сложни наречия се пишат полуслято: горе-долу, надве-натри, сегиз-тогиз, ситно-дребно, днес-утре, сега-за-сега.

прилагателно име:

ляв - ляво

добър - добре

мирен - мирно

съществително име:

ден - днес, днем

есен - есенес

нощ - нощем

зима - зиме

числително име:

първи - първо

два - дваж

глагол:

тичам - тичешком, тичешката

шепна - шепнешком, шепнешката

За време:

вчера, днес, лятос, привечер, среднощ, сена, засега, утре

За място:

вкъщи, наоколо, горе, долу, напред, назад, напосоки

За начин:

изведнъж, набързо, слепешката, тихо, майсторски, здравата

За причина и цел:

затова, понеже

За количество и степен: веднъж, доста, много

Местоименни наречия

видове

за място

за време

за начин

показателни

тук (тука) там

сега, тогава

така (тъй), инак (иначе)

въпросителни

къде (где, де)

кога

как

относителни

където (гдето, дето)

когато

както

неопределителни

някъде (нийде)

някога

някак

отрицателни

никъде (нийде)

никога

никак

обобщителни

всякъде (всъде)

всякога

всякак