48. Местоимения в скоби заменете с пълна или кратка форма на притежателни местоимение

(Ти) етажерка е нова. — (Ние) места са в ложа. — Ще отида на преглед при (ние) лекар. — (Те) село е голямо. — Аз се избърсвам с (аз) кърпа за лице. — (Те) завод е текстилен. — Аз ще изпълня (Аз) план.

49. Местоимения в скоби заменете с пълна форма на притежателни местоимение

Образец: Това легло е (аз). — Това легло е мое.

— Тези цветя (ти) ли са? — Стаята е (той).— Портретите не са ли (те)? — Книгите са (ти). — (Той) ли са тетрадките? — Това одеяло (Вие) ли е? — (Ти) ли е речникът? — Гребенът е (тя). — Канапето е (ние).

50. Местоимения в скоби употребете в членна форма:

Модел: (Моя) стая е добре мебелирана. — Моята стая е добре мебелирана.

(Моя) стая е добре мебелирана. — (Мой) брат е малък, а (мои) сестри са омъжени. — Тази къща е на (наши) братовчеди. — (Наш) апартамент е в квартал „Изток". — (Ваши) деца ми много харесват. — Познаваш ли (моя) майка ? — А (мой) баща ? — Кой е (Ваш) любим поет ? — Между (наши) страни има икономическо сътрудничество. — Прозорецът на (тяхна) стая гледа към улицата.

51. Полные формы притяжательных местоимений замените краткими :

Тяхната родина е България. — Моето одеяло е вълнено. — Нашият жилищен блок е голям. — Неговите дрехи са на закачалката. — В нашата страна няма южни плодове. — Техният баща ги посреща с радост. — Аз чета с интерес вашите литературни вестници. — В нашия квартал има магазин със самообслужване. — Неговите нови стихотворения са лирични. — Моят по-голям брат живее в Полша, а моята по-малка сестра — в Румъния. — Ще изпълниш ли нейното .желание ?

Показателни местоимения

Показателните местоимения са думи, чрез които се показват (посочват) лица. предмети или техни признаци. Например:

Тази книга търся Дайте ми тази

Каква хубава рокля. Искам такава

значение	число	род	за близост	за отдалечност
за предмети и лица	ед. ед. ед. множ.	м. ж. ср. -	този (тоз) тоя тази (таз) тая това (туй) тези (тез) тия	онзи оня онази (оназ) оная онова (онуй) онези (онез) ония
за признаци	ед. ед. ед. множ.	м. ж. ср. -	такъв такава (такваз) такова (таквоз) такива (таквиз)	онакъв инакъв онаква инаква онаквова инаково онакива инакива
самостойно употребени (само за лица, м. р. ед.ч.) «винителните» и «дателните» форми са остарели	подлог		този (тоз) тоя	онзи оня
	пряко допълнение («винително»)		тогоз тогова	оногоз оногова
	непряко допълнение(«дателно»)		томува	ономува
за количество (неизменяемо)			толкова (толкоз)

Употребата на показателни местоимения е свързана най-често с извънезикова информация, която е налице в конкретната ситуация на конкретното общуване. Затова показателното местоимение в конкретна ситуация може да бъде заменено с посочване с ръка.

Показателни местоимения, които се употребяват заедно със съществително име, приличат много на прилагателно име (срв. хубава рокля и тази рокля)

Показателните местоимения, които се употребяват самостоятелно (без съществително име), са истински показателни местоимения. Те заместват думи или съчетания от думи. които вече са споменати (изразени) или които ще бъдат уточнени (изразени) непосредствено след показателното местоимение. Например:

Роклята, която ми харесва, е тази. Искам тази. която се намира на витрината. Всичко, което трябваше да ти кажа, е това. Това, което искам да ти кажа. е следното.

Показателните местоимения се изменят по род и число.

Няма нито смислова, нито стилистична разлика между формите този и тоя тази и тая, тези и тия, онзи и оня, онази и оная. онези и ония. Сравнително по-рядка е употребата на формите туй и онуй.

В разговорната практика и в поезията се срещат и съкратени форми на показателните местоимения тоз, таз, тез, оназ, оноз. В писмената реч такива форми не бива да се употребяват.

Специално внимание заслужава показателното местоимение това - една от най често срещаните и една от най-икономичните думи в езика Показателното местоймение това може да замести дума, съчетание от думи, цели фрази, цели малки и големи текстове. Например:

Остави това (това всичко, което е било казано до момента)

Това е, което исках да ви кажа (това резюмира една цяла произнесена реч).

Това е съдържанието на романа (това резюмира целия текст, с който е преразказан романът)