Добавил:
Upload Опубликованный материал нарушает ваши авторские права? Сообщите нам.
Вуз: Предмет: Файл:
ЗБІРНИК ВПРАВ.docx
Скачиваний:
199
Добавлен:
24.11.2019
Размер:
512.23 Кб
Скачать

36. Напишете кой е голям (малък), кой е по-голям (малък) и кой е най-голям (малък)

Явор е на 10 години; Иво е на 6 години, а Румяна е на 5 години.

Калина е на 20 години, Яна е на 19 години, а Росица е на 18 години.

Седми блок има 14 етажа, шести блок има 10 етажа а пети блок има 8 етажа.

Милена е на 7 години, Огнян е на 5 години, а Пламен е на 4 години

37. Степенувайте прилагателните в скоби:

Иван е (добър) студент от Георги. — Никола е (добър) инженер в завода. — Сййка е (учтив) от Ана. — Пътят от София до Варна е (къс), отколкото от София до Киев. — Математиката е (трудна) от историята. — София е (голям) град в България. — Коридорът е (тесен) от семинара. — Лятото е (топъл). — Слънцето е (светъл) от луната. — Рила е (висок) планина в България.

38. Отговорете на въпроси:

1. Коя е най-голямата река, която минава през България? 2. Кои са най-прочутите морски и планински курорти в България? 3. Кое е най-любимото ви годишно време? 4. Кой е по-бърз плувец — Пламен или Димитър? 5. Кои са най-модерните сгради (в Киев, в София)? 6. Кой е най-високият връх на Балканския полуостров? 7. Кое е най-старото име на София? 8. Коя е най-дългата планина в България?

Числителни имена

Числителното име е дума. която означава броя или реда (поредността) на съществата и предметите (пет билета, пети ред).

Числителните имена се делят на два основни вида числителни бройни и числителни редни.

Бройните числителни показват броя на същества та и предметите (един. два. три. пет).

Редните числителни показват реда (поредността) на съществата и предметите (първи, втори, трети, пе ти).

На всяко числително бройно отговаря числително редно

Числителните бройни биват.

а) прости - един. два. три. четири, пет.

б) сложни - единадесет, единайсет, двадесет, двай­сет.

в) съставни - двайсет и три. сто петдесет и четири.

От бройни числителни имена се образуват умалителни числителни имена (двенки. двечки. тринки. трички. че тирки).

От бройни числителни имена се образуват съществителни имена за означаване на неща. белязани с бройно числително име. например превозни средства, карти за игра, оценки за успех и др. (единица, двойка, тройка, четворка, петица и петорка. шестица и шесторка. седмица и седморка. осмица и осморка. деветица и деветка, деветорка. десетица и десетка, десеторка)

Бройните числителни имена имат мъжколични форми (двама, трима, четирима).

Някои бройни числителни имена имат форми за приблизителен брой - апроксимативни (десет десетина. сто стотина). Приблизителен брой може да се изрази и чрез съединяване на две бройни числителни имена (пет-шест. три-четири, двайсет-трийсет)

След мъжколична форма на бройно числително име се употребява множествено число на съществително име, а не бройна форма на съществително име (петима студенти, а не петима студента; трима ученици, а не трима ученика)

Числителните редни се образуват от числителните бройни с наставка(пет -пети. шест шести, десет - десети, двайсет -двайсети) Изключение правят числителните редни първи и втори, които не се образуват от числителните бройни един и два По-особено се образуват и редните числителни трети и четвърти (от три и четири). При образуване на редните числителни седми и осми изпада звукът е от съответните бройни числителни (седем и осем).

Числителното име един има форми за род и число (един една, едно, едни). Числителното име две има форми за род (два за мъжки род, две за женски и среден род)

Числителните имена хиляда, милион, милиард имат форми за множествено число (хиляди, милиони, милиарди), а числителните милион и милиард - и бройни форми (пет милиона, пет милиарда).

Редните числителни имена се изменят по род и число. Имат и членувани форми (втори, втора, второ, втори, вторият, втория, втората, второто, вторите).

Числителните имена са много употребявани в речта, затова се поддават на книжовни и некнижовни изменения и съкращения. Книжовно са приети формите;

единайсет, дванайсет, тринайсет, четиринайсет, петнайсет, шестнайсет, седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет, двайсет, трийсет, четирийсет. шойсет.

числителни бройни

числителни редни

форми за род и число

членувани форми

мъжко-лични форми (член. и нечлен)

форми за приблизителност

род и число

членувани форми

един

един-м.р.

една-ж.р.

едно-ср.р

едни-мн.ч

едния(т)

едната

едното

едните

едного, едному (остарели форми)

един-два(ма)

една-две

едно-две

първи

първа

първо

първи

първия(т)

първата

първото

първите

две

два-м.р. за предмети и животни

две-ж.р., ср.р

двата

двете

двама, -та

двоица, -та

два-три

две-три

двама-трима

втор(и), -а, -о, -и

втория(т), втората, второто, вторите

три

за трите рода

трите

трима, -та

троица,-та

три-четири

трима-

трет(и), -а, -о, -и

третия(т), третата, третото, третите

четири

четирите

четирима, -та

четирима

четвърт(и), -а, -о

четвъртия(т), четвъртата, четвъртото, четвъртите

пет

петте

петима

пет-шест

пети, -а, -о, -и

петия(т), петата, петото, петите

шест

шесте

шестима

шести, -а, -о, -и

шестия(т), шестата, шестото, шестите

седем

седемте

седми, -а, -о, -и

седмия(т), седмата, седмото,

седмите

осем

осемте

осми, -а, -о, -и

осмия(т), осмата, осмото, осмите

девет

деветте

девети, -а, -о, -и

деветия(т), деветата, деветото, деветите

десет

десетте

десетима, -та

десетина

десети, -а, -о, -и

десетия(т), десетата, десетото, десетите

единайсет

единадесет

единайсетте

единадесетте

единайсети, -а, -о, -и

единадесети, -а, -о, -и

единайсетия(т), единайсетата,единайсетото,

единайсетите; единадесетия(т), единадесетата, -тото, -тите

дванайсет

дванадесет

дванайсетте

дванадесетте

дванадесетима

дванайсетима,та

дванадесетина дванайсетина

дванайсети,-а, -о, -и

дванайсетия(т), дванайсетата, -тото, -тите

двадесе т (двайсет) и три

двадесет и трите

двадесет и трима(та)

двадесетина-тридесетина

двадесет и трети, -а, -о,-и

двайсетия(т), двайсетата, -тото, -тите

двадесет и третия(т), -тата, -тото, -тите

сто

стоте

стотина

сто-двеста

стотен, стотна, -но, -ни

стотния(т), стотната, стотното, стотните

двеста

двестата

двестотен

двестотния(т), -ата, -ото,-ите

триста

тристата

тристотен

тристотния(т), -ата,-ото,-ите

четиристотин

четиристотинте

четиристотен

четиристотния(т), -ата,-ото,-ите

петстотин

петстотинте

петстотен

петстотния(т), -ата, -ото, ите

хиляда

хиляди -мн.ч

хилядата

хиляди хиляда-две хиляди

хиляден, -дна, -дно,-и

хилядния(т), хилядната, хилядното, хилядните

милион

милиони -мн.ч

миллион-два

милионен, -нна, -нно, -нни

милионния(т), -ата, -ото, -ите